назад съдържание напред

ПРЕДИСЛОВИЕ КЪМ ЕВАНГЕЛИЯТА

В Евангелията от Матей, Марко, Лука, и Йоан имаме четири независими повествования за живота и деянията на Господа Исуса Христа. Двама от повествователите бяха от числото на дванадесетте апостоли, а другите двама не бяха апостоли. И четирите евангелия, обаче, се приеха изведнъж и безпрекословно като боговдъхновени; и за такива се считат и до днес от Всемирната църква.

Като сравняваме тези четири повествования, ние забелязваме между тях едно общо съгласие, но и в много точки разлика. Матей се вижда, че пръв написа записки за Христа; и главната негова цел беше да го представи като обещаният в Старозаветното Писание Месия.Той писа в Палестина за тамошните християни, от които почти всичките бяха родом евреи, и чакаха обещаният Спасител като “сина Давидов, и сина Авраамов”. Затова той естествено започва с родословието, и доказва, че Исус законно произхожда от Давидовото коляно; внимателно отбелязва, че Спасителят, макар и да се наричаше Исус Назарянина, се бе родил във Витлеем, градът Давидов, според пророчеството на пророк Михей; и почти на всяка страница в евангелието си показва, по-често от другите евангелисти, как Старозаветните пророчества се изпълниха в живота, чудесата, и ученията Христови. Затова той не дава изяснения на еврейските имена, думи, места, и лица, каквито изяснения често намираме в другите евангелия, особено в евангелията от Лука и Йоан. Ириней, който живял във втори век, и други от древните отци отбелязват, че Матей написал евангелието си най-напред на еврейски и за еврейски християни. Ако това е вярно, то той същият трябва да го е написал и на гръцки (най-разпространеният в Римското царство език през онова време), защото всичко показва, че Гръцкото му евангелие е първообразно, а не преведено от друга ръка.

Евангелието от Марко е много кратко, без въведение каквото намираме в евангелията от Лука и Йоан, и в него рождението и детството на Исус, Проповедта на планината, и всичките по-дълги Исусови беседи липсват. Марко, обаче, описва някои работи по-подробно от другите евангелисти, и особено спазва хронологическия ред в повествованието си. Читателят на тази книга ще забележи, че ние почти нито веднъж не счетохме за нужно да отстъпим от реда на събитията както се разказват от Марко. Вижда се, че той е писал по-късно от Матей и за общи читатели, и еврейски и езически; и затова дава някои изяснения, които нямаше да бъдат нужни ако пишеше само за еврейски читатели. Папий и други древни християнски писатели казват, че Марко бил другар и тълкувател на апостол Петър; а това ще рече, че той е записал в евангелието си каквото чул от устата на самия Петър. Евсевий (Църк. Ист. II, 15), като се основава на свидетелството на Климент Александрийски, казва, че когато Марко написал евангелието си, Петър го прегледал, и го одобрил да се чете в църквите.

Лука написал евангелието си, както се вижда, по-късно от Марко, може би в Кесария, където беше отишъл да придружи Павел, когото хванаха там и затвориха в тъмница, (58-60г. след Р.Х.). Ириней и други стари църковни отци казват, че Лука написал евангелието си под ръководството на апостол Павел. Знаем, че Лука беше възлюбен другар и сътрудник на Павел – 2Тим. 4:11, а може би и от езически произход, защото в Кол. 4:14, след като споменава Марко и други от сътрудниците си, които бяха "от обрязаните”, Павел по-нататък споменава Епафрас и “възлюбения лекар Лука”.

Това, че Лука посвещава евангелието си и Деянията на апостолите на някой си Теофил, е съгласно с един гръцки и римски обичай, но не е според обичаят на еврейските писатели. Не се знае кой беше тоя Теофил, но от това, че Лука когато споменава някои места в Палестина, ги определя и къде се намират, както “Капернаум, град Галилейски”, “Ариматея, град Юдейски”, “Емаус, на шестдесет стадии от Ерусалим”, и др., а когато разказва за Павловото пътуване до Рим, той споменава Сиракуза, Ригия, Потиоли, Апиевото тържище, и Трите кръчми, без да ги поясни с някои бележки, можем навярно да заключим, че Теофил пребиваваше в Италия, и че всичките тези последните места му бяха добре познати.

Така става явно (и това се съгласява с преданието), че Лука писа за поучението на езическите християни; и съгласно с тази цел, неговото евангелие прилича повече на други исторически книги. Така в евангелието си на много места той дава дати, както в 1:5 “в дните на Юдейския цар Ирод”, 2:2 “това записване стана, когато Квириний управляваше Сирия”, 3:1 “в петнадесетата година на Тиверия Кесаря”, и споменава имената на управители на Юдея и на околните й области, нещо съгласно с тогавашния обичай на гръцките и римските историци.

Апостол Йоан написа евангелието си много години, (може би не по-малко от 25 години), след като другите евангелия бяха обнародвани, и несъмнено в Ефес, където ранните църковни историци казват, че той преживял последните години от живота си. Ириней говори, че Йоан обнародвал евангелието си в Ефес, а Йероним разказва, че той го написал по желание на някои християни в Азия, които му се помолили да напише по-пълно от другите евангелисти нещо за божествеността на Исус Христос.

Това се потвърждава и от самото съдържание на книгата. Че това евангелие е написано далече от Палестина, и много години след повествуваните събития, става твърде вероятно когато забележим:

1. Че когато Йоан говори за народа, той казва “Юдеите”, а по-старите евангелисти казват “народа” или “множеството”

2. Че той пояснява еврейски обичаи или споменава за тях така, като че ли не бяха известни на всичките му читатели. Така в 2:6, където разказва за сватбата в Кана, той казва “а там имаше шест каменни делви, поставени по обичая на Юдейското очищение”. Също в 4:9, той казва че “юдеите не се сношават със самаряните”.

