БЕСЕДА 27

А на Този, Който може да ви утвърди според моето благовестие и проповедта за Исуса Христа, според откровението и тайната, която е била замълчана от вечни времена, а сега се е явила и според пророческите писания по заповедта на вечния Бог е станала позната на всичките народи за тяхното покоряване на вярата на единия премъдър Бог да бъде слава чрез Исуса Христа до века. Амин[1]. (XIV, 24-26).

1. Това е обичайно за Павел - винаги да завършва увещанието с молитва и славословие, понеже знаел, че това има немалко значение - и привикнал да го прави, поради силната си любов и благочестие. На чадолюбивия и боголюбивия учител е свойствено не само да учи на словото, но и с молитви да измолва от Бога помощ за учещия се. Така постъпва (Павел) и в настоящия случай. Ето последователността на неговата реч: На Този, Който може да ви утвърди, да бъде слава до века. Амин. Тук той отново има предвид немощните и обръща словото си към тях. Когато изобличава, той изобличавал и едните, и другите, но сега, когато се моли, принася молитва за немощните. Казвайки: да ви утвърди, прибавя и по какъв именно начин: според моето благовестие. С това прави известно, че те все още не били утвърдени и, макар да стояли, се колебаели. След това, за да придаде повече достоверност на думите си, прибавил: и проповедта за Исуса Христа, т.е. и самият Исус Христос проповядвал за това. А ако Христос проповядвал така, то това не е наше учение, а Неговият закон. (Апостолът), разсъждавайки за самата проповед, показва, че тя е дар на велико благодеяние и висока ценност. И това той разкрива първо от указанието за проповядващото лице, след това от истината на проповядваното, понеже проповядваното било благовестие; и накрая чрез това, че по-рано то не било открито на никого. Това и посочил (апостолът), казвайки: според откровението на тайната. Това е доказателство за голяма любов към нас, ако Бог ни е направил участник в тайна и никой преди нас не е удостоен с това. Която е била замълчана от вечни времена, а сега се е явила. Тази тайна била предопределена отдавна, но се открила сега. Как се явила? Чрез пророческите писания. Тук (апостолът) отново освобождава немощния от страх. От какво се страхуваш? Да отстъпиш от закона? Но именно това иска законът, това е предсказано от древността. А ако ти се питаш защо тайната се явила сега, знай, че съвсем не е безопасно да любопитстваш за Божиите тайни и да изискваш отчет, понеже за тях не трябва да се любопитства, а да се приемат с любов и радост. Затова (апостолът), желаейки да спре подобно стремление на ума и прибавил: по заповед на Бога за покоряване във вярата. Вярата изисква послушание, а не любопитство, и когато Бог заповядва, трябва да се покоряваме, а не да изследваме. След това (апостолът) подкрепя вярата им с ново убеждение, казвайки: на всичките народи за тяхното покоряване. Не само ти, но цялата вселена вярва, така и е научена на това не от човек, но от Бога. Затова и прибавил: чрез Исус Христос. Тайната не само е възвестена, но е и утвърдена: и едното, и другото са дело на Исус Христос. А затова трябва да четем така: Който може да Ви утвърди чрез Исуса Христа. И едното и другото, както казах, (апостолът) приписва на Него или, да кажем по-добре, не само и едното, и другото, но още и славата, принадлежаща на Отца. Затова и казал: Нему да бъде слава до века. Амин. Славословейки, (апостолът) още веднъж изявява изумление пред непостижимостта на тази тайна. И сега, когато тайните са открити, е невъзможно да ги достигнем чрез ума, а трябва да ги познаем не по друг начин, а чрез вяра. (Апостолът) казал прекрасно: на единия премъдър Бог. Когато размислиш как Бог (въвел в църквата) езичниците и ги присъединил към древните праведници, как спасил отчаяните за спасение, как недостойните на земята въвел в небето, отпадналите в този живот въвел в по-висш живот, безсмъртен и неизречим, поробените от демоните направил равни на ангелите, отворил рая, унищожил цялото древно зло и всичко това извършил за кратко време, чрез удобен и кратък път, тогава ще разбереш Божията Премъдрост, виждайки, че езичниците внезапно се научили от Исус Христос на това, което не знаели нито ангелите, нито архангелите. И така, когато ти трябва да се удивяваш на Неговата Премъдрост и да Го прославяш, ти се връщаш към млякото и все още стоиш под сянката: това е свойствено за този, който малко прославя (Христа). Който не уповава на Него и не се ръководи от вярата, той и не изповядва величието на Неговото дело. Но (Павел) сам въздава за тях слава на Бога, подбуждайки и другите към същата радост. Когато чуеш, че (апостолът) казва: На единия премъдър Бог, не смятай, че това е казано като унижение на Сина. Ако всичко това, което направила Божията Премъдрост, е извършено чрез Христос и без Него не е извършено нито едно дело, то ясно е, че Той и в премъдрост е равен на Отца. Защо (апостолът) казал: на единия? За да го противопостави на всички творения. По този начин, въздавайки славословие, той от молитва отново преминава към увещание и обръщайки речта си към силните, казва така: Прочее, ние силните сме длъжни (15:1). Думата длъжни показва, че това е задължение, а не дар. Какво сме длъжни да правим? Да носим немощите на слабите.

