< съдържание Деяния на апостолите ^ >


Деяния на апостолите: Глава 7

1 Тогава първосвещеникът рече: Така ли е това?
2 А той каза: Братя и бащи, слушайте - Бог на славата се яви на Отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече:
3 "Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа".
4 Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.
5 И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.
6 И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, гдето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.
7 Но Аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и подир това ще излязат и ще Ми служат на това място.
8 И му даде в завет обрязването; и така Авраам роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаак роди Якова, а Яков дванадесетте патриарси.
9 А патриарсите завидяха на Иосифа та го продадоха в Египет; Бог, обаче, беше с него.
10 и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.
11 И настана глад по цялата египетска и ханаанска земя, и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.
12 А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;
13 и на втори път Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на Фараона.
14 Иосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.
15 И тъй, Яков слезе в Египет, гдето умря, той и бащите ни;
16 и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.
17 А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете бяха нарасли и се умножили в Египет,
18 докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Иосифа.
19 Той с коварно постъпване против нашия род дотолкова притесняваше бащите ни, щото да хвърля децата им, за да не остават живи.
20 В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете, и когото храниха три месеца в бащиния му дом.
21 И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.
22 И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело.
23 А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните.
24 И виждайки един от тях онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина,
25 мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.
26 На следния ден той им се яви, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг?
27 А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас?
28 И мене ли искаш да убиеш както уби вчера египтянина?
29 Поради тая дума, Моисей побягна и стана пришелец в мадиамската земя, гдето роди двама сина.
30 И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.
31 А Моисей, като видя гледката, почуди й се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господа;
32 "Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.
33 И Господ му рече: "Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.
34 Видях, видях злостраданието на людете Ми, които са в Египет, чух стенанието им, и слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет".
35 Този Моисей, когото бяха отказали да приемат, като му рекоха: Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител.
36 Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята през четиридесет години.
37 Това е същият Моисей, който рече на израилтяните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене",
38 Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас:
39 когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет,
40 казвайки на Аарона: "Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана".
41 И през ония дни те си направиха теле, и принесоха жертва на идола и, се веселяха с това, което техните ръце бяха направили.
42 Затова Бог се отвърна от тях, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: -
"Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви
Четиридесет години в пустинята?
43 Напротив, носехте скинията на Молоха,
И звездата на бога Рефана,
Изображенията, които си направихте, за да им се кланяте;
Затова, ще ви преселя оттатък Вавилон".
44 Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Оня, Който каза на Моисея да я направи по образа, който бе видял;
45 която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; и така стоеше до дните на Давида,
46 който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.
47 А Соломон му построи дом.
48 Но Всевишният не обитава в ръкотворени храмове, както казва пророка:
49 "Небето ми е престол,
А земята е Мое подножие;
Какъв дом ще построите за Мене?
Казва Господ,
Или какво е мястото за Моя покой?
50 Не направи ли Моята ръка всичко това?"
51 Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие.
52 Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, -
53 вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.
54 А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд, и те скърцаха със зъби на него.
55 А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога;
56 и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.
57 Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.
58 И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.
59 И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.
60 И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.


Глава 7

Целият Съвет се вижда да е бил поразен от небесното сияние, което се показа на Стефановото лице. Августин хубаво казва като говори за Стефан пред Съвета, "Той толкова преобразен стана от зарите на Слънцето на Правдата, че даже и на неприятелите си се виждаше да е някое същество не от този свят". Това разяснява краткостта и кротостта на думите на първосвещеника, който, като дал на Стефан възможност да отговори на обвиненията против него, (както обичаят на съдебното съдопроизводство изискваше: виж. Йн. 7:51), просто казал, "Така ли е това?".

