< съдържание Деяния на апостолите ^ >


Деяния на апостолите: Глава 15

1 А някои слязоха от Юдея и учеха братята казвайки: Ако се не обрежете, според Моисеевия обред, не можете да се спасите.
2 И тъй, като стана доста препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.
3 Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщението на езичниците; и доставяха голяма радост на всичките братя.
4 А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях.
5 Но, рекоха те, някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха: Нужно е да се обрязват езичниците, и да им се заръча да пазят Моисеевия закон.
6 Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват тоя въпрос.
7 И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас мене, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.
8 И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;
9 и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.
10 Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?
11 Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.
12 Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.
13 И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя послушайте мене;
14 Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име.
15 С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:
16 "След това ще се върна.
И пак ще въздигна падналата Давидова скиния,
И пак ще издигна развалините й,
И ще я изправя;
17 За да потърсят Господа останалите от човеците,
И всичките народи, които се наричат с името Ми,
18 Казва Господ, Който прави да е известно това от века".
19 Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;
20 но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез ядене удавено и кръв.
21 Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия закон, който се и прочита всяка събота в синагогите.
22 Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава, - а именно: Юда, наречен Варсава, и Сила, водители между братята.
23 И писаха им по тях следното: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.
24 Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, [като ви казват да се обрязвате и да пазите закона], без да са приели заповед от нас,
25 то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,
26 човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.
27 И така изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.
28 Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:
29 да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте.
30 И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките вярващи дадоха им посланието.
31 И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението що им даваше.
32 А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи, и ги утвърдиха.
33 И след като преседяха там известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили.
34 [Но Сила видя за добре да поседи още там].
35 А Павел и Варнава останаха в Антиохия, и заедно с мнозина други, поучаваха и проповядваха Господното учение.
36 А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, гдето сме проповядвали Господното учение, и да нагледаме братята, как са.
37 И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Иоана, наречен Марко;
38 а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях още от Памфилия, и не отиде с тях на делото.
39 И тъй, възникна разпра [помежду им], така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марко та отплуваха за Кипър,
40 а Павел си избра Сила, и тръгна, препоръчан от братята на Господната благодат.
41 И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.


Глава 15

Ст. 1. Ако се не обрежете, и пр. Бог бе ясно открил на Петър, че езичниците и евреите трябва да се приемат в Християнската църква на същото основание, именно, само покаяние и вяра (гл. 10:15,20,47); и апостолите и повечето от братята в Ерусалим се задоволиха с това, което Петър им беше казал по тази работа (гл. 11:1-17), и се съединиха да хвалят Бога, че Той бе дал покаяние за живот "и на езичниците". Но при все това, имаше доста правдоподобие в разсъжденията на учителите, които настояваха, че всичките трябва да се обрежат. Те можаха да претендират, че цялата стара наредба беше божественно установена, че сам нашия Господ беше обявил, че той не беше дошъл да разруши законът, че обещанията за Месия бяха всичките дадени на Израил, и че самият Спасител, в човешкото си естество, беше израилтянин. Те, вижда се, естественно са дошли до заключение, че за да могат езичниците да приемат Христа, трябва първо да се обрежат и така да станат равни с евреите. Духовна надутост и силен народен предрасъдък се съединили с такива разсъждения и заслепили умовете им, и не ги оставили да приемат напълно великото основно начало на евангелието, именно, спасение даром с благодат, чрез вяра.

Ст. 2. Павел, макар и да бил възпитан под влиянието на същите предразсъдъци, бе достигнал ясно да разбере това основно начало, и беше избран от нашия Господ да се подвизава за него; и той дързостно изпълни това свое послание тука и по-късно в посланията си. Виж. Рим. 4:4-16, 5:1; Гал. Гл. 2; Кол. 2:16-23. Той ясно видя в това Юдейско учение съсипването на евангелието Христово, и следователно той се съпротиви на него още в началото му. Антиохийската църква го намери за добре да отнесе работата до апостолите, и затова назначила Павел и Варнава да отидат с някои други още в Ерусалим. Павел сам ни казва (Гал. 1:1,2), че той отишъл по откровение, т.е., съгласно с пряма Божия заповет, и че Тит, един похристиянчен езичник, бил един от тези, които го придружили, и него го припознали за съученик макар, че не бил обрязан. От същото място (Гал. 2:1), се научаваме, че това отиване в Ерусалим станало около 14 години след Павловото покръстване, т.е., около 50г. след Р.Х.

