< съдържание Деяния на апостолите ^ >


Деяния на апостолите: Глава 13

1 А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод и Савел.
2 И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал.
3 Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.
4 И така те, изпратени от Светия Дух, слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър.
5 И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Иоана за свой прислужник.
6 И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,
7 който беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя последният повика Варнава и Савла и поиска да чуе Божието слово.
8 Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата.
9 Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече:
10 О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?
11 И сега, ето, Господната ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за известно време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.
12 Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение.
13 А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Иоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.
14 А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.
15 И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете кажете.
16 Павел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израилтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.
17 Бог на тоя Израилски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.
18 И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.
19 И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им тяхната земя да им бъде наследство за около четиристотин и петдесет години.
20 След това им дава съдии до пророка Самуила.
21 После поискаха цар; и Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.
22 И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Иесеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни всичката Ми воля".
23 От неговото потомство Бог, според обещанието Си, въздигна на Израиля Спасител, Исуса,
24 след като Иоан, преди Неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ.
25 И като свършваше попрището си, Иоан казваше: Според както мислите, кой съм аз? Не съм Оня, Когото очаквате; но, ето, подир мене иде Един, Комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.
26 Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.
27 Защото ерусалимските жители и техните началници, като не Го познаха, а без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха ги като Го осъдиха.
28 Без да намерят в Него нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит.
29 И когато изпълниха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха Го в гроб.
30 Но Бог Го възкреси от мъртвите.
31 И Той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за Него пред людете.
32 И ние ви донесохме блага вест за обещанието дадено на бащите ни,
33 че Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалом: -
"Ти си Мой Син,
Аз днес Те родих".
34 А че Го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението казва така:
"Ще ви дам
Верните милости, обещани на Давида".
35 Защото и в друг Псалом казва: "Няма да оставиш Светеца Си да види изтление".
36 Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление.
37 А Тоя, Когото Бог възкреси, не видя изтление.
38 И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете.
39 и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.
40 Затова внимавайте да не би да ви постигне казаното от пророците:
41 "Погледнете, презрители, учудете се, и се погубете;
Защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни,
Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".
42 Когато си излизаха [из юдейската синагога, езичниците] ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.
43 И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла и Варнава; които, като се разговаряха с тях, увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.
44 На следващата събота се събра почти целият град да чуят Божието слово.
45 А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел и хулеха.
46 Но Павел и Варнава говореха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците.
47 Защото така ни заповяда Господ, казвайки:
"Поставих Те за светлина на народите,
За да бъдеш за спасение до края на земята"
48 И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.
49 И Господното учение се разпространяваше по цялата тая страна.
50 А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.
51 А те отърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония.
52 А учениците се изпълниха с радост и със Светия Дух.


Глава 13

Ние тука влизаме в нов вид на евангелското дело. Въпросът за даването на езичниците преимуществата на Християнско съобщение, под същите уловия с евреите, беше напълно решен; и църквата в Антиохия беше първата църква в някой от големите градове на Римската империя, която се състоеше повечето от повярвали езичници. Сега тя щеше да стане средоточие за проповедническо работене между езичниците.

Ст. 1. Пророци и учители. Видяло се угодно на Бога, когато основал църквата да даде на някои от слугите си пророческо вдъхновение. Виж. гл. 11:27. Това, заедно с други чудотворни явления, потвърди свидетелството им, и накара множества да повярват в Христа. След като църквата се бе установила добре, и боговдъхновенните писания на Новяия Завет бяха всички издадени, тази пророческа дарба се вижда да е била отдръпната, като ненужна вече.

Ст. 2. И като служеха на Господа и постеха. Това постене се вижда да е било скачено с молитва за ръководство във великото дело на разпространението на евангелието и изпълнението на това, което последната заповед на Спасителя към учениците е искала да каже. - Светия Дух рече. Тука Светия Дух се явява ясно като Бог, като божественно лице. Той казва, "Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал".

Ст. 3. Те пак постят, и пак особенно се молят на Бога да благослови работата, за която тези двама мъже се изпращаха. Възлагането на ръце беше начинът, по който проповедниците се отредяваха за своята особенна работа. Преди това те бяха причислени между пророците и учителите. След това те се наричат апостоли (гл. 14:4,14). Някои са повдигнали въпросът дали Павел не трябва да се счита за дванадесетият апостол вместо Матия. Но няма нужда да се повдига такъв въпрос, защото в гореспоменатите места Варнава е споменат заедно с Павел, и двамата са наречени апостоли, понеже вършат същественно същата работа в основанието на църквата, която отначало беше поверена в ръцете на дванадесетте.