Ст. 2. Стефат се отправя към Съветът с почитание като към братя и бащи, и се впуска в един преглед на историята на начина, по който Бог се е обхождал с Израиля, и показва, че всичките им избавления бяха плод на преизобилната му милост, макар, че те преследваха и отхвърлиха пратениците чрез чиято ръка той ги освобождаваше; и той споменава особено Йосиф и Мойсей. Фактите на този печален разказ бяха добре познати на слушателите му, и не можаха да се оспорят. Стефановото намерение беше да ги изобличи в същата лоша злоба дето те отхвърлиха и разънаха великия Избавител, Месия предсказан от Мойсей и пророците; и, ако не бяха му пресекли думата, той щеше несъмнено да свърши, като Петър (гл. 3:19-26), с предлагане на благодат и спасение на всички, които биха се покаяли, макар и да са били издайници и убийци на Князът на Живота. - Преди да се засели в Харан. Това Божие призование отравено към Авраам преди да остави Ур не се споменава в Битие, но само това което му се отправи в Харан; но първото се подразбира в Бит. 11:31, и се помнеше по предание. Филон, един Еврейски писател, съвременник на Стефан, ясно споменава и двете тези призования.

Ст. 4. След смъртта на баща му. Това утвърждение, че Авраам напуснал Харан след смъртта на баща си, се вижда да противоречи на утвърждението в Битие. Защото от Бит. 11:26, ние трябва да заключим, че Авраам беше само седемдесет години по-млад от баща си Тара. Но Авраам беше само на седемдесет и пет години (Бит. 12:4), когато напусна Харан. Това би искарало баща му на 145 години само; а пък Бит. 11:32, казва че той живял до 205 години. Но трудността се премахва ако приемем мнението на някои Еврейски писатели, че Авраам е бил най-малкия, а Нахор най-големия от синовете на Тара. Това, че Авраам се споменава пръв може да се дължи на важността му като началник на избраното племе. Това мнение добре се съгласява с общоприетото предположение, че Сара, Авраамовата жена, е била негова братовчедка, макар, че се нарича в обширен смисъл негова сестра (Бит. 20:2); тъй като и братовчед му се нарича негов брат (Бит. 14:14); и с факта, че Исааковата жена Ревека е била внучка на Нахор, Авраамовия брат, понеже е била дъщеря на най-малкия му син. Виж. Бит. 22:20-23.

Ст. 9-12. Има достозабележителна прилика между опитността на Йосиф и опитността на нашия Спасител. И двамата бяха предадени, и то от братя. И двамата претърпяха неправедно скръб и страдание с години. И двамата бяха най-сетне повдигнати да бъдат (всеки в кръга си) князе и избавители на самите тези, които ги бяха предали и искаха да им отнемат живота. - Патриарси. Синовете на Яков се наричат с това име, понеже бяха началници на племената. Ужасното лошо поведение на тези техни прехвалени прадеди беше добре познато на Стефановите слушатели, и трябваше да ги смири и да ги накара да помислят за своето си нечестие, затова че отхвърлиха и убиха Месия.

Ст 14. Седемдесет и пет души. Стефан тук следва Гръцкия превод на Седемдесетте, който в Бит. 46:27, казва че числото на тези, които отишли в Египет с Яков било седемдесет и пет, като смята вероятно и Йосифовите внуци , родени в Египет, макар, че във Вт. 10:22, този превод се съгласява с Еврейския текст, като казва, че са били седемдесет. Стефан несъмнено е споменал числото, което беше познато на слушателите му. И тази точка не беше необходима за доказателството му. Бог заведе Израилтяните в Египет - една малка дружина седемдесет или седемдесет и пет души, и там ги размножи, така че когато 215 години по-късно той ги изведе, цялото им число трябва да е надминавало три милиона, защото е имало 603,550 мъже способни да носят оръжие (Чис. 1:46).

Ст. 16. И принесоха ги в Сихем. Това се отнася за дванадесетте Яковови синове. Яков сам беше погребан в Хеврон, в гробът на баща си и дядо си и това, разбира се, Стефан и слушателите му знаеха; и следователно никаква бъркотия нямаше да последва от неспоменаването на това. - В гроба, който купи Авраам от синовете на Емора. В Бит. 33:19, където четем, че Яков, като се завърнал от Падан-арам, се разположил пред Сихем, и купил парчето земя, където той бе разпрострял шатъра си, от децата на Емора, Сихемовия баща, не е казано, че той я купил за гробища; но в И.Н. 24:32, четем че костите на Йосиф били заровени в Сихем, в едно парче земя, което Яков купил от синовете на Емора, Сихемовия баща.

