< съдържание Деяния на апостолите ^ >


Деяния на апостолите: Глава 9

1 А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника.
2 и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, че, ако намери някой от тоя Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Ерусалим.
3 И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.
4 И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?
5 А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш.
6 Но стани, влез в града, и ще ти кажа какво трябва да правиш.
7 А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.
8 И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.
9 И прекара три дни без да види и, не яде, нито пи.
10 А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение: Анание! А той рече: Ето ме, Господи.
11 И Господ му рече: Стани и иди на улицата, която се нарича Права и попитай в къщата на Юда за един тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли;
12 и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа.
13 Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим.
14 И тука имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име.
15 А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд избран да разгласява Моето име пред народите и царе и пред израилтяните;
16 защото Аз ще му покажа, колко много той трябва да пострада за името Ми.
17 И тъй Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати, - същият Исус Който ти се яви на пътя, по който ти идеше, - за да прогледаш и да се изпълниш със Светия Дух.
18 И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа; и стана та се кръсти.
19 А като похапна, доби сила, и преседя няколко дни с учениците в Дамаск.
20 И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син.
21 И всички, които го слушаха, се удивляваха, и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това име, и дошъл тука за да закара такива вързани при главните свещеници?
22 А Савел се засилваше още повече, и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че това е Христос.
23 И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият;
24 но техния заговор стана известен на Савла. И те даже вардеха портите денем и нощем, за да го убият,
25 но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.
26 И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик.
27 Но Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.
28 И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господното име.
29 И говореше и се препираше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият.
30 Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.
31 И тъй по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше.
32 И Петър, като обикаляше всичките вярващи, слезе и до светиите, които живееха в Лида.
33 И там намери един човек на име Еней, който бе пазил легло осем години, понеже беше парализиран.
34 И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани направи леглото си. И веднага той стана.
35 И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха, и се обърнаха към Господа.
36 А в Иопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.
37 И през тия дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.
38 И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.
39 И Петър стана и отиде при тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него и плачеха, и му показаха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна когато бе с тях.
40 А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна.
41 И той й подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и представи им я жива.
42 И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа.
43 А Петър преседя дълго време в Иопия у някого си кожар Симон.


Глава 9

Ст. 1. Като още дишаше заплашване и убийство. Тези думи изразяват голямото усърдие и злоба, с която Савел гонеше християните. Той сам говори (гл. 26:10,11), че е бил по това време "без мяра яростен", против тях, и че е съизволявал на убиването им.

Ст. Дамаск, един от най-старите градове на света (Бит. 14:15), беше във времето на апостолите, и е и сега още, най-главният град в Сирия. Много хиляди евреи живееха там; и може някои от тези, които бяха повярвали в Ерусалим в Денят на Петдесетница, да са били жители на Дамаск. Размножаването на омразната секта в такъв един важен град възбудило усърдието на гонителя, и го накарало да вземе от първосвещенника до синагогите в Дамаск писма, които го опълномощавали да запре и докара в Ерусалим всичките повярвали в Исус, които може да намери между тях. В гл. 26:10, той казва, че тази власт му била дадена от "първосвещениците". Значението е несъмнено същото, сир., че опълномощението е било дадено от Синедриона, Народния Съвет, на който главните членове бяха първосвещениците, и на който Първосвещеникът беше обикновенно председател, и като такъв щеше да даде писмата.

