< съдържание Деяния на апостолите ^ >


Деяния на апостолите: Глава 25

1 А Фест, като зае областта си, подир три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.
2 Тогава първосвещеникът и юдейските първенци му подадоха жалба против Павла,
3 и молейки му се искаха да склони на това против него, - да изпрати да го доведат в Ерусалим; като крояха да поставят засада и да го убият на пътя.
4 Фест обаче отговори, че Павел вече се пази под стража в Кесария, и че сам той скоро щеше да тръгне за там;
5 затова, рече той, влиятелните между вас нека слязат с мене; и ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.
6 И като преседя между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Кесария, и на следния ден седна на съдийския стол, и заповяда да доведат Павла.
7 И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;
8 но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Кесаря съм извършил някакво престъпление.
9 Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, в отговор на Павла каза: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим, и там да се съдиш за това пред мене?
10 А Павел каза: Аз стоя пред Кесаревото съдилище, гдето трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.
11 Прочее, ако съм злодеец, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако ни едно от нещата, за които ме обвиняват тия, не е истинно, никой не може да ме предаде, за да им угоди. Отнасям се до Кесаря.
12 Тогава Фест, след като поразиска въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря; при Кесаря ще отидеш.
13 А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.
14 И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек оставен от Феликса в окови.
15 За него, когато бях в Ерусалим, главните свещеници и юдейските старейшини ми подадоха жалба и искаха да го осъдя.
16 Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек [на смърт], преди обвиняемият да е бил поставен лице с лице с обвинителите си, и да му е даден случай да говори в своя защита относно обвинението.
17 И тъй, когато дойдоха тук заедно с мене, на следния ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.
18 Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела, каквито аз предполагах;
19 но имаха против него разисквания за техните си вярвания, и за Някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив.
20 И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах дали би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това.
21 Но понеже Павел се отнесе до решението на Августа, за да се опази за него, заповядах да го пазят докле го изпратя при Кесаря.
22 Тогава Агрипа рече на Феста: Искаше ми се и мене да чуя тоя човек. И той каза: Утре ще го чуеш.
23 На следния ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната стая с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда та доведоха Павла.
24 Тогава Фест каза: Царю Агрипо, и всички, които присъствувате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представи жалба, и в Ерусалим, и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее.
25 Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Августа, реших да го изпратя.
26 А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; за това го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипо, та, като стане разпитването му да имам какво да пиша.
27 Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.


Глава 25

Ст. 1. Ерусалим беше религиозната столица на Юдея и средоточието на общественото и народно влияние, мака, че официалното жилище на управителя беше Кесария на морския бряг. Фест следователно отива в Ерусалим, да се види с първенците на народа. Действително много неща се оставяха да ги върши Народният Съвет и обикновенните Еврейски съдилища; а римският управител само наблюдаваше, и се намесваше, когато го намереше за нужно.

Ст. 2,3. Неприятелството на евреите към Павел и християнството не се вижда да е утихнало през двете години на Павлония затвор в Кесария. Нито пък началата им или начинът им на действие се бяха променили. Те пак се наговарят чрез лъжливи предлози да го турят на ръка и да го убият; и чудното беше, че те си въобразяваха, че с такива злодеяния те правеха услуга на Бога, защото от тяхна гледна точка те спомагаха на интересите на народа си.

Ст. 4,5. Фестовият отговор беше прав и съобразен с длъжността му. Вероятно той не подозираше, че има заговор да убият Павел, но той познаваше буйния характер на народа, и мъдро реши, че съдът трябва да вземе обикновенния си ход.

Ст. 8. Този стих исказва общият характер на Павловият отговор. Несъмнено той е повторил същественно утвържденията и доказателствата, които се намират в защитата му пред Феликс (гл. 24:10-21). Това се подразбира в изложението на работата, което Фест дава на Агрипа (ст. 19).

