Многопреводна online Библия

    глава:    от стих:     до стих:
>> Избери преводи <<        по колони    на блокове        Help
>> Избери опции <<              
< предходен
<< първи
Чуйте Лука 24 глава на български, на английски следващ >
последен >>
Верен 2002

Лука 24:13-35

  13. И ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, на шестдесет стадия #около 11 км# далеч от Ерусалим.
  14. И те се разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.
  15. И като се разговаряха и разсъждаваха, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;
  16. но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят.
  17. И им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.
  18. И един от тях на име Клеопа в отговор Му каза: Само Ти ли си пришълец в Ерусалим и не знаеш това, което стана там тези дни?
  19. И им каза: Кое? А те Му казаха: Това, което стана с Иисус Назарянина, който беше Пророк, силен в дело и в слово пред Бога и целия народ;
  20. как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.
  21. А ние се надявахме, че Той е Онзи, който ще избави Израил. И освен всичко това, вече е третият ден, откакто стана това.
  22. При това и някои жени измежду нас ни смаяха, които, като отишли рано сутринта на гроба
  23. и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение от ангели, които казали, че Той бил жив.
  24. И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха така, както казаха жените; но Него не видели.
  25. Тогава Той им каза: О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
  26. Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?
  27. И като започна от Мойсей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.
  28. И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.
  29. Но те Го принуждаваха, като казваха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да отседне с тях.
  30. И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде.
  31. Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; но Той стана невидим за тях.
  32. И те си казаха един на друг: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?
  33. И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,
  34. да казват: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.
  35. А те разказаха за случилото се по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

Powered by sdabg.net & bibliata.com © 2004 All Rights Reserved.