Ст. 3,4. Финикия и Самария бяха на правия път от Антеохия за Ерусалим. И в двете области имаше вече общини от вярващи в Исуса, които се много зарадваха, когато чуха за успеха, който Бог бе дал на трудовете на Павел и Варнава между езичниците. И в Ерусалим Павел и Варнава, (както и когато пристигнаха в Антиохия: гл. 14:27), разказват не каквото те бяха извършили, но каквото Бог бе извършил чрез тях.

Ст. 5. Явно е, че голяма част от Ерусалимската църква съчувствуваше с възгледите на Павел и Варнава относно до свободния дух на Християнската църква, и че само крайни фарисеи се противяха на това. Колко чудесно опитността на Павел, който отначало беше един усърден фарисей, го правеше способен да отговори на тези противоречители! Така Бог приготви пътят за слугите си, и ги ръководи в решението на този важен въпрос, не чрез едно самовластно решение, но като даде възможност на църквата да реши задачата като се уповава на силата на здрави доказателства. Така истината направи вярващите свободни.

Ст. 6-12. Удобно беше щото Петър пак да повтори забележителната си опитност в Кесария, където Бог го беше поучил да не прави никаква разлика между евреин и езичник, но да им допусне да се наслаждават еднакво с преимуществата на евангелието и членството в Християнската църква. Пътят беше по този начин напълно отворен за Павел и Варнава да разпарвят за делото, което Бог бе направил между езичниците чрез тяхното служение. Затова дело беше така очевидно, че беше Божие дело, щото противниците се смълчаха, и въпросът беше току-речи решен за висаги. Че ревностни привърженици понякога пак го повдигнаха, както стана в Галилея и другъде, не е чудно. Но между това делото на евангелието напредваше и се оздравяваше; и този трънлив въпрос не можеше никога вече да заплаши сериозно да раздели църквата.

Ст. 13. Яков взе думата. Този Яков е несъмнено същият, който се нарича брат Господен (Гал. 1:19), и за когото и Петър и Йоан Павел каза, като разказва това същото посещение (Гал. 2:9), че като стълбове, или водачи на църквата, те дали на него и на Варнава десници на общение, т.е., удобрили по този начин каквото бяха направили между езичниците. Той се вижда да е бил строг пазител на Мойсеевия обреден закон. За него д-р Филип Шаф казва, в История на Апостолската Църква, "Бог положи такъв един представител на най-чистия образ на Старо-Заветна набожност просред евреите, за да направи тяхното преминаване във вярата на Месия, колкото било възможно по-лесно даже в последния час. Но когато те се отрекоха да послушат този последен вестител на мир, Божието дълготърпение се свърши, и страшното, отдавна-заплашвано наказание ги сполетя. Не беше определено за него да преживее разорението на Ерусалим и храма. Малко преди това, (според Егесип, в годината 69), след като бе силно засвидетелствувал, че Исус е Месия, той бил хвърлен долу от върхът на храма и убит с камъни от фарисеите". И същият писател на Тълкуванието си на Деянията на апостолите казва: "Яков беше един от братята на Господа (Мк. 6:3, и пр.), и се вижда да е повярвал в Христа само след възкресението. В по-късно време Евсевий, Йероним, и други казваха, че Павел е тринадесетият и Яков четиринадесетия апостол. Вижда се, че той е заемал първо място в църквата в Ерусалим (Д.А. 12:17), и вероятно това се е дължало на блиското му роднинство с Христа, и че той е бил като представител на консервативната Еврейска партия в църквата. Той казал словото, с което закрил разискването; и съветът му бил последван".

Ст. 14. Симеон (Цгр.), Еврейската форма на името Симон, което вероятно се е употребявало обикновенно в Ерусалим.

Ст. 15. Петър бе разказал, че то е било Божие дело дето някои между езичниците са били избрани да бъдат негови люде. Яков сега показва, че Божието слово се съгласява с неговото дело, че той е предсказал чрез старите си пророци, че благословенията на царството му ще се прострат върху други народи.