Ст. 3-7. Господ видя за добре да позволи на Савел да отпътува от Ерусалим за Дамаск (поне една неделя път) преди да го спре в безумното му поприще. По този начин той възвеличи благодатта си, и направи яростта на гонителят да стане за негова хвала. Савел щеше тъкмо да влезе в големия град, където той навярно се надяваше да помете всичко пред себе си, когато заслепителната небесна светлина блесна наоколо му, която изведнаж го обезсили, и му откри славното величие на Спасителя, против когото той се бореше. Това беше тъкмо от каквото той се нуждаеше, за да измени цялото течение на живота му. чЕ той видя тогава прославеното тяло на Исус е явно от думите на Анания (гл. 22:14), "да видиш Праведника и да чуеш глас от неговите уста", и от думите на самия Павел в 1Кор. 9:1, и 15:8. Това беше тъкмо каквото беше нужно да го убеди, че Исус беше обещаният Месия. С пророчествата той беше запознат. Каквото му липсавше беше убеждението, че те са се изпълнили в Исуса. Това убеждение благодатно му се даде; и тогава той беше оставен три дни сляп и безпомощен за да размишлява върху сланите неща, които той беше видял и чул, да се моли за Божие ръководство, и да образува и утвърди целта на живота си за в бъдеще.

Ст. 7. Понеже чуха гласа, а не видяха никого. Срав. С Павловото утвърждение (гл. 22:9), "но гласът на тогози, който ми говореше не чуха". Няма ни най-малка причина да считаме тия утвърждения като притиворечащи едно на друго. Човеците чули глас, но не разбрали нищо от каквото било казано. Това, което Лука казва е буквално право, че те чули. Това, което Павел казва, макар и да е преносно или фигуративно, е така също право, те не чуха, т.е., не разбраха. Срав. с Мк. 4:33; Йн. 12:28,29. Трябва да забележим тука разликата между начинът, по който Бог се е отнесъл с Павел и с хората, които го придружавали. Павел беше "съсъд избран" (ст. 15), избран и назначен за отлична служба. Другите не бяха така избрани. Те виждат чудесната светлина, и остават поразени и като вцепенени; но те не виждат Исуса. Те чуват глас да излиза изсред небесната светлина; но не разбират нито една дума от това, което се казва. Павел вижда Господа и чува думите му, и впечатлението пребъдва в него до смърт, и го подкрепява в изпълнение на длъжностите му и в търпение на страдания.

Похристиянчването на Савел от Тарс, справедливо се счита за поразително доказателство за истината на християнската религия. До преди отпътуването си за Дамаск, той е бил предводител и представител на най-силната вражда против вярващите в Исуса и тяхното учение. До него време, той се е обхождал като немилостив мъчител, като издебвал християните в Ерусалим и по други градове, и влачел мъже и жени в затвор и на смърт. Във всичко това народът го почитал и уважавал като отличен защитник на народните притезания и начала. Той беше строг фарисей, вещ в законът; и пътят му беше отворен към най-високите почести. Но при все това, внезапно и без човешка намеса, той стана последовател Христов, напълно повярва в истината на притезанието му, че е Син Божий и Спасител на светът, и през остатъка на живота си усърдно защитаваше и проповядваше вярата, която до тогава той се беше трудил да изкорени и унищожи. Като се отказа от почетното си положение и от всичките си надежди за повишение между евреите, той самоволно и с голямо усърдие се посвети да разпространява християнството в света, като знаеше от началото още, че това ще го изложи на много гонения и на постоянна опасност на смърт, и че вуроятно и почти навярно, той щеше да свърши живота и като и га свърши) с жестока и позорна смърт.

Само три предположения могат да обяснят това чудна промяна, именно: - или (1) Неговото тук споменато виждане на Господа Исуса, и поръчката, която той прие от Него да бъде негов свидете в света, бяха действителни случки, небесни откровения; или (2) Те бяха въображаеми, и Савел сам се измамил; или (3) Той беше измамник. Предложението, че беше измамник не може никак да се поддържа. Ние виждаме Савел, че се отцепва изведнъж и за винаги от всичките предания на предишния си живот, отказва се от едно почетно положение между народът си и от всички надежди за повишение, и се съединява с презрени и злобно преследвани сравнително малцина бедни и беззащитни хора. Ние го намираме, че постоянно и последователно следва да е без себелюбие предаден през живота си на Християнското дело, търпи весело най-жестоки преследвания, опасности, и притеснения, и кани и другите да направят същото, поддържа се от никаква надежда за избавление или възнаграждение в този живот, но тържествува в надежда за бъдещ живот основана на пълно упование в обещанията на Исуса, и най-сетне в същата славна надежда си жертвува живота като мъченик за делото, на което той беше посветил всичките си усилия от минутата на своето похристиянчване до минутата, когато главата му се отряза със сабята на джелатина. Ако някой човек е засвидетелствувал някога съвършенната си искреност в религиозните си убеждения, този човек беше савел гонител - нареченият по-късно Павел апостолът.