Ст. 9-12. Това Фестово предложение, Павел да се завърне в Ерусалим и да бъде съден от Синедриона (в присъствието, обаче на самия Фест), било направено, както ни се казва тука, с цел да се угоди на юдеите, и показва някакво колебание и пометание от решението, което той беше право взел в Ерусалим (ст. 4,5). Павловият отговор беше благороден и решителен. Той знаеше, че напразно можеше да се надява Синедрионът да го съди справедливо, понеже по-видните му членове бяха решени да го погубят. Заради това той се възползувал от правото си като Римски гражданин да апелира пред върховното съдилище на императора. Това право на апелиране беше голяма защита от неправда от страна на областните съдии. Фест, след като се посъветвал със съветът си, се съгласил на апела му. Ако беше за някой крадец или друг някой голям престъпник, той можеше със съгласието на съветът си да го отхвърли, но за Павловата работа всички се съгласиха, че трябва да му се приеме апелирането. Когато апостолът направил това апелиране, той без съмнение е имал на ум обещанието, което му се бе дало (гл. 23:11), че той ще има случай да засвидетелствува за Исуса в Рим. Така Божието намерение се изпълни; и апостолът, макар и да беше затворник, се удостоил за две години да провъзгласи Евангелието безпрепятственно в столицата на империята. Виж. бел. на гл. 21:12-14.

Ст. 13. Агрипа и Верникия. Агрипа беше син на Ирод Агрипа I., чиято смърт в Кесария се споменава в гл. 12:23. Когато баща му умрял той бил само на 17 години. Той бил тогава в Рим, и тесен приятел на императорската фамилия. Клавдий, който бил тогава император, бил склонен да го направи изведнъж цар на Юдея, но съветниците му го разубедили от това му намерение поради Агриповата младост и размирното положение на областта. Четири години по-късно (48г. след Р.Х.), Клавдий дал на Агрипа малкото царство Халкида; и когато вуйчо му Ирод Филип умрял (53г след Р.Х.) го преместил в двете четверовластия на Филип и Лисаний (Лк. 3:1), и го нарекъл цар. Столицата му беше Кесария Филипова. Две години по-късно Нерон, на скоро след като се възцарил, му дал Тивериада и част от Галилея. Верникия му беше сестра. Тя била най-напред оженена за вуйчо си Ирод, цар на Халкида, и няколко време след смъртта му се оженила за Полемона, цар на Киликия, но тя скоро го напуснала и се завърнала при брат си, с когото казват, че е живяла в незаконно сношение. Тя се славила с красотата си и с пороците си, и по-късно стана държанка първо на Римския император Веспасиан, а после на сина му Тит. - Да поздравят Феста. Това беше несъмнено едно формално посещение, да поздравят Феста за това, че е станал управител на Юдея.

Ст. 14-21. Фестовото изложение на работата е въобще право, но то е прошарено с наклонност да покаже, че той е бил верен в изпълнението на официалните си длъжности, и да прикрие наклонността му да задоволи тези, които така неправедно преследваха Павел и се наговаряха да го погубят. "Август" (което ще каже величествен( беше титла най напред дадена на Октавиан, койт царуваше ва Рим във времето, когато Спасителят се родил, и от после се отдаде на наследниците му, докато, както е тук употребена, взе да има същото значение с думата имтератор.

Ст. 23-27. Описанието на величественото зрелище в ст. 23, явно е било писано от очевидец. В Павловото искарване пред това велико събрание ние виждаме едно от най-ранните изпълнение на предсказанието на нашия Спасител записано в Мт. 10:18, "И пред владетели и царе ще ви извеждат заради мене, в свидетелство на тях и на езичниците". Тука пак това, което Фест казва ни кара да го мислим за откровен и разумен човек. Той видял, че никакво обвинение не беше представено против Павел, което заслужавало да се доложи на императорът, и той се надявал, че това ново изследване в присъствието на цар Агрипа може да му спомогне нещо в приготвянето на доклада си.

< съдържание Деяния на апостолите ^ >


© Всички права запазени. Да не се копира и разпространява под никаква форма без разрешение на носителите на авторските права.