Ст. 16,17. Тези думи са взети от Амос 9:11,12, приведени не буквално от Гръцкия превод, с който някои от слушателите бяха по-запознати, отколкото с Еврейския оригинал. Разликата между оригиналът и Гръцкия превод е доста голямо, но общия смисъл не се накърнява, именно, че възобновяването на домът и царството на Давида (в лицето на Месия), щеше да включи и езичниците, върху които Божието име щеше да се нарече, т.е., те щяха да се нарекът, и да станат, Божии люде.

Ст. 18. Критически издания на Гръцкия текст сазват в този стих само думите - "от века познати". Тези неща, които Бог върши са познати от века. Остатъкът на стиха се счита, че е бил прибавен от някой преписвач, за да направи значението по-ясно. Това може да бъде, или (1) познати на Бога, както казва нашият превод, т.е., предзнати и определени от Него, или (2)изявени от старо време чрез писанията на пророците. Пивечето тълкуватели, стари и нови, са от страна на първото тълкувание. И двете мнения са истинни; и не е лесно да решим кое от тях Яков е имал в умът си.

Ст. 19,20. Мнението на Яков (и на Съборът) беше, че товарът на обредни правила не трябва да се налага на повярвалите езичници, но че някои неща бяха нужни. Виж. ст. 28. Похристиянчените езичници живееха между идолопоклонници; и порокът на блудството страшно преобладаваше на всякъде около тях. Имало, следователно, опасност да вземат и те сетне да гледат на идолопоклонството и блудството като на леки погрешки, и да се изкушат да се събразят с езичниците. Срав. с 1Кор. 5:1, и многочислените предупреждения в посланията против блудството и всяка скверност. Колкото за неща удавени и за кръв, трябва да помним, че Еврейския обреден закон не беше първият, който забрани яденето им, но това повеление бе дадено и на Ной, общия праотец на Евреи и езичници, верове преди даването на законът. Виж. Бит. 9:4, и срав. Лев. 17:11. Следователно тази забрана беше еднакво задължително за всичките народи. Евреите строго го пазеха, но езичниците не го пазеха. Какво да е съобразяване с езическите обичаи в това отношение щеше да бъде съблазън за Еврейските Християни, и противно на братска любов. Ако я разгледаме повърхностно, тази забрана може да се счита като обредно правило, но ние виждаме тука причините, за които то трябва да се счита като едно нравственно правило, и защо апостолите са го причислили заедно със забранението да не се съобразяват с идолопоклоннически и скварни обичаи.

Ст. 21. В повечето от големите градове на Римската империя живеели евреи, които имали синагоги, където Мойсеевия закон се е прочитал и тълкувал от събота на събота. Някои (с Йоан Златоуст) мислят, че като говори за този факт, Яков е искал да каже, че повярвалите евреи са нямали нужда от поучение върху тези точки, но че похристиянчените езичници са имали нужда. По-естественото тълкувание, обаче, според повечето сегашни тълкуватели, е че той споменава това с цел да поддържа любов и съгласие между повярвалите евреи и езичници. Първите, като знаеха, че всичките тука забранени обичаи се осъждат от боговдъхновените Писания на Стария Завет, без друго щяха да се съблазнят твърде много ако техните езически братя се събразяваха с тези обичаи. За да може, прочее, цялата църква да бъде едносърдечна и единодушна, нужно беше да се предупредят повярвалите езичници от обичаи които често можеха да ги искушават в сношенията им с езическите им съседи.

Ст. 22. Съборът дошъл до пълно единодушие относно до разискваните въпроси. Св. Дух беше с тях. Те, следователно, решават да пратят двама от по-видните си мъже да придружат Павел и Варнава до Антиохия, за да потвърдят свидетелството им, така че да няма никакво съмнение в умовете на тамошните братя, че писъмцето, което те носеха действително идеше от апостолите и презвитерите със съгласието на цялата църква в Ерусалим.

