< съдържание Деяния на апостолите ^ >


Деяния на апостолите: Глава 21

1 Като се разделихме от тях и отплавахме, дойдохме право на Кос, а на следния ден на Родос, и оттам на Патара.
2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.
3 И когато Кипър се показа, оставихме го отляво, и плувахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше корабът да се разтовари.
4 И като издирихме учениците, преседяхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павла да не стъпва в Ерусалим.
5 И когато прекарахме тия дни, излязохме и отивахме си; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха до отвън града; и, коленичили на брега, помолихме се.
6 И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.
7 И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, гдето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.
8 А на следния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от седмината дякони и останахме у него.
9 А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.
10 И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.
11 И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що каза Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.
12 И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.
13 Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.
14 И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господната воля.
15 И след тия дни приготвихме се за път и възлязохме в Ерусалим.
16 С нас дойдоха и някои от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.
17 И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.
18 И на следния ден Павел влезе с нас при Якова, гдето присъствуваха всичките презвитери.
19 И като ги поздрави, разказа им едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.
20 А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.
21 А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия закон, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат старите обреди.
22 И тъй какво да се направи? [Без друго ще се събере тълпа, защото] те непременно ще чуят, че си дошъл.
23 Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;
24 вземи ги, и извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях, за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истина това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.
25 А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от ядене идоложертвено, кръв, удавено, тоже и от блудство.
26 Тогава Павел взе мъжете; и на следния ден, като свърши очищението си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да се свършат дните, определени за очищението, когато щеше да се принесе приноса за всеки един от тях.
27 И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него и викаха:
28 О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всичките против народа ни, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.
29 (Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма).
30 И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.
31 И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен.
32 и той завчас взе войници и стотници та се завтече долу върху тях. А те като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла.
33 Тогава хилядникът се приближи та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше, кой е той и що е сторил.
34 А между навалицата едни викаха едно, а други друго; и понеже не можеше да разбере същността на работата поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.
35 А когато стигна до стъпалата, войниците го дигнаха и носеха поради насилието на навалицата,
36 защото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го от света!
37 И когато щяха да въведат Павла в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той рече: Знаеш ли гръцки!
38 Не си ли тогава оня египтянин, който преди няколко време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?
39 А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс киликийски, гражданин на тоя знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете.
40 И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки:


Глава 21

Ст. 1. Кос, един малък остров около 48 километра на юг от Милит, и близо до Книд, югозападната точка на Мала Азия. Във времето на Павел тука имало един прочут храм на Ескулап, и едно медицинско училище. Кос беше родното място на Хипократ, прочутия лекар. - Родос, един голям остров около 80 километра на югоизток от Кос. Той беше прочут по хубавия си климат, и по Колоса си - една бронзова статуя повече от 100 крака висока, която в старо време стояла пряко входът на пристанището му, и се считала като едно от седемте чудеса на света. Тя била съборена от едно земетресение 300 години преди Христа, и лежала от страни на пристанището д 600 години след Христа, когато тя била продадена и разчупена за бронзата й.

Ст. 3. Като имали благоприятен вятър, те можели да оставят Кипър на лявата си страна, и да отплуват направо за Тир. Сравни с това гл. 27:4, където ни се казва, че когато Павел отивал за Рим, същият северозападен вятър духал, но понеже тогава бил противен, те били принудени да се промъкват между Кипър и сушата.

Ст. 4. И те от Духа казваха на Павел да не възлиза в Ерусалим (Цгр.). Ако Духът Божий да забраняваше на Павел да не ходи в Ерусалим, няма съмнение, че то щеше да му се съобщи направо, както когато му се забрани да се не бави в областите на Азия и Витиния (гл. 16:7,8), и че и сега той щеше да послуша небесната заповед. Трябва следователно да разберем, че това тука значи, че тези приятели молели Павел да не отива в Ерусалим, в следствие на загатвания, които са били добили чрез пророческия дух относно до опасностите и теглилата, на които той щеше да се изложи там. Срав. с ст. 11,12.

Ст. 7. Птолемаида, един град, който в старо време се наричал Акхо (Съд. 1:31), около сред път между Тир и Кесария. Той бил съграден отново около 300 години преди Христа от Птолемей Сотир, Египетски цар, и се нарекъл Птолемаида. В днешно време, той си взел пак същественно най-старото име и се нарича Акка и Акръ. - Поздравихме братята. Споменаването на Християнски общества в Троада, Тир, Сидон, Птолемаида, и други места преди да се казва нещо, че апостоли са работили по тези места показва колко на далеч и колко бързо се разпространявало него време християнството.

