< съдържание Деяния на апостолите ^ >


Деяния на апостолите: Глава 24

1 След пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един ритор на име Тертил, които подадоха на управителя жалба против Павла.
2 И като го повикаха, Тертил почна да го обвинява, като казваше: Понеже чрез тебе, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие, и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в тоя наш народ,
3 то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и всякъде посрещаме това.
4 Но за да те не отегчаваме повече, моля те да имаш снизхождение и ни изслушаш накратко;
5 понеже намерихме, че тоя човек е заразител и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водач на назарейската ерес;
6 който се опита и храма да оскверни; но ние го уловихме, [и поискахме да го съдим по нашия закон;
7 но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилство го изтръгна от ръцете ни, и заповяда на обвинителите му да дойдат при тебе].
8 А ти, като сам го изпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.
9 И юдеите потвърдиха, казвайки, че това е вярно.
10 А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,
11 защото можеш да се научиш, че няма, повече от дванадесет дни откак възлязох на поклонение в Ерусалим.
12 И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.
13 И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.
14 Но това ти изповядвам, че, според учението , ги отложи, казвайки: Когато слезе хилядникът Лисий ще разреша делото ви.
23 И заповяда на стотника да вардят Павла, но да му дават известна свобода, и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.
24 След няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка и прати да повикат Павла, от когото слуша за вярата в Христа Исуса.
25 И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: За сега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.
26 Между това той се надяваше, че ще получи пари от Павла, затова и по-честичко го викаше та приказваше с него.
27 Но като се навършиха две години, Феликс биде заместен от Порций Фест; а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павла в окови.


Глава 24

Ст. 1. Ритор (Цгр.), - като адвокат. Съдбите в Римските съдилища се разглеждаха или на гръцки или на латински. Обичай беше да се употребяват адвокати, които знаеха да говорят и двата езика. Името Тертил е римско име, умалителното на Тертий.

Ст. 2-4. Тертил започва с ласкателни думи, очевидно лъжливи. Феликс беше прочут по сребролюбието и жестокостта си, и две години след това беше формално обвинен от евреите за злоупотреба, и повикан назад в Рим, където той се отърва от наказание само чрез влиянието, което брат му Палас имаше в дворът на императора.

Ст. 5-9. Обвиненията против Павел бяха три: - (1) че той повдига метеж или смутни; (2) че като главатар на Нзорейската ерес той въвеждаше една релегия, която не беше припозната от държавата; и (3) че той беше се опитал да оскверни храма. Последното можеше да се обвини като престъплание пред едно Римско съдилище на основание, че понеже Еврейската религия беше припозната от управлението, храмът трябваше да се защитава от осквернение. Първото и третото обвинения бяха явно лъжливи, и трябваше само да се отрекът. Виж. следващата бележка.

Ст. 10-16. Павловият отговор беше значително противоположен на Тертиловото слово. Той няма ласкателства за Феликс, но просто обявява задоволството си, че той ще се защитава през един, който с години е бил управител на Юдея и следователно беше добре запознат с Еврейските обичаи и въпроси. Той започва тогава по един откровен и достолепен начин да говори за обвиненията против него. Той е бил в Ерусалим кратко време - само 12 дни; и той е бил дошъл след дълго отсъствие. Ако да беше се случило нещо през тези дванадесет дни да оправдае обвиненията хвърлени против него, то трябваше да бъде лесно да се докаже. Но никакво такова доказателство не беше дадено, нито можеше да се даде. Самата цел на неговото отиване в храма доказваше, че той уважава това свято място, и че е безумно обвинението, че той искал да го оскверни. Тертил, с остроумието на един изкусен адвокат, не беше посмял да го обвини, че действително бил осквернил храма, но само го набедил, че имал намерение да го направи. Павел тогава разглежда обвинението, че бил главатар на Назорейската ерес. Той признава, че сегашните му религиозни мнения съставляват каквото противниците му наричат ерес, но обявява, че той се придържа здраво о всичко, което е писано в законът и пророците, и показва по този начин, че Християнството не трябва да се счита за секта на Юдейството, но за Юдейство в съвършеното му развитие. Особено той обявява твърдата си вяра във велокото учение за възкресението на мъртвите - и на праведните и на неправедните, и показва практическото влияние на това учение върху живота му, като го кара да се труди непрекъснато да има съвест непорочна и прде Бога и пред човеците.

Ст. 20,21. Апостолът не допуска тука, че той е съгрешил че разделил Съвета като обявил, че е напълно съгласен с фарисеите относно до учението за възкресението, но просто че противниците му можаха да му го отдадът като вина. Виж. бел. на гл. 23:6.

Ст. 22,23. Феликс е можал да освободи Павел изведнъж; и той е знаел, че като Римски съдник, трябваше да стори така. Но същата причина (страх от евреите), която го накара две години по-късно, когато той беше изваден от служба, да остави Павел вързан (ст. 27), повлияла върху му сега. Той е имал добра причина да се страхува от неприятелството на народа поради разните си притеснителни и жестоки дела, и се надявал чрез такива отстъпки да ги възпре да не се оплачат от него в Рим. - Когато слезе Лисий. Това се вижда да е било просто предлог да отложи решението си. Но не се казва нищо вече за дохождането на Лисия, или че е бил повикан да дойде в Кесария. Но, като знаел, че Павел е невинен, и че е Римски гражданин, той му позволил да бъде толкова свободен, колкото е било съгласно с държанието му като затворник.

Ст. 24-27. Друдилия беше дъщеря на цар Ирод Агрипа, на когото смъртта се споменава в гл. 12:23, и сестра на цар Агрипа, споменат в гл. 25,26. Тя беше оженена за Азиза, цар на Емеса (Хъмсъ), но го напуснала и отишла да живее с Феликса като негова жена. Желанието й да чуе Павел може да е било просто любопитство, или може да е било причинено от каквото тя е била чула за баща си, че убил един апостол и затворил друг. Феликс несъмнено е бил любопитен да чуе нещо за Християнството, но се е и надявал да получи подкуп от Павел. Каквите и да се били подб,жденията им, преданният апостол се възползувал от случаят, който му се представил да провъзгласи началата на Християнството, и особено великите практически истини относно до правад, въздържание, и бъдещия съд, като се мъчел да докара разпутните си слушатели да се покаят и спасят; и той говорил с такава сила и явна искренност щото накарал безсъвестния Феликс да почувствува привременнен ужас. Като обявил той верно целия Божи съвет, апостолът е дал благороден пример на всички проповедници на Евангелието. Никакво трайно впечатление, обаче, не било направено върху Феликс. След две години той бил повикан назад в Рим под обвинение за зло управление, което щеше да го погуби, ако брат му Палас да нямаше толкова силно врияние в двореца на императора. - Порций Фест. Йосиф говори добре за него, и казва че той управлявал размирната си обраст мъдро и здраво. Но около две години след като станал управител на Юдея той умрял.

< съдържание Деяния на апостолите ^ >


© Всички права запазени. Да не се копира и разпространява под никаква форма без разрешение на носителите на авторските права.