Ст. 23-29. В това писмо, те напълно засвидетелствуват за Павел и Варнава, че са верни служители на евангелието, които са изложили на опасност живота си за името Христово; и, като казват на братята в Антиохия да искат от Юда и Сила, каквито разяснения им потрябват, излагат в колкото е възможно по-малко думи следствието на тяхното съвещание достигнато чрез помощта и вдъхновението на Св. Дух. За Юда "наричан Варсава", не знаем нищо друго освен каквото се казва тука за него, и че той би пророк (ст. 32), т.е., един боговдъхновен проповедник. Виж. бел. на гл. 13:1. Сила стана отпосле другар на Павел, и беше бит и затворен заедно с него във Филипи. Имуто Сила е съкращение на Римското име Силуан (Силванус), с което той се споменава в 2Кор. 1:19; 1Сол. 1:1; 2Сол. 1:1, и вероятно също така и в 1Пет. 5:12.

Ст. 30. Изпратени. Няма съмнение, че бяха отпратени с обща молитва и взаимни знакове на братска любов. Подобна раздяла се описва в ст. 33, която се е случила, когато Юда тръгнал от Антиохия да се завърне в Ерусалим.

Ст. 31. Зарадваха се за утешението, - не само за себе си, че едно застрашителна разпря благополучно се реши, но също така заради тези, на които словото Христово щеше да се проповядва, че една твърде важна пречка за всеобщото разпространение на евангелието се премахна.

Ст. 32-35. В проповядването и увещанието на Юда, Сила, Павел, Варнава и други (гл. 13:1), в Антиохия ние виждаме как църквата там се е укрепявала и утвърждавала; и всичко това е било като приготовление за разпространението на евангелието по всяко направление от това главно средоточие, столицата на Сирия. Ст. 34, го няма в много стари ръкописи, и първоначално може да е бил една забележка по краищата на страницата. Виж. ст. 40. Дух на безпристрастие и примирение преобладавал на Съборът в Ерусалим. Няма ни диря от упражняване на йерархическа власт от страна на Петър или Яков. Апостоли, презвитери, и братя търсели задружно, и получили, просветителното и ръководещото влияние на Св. Дух. Ако същият дух да беше преобладавал във всичките векове на църквата, колко препирни и даже кървави войни щяха да се избегнат!

Ст. 36-39. Ние сега идваме до един жален разказ за една разпря и раздяла между двама от водителите-работници за евангелието. Простотата и безпристрастието, с което боговдъхновеният историк пише за тази разпря доказва, че разказът му е цял верен. Възможно, че и Павел и Варнава да са имали грешка. Варнава може да е бил май мек в мнението си за престъплението на Марко, който му беше роднина (Кол. 4:10), а Павел може да е бил твърде строг. Вероятно тяхната раздяла е била по Божия благодат обърната да послужи за по-широкото разпространение на евангелието. За по-сетнешните трудове на Варнава нямаме никакво известие. Седем години по-късно, като пише на Коринтяните (1Кор. 9:6), Павел говори за него като за самоотвержен, деятелен сътрудник в евангелието. С удоволствие се научаваме, че Марко отпосле спечели съвършенното доверие на Павел, с когото той работил, и на когото той беше "утешение" (Кол. 4:10,11; 2Тим. 4:11; Ф-н 24). Че той е работил и с апостол Петър става явно от 1Пет. 5:13. Най-древните църковни историци ни казват, че той написал евангелието си под ръководството на Петър, и че той работил после в Александрия, но за подробности на делото му там, и за времето и начинът на смъртта му, ние имаме само съмнително предание.

Ст. 40,41. Павел избра Сила, един брат високо почитан от църквата (ст. 22). - Препоръчан, и пр. Това ще каже, че Павел е имал още пълното съчувствие и доверие на братята в Антиохия. - Църквите. Нямаме сведения за основаването на тези църкви, но съществуването на Християнски общини в Сирия и Киликия в него време показва колко бързо се е разпространило евангелието в първите години след възнесението на нашия Спасител. Общините в Сирия са били несъмнено плод от трудове упражнявани от Антиохия като средоточие, а общините в Киликия може да са били повечето плод от Павловите трудове през времето между събитията разказани в гл. 9:30, и 11:25.

< съдържание Деяния на апостолите ^ >


© Всички права запазени. Да не се копира и разпространява под никаква форма без разрешение на носителите на авторските права.