< съдържание Деяния на апостолите ^ >


Деяния на апостолите: Глава 3

1 Един ден, когато Петър и Иоан отиваха в храма в деветия час, часът на молитвата,
2 някои носеха един човек куц от рождението си. Него слагаха всеки ден при тъй наречените Красни врата на храма, да проси милостиня от ония, които влизаха в храма.
3 Той, като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня.
4 А Петър, с Иоана, се взря в него и рече: Погледни ни.
5 И той внимаваше на тях, като очакваше да получи нещо от тях.
6 Но Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исуса Христа Назарянина, [стани и] ходи.
7 И като го хвана за дясната ръка, дигна го; и на часа нозете и глезените му добиха сила.
8 И той като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма та ходеше и скачаше и славеше Бога.
9 И всичките люде го видяха да ходи и да слави Бога,
10 и познаха го, че беше същият, който седеше за милостиня при Красната порта на храма; и изпълниха се с учудване и удивление за това, което беше станало с него.
11 И понеже [изцеленият куц] човек се държеше за Петра и Иоана, то всичките люде смаяни се стекоха при тях в тъй наречения Соломонов трем.
12 А Петър като видя това, проговори на людете: Израилтяни, защо се чудите за тоя човек? или защо се взирате в нас, като че от своя сила или благочестие сме го направили да ходи?
13 Бог Авраамов, Исааков и Яковов, Бог на бащите ни, прослави Служителя Си Исуса, Когото вие предадохте, и от Когото се отрекохте пред Пилата, когато той бе решил да Го пусне.
14 Но вие се отрекохте от Светия и Праведния, и, като поискахте да ви се пусне един убиец,
15 убихте Началника на живота. Но Бог Го възкреси от мъртвите, за което ние сме свидетели.
16 И на основание на вяра в името Му, Неговото име укрепи тогова, когото гледате и познавате; да! тая вяра, която е чрез Него, му даде пред всички вас това съвършено здраве.
17 И сега, братя, аз зная, че вие, както и началниците ви, сторихте това от незнание;
18 но Бог по тоя начин изпълни това, което беше предизвестил чрез устата на всичките пророци, че Неговият Христос ще пострада.
19 Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа,
20 и Той да ви изпрати определения за вас Христа Исуса,
21 Когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на светите Си пророци.
22 Защото Моисей е казал: "Господ Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна мене; Него слушайте във всичко, каквото би ви рекъл;
23 и всяка душа, която не би послушала тоя Пророк, ще бъде изтребена из людете".
24 И всичките пророци от Самуила и насетне, колцината са говорили, и те са известили за тия дни.
25 Вие сте потомци на пророците, и наследници на завета, който Бог направи с бащите ви, когато каза на Авраама: "В твоето потомство ще се благославят всички земни племена".
26 Бог, като възкреси Служителя Си, първо до вас Го изпрати, за да ви благослови, като отвръща всеки от вас от нечестието ви.


Глава 3

Ст. 1-10. Тук се разказва едно от многото и поразителни чудеса, чрез които Бог благоволил, в основаването на църквата си, да потвърди словото проповядвано от апостолите.

Във времето на молитвата (Цгр.). Видяхме (гл. 2:46), че вярващите в Христа следваха да се молят в храма. Нямаше никакво съпротивление между старата наредба и новата. Едната беше назначена да води към другата, и постепенно да се слее с нея. Евреинът пак си оставал евреин, макар и да вярваше, че презреният, гоненият, и разпънатият Исус беше обещания Месия. Напротив, новата му вяра и надежда и радост в Христа придадоха на Старо-Заветните обещания и на символическото богослужение в храма нова слава и значение; така че той беше еднакво искрен и набожен, когато присъствуваше на службата в храма на определеното време за молитва, и когато се събираше със своите братя християни в частни къщи да се молят, взаимно назидават, и си припомнят смъртта на божествения си Изкупител. Еврейските християни постепенно се отбиха от старите обреди, и се научиха, че те не бяха вече нужни, понеже това, което те означаваха беше вече дошло; и няма съмнение, че мнозина от тях не са разбирали това чак докато храмът не се съсипа съвършенно, и поради това обредността му престана, 70 г. след Р.Х., четиридесет години след възнесението на Спасителя.

