< съдържание Деяния на апостолите ^ >


Деяния на апостолите: Глава 18

1 Подир това Павел тръгна от Атина и дойде в Коринт,
2 гдето намери един юдеин на име Акила, роден в Понт, и неотдавна пристигнал от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий беше заповядал да се махнат всичките юдеи от Рим; и Павел дойде при тях.
3 И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри.
4 И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци, и се стараеше да ги убеждава.
5 А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше принуждаван от своя дух да свидетелствува на юдеите, че Исус е Христос.
6 Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и рече: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист от нея; отсега ще отивам между езичниците.
7 И като се премести оттам, дойде в дома на някого си на име Тит Юст, който се кланяше на Бога, и чиято къща беше до синагогата.
8 А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.
9 И Господ каза на Павла нощем във видение: Не бой се, но говори и не млъквай;
10 защото Аз съм с тебе, и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град.
11 И той преседя там година и шест месеца та ги поучаваше в Божието слово.
12 А когато Галион беше управител в Ахаия, юдеите се подигнаха единодушно против Павла, доведоха го пред съдилището и казаха:
13 Тоя убеждава човеците да се кланят на Бога противно на закона.
14 Но когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на юдеите: Ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о юдеи, разбира се, би трябвало да ви търпя;
15 но ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не ща да съм съдия на такива работи.
16 И изпъди ги от съдилището.
17 Тогава те всички хванаха началника на синагогата Состена, та го биха пред съдилището; но Галион не искаше и да знае за това.
18 А Павел, след като поседя там още доволно време, прости се с братята, и отплува за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото имаше обрек.
19 Като стигнаха в Ефес, той ги остави там, а сам влезе в синагогата и разискваше с юдеите,
20 но се прости с тях, казвайки: Ако ще Бог, пак ще се върна при вас. И отплува от Ефес.
21 А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони;
22 И като слезе в Кесария, възлезе в Ерусалим та поздрави църквата и после слезе в Антиохия.
23 И като поседя там известно време излезе и обикаляше наред галатийската и фригийската страна та утвърдяваше всичките ученици.
24 И някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в писанията, дойде в Ефес.
25 Той беше наставен в Господния път, и, бидейки по дух усърден, говореше и поучаваше прилежно за Исуса, а познаваше само Иоановото кръщение.
26 Той почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път.
27 И когато се канеше той да замине за Ахаия, братята го насърчиха, и писаха до учениците да го приемат; и той като дойде помогна много на повярвалите чрез благодатта;
28 защото силно опровергаваше юдеите и то публично, като доказваше от писанието, че Исус е Христос.


Глава 18

Ст. 1. Коринт. Когато Павел за първи път отиде в Коринт този град беше столица на Римската област Ахаия, т.е., на южна гърция, и беше голямо търговско средоточие, като се намираше на провлакът между Коринтския и Егинския (или Атинския) заливи, и имаше пристанища и на двата залива. С търговския му напредък се появи разкошество и порок, така че "да живеш Коринтянски", стана едно пословично изражение, което значеше да живееш разпуснат живот. Това положение на работите беше сериозна пречка на влизането в града на евангелието на чистотата и святостта, и беше една сериозна опасност за първите повярвали. Виж. 1Кор. 5:1-11; 2Кор. 12:21. Но при все това Бог изобилно благослови трудовете на Павел и други там; и една здрава и постоянна Христова църква се основа в Коринт.

Ст. 2. Заповедта на Император Клавдий, с която пъдеше евреите от Рим се споменава от Светоний в животоописанието на клавдий, §25. Вижда се, че тази заповед не е останала в сила за дълго време, защото когато, около шест години по-късно, Павел писал посланието си към Римляните, Акила и Прискила се били завърнали в Рим и пак се установили там, като имали една църква, или събрание от християни, у дома си (Рим. 16:3,4). Дали те бяха се похристиянчили преди да се срещнат с Павел, или се похристиянчиха под влиянието му, нищо полжително не ни е казано в разказа. Че те се споменават тука като евреи не решава въпроса; и единствената причина, която се дава защо Павел се настанил да живее у тях е защото те били от същото занятие. Те обаче му станали жарки привърженици, отишли заедно с него в Ефес (ст. 18), прибрали и поучили Аполос (ст. 26), стоели с Павел през дългото му пребивание там (1Кор. 16:19), и поне в един случай изложили на опасност собствения си живот, за да запазят неговия (Рим. 16:4).

