< съдържание Деяния на апостолите ^ >


Деяния на апостолите: Глава 17

1 И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, гдето имаше юдейска синагога
2 И по обичая си Павел влезе при тях, и три съботи наред разискваше с тях от писанията,
3 та им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Тоя Исус, Когото, каза той, аз ви проповядвам е Христос.
4 И някои от тях се убедиха и дружаха с Павла и Сила, така и голямо множество от набожните гърци, и не малко от по-първите жени.
5 Но юдеите подбудени от завист, взеха си неколцина лоши човеци от мързеливците по пазара, и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха Ясоновата къща та търсеха Павла и Сила, за да ги изведат пред народа.
6 Но като не ги намериха, завлякоха Ясона и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тия, които изопачиха света, дойдоха и тука;
7 и Ясон ги е приел; и те всички действуват против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар Исус.
8 И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.
9 Но когато взеха поръчителство от Ясона и от другите, пуснаха ги.
10 А братята незабавно изпратиха Павла и Сила през нощта в Берия; и те като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.
11 И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията да видят дали това е вярно.
12 И така мнозина от тях повярваха, и от високопоставените гъркини и от мъжете не малко.
13 Но солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павла Божието учение, дойдоха и там та подбудиха и смутиха народа.
14 Тогава братята изведнъж изпратиха Павла да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.
15 А ония, които придружаваха Павла, заведоха го до Атина; и като получиха от него заповед до Сила и Тимотея да дойдат колкото се може по-скоро при него, заминаха си.
16 А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.
17 И тъй, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазара всеки ден с ония, с които се случеше да се среща.
18 Тоже и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже тоя празнословец? а други: Види се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исуса и възкресението.
19 Прочее, взеха та го заведоха на Ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?
20 Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то.
21 (А всичките атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново).
22 И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.
23 Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.
24 Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове,
25 нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко;
26 направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;
27 за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас;
28 защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме".
29 И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък изработен с човешко изкуство и измишление.
30 Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,
31 тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.
32 А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: За тоя предмет пак ще те слушаме.
33 И така Павел си излезе измежду тях.
34 А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Ареопагит, още и една жена на име Дамар и други с тях.


Глава 17

ст. 1. Важният търговски град Солун беше около 160 километра на югогапад от Филипи; и градовете Амфипол и Аполония разделяха разстоянието на три почти равни дневни пътувания. Споменаването, че имало Еврейска синагога там показва важността на синагогите навсякъде, където ги е имало, като изходни точки за проповядването на евангелието. Във Филипи нямаше синагоги, и вероятно нямало е нито в Амфипол, нито в Аполония. Най-старото име на Солун беше Терма, от което заливът, на който той е разположен се наричаше Термайски залив. Той беше съграден отново от Касандър и наречен според името на жена му Тесалоники, която беше сестра на Александър Велики. Солун е и днес още главен град на Македония, с народоселение от 70,000 жители, от които 30,000 евреи.

Ст. 2. Споменаването на "три съботи", не е доказателство, че Павел останал в Солун само три недели, но само, че той не намерил случай да проповядва повече в синагогата.

Ст. 3. Първата му цел била да докаже на евреите от собствените им Писания, че Месия трябваше да пострада. Макар, че писанията на пророците говореха така напълно върху тази точка, евреите имаха силни предразсъдъци против тази истина, защото им се виждаше несъвместимо с обещанията на Мойсеевото славно царуване. Павловото второ намерение беше да докаже, че Исус беше действително отдавна обещаният Месия, в когото всичките предсказания бяха се изпълнили.

Ст. 4. Павловият труд не беше напразно. Неколцина повярваха. - Набожни гърци15. Както Корнилий в Кесария, и те бяха приготвени от Божията благодат да приемат словото на живота. Че и идолопоклонници също така вярваха става явно от 1Сол. 1:9.

Ст. 5. Както по други градове, така и тука, неповярвалите евреи бяха особенно враждебни, и не се поколебаха да употребят най-долния клас хора, за да направят размирица.

Ст. 6-9. Както стана със самия Исус, те се мъчат да представят Павел и Сила, че са виновни пред Римския закон. Но царството Христово не беше от този свят. И той и учениците му учеха вярваите да отдават на Кесаря Кесаревото. За добра чест, градоначалниците видели безосновността на обвинението, и се задоволили с вземане поръчителство за доброто им поведение.

Ст. 10-12. Павел и другарите му бяха проповядвали евангелието в Солун; и, макар, че те бяха стоели там само няколко седмици, те бяха положили основа, върху която други работници можеха да градят. Следователно не беше криво за тях да се съгласят с наредбите направени от братята за избавлението им от безосновните твърдения на обвинителите им, и да заминат за друго поле на деятелност. - Берия беше един град на Македония шестдесет и пет или седемдесет километра на югозапад от Солун. - По благородни, т.е., по-безпристрастни и по-свободни от предрасъдък. - Изпитваха всеки ден писанията (Цгр.). Това беше съгласно със заповедта на Христа и на апостолите. Те не искаха хората да приемат това, което те утвърждаваха без да го изпитат. - И така мнозина от тях повярваха. Това искрено и постоянно изучаване на Писанията беше най-доброто средство да ги накара разумно да повярват в Христа. Добре ще е ако всички слушатели на евангелието последват в това отношение примерът на беряните. Още и гърци повярваха, мъже и жени. Така разпръсването на евреите между другите народи стана средство, за да се запознаят и тези народи с евангелието.