Ст. 4. Слязоха в Селевкия. Антиохия, от която Павел и Варнава тръгнаха, бише столицата на Сирия, разположена на река Оронт, около 25 километра от морето. Селевкия, на морския бряг, близу до устието на реката, беше нейно пристанище. Той беше укрепен град съграден около 300 години преди Христа от Селевк Никатор, и наименуван на негово име. Кипър беше родното място на Варната (гл. 4:37); и това може да ги е накарало да посетят този остров, когато са отивали за Мала Азия.

Ст. 5. Саламин беше разположен на източната страна на островът, и не беше повече от 80 километра далеч от Селевкия, едно разтояние, което с благоприятен вятър можеше да се измине за няколко часа. - Синагоги. Имаше много хиляди евреи, които живееха него време в Кипър; и тука, както и в Палестина, техните съборища доставяха на апостолите места за проповядване и слушатели; и те се възползваха от това където и да отидеха. Виж. гл. 9:20; 13:15, 18:4, и др.

Ст. 6. Пафа беше ръзположен към западния край на островът, около 130 километра далеч от Саламин. Тука беше столицата, понеже тука живееше Римският управител (Проконсул). Тука проповедниците на евангелието се срещнаха с един врач или магесник, лъжлив притезател на свръхестественна мъдрост. Че такива човеци е имало много него време се потвърждава от Тацит, Ювенал, и други Римски писетали; и управители, генерали, и императори са били твърде много влияни от тях. Не е чудно, следователно, че управителят на Кипър бил някак си под влиянието на този лъжец.

Ст. 7. Сергий Павел. Този управител на гръцки се казва Антипатос (Проконсул). Имаше два разреда Римски области, - едни, където трябваше да има военна сила, които бяха под прякото управление на императора, и управителите, на които се наричаха Легати или Пропритори; и други, където нямаше нужда от военна сила, които се управляваха от Сенатът, и на които управителите се наричаха Проконсули. Някои писатели, които са живели не много по-късно от времето на апостолите казват, че Кипър принадлежал на първия клас; и това е дало повод на някои хора да мислят, че Лука е сбъркал, че нарича Сергия Павла Проконсул. Но не преди много време монети се намериха сечени през царуването на Клавдий (който беше император, когато Павел и Варнава посетили острова); и тези пари носят от една страна името и лицето на Клавдий, а от другата името на управителят на Кипър, който се нарича Проконсул, и следователно подтвърждават, че писателят на Деянията има право. Знае се, че в други случаи области по някой път са бивали преобърнати от единия разред в другия. Още по-късно един надпис се намерил в Кипър, който споменава "Проконсула Павла". Този управител, понеже бил разумен и свободомислещ, поискал да чуе словото Богие.

Ст. 8. Но магесникът Елима, защото така се превежда името му. Името Елима е Сирийско, и както алим на Арабски, значи учен човек. То се употребява като равно на магьосник, името което Вавилонците давали на своите учени. Виж. бел на Мт. 2:1. Варисус (ст. 6), беше бащиното му име, което значи син Исусов. Естественно беше да се нарича той понякога с едното име, а понякога и с другото. Той се опитал да възпре управителят да не приеме евангелието, защото знаел, че ако го приеме неговото влияние щеше да се прекрати.

Ст. 9. Тук се срещаме с името Павел, с което Савел Тарсянинът после се наричаше, и което апостолът винаги употребяваше в посланията си. Савел беше еврейското му име (което беше и името на първия Израилски цар). Павел, (което се различава на гръцки само по една буква) беше римско име, и значи малък. Лука не ни казва дали, като приел това име, апостолът е мислил за името на управителя Сергия Павла или не. Тъй като той не споменава нищо за това, но просто казва, че апостолът "се наричаше и Павел", ние бихме заключили, че или още от дете се е наричал Павел от гръцките и римските си познайници, а пък домашните му и еврейските му приятели го наричали Савел, или пък, че той си присвоил римското име, понеже беше римски гражданин, като най-прилично за него, който беше нарочно призован да проповядва Евангелието между езичниците.

Ст. 10,11. Че строгият език, с който Павел говори на Елима беше боговдъхновен става явно, първо, защото се казва, че той бил изпълнен със Светия Дух, и второ, защото наказанието, с което той го заплашил връхлетяло тозчас на магесника. Бог видял за уместно по този начин да унищожи влиянието на лъжепророка. Дяволът е баща на лъжата; и тези, които обичат лъжата са негови чада (Йн. 8:44). Евангелието е словото на истината. - Да извращаваш правите пътища на Господа. Елима правеше това вероятно като тълкуваше криво думите на Старо-Заветните писания, с които, като евреин, той трябва да е бил запознат.

Ст. 12. Не се казва изрично, че управителят се е кръстил, но ние трябва естественно да предположим това, защото се казва тука, че той повярвал. Така Бог повдигаше влиятелни мъже от време на време, които да помагат за преуспяването на евангелското дело.