Ст. 8. Филип, благовестителя. Благовестители се споменават в Еф. 4:11, във връзка с апостоли, пророци, пастири, и учители. Те бяха проповедници, които не бяха свързани както пастирите с местни църкви, но ходеха от място на място и работеха, като апостолите, за разпространението на Евангелието, но не се грижеха за и не надзираваха църквите като апостолите. В този смисъл Павел съветва Тимотей верно да изработи делото на благовестител (2Тим. 4:5). Употребата на името евангелист, за да означава писателите на четирите Евангелия е много по-късно. В гл. 8, четем за Филиповите трудове като благовестител, - в Самария, ст. 5-8, на пустия път за Газа, ст. 26-39, и в градовете между Азот и Кесария, ст. 40.

Ст. 9. Четири дъщери девици, които пророкуваха. Това е един пример от изпълнението на обещанието (Й-л 2:28, приведено от Петър, Д.А. 2:17), "Синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват". Относно до употребата на думата пророкувам в Новия Завет, Виж. бел. на гл. 2:17.

Ст. 10. Агав. Несъмнено същият, който предсказа гладът (гл. 11:28). Името, службата, и местожителството са същите и в двата случая.

Ст. 11. Това предсказване на Павловото запиране посредством символично знаменателно действие прилича на много пророчества споменати в Стария Завет. Виж. 3Цар. 22:11; Ис. 20:2,3; Ер. 13:4-9; Ез. 4:1,2,3, и др.

Ст. 12-14. Виж. бел. на гл. 20:22-24, и 21:4. Явно е, че Павел е бил силно убеден, че Бог го е викал да отиде в Ерусалим; и като е имал това убеждение, той не би се отметнал от намерението си от страх на нещо, което е можал да пострада. Боговдъхновеният разказ не ни казва нищо, че той е имал криво да мисли така. Несъмнено павел би предпочел да иде в Рим свободен, отколкото като затворник. Но Бог видя, че щеше да спомогне най-много за евангелското дело ако той отидеше като затворник. Ако беше отишъл като свободен човек, и беше проповядвал дръзновено Евангелието, както в Ефес, Филипи, и Солун, той щеше да се изложи на голяма опасност, и работата му и живота му щяха преждевременно да се прекратят чрез интригите на неприятелите евреи или насилието на езически идолопоклонници. Като затворник той бил закрилян и от двете; и така той проповядвал Евангелието свободно пред двегодишното си пребиваване в Рим "невъзбранно". - Да бъде Господнята воля. Лука и другарите му, макар, че са искали да разубедят Павел да не отива в Ерусалим, пак признавали Божия пръст в решението му.

Ст. 16. Мнасон, - Родом от Кипър, но сега живущ в Ерусалим. - Отдавнашен ученик. Можем да си предположим, че той е бил един от очевидците, за които Лука споменава (Лк. 1:2), като тези, които са му дали сведения за живота и делата на Христа.

Ст. 18,19. Яков и презвитерите. За този Яков виж. бел. на гл. 15:13. Вижда се, че той е бил по това време, както и когато Павел посетил преди седем години Ерусалим, председателствуващият презвитер на Ерусалимската църква. Той е заемал тази служба докато бил убит от фарисеите в 69г. след Р.Х. Вижда се също така, че във времето на това посещение никой от апостолите не е живял в Ерусалим. Тези, които са били още живи са били разпръснати по разни страни, заети с изпълнението на великото си послание да прогласят Евангелието по целия свят. - Разказа им едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение. Павловото първо желание било да възвеличи Божието дело, и да придобие съчувствието на еврейските си братя в проповядването на Евангелието на езичниците. В това той успял. Те прославили Бога за всичко, което било извършено между езичниците.

