< съдържание Деяния на апостолите ^ >


Деяния на апостолите: Глава 8

1 А Савел одобряваше убиването му. И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи.
2 И някои благочестиви човеци погребаха Стефана и ридаха за него твърде много.
3 А Савел опустошаваше църквата като влизаше във всяка къща и завличаше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.
4 А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.
5 Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа.
6 И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко, и виждаха знаменията, които вършеше.
7 Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени,
8 тъй щото настана голяма радост в оня град.
9 А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като, представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и учудваше населението на Самария.
10 На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената велика Божия сила.
11 И внимаваха на него, понеже за доста време ги беше учудвал с магиите си.
12 Но когато повярваха на Филипа, който благовествуваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.
13 И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивляваше се.
14 А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Иоана,
15 които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;
16 защото Той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.
17 Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.
18 А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки:
19 Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух.
20 А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.
21 Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.
22 Затуй покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тоя помисъл на сърцето ти;
23 понеже виждам, че си в горчива жлъчка и си вързан в неправда.
24 А Симон в отговор рече: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова що рекохте.
25 Те, прочее, след като засвидетелствуваха и разгласяваха Господното учение, върнаха се в Ерусалим, като по пътя проповядваха благовестието в много самарийски села.
26 А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.
27 И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони,
28 на връщане седеше в колесницата си и четеше пророка Исаия.
29 А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница.
30 И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?
31 А той рече: Как да разбера, ако ме не упъти някой? И помоли Филипа да се качи и да седне с него.
32 А мястото от писанието, което, четеше беше това: -
"Като овца биде заведен на клане:
И както агне пред стригача си не издава глас,
Така не отваря устата Си;
33 В унижение отмени се съдбата Му,
А поколението Му, -
Кой ще го изкаже?
Защото се взе живота Му от земята"
34 И скопецът продума и рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът, - за себе си ли, или за някой друг?
35 А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.
36 И като вървяха по пътя дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя?
37 [И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий].
38 Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го.
39 А когато излязоха из водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи пътя си.
40 А Филип се намери в Азот; и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всичките градове докле стигна в Кесария.


Глава 8

Ст. 1. Савел. Същият, който след като стана ученик на Христа и усърден проповедник на евангелието се нарече Павел. Той се споменава тука и в ст. 3, като един от видните гонители, защото после той се отличи като апостол на вярата, която сега той се трудеше да съсипе, и за да се възвеличи благодатта Божия в неговото преобразование. - Голямо гонение. Ядът на гонителите не се задоволи със смъртта на Стефан, но раздразнението се увеличи, и нови жертви се търсеха. Мъже и даже жени (ст. 3), бяха затворени, бити в синагоги (гл. 22:4,19) и някои от тях убити (гл. 26:10). Така учениците се разпръснаха, според онова слово на Господа, "А когато ви гонят в този град, бягайте в другия" (Мт. 10:23). Но самото това гонение Бог обърна за разпространение на славното евангелие. Христос не искаше да каже, че те трябва да мълчат в градовете, където те намираха прибежище; и учениците не го разбраха така, но "обхождаха и благовестваха словото" (ст. 4). Така, когато Павел и Варнава избягаха от Икония (гл. 14:6), те отидоха в Дервия и Листра, и там проповядваха евангелието; и след като Павел беше бит с камъни и оставен като умрял в Листра (ст. 19), те се завърнаха в Дервия, Икония и Антиохия, като продължаваха усърдните си трудове за евангелието. - С изключение на апостолите. Вижда се, че апостолите са го считали за своя длъжност да останат в Ерусалим, и да свидетелствуват за Исуса, където той им беше казал да започнат роповедта си, и където бяха подкрепяни от повтарящи се чудесни намеси, които спечелиха уважението на простия народ, и изпълниха със страх даже началниците, които ги преследваха.

Ст. 2. Благоговейни човеци (Цгр.). Несъмнено благоговейни и богобоязливи евреи, които не удобряваха гонението. Тази дума и нейната еднозначна благочестив, се употребява в Лк. 2:25, Д.А. 2:5, и другаде. За човеци познати като християни, вероятно не щеше да се позволи да дадът на мъченика едно публично и почетно погребение.

Ст. 5. Филип, - не апостол Филип, но този, който е споменат веднага след Стефан в гл. 6:5, като един от седемте дякони, и пак в гл. 21:8, като "благовестителя", живущ в Кесария, който прие у дома си Павел и Лука на Гости, и който "имаше четири дъщери, девици, които пророкуваха".

