БЕСЕДА 30

А сега отивам в Ерусалим да послужа на светиите. Защото Македония и Ахая благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим. Благоволиха наистина, но и длъжни им са, защото, ако езичниците участват с тях и в духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните (15:25-27)

1. Понеже (апостолът) казал: Няма вече място за моето работене по тия страни и: От много години съм желал да дойда при вас, а заедно с това било нужно да се забави, за да не помислят римляните, че им се присмива, той обяснява причината, поради която сега не може да дойде при тях и казва: а сега отивам в Ерусалим. Но сега прибавил и причината за това пътешествие: Отивам казва, - за да послужа на светиите. Даже и се спира на тези думи, привеждайки доказателства, казвайки: Благоволиха да дадат и още длъжни им са, защото, ако езичниците участват с тях и в духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните за да се научат и римляните да им подражават. Тук трябва особено да се удивим на мъдростта (на апостола) в това, че той измислил такъв начин да даде съвет, понеже с това могъл да повлияе на римляните повече, отколкото с пряко увещание. Те биха били почти оскърбени, ако (апостолът) представил коринтяните или македонците като пример за подражание. Затова коринтяните в посланието си към тях той увещава по този начин: При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония (2 Кор. 8:1). Заедно с това, примерът на коринтяните повлиял и на македонците: понеже зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонците (2 Кор. 9:2). В еднаква степен той също така се ползва и от примера на галатяните, когато казва: А колкото за събирането на милостиня на светиите, правете и вие както наредих в галатийските църкви (1 Кор. 16:1). Но с римляните (апостолът постъпва) по друг начин, по-внимателно. Така той постъпва и по отношение на проповедта, когато казва: От вас ли е излязло Божието слово? Или до вас първо е достигнало? (1 Кор.14:36), защото съревнованието е по-силно от всичко. След това (апостолът) многократно повтаря това. Така и на друго място казва: Заповядвам във всичките църкви (1 Кор. 7:17). И още: Както поучавам навсякъде (1 Кор. 4:17); и казва на колосяните: Както благовестието принася плод и расте по целия свят (Колос. 1:6). Така постъпва и тук, говорейки за милостинята. И гледай с какво величие той използва израза. Той не казал идвам за милостиня, но - идвам да послужа. А ако Павел служи, то разсъди колко важно е това, когато сам учителят на вселената поема върху себе си грижата да отнесе подаянието, и макар да възнамерявал да пътува до Рим и да желаел силно да се види с римляните, все пак той предпочита първото пред последното. Защото Македония и Ахая благоволиха, тоест признали делото за добро и пожелали да дадат известна помощ. Отново не казал милостиня, но - помощ. Той не използва без цел също думата някакво, но за да не приемат римляните казаното като упрек към себе си. И не казал просто за нуждите, но за нуждите на светиите, подбуждайки по двояк начин и към помощ както чрез нуждата, така и чрез добродетелите. Даже и с това не се ограничил, а прибавил: Но и длъжни са им: След това доказва защо са длъжни. Ако, казва, езичниците участвуват с тях и в духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните. Това означава: за тях е дошъл Христос, на тях, обърналите се от юдеите, принадлежат всички обещания, от тях е и Христос, затова казал: Спасението е от юдеите (Йоан 4:22). От тях са апостолите, от тях са пророците, от тях са всички блага. И вселената станала участник във всичко това. И така, казва (апостолът), ако вие сте станали участници в по-важното и ако, според евангелската притча, вечерята била приготвена за тях, а вие сте дошли и сте вкусили от предложеното, то вие сте длъжни да ги допуснете до участие в телесните блага и да отделите за тях. Но (апостолът) не казал - да допуснете до участие, а да послужите, поставяйки ги като че ли са дякони или като принасящи подаръци на царя. Не казал също така във вашите телесни неща, а както (казал по-горе) в техните духовни неща. Защото духовните блага са техни, но не всички телесни принадлежат на езичниците, но са общи. И (апостолът) заповядал парите да принадлежат на всички, а не само на тези, които ги притежават.

