< съдържание Деяния на апостолите ^ >


Деяния на апостолите: Глава 14

1 А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога, и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.
2 А непокорните на Божието учение юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.
3 Но пак те преседяха там доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.
4 И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, други с апостолите.
5 И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им за да ги опозорят и да ги убият с камъни,
6 те се научиха и избягаха в ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните им места,
7 и проповядваха благовестието.
8 А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.
9 Той слушаше Павла като говореше; а Павел, като се взря в него и видя че има вяра да бъде изцелен,
10 рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше.
11 А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете оприличени на човеци, са слезли при нас.
12 И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител.
13 И жрецът при Юпитеровото капище, което беше пред града, приведе юнци и донесе венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.
14 Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:
15 О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях;
16 Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,
17 ако и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.
18 И като казаха това, те едвам възпряха множествата да не им принасят жертва.
19 Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павла с камъни, и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.
20 А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.
21 И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия,
22 и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.
23 И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали.
24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;
25 и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия.
26 Оттам отплуваха за Антиохия, отгдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което сега бяха извършили.
27 И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват.
28 И там преседяха доста време с учениците.


Глава 14

Ст. 1-3. Забележете как Павел и Варнава постоянстват в старанието си да проповядват евангелието на евреите, макар, че мнозина от тях бяха ожесточени и върло противни на евангелието. Почти всичките гонения споменати в Деянията на апостолите бяха подбутнати от евреи. Но при все това, в Исония много евреи както и гърци повярваха, така че апостолите се насърчиха д преседят там "доста време".

Ст. 4-7. Само когато "се усетиха", че има заговор да ги убият с камъни те се оттехлиха от Икония, където Бог бе така изобилно благословил трудовете им. - Листра и Дервия. Тези бяха гредове в Ликаония, на юго-изток от Икония, първият около 64 километра далеч от Икония, а вторият 32 километра по-нататък на пътят за тарс. Апостолите отиват съгласно с наставлението на Спасителя, че когато ги гонят в един град да бягат в друг, но те отиват, не за да си починат от трудовете си, но за да могат да следват с проповядването на евангелието.

Ст. 8-10. Видя се угодно на Бога да представи случай в Листра, в който да потвърди слотото им чрез едно чудесно изцеление. Това трябва да е насърчило и укрепило апостолите, когато започваха да работят в едно ново място. То също така им представи едно неочаквано благовремие да проповядват на идолопоклонници. Павел се вижда да е забележил в лицето на хромия знак, че той е приемал словото с вяра. Несъмнено той беше също така наставен чрез пряко боговдъхновение да каже думата за изцелението на човека.

Ст. 11-13. По ликаонски. Макар, че в Мала Азия обикновенно се говореше гръцки, на който език Павел и Варнава несъмнено проповядваха, и който се разбираше почти от всички хора, местни наречия се употребяваха в разни страни, както и до ден днешен се употребяват. Един добре образован грък ни е казал, че той е чувал в същата тази страна едно наречие съвсем различно от гръцкия или турския език; и той вярваше, че то е остатък от стария Ликаонски език. Явно е от ст. 14, че апостолите не разбрали каквото било казано по ликаонски; другояче, те изведнъж щяха да поправят кривото мнение на народа. Сравнете с каквото се казва в забележката на гл. 2:4, за отношението на този случай спрямо дарбата на езиците. - Боговете .... са слезли при нас. Така и в Малта (гл. 28:6), когато народа видя, че Павел не пострада никак от охапването на една ехидна, те заключиха, че той беше бог. Имало една стара легенда, която латинският поет Овид споменава, че Юпитер и Меркурий веднъж посетили един градец във Фригия, една област която е била на запад от Ликаония, където всичките жители на града не искали да ги приемат в къщите си, но един беден селянин на име Филимон и жена му Бавкида ги приели и нагостили така добре както могли. Легендата казва, че боговете наказали негостоприемните жители и съсипали градеца с потоп, като пожалили само скромното жилище на добродушните си гостоприемници, което те преобърнали в един великолепен храм, на който Филимон и Бавкида станали жрец и жрица. Така идеята, че боговете се явяват в образ на човеци беше добре позната на хората в тази страна. - Юпитер и Меркурий. Гърците считаха Юпитер за цар на боговете, а Меркурий за негов пратеник и бог на красноречието. Варнава е бил несъмнено по-стар от Павел, и по причина на това и на сериозното му обхождане може да са го помислили, че е Юпитер, а Павел, понеже бил главният говорител, престорили на Меркурий. - Жрецът на Юпитеровия идол. Като дошли до заключение, че Павел и Варнава са богове, първата мисъл на народа била да им отдадът божественни почести; и жрецът на Юпитер естественно се поставил на чело на работата. - Юнци и венци, - юнците за жертвоприношение, а венците да се турят на главите им, или да се носят от служащите жреци. Венците са се употребявали и за едното и за другото.