Ст. 13-15. Фанатичните противници на Павел пак го преследват и пак стават причина, за да отиде в по-далечни страни, този път в Атина, прочутата столица на Гръцкото знание и образование.

Ст. 16. Гледаше града пълен с идоли. Павловото внимание беше привлечено, не толкова от художествените работи в Атина, колкото от хакта, че хората, при всичкото си образование и учение, бяха извънредно предадени на идолопоклонство. Мнозина стари писатели засвидетелствуват същия факт. Един от тях, етроний, казва на присмех, че било по-лесно да намериш в Атина бог, отколкото човек. И Павсаний казва, че имало повече идоли в Атина, отколкото другаде в цяла Гърция. Друг гръцки писател, Филострат, казва, че там имало олтари на незнаеми богове. Павел е съзнавал, че идолопоклонството заслепява умовете на хората, така че те не могат да видят свидетелствата в природата на присъствието и действието на истинния Бог, и така обожават и служат на твърдта повече, отколкото на Твореца (Рим. 1:25).

Ст. 17,18. Най-голямото му желание беше да накара всички, и евреи и езичници, да познаят Бога и спасение чрез Христа. И така в съботните дни той се възползуваше от случая да говори на евреите и други набожни хора събрани в синагогата им, а пък през другите дни да се разговаря с гърците, които той срещал в разни публични места. - Епикурейски и Стоически философи. Епикур, от когото Епикурейците си взеха названието, и Зенон, основателят на Стоическата философия, живееха в четвъртото столетие преди Р.Х. Епикур беше родом от Самос. Той учеше, че душата на човека е вещественна, и престава да съществува, когато тялото умре, и че следователно най-високата цел за човека е щастие в този живот. Казват, че той поучавал учениците си, че тази цел можела най-добре да се достигне чрез добродетелен живот; но мнозина от последователите му изкривиха учението му, и го направиха система на грубо славолюбие, като е изказано с думите (1Кор. 15:32), "Да ядем и да пием, защото утре ще умрем". Стоическата система, напротив, учеше, че самообладание и равнодушие към болка и удоволствие са най-високото нещо, до което човек може да достигне. Системата клонеше към умственна гордост и презрение на другите. Нейното стремление беше по-висока от стемлението на Епикурейската система; но тя не достигна до никакво истинско познание на Бога, или на основите на истинска добродетел. - Види се, че е проповедник на чужди богове. Несъмнено скоро са узнали, че павел считал Исуса за божество, и привеждал възкресението му от мъртвите и като доказателство за божеството му и като удостоверение за възкресението на людете му и на цялото човечество, "праведни и неправедни".

Ст. 19-21. Ареопага (хълм на Марс), беше един малък баир много близо до крепостта на Атина. Там се събираше най-високото съдилище на атиняните, наречено, от мястото, където се събираше, Съдилище на Ареопага. Някои предполагат, че Павел е бил повикан пред това върховно съдилище да отговори на обвинението, че се опитвал да въвежда нова религия. Но няма нищо в разказът, което да потвърди, че е имало редовен съд. Любопитството на народа, една отличителна черта на Атинянския характер (ст. 21), беше се възбудило; и Ареопагът се вижда да е бил избран просто като удобно място, където да се събере множеството народ, който искал да чуе какво Павел имаше да каже. В края на словото му, нищо не се вижда като произнасяне на съдебна присъда; но просто се казва, че някои се подигравали, а други исказали желание да го чуят пак.