Битието не казва, че Авраам е купил земя в Сихем, но в Бит. 12:6,7, се казва, че е дошъл там тъкмо след като влезъл в Ханаанската земя, и че съградил там олтар Годподу; и достойно за отбелязване е, че в пряка връзка с Якововото купуване на земя близу до Сихем се казва (Бит. 33:20), че съградил олтар там, а нищо не се споменава за купената земя, че е била назначена за гробища. Естественно беше за него да купи земята, където той разпростря шатъра си и съгради олтар; и също така би било естественно за Авраама в подобни обстоятелства да купи земята, където той разпростря шатъра си и съгради олтаря си. За да разяснят думите изказани тук от Стефан, някои тълкуватели са предположили, че Авраам купил тази земя от ханаанците, че тя минала пак в ръцете им след заминаването му, и че Яков, като знаел, че тука е било мястото на шатъра и олтаря на дядо му, купил я пак, и може би съградил си олтаря на същото място, където бил Авраамовият олтар. Те казват, че купуването на земята от синовете на Емора не трябва да причинява никоя трудност. Лесно е да се предположи, че Емор е било името на първия патриарх на Сихемовото племе. Вижда се името Емор да се употребява така в Съд. 9:28, така както в 1Лет. 2:49-51, ние четем за отецът на Гавая, отецът на Кириатиарим, отецът на Витлеем, и пр., което означава патриарсите на племена живеещи в тези места. Хората може да са знаели по предание за тази Авраамова покупка, макар, че Битието не споменава нищо за нея. Някои са мислили, че втикването на Авраамовото име тука трябва да е било погрешка на някой стар преписвач. Те казват, че понеже се споменава в Д.А. 6:5,10, че Стефан беше "изпълнен със Светия Дух", и че противниците му "не можаха да устоят срещу мъдростта и духът, с който говореше", не е за вярване, че той ще размеси купуването на пещерата на Махпелах от Авраам с купуването на парчето земя в Сихем от Яков. Такава една грешка (ако можеше да се докаже) не трябва ни най-малко да покруси учението за боговдъхновението на писанията на Новия Завет. Но като оставим на страна въпросът за боговдъхновение, струва ни се да не е за вярване, че Стефан би направил такава грешка, или че той би могъл да продължава словото си без да му пресекат думата, ако той беше казал нещо несъгласно с общоприетото предание.

Но каквото разяснение и да дадем на тази трудност свързана с този стих, то ще бъде просто предположение. Никой ръкопис не доказва, че е имало някакво изменение в стихът. Нито пък имаме някое доказателство, че в Стефановото време е имало някое предание за купуването на парче земя в Сихем от Авраам. Както споменахме по-горе, погребението на Йосеф в тази земя се разказва в последната глава на Исус Навин. За погребението на Братята му Св. Писание не ни казва нищо; но Йероним, който в четвъртото столетие е живял много близо до мястото, казва, че гробовете на всичките са се виждали в негово време.

Ст. 20. Роди се Мойсей, и прекрасен беше пред Бога (Цгр.). Тъй и в Йона 3:8, Ниневия се нарича град твърде голям, но буквалното значение на Еврейския текст е, град твърде голям пред Бога. Бог надарил Мойсей още от дете с тази особенна хубост, като знак, че Той го бе назначил за особенна и важна служба, и като средство да му спечели съчувствието на всички, които биха го видели, и да упази живота му.

Ст. 22. И Мойсей биде научен на всичката египетска мъдрост. Египет и в онова старо време беше прочут за успехите си в изкуства и науки. Мойсей, като храненик на царската дъщеря, щеше естественно да има най-добрите преимущества за образование, които Египет можеше да достави. Когато по-късно учението започна да цъвти в Гърция, най-учените й мъже посещаваха Египет за да се изучат на разни науки. - И бе силен в слово и в дело. Мойсей естественно беше "тежкоуст" (Из. 4:10); но той притежаваше чудна умственна сила, която с обучение и опитността му го приготви да застане пред царят и да говори с голяма сила. Св. Писание не ни казва нищо какво е правил той преди да стане на четиридесет години. Но Йосиф (Старини, II. 10:1), ни казва, че когато етиопяните нападнали Египет, Мойсей командвал войската, която ги разбила. Че то стана по-късно силен словом и делом, Св. Писание изобилно свидетелствува.

