< съдържание Деяния на апостолите ^ >


Деяния на апостолите: Глава 19

1 А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, гдето намери някои ученици.
2 И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Светия Дух.
3 И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Иоановото кръщение.
4 А Павел рече: Иоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в Този, Който щеше да дойде подир него, сиреч, в Исуса.
5 И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.
6 И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха.
7 И те всички бяха около дванадесет мъже.
8 И той влезе в синагогата гдето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с людете и ги увещаваше за неща отнасящи се до Божието царство.
9 А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана.
10 И това се продължава две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи и гърци, чуха Господното учение.
11 При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павла;
12 дотолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха.
13 А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса на тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва.
14 И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник,
15 Но еднаж злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?
16 И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.
17 И това стана известно на всички ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.
18 И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си.
19 Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петнадесет хиляди сребърници.
20 Така силно растеше и преодоляваше Господното учение.
21 И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим, след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: Като постоя там, трябва да видя и Рим.
22 И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотея и Ераста; а той остана за още известно време в Азия.
23 А по онова време се подигна голямо размирие относно Господния път.
24 Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни храмчета на Дианиното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,
25 като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.
26 И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е предумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са от ръка направени.
27 И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да се счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се покланят.
28 Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика е ефеската Диана!
29 И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра;
30 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха,
31 така и някои от азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.
32 И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и повечето не знаеха защо се бяха стекли.
33 А някои от народа изкараха Александра да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.
34 Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е ефеската Диана!
35 Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол?
36 И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.
37 Защото сте довели тук тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.
38 Прочее, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.
39 Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.
40 Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не можем да оправдаем това стичане.
41 И като рече това, разпусна събранието.


Глава 19

Ст. 1. Горните страни, - високите страни във вътрешността на Мала Азия (гл. 18:23), в сравнение с ниската и плоската страна около Ефес. Павел пак избира едно от големите търговски средоточия, за да работи там за Евангелието. Ефес беше столицата на Римската област Азия; и понеже имаше две пристанища, едното при устието на Кайстър, и другото на едно езеро близо до градът, и скачено с Кайстър с един канал, той беше тържището на една огромна търговия, Азиятска и Европейска. Той беше също така прочут с магьосниците си; "Ефески муски", се почитаха твърде много, и се употребяваха по цялата страна. Но този град беше особонно прочут с великолепния и голям храм на Артемида, който се считаше за едно от седемте чудеса на света. Сребърни образи на този храм се правеха от Димитрий (ст. 24); и изображения от него се виждаха по Ефеските монети, някои от които носеха надписи, в които градът се наричаше метач на храма на Артемида, т.е., храмо-пазител, предан. Един град обзет от идолопоклонсто, магьосничество, и световност трябва да е бил трудно поле за Евангелска работа. Но пред вид на огромното влияние на столичните градове върху околните страни, Павел ги избираше за свои особенни полета за работа. Такива бяха двете Антиохии, Ефес, Коринт, Солун, и Рим. - Намери някои ученици, т.е., вярващи в Исуса, но само отчасти поучени. Те считали Йоан Кръстител за истински пророк, и приемали неговото свидетелство, че Исус е Месия, Спасител на света, но не били още чули за изливането на Св. Дух.