Ст. 3. Имаше същото занятие. Всяко еврейско момче се научаваше на някой занаят, с който да може да се препитава в случай на нужда. Прочутият равин Хилел бил дърводелец. Талмудът препоръчва на всеки баща да научи сина си на някой занаят. В Ефес, в Коринт, и в Солун, когато работел усърдно да проповядва евангелието, и основавал и се грижил за църквите, Павел си работел занаята, и така се поддържал и помагал да поддържа тези, които са работели заедно с него за евангелието. Виж. гл. 20:34; 1Кор. 4:12; 1Сол. 2:9; 2Сол. 3:8.

Ст. 5. Павел се утесняваше духом (Цгр.). Вместо духом, много стари ръкописи пишат словом. Ако това е по-правото, тази фраза ще значи, че Павел беше усърден в проповядването на словото. Пристигането на сътрудниците му го насърчи и възбуди на ново усърдие. Виж. 1Сол. 3:6. Че Сила (Силуан) и Тимотей взеха участие с Павел в проповядването на евангелието в Коринт става явно от 2Кор. 1:19.

Ст. 6. Кръвта ви да бъде на главите ви, т.е., Ако отхвърлите предложението на спасение чрез Христа, отговорността пада върху вас. Аз съм невинен, понеже ви изявих Божията вест; и понеже вие я отхвърляте, аз отивам при езичниците. Виж. Ез. 33:4,6.

Ст. 8-10. Макар, че евреите въобще отхвърлили евангелието, началникът на синагогата им "повярва в Господа с целия си дом", и мнозина други; и Господ насърчи слугата си да постоянства и да проповядва верно словото, като го увери, че мнозина още ще повярват и станат негов народ, и че Той сам ще го пази от зло. Павел несъмнено е намерил много неща, които са го обезсърчавали. Затова и Господ му даде това видение. Това трябва да укрепи ръцете на тези, които работят за евангелието във всеки век. Ако в развратения град Коринт Господ е имал много народ, защо не можем да се надяваме, че той има много народ и във всеки град?

Ст. 11. Година и шест месеца, - вероятно в 52 и 53г. след Р.Х. През това време, Павел написал двете си послания към Солунците, най-ранните от посланията си.

Ст. 12. Галион, беше брат на прочутия Римски философ Сенека, който е писал за брата си с гореща любов, като хвали любезността му и казва, че всички, които го познавали го обичали. Постъпката му с евреите в този случай съгласява се с това братово му свидетелство.

Ст. 13. Противно на закона. Някои тълкуватели казват, че тука се говори за Римския закон, но Галионовият отговор на евреите (ст. 15), ни дава да разберем, че те са искали да кажат за Еврейския закон. Освен установеното Римско идолопоклонство, и други религии се търпяха, между които беше и религията на евреите. Целта им сега беше (на основание на веротърпимостта) да насъскат Римските власти против Павел, че уж въвеждал един вид религия, който техният закон не допуска.

Ст. 14-16. До колкото се касаеше до Галионовите официални длъжности, той имаше доста право да каже на евреите, че не е длъжен да се меси в един такъв религиозен предмет. Дето, той насила ги изпъдил от съдилището се е оправдало, може би, от грубото и буйно поведение на обвинителите.

Ст. 17. Началника на синагогата Состен, - вероятно наследника на Крисп, споменат в ст. 8. Той несъмнено е бил един от първите обвинители на Павел, и затова станал умразен на гърците, които презираха евреите, и се зарадваха като видяха, че изправникът ги изобличи. Галионовото равнодушие, когато Состен бил бит беше несъмнено достойно за укор. То се споменава като знак на презрението, което е имал към евреите.