Предположението, че той е бил самоизмамен фанатик съвършенно пада пред вид на тихото постоянство и съобразност на попрището на целия му живот, несебелюбивата му преданност, и логическата сила и достойнство на съчиненията му, които са придобили удивлението на всичките хора от времето, когато той живял до ден днешен.

Едничкото предположение, което остава, и едничкото което се препоръчва на един безпристрастен и философски изследовател, е че разказът за Павловото похристиянчване е точен и истинен, и че Павел е бил съвършенно честен в убежденията си. Това обяснява всичките явления в случая.

Ст. 10-19. Анания се нарича ученик, т.е., вярващ в Исуса. При все това, той е имал добро име между евреите, понеже бил човек благочестив по закон (гл. 22:12). Употреблението на такова едно лице да посети Савел и да го кръсти беше твърде съгласно с Божието намерение за разпространението на Евангелието. Така Петър беше приготвен да проповядва на Корнилию, и Корнилий да слуша Петър. Работата, която може да се извърши от човеци, трябва да се повери на човеци, а не на ангели. Посещението на Анания тозчас тури новообръщения Павел в общение с Исусовите ученици в Дамаск, и в същото време щеше да го препоръча (без да има нужда да представи препоръчителното писмо от Първосвещеника) на синагогите на евреите, и така да му даде случай да проповядва в тях, че Исус е обещаният Месия: Бог беше засвидетелствувал Анания на Павел, като го беше пратил да му отвори очите. Не се казва, че люспи паднали от Савловите очи, но като люспи. Това несъмнено описва едно почувствувание, което Савел усетил. Привременната слепота беше дадена нарочно, и беше само една халка във веригата от обстоятелства определени да го приготвят да приеме съвършенно Исуса като свой Спасител и Господ. Савел изведнъж се кръсти и така изповядва вярата си в Христа, и се съедини с презрените и гонени ученици.

Ст. 20-22. Вижда се, че лютата вражда и дух на преследване, които преобладаваха в Ерусалим не преобладаваха още в Дамаск; и така Савел има случая да обяви в синагогите новопридобитото си убеждение, че Исус е Месия, и да го защитава с доказателства от писанията на Стария Завет, както той по-късно направи в много други градове. Виж. гл. 13:14, 17:2, 18:4, и 19:8. Аполос (гл. 18:26), и несъмнено много други проповедници на евангелието са направили същото.

Ст. 23. И когато се минаха доста дни. В Гал. 1:17, четем че Павел след похристиянчването си прекарал няколко време в Арабия и се завърнал в Дамаск, и в ст. 18, че само след три години (може би не цели три години) той посетил Ерусалим. Дамаск беше в него време под властта на Арета, цар на Арабия (2Кор. 11:32), който, за да задобри евреите беше дал на техния представител и съвет в Дамаск пълна власт над всичките живущи там евреи. "Многото дни" тук споменати, трябва да са обемали времето на Павловото уединения в Арабия. Това уединение е било от Бога назначено, за да го запази от яростта на убийци неприятели, и несъмненно е послужило да оздрави християнския му характер и да го приготви за великото дело, за което господ го бе призовал.