Ст. 25. Мислейски, и пр. без съмнение израилтяните са знаели, че Мойсей, храненикът на Фараоновата дъщеря, беше един от тях; и заради това, когато той се увлече да вземе страната им и да ги защити от угнетителите им, той се облягаше на тяхното съчувствие и съдействие. В това той стана измамен. Духът им беше отпаднал по причина на продължително робство. Той се нуждаеше от обучение и повече познание на себе си и на човеци вън от царския двор, което едно дълго заточение в Мадиам щеше да му даде; и така Бог упъти стъпките му около планината Синай, от върхът, на тоято той имаше намерение четиридесет години по-късно да провъзгласи огнения си закон. Времето, което Бог избира, за да извърши намеренията си е по-добро от времето, което човек би избрал.

Ст. 29. Мадиамската земя беше част от Арабия, и се простираше от Синайската пустиня на югозапад до Моавската земя на североизток.

Ст. 30,31. В ст. 30, четем че Ангел Господен се явил на Мойсей всред огнен пламък на една къпина; но в ст. 31, се казва че Господ беше, който му говореше. Така и в Из. 3:2, четем че "Ангел Господен" се яви на Мойсей в горящата къпина; но в ст. 4, "Господ" беше, който му говори отсред къпината. Така в Бит. 16:7, Ангел Господен се явява на Агар, и в ст. 10, й казва "Ще преумножа семето ти, и пр.". Тези и други стихове в Стария Завет ясно показват, че Христос е бил Изявителят на Отца под старата наредба както е и под новата. Като такъв, той се нарича Ангел и Пратеник на Отца. Той беше Ангелът, който избави Яков от всяко зло (Бит. 48:16), който в ст. 15, се нарича Бог. Той се нарича в Ис. 63:9, Ангелът на Божието присъствие, и в Мал. 3:1, Ангелът на завета. Пред вид на това отношение на Спасителя към старата църква, Павел казва (1Кор. 10:9), "Нито да изкушаваме Христа, както и някои от тях изкусиха", и в Евр. 11:26, четем, че Мойсей счел поношението за Христа по-голямо богатство от Египетските съкровища.

Ст. 33. Света земя. Мястото беше свято, защото Бог се показа, че е там. Святост, следователно, не принадлежи изключително на никое земно светилище.

Ст. 35-40. Стефан говори тука за Мойсей; но явно е, че той има на ум Христа, "отхвърлен наистина от човеците, но избран от Бога". Слушателите му добре знаеха историята на първия, и трябваше да видят приспособението й на втория. Те не можаха да отрекат, че прадедите им бяха виновни, че отхвърлиха Мойсей, и трябваше да се позамислят малко за своята вина, че отхвърлиха Този, за когото Мойсей беше пророкувал.

Ст. 41. Направиха теле. Това беше несъмнено по подражание на бикът Апис, който Египтяните обожаваха. Същото влияние се показа и в поставянето от Еровоам на златни телета като предмети за обожаване във Ветил и Дан. И в двата случая казваха, че уж народът не отхвърлял служението на Йеова, но само употребявал идолите като знакове на присъствието му. Аарон, след като направи образът, провъзгласи, "Утре е празник на Йеова". И Ииуй, познат за голямото си усърдие против служението на Ваал, още се държеше за служението на златните телета (4Цар. 10:29). Без съмнение и Египетските свещеници са давали такова тълкувание на своето служение на животни. От тук ние виждаме нуждата от втората заповед, която забранява употребата на идоли, като прибавка на първата, която забраняваше служението на други богове.

Ст. 42. Затова Бог се отвърна от тях, и ги предаде да служат на небесното войнство. Както те бяха се отвърнали от Бога, така и Бог се отвърна от тях, т.е., не ги считаше за свой си народ, а ги остави да правят каквото искат и да подражават идолопоклонството на езичниците заедно с безнравствените им и жестоки обичаи. Срав. с Рим. 1:24,26,28; Д.А. 14:17. Обожаването на слънцето, месецът, и звездите беше обикновенно между вавилонците, финикийците, и египтяните. Бог чрез ръката на Мойсей бе усърдно предупредил израилтяните против това обожаване (Вт. 4:17); но те пак паднаха в него и твърдоглаво упорстваха в него (Ер. 44:16-19,25).