Ст. 20-24. Безполезно е за нас да се мъчим или да оправдаем или да укорим съветът, който е бил даден на Павел от неговите повярвали братя в Ерусалим. Те навярно са гледали за доброто му; и нямало нищо в съветът им несъгласно с Християнските начала или с Павловото обикновенно поведение. Обвиненията повдигнати против него бяха лъжливи. Той учеше, че обрязването беше нищо и необрязването нищо, в отношение на главния въпрос за спасение от грях и от смърт (1Кор. 7:19); и той сам пазел празниците и обредите на старата наредба, и не учел, че повярвалите евреи трябвало да напуснат тези от Бога назначени обичаи, но само настоявал да не ги налагат като задължителни на повярвалите езичници. Христос не бе дал някоя заповед на учениците си да не пазят вече Старо-Заветните обреди. Стената, която разделяше евреите от езичниците не трябваше да се събори на сила, но трябваше просто да се остави да се сгромоляса от само себе си и да изчезне. - Иждиви за тях, за да си обръснат главите. Обрекът, който тези четирима душ бяха направили се вижда да е бил Назирейският обрек, описан в Чис. 6:2-8. Той включваше въздържане от вино и особено посвещение на слугуване на Бога; и като знак на това, Назиреят трябваше да остави косата си да расте и да не я отрязва. Казва се, че обрекът е продължавал обикновенно 30 дена, но по някога е продължавал по-дълго време, или до живот. В краят на определеното време някои си приношения трябвало да се принесат (Чис. 6:13-21), които са изисквали доста разноски. Когато Назиреите са били бедни хора, било обичай за богати евреи да поемат отгоре си тези разноски, и така са се считали като участници в обрекът. Йосиф разказва, че когато Агрипа I., пристигнал в Ерусалим след като бил назначен за цар, той заплатил като благодарително приношение разноските на много бедни Назиреи, които очаквали да се освободят от обреците си. Стар. XIX.6,1.

Ст. 27. Седемте дена. Този израз естественно се отнася за "дните на очищение", споменати в ст. 26. В Чис. Гл. 6, не се споменава период от седем дни във връзка с краят на Назирейския обрек. Нито пък се споменава, че някое друго лице се е сдружавало с него и е плащало разноските на приношенията му. Вероятно е, че е станало обичай щото в такива случаи лицето, което се е сдружавало с Назиреят да извести една неделя по-преди на свещеника по кое време последните приношения ще се представят, и да обяви, че се изпълниха, и пр. (ст. 26). Следователно, ние можем да разберем седем дена да означават дните откакто Павел се бил сдружил с четеримата Назиреи докато приношенията да се принесат и да им се позволи да си обръснат главите, и така да свършат времето на обрека си. - Юдеите от Азия. Тези човеци несъмнено са знаели за Павловите усърдни християнски трудове в Ефес, и може би са били между явните му противници там. Те започват да викат против него в Ерусалим, и както обикновенно, намират мнозина, които са готови да ги придружат; и наскоро целият град е развълнуван. Колко сляпо е фанатичното!, и колко смущения можеха да се отбегнат ако хората на всякъде можеха да се научат да бъдат изкренни към противниците си!

Ст. 31-36. Крепостта (Антония), където Римският гарнизон имаше главната си квартира стоеше на високо място на северозападния ъчъл на дворът на храма, и от там се гледаше в двора, с който крепостта беше скачена чрез стълба. Тая крепост била съградена от Макавеите за тяхно жилище, и преустроена от Ирод I., който я нарекъл Антония в чест на Марк Антоний. Когато Юдея станала Римска област, гарнизонът заемал тази крепост, така че да може лесно да наблюдава двора на храма, и да потушава смущенията, които често се случваха там. Хилядникът Клавдий Лисий (гл. 23:26), бързо дошъл с войска на мястото на смущението, и въдворил мир и тишина. Като си помислил, че един човек против когото такова множество вика трябва без друго да бъде престъпник, изведнъж заповядал да вържат Павел с две вериги. В случай на опасни хора този беше Римски обичай. Тогава даваха затворникът на двама войника да го пазят, от които той не можеше да избяга, понеже веригите се връзваха с кандали или билезици за двете му ръце и за едната ръка на всеки от двамата войника. Петър беше вързан така, когато беше затворен от Ирод (гл. 12:6).

Ст. 37-39. Не си ли тогова оня египтянин, и пр. Този египтянин бил главатар на една разбойническа чета. Той се споменава два пъти от Йосих, който на едно място казва, че е имал тридесет хиляди последователи. Четирите хиляди споменати от хилядникът вероятно означава приблизително числото на тези, които действително са се били с римляните под Феликс управителят, който ги разбил съвършенно, като убил четиристотин и пренил двеста. Войводата им обаче избягал; и сега Лисия се съмнява да не би Павел да е този разбойнически главатар.

Ст. 40. Хилядникът изведнъж се убеждава, че Павел не е разбойнически главатар, и така му позволява да говори на народа. Спокойствието и достолепието показани от апостола представят поразителна противоположност на смущението на противниците му. Че той е бил напоен с Духът Христов се показва от това спокойствие, и от факта, че след като го бяха така срамно злоупотребили, и едвам беше спасил живота си, той можа да им говори без ни най-малка злоба, като ги нарича "братя и отци", и като желае само тяхното спасение.

< съдържание Деяния на апостолите ^ >


© Всички права запазени. Да не се копира и разпространява под никаква форма без разрешение на носителите на авторските права.