Ст. 2-7. Възможно е тези човеци да са били чули Павловото слово в синагогата, когато няколко месеца по-преди, той бил минал през Ефес, и престоял, вижда се, само една събота там (гл. 18:20), но това не може да се каже, че е вероятно. И даже ако бяха го чули, той не можеше да направи повече в едно само слово, отколкото да им изложи доказателство от Стария Завет, че Месия трябва да пострада, и някои от доказателствата, че Исус беше предсказаният Спасител. Павел набутал тези хора несъмнено чрез прилежно търсене. Че Акила и Прискила, заети с дневната си работа, не бяха ги изнамерили, не трябва да ни учудва. Те се запознаха с Аполос, защото го чуха да проповядва в синагогата, но може да не им е минавало през ума, че в този голям идолопоклоннически град може да има и други с подобни убеждения и стремления. - Даже не сме чули дали има Свети Дух. Това не може да значи, че те не са знаели, че Божия Дух съществува и действува в света, и че особенно той е вдъхновил пророците. Йоан Кръстител бе обявил на слушателите си, че Спасителят, който иде ще ги кръсти със Светия Дух. Ние трябва следователно да разберем, че те искат да кажат на Павел, че не са били даже чули, че това обещание беше изпълнено, и че Святият Дух беше дошъл и действуваше в църквата. - Кръстиха се в името на Господа Исуса, т.е., кръстиха се с Християнско кръщение, различно от кръщението на покаяние, с което те са били по-преди кръстени. Няма никаква причина да се предполага, че те се кръстиха с употреблението на някоя по-къса формула, отколкото формулата предписана от самия наш Спасител - "в името на Отца и Сина и Светия Дух". Павловият въпрос в ст. 3, "А в що се кръстихте?", подразбира, че Св. Дух трябва да се е споменавал винаги в Християнското кръщение. - И говореха други езици и пророкуваха. Така те имаха в собствената си опитност доказателство за истината на Евангелието и за апостолството на Павел, чрез полагането на чиито ръце те бяха получили дарбата на Св. Дух.

Ст. 8,9. Както на другаде, така и в Ефес, Павел почна работата си като прогласи на съотечествениците си, че Старо-Заветните пророчества са се изпълнили в идването и работата на Христа. Това беше съгласно с Божията наредба, чрез която евреите бяха обучени в познанието на Стария Завет и така бяха приготвени да видят в идването на Месия изпълнението на пророчествата. И някои повярваха. Но когато съпротивлението на невярващите стана силно, апостолът беше принуден да се оттегли и да образува от вярващите една отделна община. Не ни е казано от каква народност беше Тиран. Вероянто той беше грък, учител по философия или риторика. Като се оттегли от синагогата, не е вероятно, че Павел би направил едно Еврейско Равинско училище свое главно свърталище; и едва ли може да направи това без да лвъзбуди още по-голямо съпротивление. От друга страна, ако то беше Гръцко училище, това обстоятелство щеше естествено да отвори път за много гърци да чуят словото Божие, както в ст. 10, ни се казва, че са направили.

Ст. 10. Азия. Римска проконсулска област Азия (която имаше Ефес за столица), беше само западната част на това, което ние сега наричаме Мала Азия. В гл. 16:6,7, и в 1Пет. 1:1, тя ясно се различава от Понт, Галатия, Мизия, Витиния, и други области на Мала Азия.

Ст. 11,12. Свидетелството на забележителни чудеса се даде също така, за да вдъхне уверение, че апостоловото учение беше от Бога. Споменаването на начинът, по който някои от тези чудеса бяха направени показва, че някоя същинска сила в кърпите или престилките, но просто голямото число на изцеленията. Те бяха вероятно толкова многобройни, че беше много мъчно за апостолът да отиде лично при всичките болни; и пращането на кърпите или престилките, както едно пипане с ръка или една дума изговорена над болния, служеше просто да свърже изцелението с Господния слуга, и така да бъде пред всичките хора едно божественно свидетелство за истината, която той проповядваше.