Ст. 6-8. Самаряните бяха първобитно един смесен народ, които Асирийският цар беше докара от Вавилон и други източни градове, за да заместят израилтяните, които бяха отведени в плен (4Цар. 17:24). Тези самаряни се смесиха с туземните жители и изповядваха вярата им, но размесиха езически обреди с нея (ст. 33). Във времето на нашия Спасител се вижда, че те не са били идолопоклонници, а са казвали, че са се управлявали само по Мойсеевия закон. Те нямаха зимане-даване с евреите; при все това и те като тях очакваха идването на Месия (Йн. 4:9,25). Така те бяха до някъде си приготвени да приемат евангелието, и затова слушаха усърдно Филип; и чудесата, които Бог извърши чрез него им направиха впечатление. Виж. бел. на Мт. 10:5, и Йн. 4:20.

Ст. 9-11. Симон, - магесникът. Юстин Мъченик и други стари писатели казват, че Симон се казвал, че е Бог, или че е произтекъл от Бога. Той вероятно е бил запознат с астрономия, химия, и други науки, и е бил изкусен магьосник или чародей, който с чародействата си е правел голямо впечатление на лековерните хора, и задоволявал собственото си славолюбие. Имаме свидетелство, че такива лъстци изобилваха в него време. Виж. Д.А. 13:6-8, 19:19. Може би някои от тях да са употребили преобладаващото очакване на един чудесен избавител, за да умеличат впечатлението направено от техните чародейства. Изречението велика Божия сила, се вижда да се отнася за някое такова очакване на едно свърхестествено изявление на божествена сила.

Ст. 13. И самия Симон повярва. Това значи, разбира се, че той повярвал умствено, че Исус, когото Филип проповядвал, бил очакваният Месия. Че сърцето му не се е било изменило става явно от каквото следва. Фактът, че той се покръстил, макар и сърцето му да не било право пред очите на бога, доказва две неща, - първо, че Филип нямал сила да познае непогрешимо дали той бил искрен или не, и второ, че кръщението не променя сърцето нито обезпечава дарът на Св. Дух.

Ст. 14-17. Апостолите, макар и да останали в Ерусалим, грижели се за делото на евангелието навсякъде, където то се проповядвало, и следователно, като се зарадвали, че самаряните приели проповядваната от Филип истина, изпратили Петър и Йоан да ги посетят и утвърдят във вярата. Връзката на мислите ясно показва, че влиянията на Духът, който в отговор на техните молитви били дадени на повярвалите самаряни са били онези чудесни влияния, с които словото е било в него време потвърждавано, като например, говорене на чужди езици, пророкуване, дарба на изцеления, и пр. Израза в ст. 16, че Светият Дух не бе слезъл още ни на един от тях, подразбира това. Срав. с гл. 10:44, 11:15, и 19:6.

Ст. 18-24. Симоновото предложение доказва, че сърцето му не било променено. Той още се управлявал от себелюбиво славолюбие и нямал истинско понятие от духовното естество на Християнството. Отговорйт на Петър, "Среброто ти се тебе заедно да погине", се вижда на пръв поглед да е като проклятие, като че да бе казал, Да опустееш и ти и парите ти; Но апостолът не може да го е казал с такава цел, защото тутакси той увещава Симон да се покае и да се моли за прощение. Петър говори в първото си послание, гл. 1:18, за злато и сребро като тленни неща; и ние трябва да го разберет тука като, че изказва просто отвращението си от Симоновото светотатственно предложение, като да бе казал, По-добре парите ти да потънат на дъното на морето, отколкото да мислиш, че дарът Божий може да се купи с пари. - Вързан в неправда. Грехът е робство. Че грехът имал още власт над Симон станало още по-явно от начинът, по който той отговорил на Петровото увещание. Той проси от апостолите да се молят за него, не за да му се прости грехът, но само, за да може да се отърве от следствията му.

Ст. 25. Като се връщали в Ерусалим, на всякъде по пътя си апостолите проповядвали евангелието - благовестието на благодат и спасение. Техните предрасъдъци са изчезнали. Те не гледат вече на самаряните като на неприятели, върху които в усърдието си Яков и Йоан бяха веднъж готови да призоват огън от небето, но само като на част от големия свят, за който Христос умря, и страната им като част от земя включена в дадената им поръчка да проповядват евангелието на всяка твар.

Ст. 26. Филип, комуто бе подарен случай да проповядва с голям успех в един многолюден град, е сега повикан да отиде в една пуста земя, където той ще проповядва само на един човек, и той на драго сърце се покорява на поканата. Кой може да каже дали тази или онази част от работата му щеше най-после да се увенчае с по-голям успех? Тълкувателите не са се съгласявали в отговорите си на въпросът дали Лука иска да каже, че град Газа беше пуст, или пътят, който отиваше в него. Последното се вижда да е по-вероятно мнение. Твърде старият Сирийски превод превежда това място така: "Стани и иди към пладне в пустия път, който слиза от Ерусалим в Газа".