Ст. 13. Перга Памфилийска. Памфилия беше област в Мала Азия, до Киликия на запад; и Перга в нея (не точно на морето, но на реката Кестра около 10 километра от устието й), беше най близкото до западния край на Кипър пристанище, от където Павел и другарите му отплуваха. - Йоан се отдели от тях. Причината не е казана. Може да е имал частни причини, по които е искал да се върне у дома си в Ерусалим; или може да се е уплашил от опасностите и мъчнотиите на предприятието. Апостол Павел после не искаше да го вземе за помощник (гл. 15:38), защото в този случай той се беше отделил от тях, и "не отиде с тях на делото". Както и да е, с удоволствие узнаваме, че той после стана един предаден и много заслужил работник за Евангелието (Кол. 4:10; 1Пет. 5:13).

Ст. 14. Павел и Варнава този път не се бавиха по крайморието, но се опътиха бързо за Антиохия, главния град на Писидия, 160 километра на север. Пътят минавал през планинско място, често пъти пълно с разбойници; и някои предполагат, че вероятно тука може да е било дето Павел е бил изложен на "беди от разбойници", за което той споменава в 2Кор. 11:26.

Ст. 26. Вие, които се боите от Бога. С това изречение той означава онези езичници, които без да бъдат обрязани, бяха отхвърлили идолопоклонството и се бяха присъединили към евреите в служение на истинния Бог.

Ст. 17-22. Тези стихове служат като въведение на Павловото слово. Като говори за по-видните факти на древната история на Израил, той доказва явно на слушателите си, че като е приел Исуса за Месия, той не е презрял Мойсей и пророците, но просто иска да им покаже, че Старо-Заветните пророчества относно Месия са се изпълнили в Исуса. Като говори за времето на Съдиите, че е било "около четиристотин и петдесет години", той не говори с критическа точност, но следва преобладаващото леточисление. Историкът Йосиф, също така казва, че времето от изходът от Египет до съграждането на Соломоновия храм е било 592 години. Това ни дава между 440 и 450 години за времето на Съдиите, т.е., времето от смъртта на Исус Навин до времето, когато Саул стана цар. Някои стари ръкописи свързват 450-те години с каквото върви напред; и някои тълкуватели са го обяснили, че е периодът от обещанието дадено на Авраам, че потомството му ще наследи Ханаанската земя до изпълнението на това велико обещание в дните на Исус Навин. Но обикновенно четене се потвърждава от Сирийския превод. За "седемте народа", споменати в стих 19, виж. Вт. 7:1. В ст. 22, Давид се нарича човек по Божието сърце, който ще изпълни всичките му щения. Тези думи не се намират буквално в Стария Завет, но същественното им значение се намира в 1Цар. 13:14, и Пс. 89:20. Давид не беше съвършен човек. Той съгреши ужасно, но той също така се покая от сърце и придоби прошка. Най-голямото му желание беше да узнае и да върши волята Божия. Колко усърдно той се молеше да бъде поучен и ръководен от Бога! Дано в това да можем да подражаваме примерът му.

Ст. 23. От неговото потомство. Павел сега захваща главната цел на словото си. Всичките му слушатели знаеха, че Месия трябваше да се роди от семето на Давид. Той сега им прогласява великата евангелска вест, че това обещание се е изпълнило в Исуса Христа.

Ст. 24. Делото на Йоан Кръстител, предтечата на Христос, и славата му като пророк трябва да са били познати на Павловите слушатели. В изразителния език на Матей (3:5), "Ерусалим и всичката Юдея", излизаха в пустините да го слушат като проповядва, и да се кръстят от него. В Мк. 11:32, четем че неприятелите на Исуса не смееха да кажат, че Йоановото кръщение не беше от небето, защото "се боеха от народа, защото всички имаха Йоана, че бе наистина пророк". И нещо около двадесет и пет години по-късно, Павел намерил Йоанови ученици в далечния и езически град Ефес (Д.А. 19:3). Йоановото свидетелство, че Исус е Месия беше следователно от голяма важност; и Павел тука го привежда, за да привлече вниманието на слушателите си, и за да ги разположи да внимават на онези думи от Старо-Заветните писания за Месия, които са били така съвършенно изпълнени в животът, смъртта, и възкресението на Исуса.

Ст. 27,28. Удивителната глупост, слепота, и вина на тези, които причиниха осъждането и разпъването на Исуса (макар, че те не можаха да го обвинят в нищо пред Пилат) може да се отдаде само на това, че те не разбираха думите на своите Св. Писания, които те слушаха да се четат всяка събота. Тези Св. Писания бяха предсказали, че Месия ще бъде "презрен и отхвърлен от човеците" (Ис. 53:3), че "ще се посече, но не заради себе си" (Дан. 9:26), но че най-накрая "ще види семе, ще продължи дните си" (Ис. 53:10), и че властта, славата, и царството му ще се прострат върху всички човеци, народи, и езици, и ще тряв за винаги (Дан. 7:14). Че няма никакво противоречие между Месиевото страдание и царуване можеше добре да се разясни от писанията на пророците. Това щеше да бъде силно подбуждение на Павлоните слушатели да изпитват писанията. Ние виждаме от ст. 43, че много от тях се убедили, и приели Исуса Христа за свой Спасител.