Ст. 13-17. Някои от юдейските скитници заклинатели. Езически писатели ни казват, че имало него време много евреи скитници, които търгували с лековерието на хората като се казвали, че са магьосници, и че вършат чудесни дела. Честото забраняване на врачуване и магьосничество в законите на Мойсей, показва че силна наклонност е съществувала даже в онова древно време към вършенето на такива тайнственни искуства. Симон в Самария (гл. 8,9), и Елима в Кипър (гл. 13:8), са примери на такива човеци във времето на апостолите. Някои от тях претендираха, че могат да пъдят лоши духове чрез едно тайнственно изкуство, което те казваха, че са приели по предание от Соломон. Синовете на Скева, като видели, че Павел наистина направил това, което те само претендирали, че могат да направят, и че той го направил чрез призоваването на Исусовото име, помислили си, че това име имало магижеска сила, и така се одързостили да призоват това свято име, като се надявали, че и те ще сполучат. Но видяло се угодно на Бога да ги засрами публично. Даже и бесът познал изведнъж разликата между тяхното нечестиво предвзимане и истинската власт на Христа, на която, било че той сам лично я упражнявал (Мк. 5:7,12; Лк. 4:36), или учениците му са я упражнявали в негово име (Лк. 10:17; Д.А. 16:18), бесовете бяха принудени да се покорят. Колкото за бесовското обладаване, виж. бел. на Мт. 8:28. Не е чудно, че "нападна страх над всички тях, и възвеличаваше се името на Господа Исуса".

Ст. 18,19. Обръщението на толкова много сравнително безнадежни лица, свидетелствува за ужасното преобладаване на магьосничество в Ефес (виж. бел. на ст. 1), и за могъществената сила на Евангелието да надвие всякакъв вид зло. - Петдесет хиляди сребърника (Цгр.), - вероятно драхми, които правят около 45,000 лева (почти 2,000 лири), когато среброто имало стойност три или четири пъти по-голяма, отколкото има днес.

Ст. 10. Така силно растеше и преодоляваше Господното учение. Трябвало да е било около това време, че Павел е писал първото си послание към Коринтяните, в което той казва защо ще постои няколко време още в Ефес, "защото ми се отвориха врата големи и работни, има и много противници" (1Кор. 16:9).

Ст. 21. След като обиколи Македония и Ахаия. Освен дето укрепил църквите в Македония и Гърция и проправи злоупотребления, Павел искал да събере помощ за братята в Ерусалим, които страдали от глад. Той без съмнение се е надявал, че това ще спомогне много да премахне предразсъдъците на Еврейските Християни, и да съедини повярвалите евреи и езичници в едно свято, всеобщо Християнско братство. - Трябва да видя и Рим. Павел искал да посети Рим, не за архитектурното му великолепие, или за политическата му важност, но за да проповядва Христа. Той се радвал много, че Евангелието беше вече влязло в този средоточен и влиятелен град, столицата на познатия свят (Рим. 1:8-16), и желаел да отиде там да утвърди вярващите, мнозина от които бяха отишли от места, където той бе работил, някои са били негови сътрудници, и някои са били негови роднини (Рим. 16:3-15), да ги устрои като здрава и влиятелна църква, и тогава да отиде (Рим. 15:28), да проповядва славното Евангелие на спасение в Испания и други страни на запад от Рим. Нито даже Александър имал по-обширен план или по-храбро сърце от Павел.

Ст. 22. Макар, че апостолът го мислил за най-добре да остане повече време в Ефес, той се грижил и за църквите в Македония и Гърция, като пратил верни помощници да работят за възиданието и увеличението им. Тимотей трябвало да отиде в Коринт след като мине през Македония (1Кор. 4:17), и приготви път за друго посещение от апостола.

Ст. 23. Господния път, т.е., учението на Евангелието, чиято главна цел е да покаже пътят за вечен живот.

Ст. 24. Сребърни храмчета, - сребърни образи на прочутия храм на Артемида. Виж. бел. на ст. 1. Много от тези образи се купуваха не само от жителите на Ефес, но и от тези, които дохождаха от далеч да се кланят там, и това принасяше голяма печалба на среброковачите.

Ст. 25-27. От тази работа е нашата прехрана (Цгр.). Това беше главната точка на Димитриевото доказателство, но той хитро прави въззив и на обширната преданност към обожаването на Артемида. - Цяла Азия и вселената се покланят. Посетителите се трупаха в храмът на Артемида в Ефес (както се трупаха и в храма на Аполон в Делфи), от всичките части на Мала Азия и Гърция.