3. Че като споменава места, където се случиха различни събития, той често си служи с минало време, напр. в 11:18, “а Витания беше близо до Ерусалим”; 18:1, “Исус излезе с учениците си отвъд потока Кедрон, където имаше градина”.

Че евангелието от Йоан е назначено да допълни другите евангелия е явно от това, че той пропуска много важни събития, които се повествуват в тях.

Не споменава нищо за ангелските посещения на Захария, на Мария, и на Йосиф; пропуска рождението и детството на Исус и изкушенията му; споменава малко за чудесата му; не привежда нито една от иносказателните му притчи; и не разказва за постановлението на Господнята Вечеря или за възнесението Господне. От друга страна, разказва много неща, които не намираме у другите евангелисти, и пише така, като че ли читателите му са запознати с другите евангелия. Не ни казва, че Исус е живял в Назарет, но пък споменава, че Филип наричал Исус син на Йосиф от Назарет – 1:45. Не разказва за затварянето на Йоан Кръстител, но пък споменава случайно (3:24), че “Йоан още не беше хвърлен в тъмница”. Той говори за Витания (11:1), “селото на Мария и на сестра й Марта”, без предварително да каже на читателите си кои бяха Мария и Марта.

Най-важното, обаче, в евангелието от Йоан, е че той ясно представя Христос като Словото на Бога въплътено за спасението ни, учението което някои отричаха даже през живота на апостола – 2Йн. 7-10. Това учение Йоан ясно прогласява в евангелието си, посланията си, и откровението си.

Евангелието е благовестието на Божията любов, изявена в живота, думите, делата, и смъртта на Божия Син. Следователно, когато Духът слезе на тях в Денят на Петдесетница, те започнаха да проповядват Евангелието. И това беше великото дело на живота им. Ден след ден, и година след година, “в Ерусалим, Юдея, Самария, и до края на земята” (Д.А. 1:8), те проповядваха същото нещо. От разнообразните дела, чудеса и слова на Исус, те избраха тези части, които се виждаха на тях (или на Святия Дух, който без съмнение ги е ръководил – Йн. 16:13,14) най-подходящи за извършването на повереното им дело. По този начин, щяха да свикнат да казват почти същите неща, и често пъти със същите думи. Заради това, когато те или (както се случи с Марко и Лука) учениците им, които са пътували с тях и често са чували същия евангелски разказ, бяха подбудени от същия Дух, да запишат тези събития, естествено беше за тях да разкажат същите неща и често със същите думи.

В същото време, естествено би имало разлика според различните умствени или духовни особености на писателите, и според различните особени цели, които са имали пред вид. В това отношение, правилно е казал някой, че “св. Матей описва Царството на Месия, както е било основано в Стария Завет, и се е изпълнило в Исус Назарянина; че св. Марко, който разказва от себе си толкова малко, изважда на яве чрез много подробни обстоятелства по-живо очертание на съвършено човешкия живот на нашия Господ; че св. Лука представя делото на Изкуплението като всемирно благодеяние, и показва Исус не само като Месия на избрания народ, но като Спасител на света; и че св. Йоан, който е писал последен, е пропуснал повечето от това, което предшествениците му били разказали, и ни представя по-пълно всичко, което той бил чул от Учителя, който го обичаше за отношението му към Отца, и за отношението на Светия Дух към Отца и Сина.

Този, който внимателно изучи тези четири евангелия и ги сравни едно с друго, ще се убеди, че никой евангелист не подрежда събитията изцяло в хронологичен ред. Така например Матей, след като разказва за събития свързани с рождението на Исус и с началото на проповядването му (4:13), че ходел из цяла Галилея “като проповядвал и изцелявал”. Тогава в три поредни глави ни дава пример от проповядването му, което очевидно принадлежи на по-късно време, и тогава поставя заедно много от чудесата му. Лука само изразява желание да пише “наред”, но е явно, че и той не е писал в хронологичен ред. Поради това, не е възможно да се състави едно пълно Хронологическо Съгласие на четирите евангелия. Наистина в повечето случаи не можем да се съмняваме за това какъв е бил редът, но в някои случаи можем само да кажем, че е вероятно редът да е бил предложеният в тази книга. В началото на всяка част в тълкуванието е поставено числото, което означава вероятното му място в реда на събитията, с посочвания и на местата (ако ги има) в другите евангелия, където същото събитие се разказва. Ние прибавяме Таблица на Съдържанието на частите в Съгласието на Четирите Евангелия. В изучаването на Тълкуванието, ще е добре да се обръща човек често към съответстващото число в тая Таблица, където от пръв поглед ще види кои събития са станали преди и кои по-късно, и кои евангелисти споменават за тях. Понякога, това което може да се счита за един предмет се подразделя на две или повече части, за да се види отведнъж какви части се разказват от различните евангелисти.

Желанието, надеждата и молитвата ни е Тълкуванието и Съгласието да помогнат на всеки, който внимателно ги изучава да разбере по-истинно и по-ясно този чудесен живот, чието земно поприще започна с ангелски песни, но който (понеже Той стана жертва за греховете ни), завърши сред свръхестествена тъмнина и скриване лицето на Отца, и после, като победи силата на смъртта, пак се яви и показа, че е наистина живот и подател на живот на всички, които вярват в него.

назад съдържание напред


© Всички права запазени. Да не се копира и разпространява под никаква форма без разрешение на носителите на авторските права.