Ст. 26-30. Това посещение на Ерусалим трябва да е станало с предпазливост. Ние четем, че Павел "проповядваше дръзновенно", но не се вижда, че той е правел или е можал да прави така в синагогите. Престоят му в Ерусалим е бил къс. От Гал. 1:18, се вижда да е бил само петнадесет дни. Един заговор на евреите да го убият се открил, и той се отдръпнал в родното си място, Тарс. Тук и в околността на Тарс, той се вижда да е седял три или четири години, когато Варнава отишъл в Тарс и го поканил да дойде в Антеохия и да работи там заедно с него за Християнството.

Ст. 31. Три приятни факти се споменават в този стих за състоянието и напредъкът на църквата в Юдея, Самария, и Галилея. (1) Тя имала мир. Покръстването на главния гонител Савел е спомогнал много за това; също така спомогнало и това, че евреите тъкмо тогава се бяха много разтревожили защото римляните искаха да се тури статуята на римския император Калигула в Ерусалимския храм, и така умът им беше отвлечен от преследването на християните. (2) Вярващите се назидаваха. Като бяха освободени от обезпокоителен страх, те можаха често да се събират да се молят и взаимно да се назидават. (3) И числото им растеше. Мнозина, които се въздържаха от страх да не бъдат затворени, мъчени, и убити с камъни можеха сега да изкажат честните си убеждения и да се съединят с Божиите люде.

Ст. 32-35. Историкът сега започва да ни разказва някои твърде важни неща за трудовете на апостол Петър. Савел (Павел) се споменава пак в гл. 11:25,26. - Петър като обикаляше всичките вярващи. Макар, че той имаше особена работа със своя си народ, той не мислеше, че му е определено да живее в някое особено място. Ние го намираме да работи за Евангелието в Ерусалим, Самария, Лида, Йопия, Кесария, Антиохия, и Вавилон; и той се вижда да е свършил земните си трудове като е бил разпънат в Рим. - Енее, Исус Христос те изцелява. Забележете различният начин на правене чудеса между Господа и учениците му; Той говори с божественна власт: "Искам, бъди очистен", "Момиче, тебе казвам, стани", а те винаги правят въззив на неговата власт. - И всички, които живееха в Лида и Сараонското поле, го видяха, и се обърнаха към Господа, т.е., имаше едно общо обръщение в двете тези места. Не е нужно да разберем, че всеки жител стана християнин. В ст. 42, се казва, че когато съживяването на Тавита се разчуло, "мнозина повярваха в Господа". Тази разлика в изражение трябва вероятно да се отдаде на факта, че понеже Йопия беше голямо работливо морско пристанище, по-малко хора станаха Християни тука, отколкото в двата вътрешни градове. Йопия (Яфа), беше и още е морско пристанище за Ерусалим. Така беше и въ времето на Соломон. Там дървения матерял за храма беше изпратен от Тирския цар (2Лет. 2:16).

Ст. 36-42. Съживяването на Тавита. Не ни е казано кои са били особените причини за съживяването на това особено лице. Знаем въобще, че съживяване на умрелите беше едно от чудесните дела, с които бе угодно на Бога в него време да засвидетелствува словото на благодатта си (Мт. 10:8; Д.А. 20:9-12). Благотворният живот на тази християнска сестра щеше да накара всички, които я познаваха да се заинтересуват особено в нея; и несъмнено Св. Дух е възбудил в учениците надеждата, че в отговор на апостоловата молитва тя може да оживее, и в петър също така уверението, че на молитвата му ще се отговори. Не можем да се съмняваме, че самата молитва и думите с които умрялата сестра е била съживена са били пряко вдъхновени от Св. Дух. Следствието беше, че мнозина се вкараха в духовен живот, и църквата здраво се устонави в този град.

Ст. 43. Това отвори важно поле за трудовете на петър, и го накара да преседи доволно време в Йопия.

< съдържание Деяния на апостолите ^ >


© Всички права запазени. Да не се копира и разпространява под никаква форма без разрешение на носителите на авторските права.