Прочее, когато свърша това, като им осигуря тоя плод (ст. 28), тоест, като че е положен в царската съкровищница, в непристъпно и безопасно място. И не казал милостиня, но отново - плод, показвайки, че даващите милостиня и сами получават печалба.

Ще мина през вас за Испания. Отново споменава за Испания, показвайки своята грижа и разположение към жителите й.

Зная, че когато дойда при вас, ще дойда с изобилно благословение от [благовестването на] Христа (ст. 29). Какво значи изобилно благословение? Тук (апостолът) говори или за имуществата ,или въобще за всяко добро дело. Той смята за обикновено да нарече благословението милостиня, както и много други неща. Например, когато казва: Като милостиня, а не като изнудване (2 Кор. 9:5). Даже и в Стария завет било обичайно милостинята да се нарича така. Но понеже (апостолът) добавил тук благовестването, то ние твърдим, че под думата благословение той разбира не само имуществото, но и всичко останало. Той като че ли казва: аз зная, че идвайки при вас, ще ви намеря благополучни във всичко, изобилстващи в блага и достойни за много добри похвали, съгласно Евангелието. Ето удивителен начин да се даде съвет - да ги предупреди с похвала. А понеже (апостолът) се отклонява от това, за да продължи мисълта си във вид на увещание, то и пристъпва към този начин на изправление.

А моля ви се, братя, заради нашия Господ Исус Христос и заради любовта на Духа[1] (ст. 30).

2. (Апостолът) отново споменава тук за Христос и за Духа, но въобще не говори за Отца. Аз отбелязвам това, защото, когато (апостолът) споменава за Отца и Сина или само за Отца, ти да не изключваш нито Сина, нито Духа. И (апостолът) не казал Духа но любовта на Духа. Както Отец и Синът обикнали света, така и Духът. Но за какво се молиш, Павле, кажи ми?

Да ме придружавате в усърдна молитва към Бога за мене, та да се избавя от противниците на вярата в Юдея (ст. 31). И така, (на апостола) му предстояла велика борба, затова и той ги моли да се молят. Не казал да започна, но да се избавя, както заповядва Христос: Молете се да не паднете в изкушение (Мт. 26:41). С тези думи (апостолът) от една страна показва, че някакви зли вълци и въобще зверове, а не хора имат намерение да го нападнат, а от друга страна, че той справедливо е поел върху себе си труда да служи на светиите, понеже невярващите са толкова много, че била нужна молитва, за да се избави от тях. Живеещите сред толкова многобройни врагове биха могли да загинат от глад, затова било необходимо да им се достави препитание от друго място.

И моята услуга за Ерусалим да бъде благоприятна на светиите, т.е. да бъде приятна моята жертва и подаянието ми охотно прието. Виждаш ли, как той отново възвисява достойнството на приемащите милостиня, когато проси молитва от много хора, за да бъде посланието му приятно? А от друга страна с това ни показва, че за него е недостатъчно това милостинята да бъде приета. Когато някой дава от принуждение или придобито с неправда, тогава плодът се губи.

С Божията воля да дойда радостен при Вас (ст. 32). Както казал в началото: Дано с Божията воля да благоуспея, сега най-после да дойда при вас (1:10), така и тук прибягва до същата Божия воля и казва: за това бързам и се моля на Бога да се избавя оттук, за да мога по-скоро да ви видя и да се видя с удоволствие, без да се подлагам на никакви скърби.

И да си почина между вас. Гледай, как той отново показва, че те също се подвизават и се трудят, че в него няма надменност. Не казал да ви науча и да ви наставя във вярата, но да си почина между вас. Но как, когато самият (апостол) се подвизавал и се борел, казва: да си почина между вас? Той казва това, за да угоди на римляните, правейки ги участници във венците на победителите; и показвайки, че и те също се подвизават и се трудят. След това, както прави обикновено, присъединява към увещанието своята молитва, казвайки:

Бог на мира да бъде с всички вас. Амин (ст. 33). Препоръчвам ви нашата сестра Фива, която е служителка на църквата в Кенхрея (16:1). Виждаш ли колко уважава (апостолът) Фива, ако споменал за нея преди всички и я нарекъл сестра, а да се наричаш сестра на Павел не е малко нещо. Споменал и за нейната длъжност, наричайки я служителка.