Ст. 27. Човек от Етиопия. Етиопия беше една земя на юг от Египет, и обемаше Нубия и части от Абисиния и Судан. Столицата й беше Мерое, град разположен на един остров в Нил около 180 северна ширина. Етиопия се управляваше от царици за три или четири столетия, и през времето на събитията споменати тука. Кандикия Беше общото наименование на цариците, както Фараон беше с векове името на Египетските царе. В Църковната си История (II. 1.), Евсевий, който е писал около 300 години по-късно от Лука, казва, че Етиопия се управлявала и в негово време от царици.

Ст. 30,31. Фактът, че скопечът четеше Св. Писание, и скромният му отговор на Филиповия въпрос, показват, че същият Дух, който упъти Филип при него беше приготвил умът му да приеме благовестието, което Филип му донесе.

Ст. 32,33. Мястото, което той четеше се намира в Ис. 53:7,8. Гръцкият превод на това място се различава значително от Еврейския текст, но не до толкова, че да измени значително мисълта. Мястото описва страданията на обещания Спасител, и следователно достави превъзходен текст, от който Филип можеше да проповядва делото Христово и великото спасение. Думите "А родът му, кой ще изкаже?", са били различно тълкувани, и не е лесно да се определи положително точното им значение. Родът му се е изтълкувало да значи, (1) Неговите съвременници. Кой може да изкаже големината на нечестието им дето му са отнели живота? (2) Неговият собствен живот. Кой може да измери неговото траяние, тъй като го няма на земята? (3) Божественото му начало. Кой може да го разбере и изкаже, тъй като човешко око не го вижда вече? (4) Потомството му, духовното му семе (срав. "Ще види семе" Ис. 53:10). Кой може да каже какво ще бъде потомството му, тъй като той се вижда да е отсечен и да няма потомство - родът му се вижда да е изчезнал? Последното въобще се вижда да е най-задоволително. Първото се поддържа от повечето тълкуватели. Но струва ни се, че е май прекалено да се поддържа, че думите се отнасят за нечестието на родът съвременен с Месия. Пророкът не казва, "Те го убиха", но просто, "защото се отсече от земята на живите". На второто се възразили, че дава едно необикновенно значение на род, и на третото, че Гръцката дума употребена тук за род не се съгласява със значението на съответстващата Еврейска дума употребена от Исая. На четвъртото са възразили, че въвежда идея за бъдещата слава на царството на Месия в пряка връзка с описанието на неговото унижение. Но достатъчно е да се отговори на това възражение, че и пророкът прави същото нещо. След като описва Месия, че "се отсече от земята на живите", той казва, "Ще види семе, ще продължи дните си, и волята Господня ще благоуспее в ръката му".

Ст. 36-38. Не ни е казано колко време Филип стоя със скопецът. Той трябва да е имал време да му очертае на кратко сбъдването на пророчеството на Исая в живота, смъртта, възкресението, възнесението, и славата на нашия Спасител, и учреждението на църквата и на кръщението като обред за приемане на членове в църквата, и определен способ за изповядване на Христа пред света. Ст. 37, липсва в най-старите ръкописи, и вероятно го е нямало в оригинала на Лука, но по-късно е бил прибавен като описание на поучение действително дадено от Филип, и за някое изповядване на вярата си дадено от скопецът.

Ст. 39. Господният Дух грабна Филип. Срав. с 3Цар. 18:12; 4Цар. 2:16. Угодно се видя на Бога да даде на скопецът толкова поучение (за което Божията благодат го беше нарочно приготвила), и да повика Филип на друга служба. - Възрадван продължи пътя си. Евангелието е "благовестие на голяма радост". Когато благовестието проповядвано от Филип се прие от самаряните, "стана голяма радост" там; и сега като той го предава само на един човек, този човек отива по пътя си радостен. Ние не знаем нищо положително за по-късната история на този етиопец, но има едно старо предание, че когато се върнал в отечеството си, той проповядвал евангелието, и че между другите и царицата се похристиянчила.

Ст. 40. Филип проповядвал евангелието във всичките градове по пътя си от Азот до Кесария, едно разстояние от деветдесет до сто километра. Около двадесет години по-късно, ние го намираме, че живее с фамилията си в Кесария, и приема Павел като свой гост. Виж. гл. 21:8, където Лука го нарича "Филип благовестителя".

< съдържание Деяния на апостолите ^ >


© Всички права запазени. Да не се копира и разпространява под никаква форма без разрешение на носителите на авторските права.