Ст. 30-37. Възкресението на Христос беше Божието велико свидетелство за истината на посланието му и на спасителното му дело. Заради това, особената работа на апостолите се казваше, че беше да свидетелствуват за възкресението му (гл. 1:21,22, 2:32, 3:15, и др). Сам Павел можеше да засвидетелствува, че е видял възкръсналия Спасител, и че е приел посланието си като апостол от него. Но първите апостоли бяха още живи; и (чрез Павел и Варнава и мнозина други) тяхното свидетелство беше достъпно за евреите във всичките страни на света.

Втория Псалом беше едно предсказане за царуването на Месия. Павел като го привожда (ст. 33), показва че той счита думите "Аз днес те родих", че се отнасят, не за Христовата вечна синовност, но за свидетелството, което Бог му дал като на свой Син, като го възкресил от мъртвите, тъй щото, след като страдал и умрял за греховете на човеците, да може да живее и царува вечно, и така да приеме "милостите обещаните на Давида верно". Със същото нещо пред вид той привожда от 16-ия Псалом обещанието, че плътта му няма да види изтление, и казва че Преподобният, за когото се говори не може да бъде Давид, на когото плътта видя изтление, но по-великият му Син, който щеше да царува вечно.

Ст. 38-41. Апостолът после им провъзгласява опрощение на греховете чрез Христа, и оправданието на всички, които повярват в Него, и ги предупреждава да не се излагат на погибел като презиратели и отритници на обещаният Княз и Спасител. Спасение се предлага на всички, но се добива само с вярване в Спасителят, когото Бог е пратил. Това е ключът на Павловото проповядване, и на учението на посланията му.

Ст. 43. Проповядването не беше напразно. Много юдеи и прозелити повярваха и последваха Павел и Варнава, които ги убеждаваха "да пребъдват в Божията благодат", и да се държат здраво за нея така, както им се предлага чрез евангелието.

Ст. 46. Нужно бе първо на вас да се проповядва словото Божие. Тази беше заповедта дадена от Спасителя, сир., да започнат от Ерусалим (Лк. 24:47; Д.А. 1:8). Първо на юдеина (Рим. 1:16), защото юдеинът със знанието си на закона и пророците беше най-добре приготвен да приеме евангелието. Но когато невярващите евреи "се противяха и хулеха", тогава апостолите "се обърнаха към езичниците". Тяхното послание се простираше до "най-далечните краища на земята", както и бе предсказано (Ис. 49:6). Така чрез паданието на евреите, спасение дойде на езичниците (Рим. 11:11,12).

Ст. 48. И повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот. Просто и естественно изтълкувани, тези думи се отнасят за Божието вечно намерение, същото което се споменава в Еф. 3:11, и в много други места. Някои тълкуватели, пред вид, че е трудно да се съгласи такова божественно, вечно, и неизменимо намерение със свободата на човешката воля, са се потрудили да изтълкуват тези думи, че значат някакво предразположение или наклонност на самите вярващи към вечен живот. Но това е противно на употребата на думата "отредени", която на всякъде другъде значи "наредени от вън". Божията върховна власт ясно се показва в Рим. 8:29, и другаде в Светото Писание, и свободата на човешката воля на всякъде се предполага; и, дали можем да разясним съгласието помежду им или не, понеже и двете са истинни, те трябва да са съгласни.

Ст. 50. Високопоставени жени. Страбон особенно споменава силното влияние на жените в градовете на западна Азия, най-вече в религиозни работи. - Гонение. Това трябва да е било едно не нарочно приготвена и шумна смутня. Макар Павел и Варнава да бяха изгонени от Антиохия с редовен указ на заточение, те не биха могли толкова скоро да се завърнат. Виж. гл. 14:21. Павел споменава за това гонение в последното си послание, написано малко преди смъртта му (2Тим. 3:10,11).

Ст. 51. Икония. Един град, около 80 километра на изток от Антиохия Писидийска, сега наречен Кония.

Ст. 52. Вярващите в Антиохия не се обезсърчиха от изгонването на своите учители, но се изпълниха с радост за дето намериха спасение; и Св. Дух пребиваваше с тух като Учител и Водач, когато апостолите бяха изгонени. Християнската религия е религия на радост (Фил. 4:4; 1Сол. 5:16; Гал. 5:22).

< съдържание Деяния на апостолите ^ >


© Всички права запазени. Да не се копира и разпространява под никаква форма без разрешение на носителите на авторските права.