Да я приемете в Господа, както е прилично на светиите (ст. 2), тоест заради Господа да я приемете с чест, защото приемащият я Господ даже и незначителния човек приема с грижа. Понеже Фива била свята, то сам разсъди с каква грижа тя има право да се ползва. Затова (апостолът) прибавил: Както е достойно за светиите, тоест, както следва да приемате светиите. Вие трябва да я уважавате по две причини защото я приемате заради Господа, и защото тя е свята.

И да й помогнете в каквото би имала нужда от вас. Виждаш ли как това не е обременително? Не казал да я избавите от всички нейни нужди, но да снабдите, с което можете, да подадете ръка за помощ в каквото би имала нужда при вас; и при това говори не за всичките й нужди, но за тези, които би имала при вас, тя би могла да се нуждае от това, което и вие имате. Следва отново неизказана похвала:

Защото и тя е помагала на мнозина, както и на самия мене. Забелязваш ли благоразумието (на Павел)? На първо място той поставил похвалата, в средата увещанието, а след това отново похвала, защитавайки с похвали и от двете страни нуждите на блажената жена. Как няма да е блажена Фива, когато се удостоила с такова свидетелство от Павел и била в състояние да оказва помощ на самия Павел, учителя на вселената? Този венец е повече от всичките й съвършенства, затова (апостолът) го поставил в края, казвайки: и на самия мен. Какво означава и на самия мен? На този, който бил проповедник на вселената, претърпял безчислени страдания и сам струвал колкото десетки хиляди. И така, мъже и жени, да подражаваме в това на тази светица, а заедно с това и на хората, които (Павел) споменава след Фива. Кои са те?

Поздравете моите съработници в Христа Исуса, Прискила и Акила (ст. 3). За техните добродетели свидетелствува и Лука когато казва: И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха (Деян.18:3), и когато казва, че Прискила приела при себе си Аполос и му изложиха по-добре Господния път (ст.26).

3. Но колкото и да са велики тези неща, много по-важно е това, което е казал Павел. Какво казва той? Първо, той ги нарича свои сподвижници, показвайки, че те разделяли с апостола неизречими трудове и опасности. След това казва, че те за моя живот си подложиха вратовете под нож (ст.4). Виждаш ли, че те били съвършени мъченици? При Нерон, както било и естествено, опасностите били безбройни, когато той заповядал всички юдеи да излязат от Рим.

На които не само аз благодаря, но и всичките църкви между езичниците. Тук (апостолъта) разбира любовта към чужденците и взаимната помощ с пари и се удивява на това, че те проливали своята кръв и отдали всичко, което имали, за общата полза. Виждаш ли, че и немощта на естеството не възпрепятства благородните жени да следват добродетелите? И напълно естествено, защото в Христа Исуса няма мъжки пол, нито женски (Гал. 3:28). И това, което (апостолът) казал за Фива, същото говори и за Прискила. Както за едната е казано Тя е помагала на мнозина, както и на мене самия, така и за другата: Не само аз благодаря, но и всички църкви между езичниците. И за да не помислят, че това е казано от ласкателство, представя много други свидетели за тези жени.