Ст. 28,29. Това въззвание възбуди гневът и предразсъдъците на множеството; и вълнението скоро се разпростря по целия град. Театърът (позорището), беше едно огромно здание, което можеше да побере 30,000 души, и се употребяваше, не само за театрални и гладиаторски представления, но, в големи случаи, и като място за народни събрания. Там тълпата се рукна по един буен и безпорядъчен начин, като бяха хванали двама от Павловите другари, но без да имат определен план за действие.

Ст. 30,31. Павел, като не искаше приятелите му да се изложат на опасност без и той да е с тях, искаше да влезе и да се опита да говори на тълпата. Но учениците му мъдро го разубедиха от това му намерение. - Азийските началници. Те бяха чиновници, които се избираха от година на година да имат особена грижа за игрите и празниците. Заслужава да се забележи колко често апостол Павел е придобивал благосклонността и почетта на високопоставени човеци, като например Сергий Павел в Кипър, Галион в Коринт, Феликс, Фест, и Агрипа в Кесария, и Юлий, който го заведе в рим, без да жертва някое от началата си, или да се опре от да прогласява верно евангелската вест.

Ст. 33. Дали Александър, който се споменава тук, беше християнин или не, не ни е казано. Ако беше християнин, евреите може да са го изкарали да говори с надежда да го изложат на гневът на множеството. Ако не беше християнин, намерението им може да е било да покажат на разпаленото множество, че всичките евреи не са противни на почитането на идоли, като Павел и другарите му.

Ст. 35. Градският писар беше голям чиновник, на когото длъжността беше да забелязва законите и решенията приети от Сената, и да ги обнародва; така също да свиква публични събрания и да председателствува в тях. Името на такъв един чиновник се намира, заедно с името на проконсула, на някои стари монети. Неговото слово към народа в този случай беше образец на тактичност и благоразумие; и той сполучи да умири развълнуваната тълпа. - Падналия от Юпитера идол. Както други обожавани идоли, като например Артемида от Таврис, Минерва Полия в Атина, Церера в Сицилия, Венера в Пафа, и други, Артемида Ефеска се предполагаше да е паднала от небето. Последният идол се казва да е бил дървен, но някои от другите може да са били издялани от метеорически камъни.

Ст. 38. Съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, т.е., има възможност за законно, редовно изследване на каква да е тъжба, и следователно, никакво извинение няма за едно беззаконно и шумно събрание. Употребата на множественото число (чиновници), се вижда малко чудно, понеже би имало, разбира се, само един управител в едно време. Вероятно това е също като да е казано, че който е на времето чиновник си има дни да гледа тъжби.

Ст. 41. Чрез умното си слово градският писар придобил удобрението на повечето си слушатели, и ги убедило тихо да се разотидат, и така лишил Димитрий и съучениците му от влиянието им върху буйното множество. Според Римския закон повдигането на смутня беше углавно престъпление. Съществуването в Римското управление на един висок образец от съдопроизводство беше едно от приготовленията на Провидението за разпространението на Евангелието, проповедници, на което не искаха да поспешествуват на делото си чрез жестоки укори или бунтовнически мерки. Затова законността на тяхното положение бе припознато от този висок чиновник на Ефеското управление. По съия начин и преторите във Филипи (гл. 16:39), се принудиха да се извинят пред Павел и Сила, и да им говорят с думи на молба; и Галион в Коринт (гл. 18:14,15), отхвърли като безосновни оплакванията на Евреите против Павел. Също така и в Рим (гл. 28:30,31), никой не бъркаше на Павел, макар че той беше затворник, да си следва, тихо и съвсем законно, да проповядва Евангелието.

< съдържание Деяния на апостолите ^ >


© Всички права запазени. Да не се копира и разпространява под никаква форма без разрешение на носителите на авторските права.