Ст. 43. Скинията на Молох. Вижда се да е бил лесноприносим шатър разпрострян от горе от някой образ, и който носили в шествия. Едва ли е за предполагане, че такива шествия са ставали в пустинята. Стефан вероятно не говори само за Мойсеево време, но и за идолопоклоницеските обичаи в по-късно време. Молох се споменава в 3Цар. 11:7, като "мерзостта на Амоновите синове". Обожаването на този мерзостен идол, и принасянето на деца в жертва на него, бяха познати във времето на Мойсей; и смъртно наказание се даваше на онези израилтяни, които биха се съобразили с тези езически обичаи (Лев. 18:21, 20:2). Но при все това даже и Соломон съгради високо място за обожаването на Молоха (3Цар. 11:7); и Манасия принесе сина си в жертва в Еномовия дол (4Цар. 21:6; 2Лет. 33:6. Срав. с Ер. 7:31). От последното място става явно, че децата принесени в жертва на Молох се изгаряха, а не се само прекарваха през огън без повреда на живота им, както някои равински писатели се трудят да докажат. Има причина за вярване, че Молох е един от образите на Ваал, богът на слънцето, обожаван в Тир като главатаря на небесното войнство; и значението на двете имена се съгласява добре: Ваал ще рече, Господ, а Молох, Цар. - Ремфан (Цгр.), или Ремпу, било Египетско име на планетата Сатурн, която се считала за зловеща звезда, и следователно трябвало да се умилостиви с жертвоприношения. В Амос 5:26 (от където Стефан цитира, според Гръцкия превод), това име в Еврейския оригинал е Хиун. Ремфан е било вероятно по-познатото име в Египет за тази звезда; и следователно него са употребили седемдесетте преводачи, които направиха преводът си в тази земя. - По-далеч от Вавилон (Цгр.). Стихът в Амос казва, оттатък Дамаск. Но няма причина да вярваме, че Стефан е привел думите невнимателно, или че ги е привел от погрешен текст. И Дамаск и Вавилон се намираха на исток от Палестина. И двата бяха столици на царства, които в разни времена са воювали против Израил. Когато най-после израилтяните бяха откарани в плен, те бяха отведени не само оттатък Дамаск, но чак до Вавилон. Вероятно е прочее, че Стефан просто привожда общото значение на мястото, като да бе казал - Предсказанието, че те ще бъдат откарани оттатък Дамаск се сбъднаха като бяха откарани много по-нататък до Вавилон, и някои от тях оттатък Вавилон.

Ст. 44-50. Стефан започва да говори за скинията и за храма. Той беше обвинен за богохулство защотобил казал, че храмът щял да се събори, и типическите предписания на законът щели да станат ненужни понеже Месия, когото те означаваха, бе дошъл (гл. 6:11,14). Исус, преди Стефан, бе предсказал, че ни един камък от храма не ще остане на друг, и бе обявил, че идването му беше изпълнение на закона; и него също така бяха обвинили за богохулство. Стефан беше вече показал (ст. 33), че едно място в пустинята бе направено "свята земя", само и само защото Бог се беше появил там. Той сега привежда превъзходните думи на "евангелския пророк" (Ис. 66:1,2), които се отнасят направо за храма, за да усили същата истина. Така и Павел в Атина (гл. 17:24), може би като е имал Стефановите думи на ум, каза на гърците, които се славеха за великолепните си храмове и други религиозни здания, "Господ на небето и на земята не живее в храмове от ръка направени".

Ст. 51. Коравовратни11 и с необрязано сърце и уши. Тука Стефан внезапно изменява начина на говоренето си. До тука той тихо е привеждал работи вземени направо от Стария Завет, които неговите слушатели не можаха да откажат. Но при все това те не можаха да не се почувстват жегнати от тях. Сега той ги направо изобличава. Надали ще имаме грешка ако решим да отдадем това променение на някое изявление на неприятелство и даже яд против Стефан от страна на слушателите му; същото което ги накара няколко минути по-късно (ст. 54), да скърцат на него със зъби, и (ст. 57), да запушат ушите си и да се впуснат върху него. Думите жестоковийни и необрязани сърца и уши бяха употребени от самия Господ, когато той описа характерът и поведението на техните прадеди (Из. 32:9; Вт. 9:6; Ер. 6:10, и пр); и Стефан, като не виждаше никаква надежда да ги възвърне от злодейското им намерение, приспособява тези думи като остър укор към тези, които наскоро изпълниха това си намерение и го убиха с камъни. Фактът, че в ст. 55, пак се говори за него, че е бил "изпълнен със Светия Дух", и че му е било позволено да види на небето славата на Бога и на Исуса прославения Спасител, не ни позволява да считаме тези изречения като плод на една достоукорителна средня; и за това трябва да ги причислим с острите укори изречени от боговдъхновени пророци и от самия наш Спасител против безсъвестни и нечестиви човеци. Срав. с Ис. 1:10, и Мт. 23:33.