Ст. 14-17. Апостолите. Варнава и Павел тука, както и в ст. 4, се наричат апостоли. Те бяха отредени в Антиохия (гл. 13:2), по нарочно наставление от Св. Дух за една особенна работа, същата за която Павел беше назначен от нашия Спасител, който казал на Анания (гл. 9:15) "Съсъд избран ми е той, да носи моето име пред народи и царе и пред синовете Израилеви". С други думи, те бяха отредени и изпратени да проповядват евангелието и основат църкви между езичниците. Тази беше същата работа, която беше възложена на първите дванадесет апостоли; и затова Павел и Варвана се наричат като тях с името апостоли. По същия начин и Яков, братът Господен, който беше председател над църквата в Ерусалим, (виж. бел. на гл. 15:13), се нарича в гл. 1:19, "апостол", и в Гал. 2:9, "стълп" на църквата, като споделял с Петър, Павел, и Варнава отговорността на водачи и основатели на Християнската църква. - Раздраха дрехите си. Един знак, който често се е употребявал да изрази скръб и смайване (2Цар. 1:2; Езд. 9:3; Ест. 4:1; Мат. 26:65, и др.). Словото на апостолите към жителите на Листра, които бяха готови да им осдадът божественни почести, е забележителен пример на готовността, изкуството, и ревността, с които те се възползваха от всяко събитие да провъзгласят славното Евангелие.

Ст. 19. Както и по-преди (гл. 13:50, 14:2), невярващите евреи подбутват гонение и убийство. Тях ги е гняв най-много на Павел, когото те считаха за неприятел на народа си поради дързостта, с която той провъзгласяваше, че Евангелието се предлага и на евреи и на езичници еднакво. Вижда се, че този път те не са закачили Варнава, може би защото той не заемал толкова видно участие в публичното проповядване, колкото Павел.

Ст. 20. Тука не се казва, че Павел умрял и после чудесно се съживил. Израза, "като го възменяха, че е умрял", подразбира противното. Но понеже той можа на другия ден да тръгне за Дервия, ние имаме право да считаме избавлението му от смърт за чудо. Павел споменава това биене с камъни в 2Кор. 11:25, и загатва за него в 2Тим. 3:11. Вероятно е, че Тимотей е бил един от учениците, които се казва тука, че са стоели около Павловото по видимому безжизнено тяло.

Ст. 21. Техните трудове в Дервия бяха благословени. Мнозина повярваха; и се вижда, че нямало гонение. Когато Павел около краят на живота си (вероятно двадесет говини след събитията разказани тука), напомняше на Тимотей гоненията, които той бил претърпял през това пътуване (2Тим. 3:11), той споменава Антиохия, Икония, и Листра, но за Дервия не казва нищо. Понеже това съгласие между посланието и историята е явно неумишлено, то подтвърждава истинността на двете.