Забележете разните обстоятелства, които направиха това чудо да засвидетелствува силно в полза на Евангелието, което апастолите проповядваха. (1) Човекът, който бе изцелен бил в това безпомощно положение от рождението си насам, и бил повече от четиридесет години на възраст (гл. 4:22). (2) Понеже не можал да ходи, трябвало други хора да го носят, и така обикновенно са го туряли на някое място от където вероятно той рядко се е местил, и така е станал познат на хората. (3) Мястото, където той прекарвал времето си да проси милостин, с която да се препитава е било едно от най-общоизвестните места в Ерусалим, близо до големите красни врата на храма, може би тези, които Йосиф описва, че са надминавали всичките други врата, защото били направени от коритска мед, позлатени и посребрени, и петдесет лакти високи. (4) Чудото било направено във времето на вечерното приношение, когато големи навалици хора дохождаха в храма. (5) То било направено "в името на Исуса Христа" (наречен тука Исус Христос от Назарет, защото така го знаеха хората); и така Христос е бил призован да упражни властта си като великия Изцелител. Исус правеше чудесата си в свое име и чрез своята си власт, както в Мт. 8:3, "Искам, бъди очистен" (макар, че той така също казва, че Отец действа чрез него); но апостолите правеха чудесата си винаги в негово име и чрез негова власт (4:10). Така и в гл. 9:34, "Енее, изцелява те Исус Христос".

Ст. 12-26. Петровото слово на народа, който се трупаше около него, като се чудеше на чудесното изцеление. Апостолът, воден от същото вдъхновение, което го накара да направи чудото, се възползва от случая да им проповядва Христа. Той започва като отказва, че то е станало по негова власт или власт на другаря му; тогава ги обвинява за големия им грях, че са отхвърлили и разпънали "Князът на Живота" (срав. с Евр. 12:2); и тогава, като им говори добродушно като на братя (ст. 17), ги съветва да се покаят и да се обърнат от всичките си грехове, и да се уповаят на Спасителя, Изцелителят на душа и тяло, когото Бог бе пратил, първо на тях, с цел да ги благослови и възвърне от всичките им неправди.

Ст. 21. Ще се възстанови всичко, т.е., възстановяването на мир, ред, и щастие, когато царството Христово ще бъде напълно основано на земята. В умовете на евреите обещанията за това възстановяване бяха свързани със светското царуване на техния очакван Месия, и със светската слава и благоденствие на народът им. От въпросът на учениците, отправен към Исуса преди възнесението му, "Господи, в това ли време ще възстановиш царството в Израиля" (гл. 1:6) се вижда, че до някъде и те споделяха общото мнение, докато се кръстиха от Св. Дух. След това, те можаха да видят, че Христовото царство не беше от този свят, но че щеше да бъде духовно царство, което щеше да направи блажени и евреи и езичници по същите условия. Времето на възстановяване, което се споменава тука е същото с времената утешителни споменати в ст. 19: и двете се отнасят до духовно съживление. Ние имаме право да считаме тези обещания, че ни дават причина да се надяваме за общото обръщение на евреите към Христос, които за толкова време и тъй чудно са се запазили като отделен народ, макар и да са толкова разпилени между народите; но няма ни най-малко причина да мислим, че те ще имат някое превъзходство над повярвалите езичници, или някое светско царство. Обещаното тука голямо благословение се споменава в ст. 26, именно, отвращането на човеците от техните неправди. Месия дойде, не да управлява земно царство, но да владее в сърцата на доброволни поданици, и да избави людете си от греховете им.

< съдържание Деяния на апостолите ^ >


© Всички права запазени. Да не се копира и разпространява под никаква форма без разрешение на носителите на авторските права.