Ст. 54. Скърцаха със зъби на него, за да покажат, че ги е яд. Срав. с Йов 16:9; Пс. 35:16, 37:12.

Ст. 55,56. Стефан бе започнал словото си с "Бога на славата". Той го свършва като говори за прославения си Спасител, че "стои отдясно на Бога". Обикновения израз за възвишението на Спасителя е, че седи отдясно на Бога. Върху това Златоуст отбелязва, че Стефан видял Исуса, ча стои "като да е станал от престола си, за да защити и приеме гонения си слуга".

Ст. 58. И като го изтласкаха вън от града12, хвърляха камъни върху него. Според Божията заповед (Лев. 24:14,16), един богохулник трябваше да се убие с камъни вън от станът. Пот римляните, евреите нямаха право да наложат смъртно наказание без да предадат работата на Римските съдилища (Йн. 18:31). В Стефановия случай Съборищено се вижда, че не беше даже произнесъл присъда; но членовете му се вижда да са се съединили с множеството, за да убият Стефан с камъни. Така то беше дело на една необуздана сган, но действително на целия народ с техните началници. Савел, който макар и да беше още млад беше познат като един поборник на Юдейството, пазеше горните дрехи на свидетелите, които според обичая, трябваше да хвърлят първите камъни (Вт. 17:7); и така беше един от видните подстрекатели на убийството на Стефан, както той после изповяда с дълбока скръб и покаяние (гл. 22:20. Срав. с гл. 26:10,11).

Ст. 59,60. Както Исус на кръста предаде духът си на Отца си и се молеше за тези, които го разпъваха, така и Стефан тука предава душата си на Исуса, и се моли щото този грях да не се счита на убийците му. Тази молитва беше скоро отговорена с обръщането на Савел от Тарс. Както Августин добре отбелязва, "Ако Стефан да не бе се помолил, църквата не щеше да има Савел". - (Стефан) заспа. Това изречение означава неговото съвършенно възтържествуване над смъртта в най-жесток вид, чрез проста вяра в любимия си Спасител.

Макар, че повърхностни читатели понякога са счели словото на Стефан пред великия народен Събор за проста работа, и почти не на място, то е напротив едно съвършенно опровержение на обвинението за богохулство, което бяха хвърлили върху него, защото бил казал, както неговият Господ бе казал преди него, че храмът ще бъде разорен, и обредната му типическа служба ще престане. Той прави въззив на тяхната боговдъхновенна история, за да покаже, че тяхното отхвърляне на Исусовото притезание, че е Месия не е доказателство, че това притезание е безосновно. Йосиф и Мойсей са били един след друг поставени да бъдат Началници и Избавители; но и двамата са били от най-напред отхвърлени. По същия начин той показва, че тяхното почитание на храма като едничкото място, където беше угодно на Бога да му се кланят беше прекалено и идолопоклонническо, че храмът с всичките си обреди не беше нищо без Божието присъствие, и че едно място в пустинята беше станало "свята земя", когато Бог се появи там. По този начин той им показва, че неговите собственни думи са били съгласни с думите на боговдъхновенните писатели на Стария Завет. Но всичко напразно. Притезанието на Исуса, че е Месия е съблазън за тях; и заради това свидетелите му трябва да бъдат смълчани, пък каквото ще да става; и така Стефан става първият мъченик на Християнската църква.

< съдържание Деяния на апостолите ^ >


© Всички права запазени. Да не се копира и разпространява под никаква форма без разрешение на носителите на авторските права.