И домашната им църква. Те били толкова добродетелни, че обърнали дома си в църква, така че всички домашни станали вярващи и домът им бил отворен за всички странници. (Апостолът) нямал навика без основание да нарича домовете църкви ако в тях нямало голямо благочестие и не бил утвърден особен страх от Господа. Затова и казал на коринтяните: Поздравете Прискила и Акила заедно с домашната им църка (1 Кор. 16:19). И за Онисим казва: Павел, до Филимон и Апфия, и до твоята домашна църква (Фил. 1:2). Разбира се, и съпружеският живот може да бъде достоен за удивление и благородство. Прискила и Акила живели в съпружество и много просияли, макар тяхното занятие да било незабележително: те правели палатки, но все пак добродетелта покрила всичко и ги показала по-светли от слънцето. Нито търговията, нито брачният съюз ги повредили, но те показали такава любов, каквато изисквал Христос, казвайки: Никой няма по-голяма любов от тази да даде живота си за приятелите си (Йоан 15:13). Те изпълнили това да служат за признак на Христови ученици, взели кръста и последвали Христос и както правели това за Павел, още повече показвали такова мъжество за Христос. Нека да чуят това и богатите, и бедните. Ако живеещите от труда на ръцете си и упражняващи своята професия показали толкова щедрост, че станали полезни за много църкви, то какво извинение имат богатите, които презират нищите? Бог не пощадил и кръвта си, а ти пазиш и малкото монети, често презирайки и собствената си душа. Но, може би усърдните към учителя не били такива към учениците? Не трябва да казваме и това, понеже на тях им благодарили, казва (апостолът), дори и езическите църкви. Макар да били юдеи, все пак те вярвали толкова искрено, че служели със своето усърдие и на езичниците. Такива и трябва да бъдат жените, които трябва да е украсяват не с плетене на коса или със злато, или със скъпи дрехи, но с добри дела (1 Тим. 2:9-10).

 

Кажи ми, коя царица е толкова знаменита и така се прославя, както тази жена на майсторa на палатки? Тя е в устата на всички и така ще бъде не десет или двадесет години, но до пришествието на Христос. И при това всички я прославят за това, което я украсява повече от царска диадема. Да, и какво е по-важно, какво е равно на това да бъде застъпница на Павел и въпреки опасност за себе си да спаси учителя на вселената? Разсъди колко царици имало и имената им са забравени, а името на жената на майстора на палатки и на нейния мъж се разнасят навсякъде и колкото слънцето осветява земята, толкова и нейната слава се разнася във вселената: и персите, и скитите, и франките, и живеещите в далечните предели на земята прославят и уважават благочестивия живот на тази жена. Какво богатство, колко корони и царски багреници ти би дал с удоволствие, само за да получиш за себе си такова свидетелство! Не трябва също да кажем, че те, подлагайки се на опасности и не щадейки имуществото си, не радеели и за проповедта. Затова именно апостолът ги нарича съработници и сподвижници. Избраният съд не се срамува да нарече една жена своя сподвижница , даже се хвали с това, защото не гледа на природата, а увенчава добрата воля. Какво е равно на такова украшение? Къде е сега вашето богатство, пръскано на всички страни? Къде е почитта на хората? Къде е суетната слава? Разгледай внимателно дрехата на тази жена, която не облича тялото, но украсява душата, която никога не се скътва и не се прибира в сандък, но възлиза на небето.