Ст. 22-31. Изложеното тук Павлово слово към атиняните е образец на умелост, учтивост, и истинско красноречие. Атина беше седалището на най-високо учение, философия, красноречие, и изкуство, които се намираха в света него време. Но всичко това не можа да успее да накара жителите й да познаят истинния Бог и отношенията си към него. Градът беше пълен с идоли; и жителите му бяха прочути по преданността си на идолопоклонството. Апостолът усещаше, че най-нужното нещо за тях беше да познаят Бога и Исуса Христа, когото Бог беше пратил като Спасител на света. Но как трябваше той до започне? Това слово поразително ни показва способността му да стане "на всичките всичко, да би всякак да спася неколцина" (1Кор. 9:22). Той започва като споменава начала припознати от слушателите му, и незадоволени желания чувствувани от тях. Въпреки силното влияние на материалистическата философия, и нравственния разврат, който винаги придружава идолопоклонството, все пак имаше едно слабо търсене или пипане за Бога, знак на което беше съществуванието в града на капища посветени на незнайни богове. Диоген Лаертий разправя, че когато веднъж в Атина върлувала една епидемия, Епименид спрял болеста като испратил бели и черни овци от Ареопаг, които заклали на разни места в градът, където се случвало да легнат. За това (той притуря) в Атина има безименни капища. - На непознатия Бог. Павел видял такова едно капище. Ако то беше едно от тези, за които Диоген споменава, тогава това беше действително признаване, че болеста е била причинена от някое божество, незнайно на атиняните, което те са искали да умилостивят с жертвоприношение. Това беше по един слаб начин да "питат", за истинския управител на света. Павел следователно се възползва от този случай да им Го обяви като излага това, което той е сътворил, и за което той промишлява. - Както и някои от вашите поети са рекли, "Защото дори негов род сме". Неколцина Гръцки поети са изразили тази мисъл. Думите са приведени буквално от една поема на Арат от Киликия, областта, в която родният град на Павел се намираше, който баше живял около 300 години преди Павлово време. Същата мисъл, почти в същите думи, се намира и в една песен на Юпитер от Клеант, един Ликийски поет почти от същия век. На друга място Павел привежда от Меандър (1Кор. 15:33), и от Епименид (Тит. 1:12). Ако, прочее, ние сме род Божий, и зависим от него за живот и дишане и всичко, от което се наслаждаваме, навярно Той трябва да стои безкрайно по-високо от нас, и криво е да се опитваме да го представяме чрез златен, или сребърен, или дървен, или каменен образ. - Бог презираше времената на невежеството16. До тук Павел несъмнено имаше на своя страна убежденията на слушателите си. Но той не може да се задоволи само с провъзгласяването на Божието величие. Той трябва да изложи също така пътят на спасение чрез Исуса Христа. Времената на невежеството бяха времената на идолопоклонството. Между народите, които обожаваха идоли познанието на истинния Бог се беше изгубило, и човеците се водеха по своето си въображение. Думата презираше тук не значи, че Бога не го беше грижа, че човеците скитаха или блуждаеха далеч от него, но значи просто, че в неговата непроницаема промисъл той бе оставил всичките народи да ходят по своите пътища (гл. 14:16), като ги съдеше, разбира се, само според каквато светлина и поучение те имаха. Той позволи на израилтяните да се опитат по своему да достигнат до правда чреч делата на закона; и той позволи на други народи да се опитат по своему да достигнат съвършенство чрез светлината на природата, философията, и разни религиозни планове, които те сами си бяха скроили. - Сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят. Когато всичките тези опити се опитаха и не сполучиха, "в пълнотата на времето", Той изпрати Синът си да спаси света. Веста на това спасение е и за евреи и за езичници; и тя трябва да се провъзгласи "на всички човеци, на всякъде". Първата стъпка за приемането на това спасение е покаяние. Затова нашият Спасител, предтечата му, и апостолите му всички започнаха проповядването си като канеха човеците да се покаят. Те трябва да се отвърнат от всякакъв грях, трябва да го мразят и напуснат, и така да приемат Христа и спасението му. И това проповядване се налага чрез учението за бъдещия съд, когато сам Христос ще бъде Съдията, и когато всичките народи ще застанат пред него, за да ги съди той. - И е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите. Христовото възкресение от мъртвите беше ясно Божие свидетелство за Евангелието, което го провъзгласява за Спасител на всички, които го приемат, и Съдия на всички човеци в последния ден. На този велик факт, възкресението на Исуса, Павел, както и другите апостоли, беше един опълномощен свидетел (гл. 1:8,22, 2:32, 4:33, 10:41, 22:15, и др.). Ако някой попита как можеше да се очаква, че атиняните ще приемат Павловото свидетелство за този факт, отговорът е че те не бяха задължени да повярват нещо без доказателство, но когато веста на евангелието достигна до ушите им, тяхна длъжност беше да бъдат готови да се убедят, когато им се представи достатъчно доказателство, и да се научат на и вършат Божията воля. Тези, които притежаваха този понятлив дух достигаха до вяра в Христа. За жалост те бяха само едно малцинство от Павловите слушатели.

Ст. 32-34. Едни се подиграваха. Те считаха, че идеята за възкресението е глупава. - А други рекоха: За тоя предмет пак ще те слушаме. Последните бяха по-учтиви, но даже и те не показаха никакво желание да чуят за сега нещо повече върху този предмет. Сърцата на задоволни от себе си и хитруващи философи бяха лоша почва за семето на евангелската истина. - Павел си излезе измежду тях. Не знаем дали е имал друг случай да им говори, или дали е някога посетил пак Атина след заминаването си; нито той споменава Атина в някое от посланията си. - Дионисий Ареопагит, т.е., един член на върховното съдилище на Ареопага. Той е бил вероятно безпристрастен и сериозен човек; и чрез Божията благодат той е бил доведен до сърдечна вяра в Христа. Има предание, че той станал първия пастир на Атинската църква.

< съдържание Деяния на апостолите ^ >


© Всички права запазени. Да не се копира и разпространява под никаква форма без разрешение на носителите на авторските права.