Ст. 18. След като поседя там още доволно време. Павловото положение не се ослаби, но се усили, от опитването на евреите да го изпъдят. Така той останал още за доста време да поучи и утвърди вярващите в Коринт, преди да ги остави да продължава проповедническите си трудове по други места. - Като си острига главата .... защото имаше обрек. Някои отлични тълкуватели считат, че това се отнася, не за Павел, а за Акила. Но (1) не е лесно да разберем защо писателят споменава такава случка ако тя се отнасяше за Акила, чиято история той не пишеше; и (2) подразбираемото подлежащо на следващия единствен глагол е явно Павел, и трудно можем да кажем, че глаголите имаше и остави имат различни подлежаща. Не ни е казано какъв беше този обрек. Може да е бил обрек за някоя жертва, която той е имал намерение да принеде в Ерусалим като исказване на признателност към Бога за това, че го е пазил и защитил посред много опасности и гонения. Ако е така, остригването на косата му вероятно показваше началото, а не краят, на времето на обрека. Че Павел не считаше, че такива еврейски обреди са забранени за християните е явно от това, че се сдружил по-късно с други, за да принесат жертвите свързани с изпълнението на такъв един обрек. - В Кенхрея. Кенхрея беше източното пристанище на Коринт, от където Павел отплува за Ефес и Сирийското крайморие. Имало една църква там, когато Павел писал посланието си към Римляните (Рим. 16:1).

Ст. 19. Той ги остави там, т.е., Прискила и Акила не отидоха по-нататък. Павел продължил пътя си за Сирия, но (вероятно когато чакал да тръгне корабът - или този, с който той беше дошъл, или друг някой), той, както му беше обичаят, се възползвал от всеки благоприятен случай да проповядва словото на живот на съотечествениците си.

Ст. 21. Ако ще Бог, пак ще се върна при вас. Изпълнението на това обещание се разказва в гл. 19:1.

Ст. 22. Възлезе, т.е., от Кесария в Ерусалим, който беше на издигнато място. Читателят ще забележи колко кратък е разказът в този и в следващите стихове. Намерението на писателя (или на Св. Дух), не беше да ни даде едно животоописание на Павел или на някой от сътрудниците му, но просто да разкаже, и то на кратко, трудовете и успехът им в проповядването на Евангелието и основаването на църквите.

Ст. 23. След като посветил няколко време на укрепяването на средоточната църква в Антиохия в Сирия, Павел предприел (около. 54г. след Р.Х.), третото си голямо проповедническо пътуване, и обиколил Галатия и Фригия, т.е., почти цяла Мала Азия, като утвърдявал църквите и достигнал крайморието в Ефес, където той прекарал три години в изобилни трудове за Евангелието (гл. 20:31).

Ст. 24-28. Тези пет стиха съдържат всичко, което Книгата на Деянията споменава за трудовете на ученият, красноречив, и ревностен проповедник Аполос. Той несъмнено се бил учил в Александрийските Гръцки училища, но той бил най-много силен в Писанията на Стария Завет. Не се знае дали е бил учен пряко от Йоан Кръстител, или от някого от учениците му, но той беше ревностен духом, и с очарователна простота бил готов да бъде наставен в Евангелието от тези проси неучени християни Акила и Прискила, и изведнъж да съобщи на други светлината, която той бил получил. Не знаем особените причини защо той искал да посети Гърция. Може да е било отчасти, за да продължава своите си науки. Но където и да отивал той проповядвал, че Месия е дошъл, и че трябва да се спасим чрез него. И такова беше неговото усърдие, красноречие, и сила в тълкуванието на Писанията, щото името му се вижда да е било употребявано като лозинка на една партия (1Кор. 1:12). Павел, като пише на Коринтската църква (1Кор. 3:6), говори за Аполос, че напоява каквото Павел сам бе посял, и в същото послание (гл. 16:12), казва, че бил подканил Аполос да посети пак Коринт; и в едно от най-последните си послания (Тит. 3:13), той го възхвалява като деятелен работник за Евангелието. Ние виждаме от примерът му как образование и умственни познания спомагат да направят Християнския проповедник полезен и действаща сила, и как най-красноречивият може да се ползува, ако се сношава с прости, но искренни християни; и следователно последните трябва да се насърчат от примерът на Акила и прискила да употребяват ограничените си сили във верна Християнска работа.

< съдържание Деяния на апостолите ^ >


© Всички права запазени. Да не се копира и разпространява под никаква форма без разрешение на носителите на авторските права.