4. Погледни на труда и проповедите им, на техния мъченически венец, на тяхната щедрост по отношение на имуществото, на тяхната любов към Павел, на усърдието им към Христа и сравни с това себе си, своята грижа за парите, своята привързаност към блудниците, своите разпри за куп сено и тогава ще видиш кои били те и кой си ти. Или по-добре, недей само да се сравняваш, но започни да се състезаваш с жената - и слагайки настрана тревата (xlohj), (това е твоята драгоценна дреха), вземи своето небесно украшение и се научи от Прискила и Акила как те са станали такива. Как? Те две години живели в дома на Павел. А какво не могат да направят с душата тези две години? Ти ще кажеш какво да направя аз Павел не е при мен? Ако пожелаеш, ти ще имаш повече, отколкото те. Не гледането на лицето на Павел, а неговите думи ги направили такива. И така, ако ти е угодно, с теб непрекъснато са готови да беседват и Павел, и Петър, и Йоан, и целият сном пророци и апостоли. Вземи книгите на тези блажени мъже, постоянно се занимавай техните писания и те могат да те направят подобен на жената на майстора на палатки. И защо да говорим за Павел? Ако пожелаеш, можеш да имаш при себе си самия Владика на Павел и Той ще беседва с теб на езика на Павел. Има и друг начин да приемеш в себе си Господа когато започнеш да приемаш светиите и служиш на вярващите в Него. Тогава и при тяхното отсъствие в теб ще останат много паметници на благочестие. И масата, на която се е хранил светията, и столът, на който е седял, и леглото, на което е лежал, даже при неговото заминаване са способни да доведат до чувство на умиление този, който го е приемал при себе си. С какво умиление мислиш влизала сунамката в горницата, където живеел Елисей и се взирала в масата и в леглото, където спял този свят мъж? С какви благочестиви чувства тя се въодушевявала при това? А ако това не било така, ако тя не почувствала от това голяма полза, то не би занесла в тази горница мъртвия си син. А ние, които в течение на много време идваме тук, където живял Павел, където бил вързан, седял и беседвал, окриляме ли мисълта си и от видимите за нас места, пренасяме ли се, представяйки си самото това време, това, което естествено ставало в душите на тези, които с благоговение го приемали в дома си, когато събитията били още много свежи? И така, знаейки това, да приемаме при себе си светиите, за да просияе нашият дом и да се очисти от тръните, за да стане жилището ни пристан, да ги приемаме и да им мием нозете. Ти не си по-добър, по-благороден и не си по-богат от Сара, макар да си и царица. Тя имала 318 домашни, когато да имаш двама слуги се считало за богатство. И какво говоря аз за 318-те домашни? В потомството и обещанията тя владеела цялата вселена, имала за съпруг Божия приятел, за покровител самия Бог, а това е повече от всяко царство. Все пак, при такава знаменитост и слава тя сама приготвила тестото, изпълнила всички домашни задължения и прислужвала на гостите като робиня. Ти не си по-благороден от Авраам, а той вършел задълженията на слугите след своите знаменити дела, след победите, след честта, оказана му от египетския цар, след като поразил персийските царе и издигнал за себе си забележителни паметници. Не гледай на това, че идващите при теб светии са бедни на външен вид и често са покрити с дрипи, а помни казаното от Христос: Понеже сте го направили на един от тия малките, на Мене сте го направили ( Мт. 24:40); и: Да не презирате нито един от тия малките, защото техните ангели винаги гледат лицето на Отец на небето (Мт. 18:10). Приемай с усърдие тези, които ти носят безчислени блага със своя поздрав на мира. Заедно със Сара спомни си и Ревека, която, отхвърлила всяка гордост, сама извадила вода и напоила и поканила в дома си странника, а затова и поучила велики награди за свето гостолюбие. Но ти, ако пожелаеш, ще получиш още повече. На теб за награда Бог ще ти даде не само Сина, но и самото небе, небесните блага, избавление от геената, прощение на греховете. Велик, толкова велик, е плодът на гостолюбието. Така и Йотор, бивайки даже иноплеменник се удостоил да има за зет този, който с такава власт заповядвал на морето и уловил този добър лов за дъщеря си в своята мрежа. И ти, размисляйки за това и представяйки в ума си мъжеството и благочестието на тези жени, постарай се да отхвърлиш земната гордост, хубавите дрехи, скъпите златни украшения и благовонията; отхвърли леността, разкоша, и отхвърляйки тази разточителност, обърни цялата грижа на душата си и възпламени в сърцето си страст към небесното. Ако тази любов те завладее, ти ще видиш нечистотата и гнусотата на настоящото и сам ще се смееш над това, което сега те удивява. За жените, украсени с духовно съвършенство, не е свойствено да се домогват до такива смешни неща. Затова, отхвърляйки всичко това и придобивайки чест, по-голямата от тази на търгуващите жени, а също така и от занимаващите се с пляскане и музика, украси себе си с благочестие, гостолюбие, грижа за светиите, умиление, чести молитви. Това е по-добро от златните одежди, по-скъпо от скъпоценните камъни и огърлиците, това и пред хората те прави почтен, и пред Бога ти носи голяма награда. Това е украшението на църквата, а другото е за театъра, това е достойно за небето, а другото за конете и мулетата. В същите одежди обличат дори и мъртвите тела, а тези сияят само в добрите души, в които живее Христос. И така, да започнем да придобиваме за себе си такова украшение, за да ни прославят навсякъде и да угодим на Христос во веки веков. Амин.

 

 

 



[1] В Протестантския превод от 1940 е добавено, която е плод на. Йоан Златоуст следва оригиналния текст и по-нататък предлага друго, малко по-различно тълкувание на тези думи, което не може да се извлече при наличието на пояснителната добавка б. пр.