< съдържание Деяния на апостолите ^ >


Деяния на апостолите: Глава 23

1 И Павел като се вгледа в синедриона, рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.
2 А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.
3 Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?
4 А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?
5 И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си".
6 А когато Павел позна, че една част са садукеи, а другите фарисеи извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.
7 И когато рече това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.
8 Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.
9 И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да направим, ако му е говорил дух или ангел?
10 И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.
11 И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.
12 И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия и рекоха, че няма да ядат, нито да пият догдето не убият Павла.
13 Тия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.
14 Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и рекоха: Влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.
15 Сега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.
16 Но Павловият сестрин син, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.
17 Тогава Павел повика един от стотниците и му рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.
18 И той го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.
19 А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита го на саме: Какво има да ми обадиш?
20 А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.
21 Но ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия, задължавайки се да не ядат нито да пият до гдето не го убият. Те още сега са готови, и чакат само да им се обещаеш.
22 И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: Никому да не кажеш, че си ми обадил това.
23 Тогава повика двама от стотниците та им рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.
24 Пригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.
25 Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:
26 От Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.
27 Тоя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.
28 И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;
29 и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше, обаче, никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.
30 И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. [Остани със здраве].
31 И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.
32 И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.
33 А конниците, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.
34 А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:
35 Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.


Глава 23

Ст. 1. До тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест. Даже и преди покръстването си той беше слушал гласът на съвестта си, както казва и пред Агрипа (гл. 26:9), "Така и аз помислих в себе си, че трябваше да сторя много противности върху името на Исуса Назорея". Но съвестта му тогава не беше просветена. Каквото той иска тука да утвърди е, че като станал и като е християнин, "до този ден" той беше последвал заповедите на една добра съвест, и беше постъпил със страх Божий.

Ст. 2. Анания, който заемал длъжността на Първосвещеник за единадесет години, от 48 до 59г. след Р.Х., (необикновенно дълго време за онези бурни дни на интрига), беше познат по жестокостта и неправдата си. Тука, като предрешава Павловата съдба, той заповядва на някои си човеци да го ударят по устата, като че беше престъпничество дето той се възползвал от припознатото си право да говори в своя защита. Такова оскърбление се направи и на Исуса, когато той каза пред Каиафа, "Питай, които са ме чули, - те знаят що съм аз рекъл" (Йн. 18:22), - само че там не се казва, че Първосвещеникът е заповядал да го ударят.

Ст. 3. Бог ще удари тебе, стено варосана. Не трябва да заключим от това дето Павел нариа Анания стена варосана, т.е., лицемер, че той е говорил под крайно раздразнение. С такива хора човек трябваше да употреби строг език, за да им направи впечатление. Срав. с Мт. 3:7, 7:5, 23:25,27,29,33; Лк. 13:15. Думите "Бог ще удари тебе", бяха пророчески. Виж. следващата бележка.

Ст. 5. Не знаех братя, че той е първосвещеникът. Повечето от днешните тълкуватели разбират тези думи да значат, или: - (1) че Павел, като отсъствал доста време от Ерусалим, и знаел, че първосвещеникът често се е променял, че е знаел кой се е припознавал в онова време като първосвещеник; или (2) че в онова време той не си припомнил, че онзи, когото изобличавал е първосвещеник.

Първото предположение ни се вижда много невероятно, когато си припомняме Павловата остра прозорливост и точно му знаене всичките потребности на Юдейското управление. Срав. с онова, което той казва в Гал. 1:14, за преуспяването му в Юдейството. При това още, макар и да не знаел кой е бил тогава първосвещеник, той ясно е виждал, че Анания председателствувал Съветът, и така е бил "началник на народа" в смисълът на Из. 22:28.

Второто предположение изисква да дадем необикновенно и неестественно значение на думите "не знаех".

Еднакво невероятно ни се вижда предположението на някои, че Павел, по причина на недостатъчно зрение, не видял кой е дал заповедта да го ударят. Всичките тези три предположения ни се виждат несъгласни с ясното смело изявление, "Бог ще удари тебе, стено варосана", - едно пророчество, което се изпълнило чрез смъртта на Анания, причинена от един убиец, разказана от Йосифа (Война Юдейска, II. 17, 9).

Затова ние предпочитаме (с Августин, Калвин и други), да разбираме тези думи, "Не знаех, и пр.", като иронични, като че Павел е искал да каже, че Анания нямал никакво право да се счита за Божий Първосвещеник, или защото той не е бил законния приемник на първосвещеничеството, или защото злоупотребил с привременната си власт с заповядване да ударят Павел.

Ст. 6. Аз съм фарисей. В какъв смисъл е могъл Павел да каже това? Явно, че не в смисъл, че той не бил верен и предан последовател и ученик Христов. Нямало ни една опасност да се кривотълкуват така думите му. Той изрекъл тези думи в същия смисъл, в който предишният дев бил казал на народа от стъпалата на крепостта, "Аз съм юдеин", или, пред Съборът, "Аз съм живял пред Бога със цяла добра съвест". Той е искал да каже, че с приемане Исуса като Месия не е оставил вярата си в Мойсей и пророците.