Ст. 22. Утвърдяваха душите на учениците. В Дервия Павел и Варнава бяха на правия път за Тарс и за Антиохия в Сирия, от където те бяха тръгнали да проповядват, и където те имаха намерение да се завърнат. Но съчувствие за учениците в Листра, Икония, и Антеохия ги накара да се върнат по дирите си и да посетят тези градове, където такава вражда против делото им се бе проявила. Но понеже главната им цел сега е била да утвърдят душите на учениците, и да ги укрепят да поднесат търпеливо скърбите на които те щяха да бъдат изложени, те можаха да работят по-тихо; и без съмнение те са отбягвали от всичко, което е можало да даде на неприятелите им публичен случай да подновят гоненията си.

Ст. 23. И като им ръкоположиха презвитери. Някои тълкуватели поддържат, че думата, която е тука преведена ръкоположиха трябва да се преведе назначиха, като че църквата не се намесвала в избирането на техните презвитери. Старата класическа употреба на думата е за в полза на такъв превод, но Християнско-църковната й употреба още в най-старо време е само в смисъл на ръкополагане; и примерът даден в гл. 6 за седемте дякона, избрани от членовете на църквата, но отредени за службата си чрез възлагането на ръцете на апостолите на тях, потвърждава този превод на думата тука. Едва ли може да има съмнение, че тя има същото значение и в подписите прибавени на второто послание на Тимотей и в посланието на Тит. Даже в 2Кор 8:9, където тя е употребена за назначение на привременна служба, ние бихме я изтълкували, че значи назначение на тази служба чрез ръкополагане, а не чрез избиране с вдигане на ръце. Колкото за важността на службата на презвитери в църквите, сравнете с гл. 20:17,28; 1Тим. 5:17; Тит 1:5-9. - Помолиха се с пост. Това показва тяхното усърдие и дълбоко чувство, че се нуждаят от божественна помощ за себе си и за църквите.

Ст. 25. Проповядваха словото в Перга (Цгр.). Не са ни казани причините, които не ги оставиха да се побавят в Перга, когато най-първо пристигнаха там (гл. 13:13), но сега Лука ни казва, че те проповядваха словото в Перга, и че после, като не са намерили, може би, там някой кораб, който да отплува за Селевкия или Антиохия, те отишли (около 25 километра по на запад) до пристанищено Аталия, и от там отплували за Антиохия.

Ст. 26,27. Естественно беше за тези преданни работници на евангелието да се завърнат в Антиохия, и да дадът отчет на църквата, която по Божие наставление беше ги отредила с пост, молитва и ръкополагане (гл. 13:2,3). Но забележете, че те разказват за работата извършена от тях не като тяхна, но като Божия, особенно как той бе отворил вратата за езичниците да повярват в евангелието и да се спасят. Между начините, по които Бог беше постъпил с тях се включваха, разбира се, и гоненията, които те претърпяха, но главната им цел беше да изкажат изявлението на Божията благодат в обръщението и спасението на човеците.

Ст. 28. Доста време. Лука не ни казва колко време Павел и Варнава преседяха в Антиохия преди да започнат пак проповедническата си работа по други земи. Първото им проповедническо пътуване се вижда да е започнало скоро след мъченичеството на Яков и смъртта на Ирод Агрипа, която се случи, според Йосиф, в 44г. след Р.Х. Съборът в Ерусалим се вижда да е бил проведен около 50г. след Р.Х. (виж. бел. на гл. 15:2), и скоро след това Павел и Варнава се разделили и предприели второто си проповедническо пътуване. От тези шест години, няма да сбъркаме ако турим четири за първото пътуване и две за преседяването им в Антиохия. Не ни е казано нищо какво са работили Павел и Варнава за евангелието през времето на това им седене в Антиохия, но че те не са стояли само в градът Антиохия е почти верно, когато забележим, че Павел и Сила започнаха второто голямо проповедническо пътуване като постиха и утвърдиха "църквите" в Сирия и Киликия (гл. 14:41).

< съдържание Деяния на апостолите ^ >


© Всички права запазени. Да не се копира и разпространява под никаква форма без разрешение на носителите на авторските права.