Поезията на Библията: Йов, Псалми, Притчи, Еклисиаст и Песен на песните
За Библейска поезия говорим предимно в Стария Завет който разказва историята на Израел. Еврейските химни, песни и молитви се подчиняват на основните обичаи на древно Средно-Източната поезия. Поезията е сгъстяване максимално на мисли изказани с възможно най-малък брой думи. Съдържанието и формата на поезията са нейните най-съществени характеристики, като и двете се нуждаят от задълбочено разгръщане и размисъл за да бъдат подобре разбрани и възприети. Това обяснява основите на Библейската поезия.
Значима част от Израелската литература е в поетична форма. Книгата Плачът на Еремия е сбор от пет поетични жалейки, говорейки за разрушението на Ерусалим. Голям процент от Притчи е също под формата на поезия. Дори белетристиката понякога съдържа поетични пасажи. Пример за това е благославянето на Яков (Изход гл. 49), Песента за морето (Изход гл. 15) и Давидовата погребална песен за Саул и Йонатан (Втора книга на Царете 2).
Мазоретите, група Еврейски книжовници, който са събрали и подредили сегашното издание на Еврейската Библия определят само три от Библейските книги като поетични - Псалми, Притчи и Йов. Бивайки обширно изследвана през последните двеста години, Библейската поезия придобива по-дълбоко разбиране като към нея са прибавени и книгите Еклисиаст и Песен на Песните. В нейния стил са открити определени паралели и ритъм, а някои коментатори дори използват термина стъпка, когато обясняват Старозаветната поезия. Няма данни, че тези, които са писали Еврейска поезия са имали определен код на прозодия както при Гръцката поезия.

Книгата Йов | Текст | Аудио | Форум |
Статистика: 42 глави/1,070 стиха
Някой места в книгата Йов са били написани през периода на Соломоновия живот (971-931 Пр.Хр.). Повечето мнения са, че е писана точно преди патриархалния строй, защото никъде не се споменават Старозаветни имена като Аврам, Исак, Яков или Мойсей. Отсъстват и исторически моменти като излизането на Израел от Египет. Никъде не е отбелязват Палестина, еврейския народ или факта, че Бог е Господар на Израел.
Темата на книгата Йов е следната: има ли справедливост в света? Книгата Йов дава положителен отговор. Неговото лично страдание потвърждава парадокса. Умоляващият несправедливото Божие наказание, Йов намира сила и подкрепа в справедливия Бог, който един ден ще възстанови неговата невинност. Йов опровергава наличието на материално възмездие. Страданието не означава обезателно извършване на грях. Съществува обаче възмездие в по-висока степен Праведният човек никога не прекъсва напълно връзката си с Бог.
Други теми в книгата са: (1) пророческо твърдение, че Йов някой ден ще срещне неговия Спасител и ще участва в деня на възкресението, (2) древни точни спомени за истинния Бог, на който мнозина са се подчинявали преди появата на Аврам и (3) обяснение за атрибутите и характеристиките на Бог, предшестващи тези описани от Мойсей.

Псалми | Текст | Аудио | Форум |
Статистика: 150 глави/2,461 стиха
Псалмите са съставени и събрани по всяка вероятност от свещениците или преписвачите на ръкописи по времето и след зрялата възраст на Давид (990-965 Пр.Хр.). От общо 150, седемдесет и три са подписани от него, а останалите са анонимни, но се предполага, че той е техен автор. Някой Псалми наречени Песен на възкачване (изкачването към Ерусалим) се предполага, че са от Давид, и поне един (Псалм 127) вероятно е от Соломон. Някой от тях са писани за хорово изпълнение посветени на Давидовите празненства и са се пеели от музиканти и певци в храма. Такива са песните на Кореевите синове (Псалм 44-49). Други са композирани от Асаф (Псалм 50) и главният музикант Махалат (Псалм 53, 88).
Много от Псалмите изглежда са били писани от Давид, но изпълнявани от хор под ръководството на хоров диригент (Псалм 8, 9). Двата псалма са пророчески, говорещи за славата на Човешкия Син (Псалм 8:4) и бъдещия престол за съд на който сам Бог ще седне един ден (Псалм 9:7). Два Псалма съдържат пророческа информация за смъртта (Псалм 22) и възкресението (Псалм 16) на Месия.

Притчи | Текст | Аудио | Форум |
Статистика: 31 глави/915 стиха
Притчите са писани от Соломон, Агур (30:1-33) и цар Лемуил (31:1-9), като последните двама обаче остават неизвестни и непознати никому. В дните на Соломон, тези мъдрости са били важна част от Писанията на Израел.
Основата на мъдрост разгледано от автора на Притчи е обобщена в неговото изявление: "Страх от Бог е начало на знание" (Притчи 1:7; 9:10). Така, фундаменталната същност на мъдростта е теологична. В Притчи основната идея на живота е връзката на човек с Бога. От тази връзка, произлизат морално разбиране и способност да се отсъди това което е правилно (2:6-22).

Еклисиаст | Текст | Аудио | Форум |
Статистика: 12 глави/222 стиха
Еврейската дума кохелет означава този, които говори. Думата идва от идеята за събрание. Авторът нарича себе си Давидов син, цар на Ерусалим. От тези думи мнозина вадят заключение, че това е Соломон.
Книгата е писана главно за вярващите в Израел. Те са единствените, които биха обърнали внимание на такъв вид книга. Понеже времената са изпълнени със зло и вярващите страдат повече, тя е написана за утешение. Посочва на Божиите хора как да се справят с трудностите и проблемите.
Песен на песните | Текст | Аудио | Форум |
Статистика: 8 глави/117 стиха
Песен на песните, която е Соломонова (Песен 1:1) разказва историята на Суламката, избрана от царя като най-красива измежду Ерусалимските дъщери. За да остане вярна на любимия си, обаче, Суламката е принудена да отхвърли царската любов. Книгата застава може би на първо място по трудност на разбиране и интерпретация от Писанията, заради описанието на любовни сцени, чувства и герои. Тя не е било обаче такова предизвикателство за древните Еврейски равини, които я тълкуват и алегорично.