В гл. 4:1,2, четем че садукеите имали в онова време власт в народното управление, и че преследвали апостолите защото "проповядваха чрез Исуса възкресението от мъртвите". И в гл. 5:17, четем че първосвещеникът сам е бил садукей. Павел искал да каже, че тези невярващи садукеи са които разрушават отеческата религия, а не той. За това той призовава фарисеите в Съборът да го поддържат в защитаването му основната истина на учението за възкресението от мъртвите.

Ст. 7-9. Без съмнение мнозина от фарисеите, като Никодим (Йн. 3:1), и Гамалиил (Д.А. 5:34), считаха управляващите садукеи за предатели на праотеческата им Старо-Заветна религия, и бяха полуубедени, че имаше някаква основа за притезанията на Християнството. За това мнозина от тях приеха Евангеието (гл. 15:5). Срав. с гл. 21:20, където се казва, че много хиляди, които повярвали били всички ревнители на закона.

Ст. 10. Разпалеността на тази разпря в Великия Народен Съвет ни показва общият разврат и отпадък, който клонеше по разни начини да докара окончателната катастрофа. Разорението на Ерусалим и разпръсването на останалите от народа се случи дванадесет години след времето на тези събития.

Ст. 1. След вълнението на такъв един ден лесно можем да си предположим, че Павел ще е прекарал неспокойна нощ. Но както в Коринт, след силното съпротивление на невярващите евреи (гл. 18:6,9), Господ благоволи да му се яви и да го ободри с едно обещание, така и сега в Ерусалим той обещава присъствието си и изпълването на апостоловото желание, което той отдавна е имал да проповядва Евангелието в Рим, столицата на империята.

Ст. 12-16. Тука имаме друг поразителен пример на преобладаващия разврат. Повече от четиридесет душ се наговарят да убият Павел, обвързват се с клетва, и тогава без двоумение исказват злобното си намерение на първосвещениците и старейшините, които не правят никакво възражение, но както се вижда, удобряват плана и изказват намерение и те да направят това, което им се пада. Виж. ст. 20, и гл. 25:2,3. До колко умразното начало - Прави зло, за да спомогнеш на предполагаемо добро - е преобладавало става явно от един извод от съчиненията на Филон Александрийски, един еврейски философски писател, съвременник на апостолите. Той казва: "Твърде е прилично за всички, които са ревнители на добродетелта да имат право да наказват със собственните си ръце незабавно тези, които са виновни в това престъпление (т.е., отхвърлянето на служението на истинния Бог), без да ги довеждат пред съдилище, или Съветът, или, с една дума, кой да е съдник; но трябва да наситят омразата към злото и любовта към Бога, които те питаят, като накажат незабавно такива безбожни вероотстъпници, като считат себе си привременно за всичко - и сенатори, и съдии, и претори, и обвинители, и свидетели, и закони, и народ; така че, без никакво препятствие да могат без страх и с всяка готовност да защитават набожността".

Ст. 17-22. Павел бе приел обещание от Бога, че той ще го покровителствува (ст. 11), но това не му попречи да употреби нужните средства да усигури безопасността си; и така той изпраща сестриния си син при хилядникът. Добрият начин, по който Лисий се отнесъл към момчето показва добродушно разположение, и вероятно, искренна почет към Павел.

Ст. 23. Военната сила употребена да заведе Павел до Кесария не ще ни се види излишна, ако си припомним, че страната беше в едно размирно положение, и че Лисий не е знаел колко голям е заговорът против Павел, нито какви други планове съзаклятниците може да са кроили.

Ст. 24. Феликс управителя. След смъртта на цар Ирод Агрипа (гл. 12:23), Палестина стана пак Римска област; и Кесария беше столицата й. Феликс и брат му Палас бяха отпърво роби в домът на Антония, майката на император Клавдий. И двамата бяха освободени; и Палас стана любимец и по-късно министър на Клавдий. Чрез влиянието му брат му Феликс се назначи за управител на Палестина, 52 или 53г. след Р.Х. Римските историци го описват като даровит и пъргав мъж, но в същото време казват, че бил лаком за пари, жесток, и развратен. Тацит казва: "Той упражняваше властта на един цар с духът на един роб".

Ст. 25-30. Титлата честит, която Лисий тука дава на Феликс беше официалното название на един управител. Тертил го употребява, когато му говори (гл. 24:3), и Павел, когато говори на Фест (гл. 26:25). Лука отдава същото название на Теофил, комуто той написал Евангелието си; и от това се вижда, че Теофил е заемал някоя такава служба. Това, което Лисия казва в ст. 27, че той бил отървал Павел като се научил, че е Римски гражданин, не беше истина; защото връзката на фразите не ни дава да разберем това за второто му отърваване (ст. 10). Лисия е искал да се задобри с управителят, като се представи, че бил изпълнил длъжността си като Римски чиновник. В други отношения, казаното от него е право, и щеше да направи добро впечатление на умът на управителя.

Ст. 31. Антипатрида (около 64 километра от Ерусалим и 40 от Кесария), заемаше местоположението на един по-стар град Кафаръ Саба, възобновен от Ирод I., и наречен от него Антипатрида в чест на баща му Антипатър. Днес мястото си е взело пак старото име, и се нарича по Арабски Кефаръ Саба.

Ст. 35. Иродовата претория, - наречена така защото е била съградена от Ирод Велики за негово жилище. По-късно там живееше Римският управител.

< съдържание Деяния на апостолите ^ >


© Всички права запазени. Да не се копира и разпространява под никаква форма без разрешение на носителите на авторските права.