2. Виждаш ли, как (апостолът) ги възвисил чрез похвала, не само наричайки ги силни, но и поставяйки ги наравно със себе си? И той ги привлича към себе си не само с това, но и с указанието за полза на ближния, без всякакво обременение за самите тях. Ти си силен, казва той, ако си снизходителен, няма да претърпиш вреда, а него, ако не понесеш слабостта му, го заплашва крайна опасност. И не казал - немощните, но немощите на слабите, привличайки ги и призовавайки ги към милосърдие, както и на друго място казва: Вие духовните поправяйте такива (Гал. 6:1). Станал си силен? Отдай дължимото на Бога, Който те е направил силен. Но ти въздаваш дължимото и ако лекуваш немощта на слабия. И ние сме били немощни, но сме станали силни по благодат. Така трябва да постъпваме не само в този случай, но към немощните от всякакъв вид. Така, ако някой е избухлив или горд, или има някакъв друг недостатък, ти го понеси. Как е възможно това? Чуй какво казва по-нататък (апостолът).

И да не угаждаме на себе си. Всеки от нас да угождава на ближния си, с цел към това, което е добро за назиданието му (ст. 2). Ето какво казва (апостолът): ти си силен? За да получи немощният доказателство за твоята сила, като узнае твоята кротост: угаждай му. И (апостолът): не казал просто да угаждаме, но прибавил: с цел това, което е добро, и не само в това, което е добро, но прибавил за назиданието му. По този начин, ако ти си богат или облечен с власт, не угаждай на себе си, но на бедния и нуждаещия се, понеже по този начин ти придобиваш истинска слава и ще принесеш много полза. Житейската слава отлита бързо, а духовната слава остава, ако правиш това за назидание. Затова (апостолът) изисква това от всички. Той не казва - този или онзи, но всеки от вас. След това, понеже заповядал нещо важно и повелил на съвършения да остави своето съвършенство, за да излекува немощите на другия, той отново представя за пример Христос, казвайки: Понеже и Христос не угоди на Себе Си (ст. 3). Павел винаги прави така. Когато разсъждавал за милостинята, той посочил на Него, казвайки: Защото знаете благодатта на нашия Господ, че богат като бе, за вас стана беден, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия (2 Кор. 8:9); когато подбуждал към любов, убеждавал със същия пример, казвайки: понеже и Христос ни възлюби (Ефес. 5:25); когато съветвал да понасят срама и бедствията, прибягнал към Него, казвайки: Който заради предстоящата Нему радост понесе кръст и презря срама (Евр. 12:2). Така и тук показва, че сам Христос постъпил по този начин, и че пророкът още от древността предизвестил това, за това и прибавил: както е писано: -
"Укорите на ония, които укоряваха тебе, паднаха върху Мене."
Какво означава: не угоди на Себе Си? За Христос било възможно да не се подлага на злословие и да не понася това, което претърпял, ако пожелаел да се погрижи само за Себе Си, но все пак Той не пожелал, а грижейки се за нас, презрял Себе Си. Защо (апостолът) не казал: Отказа се от всичко (Фил. 2:7)? Защото той желаел да изрази не само това, че Божият Син станал човек, но и това, че се подложил на поругание и придобил от мнозина лоша слава, понеже го считали за безсилен. На Него Му казвали: Ако си Божий Син, слез от кръста (Мт. 27:40); и Други е спасил, а Себе Си не може да избави (Мт. 27:42). Затова и (апостолът) напомня за обстоятелството, което му било нужно за настоящия предмет, но, все пак, и тук казва много повече от това, което обещал. От думите му е видно, че злословили не само Христос, но и Отца, както е казано: Укорите на ония, които укоряваха Тебе, паднаха върху мен (Римл. 15:3, Пс. 69:9). А това между впрочем означава, че не се случило нищо ново и необичайно. Същите тези, които в Стария Завет укорявали Бога, сега безумствали срещу Неговия Син. А това е написано, за да подражаваме (на Божия Син). Тук (апостолът) поощрява вярващите към търпение в изкушенията, казвайки: Защото всичко, що е било от по-напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда (ст.4), тоест, за да не отпаднем. Съществуват различни подвизи вътрешни и външни, за да можем ние, черпейки сила и утешение от Писанието, да покажем търпение, и за да можем живеейки в търпение, да пребъдваме в надежда. От тях едното разполага към другото търпението към надежда, надеждата към търпение, но и двете се получават от Писанието. След това (апостолът) отново променя речта си в молитва, казвайки: А Бог на твърдостта и на утехата да ви даде единомислие помежду ви по примера на Христа Исуса (ст. 5). Понеже (апостолът) предложил своето увещание, представил за пример действията на Христос и привел свидетелство от Писанието, то сега показва, че Бог, Който дал Писанието, Сам дава и търпение. Затова казал: А Бог на твърдостта и на утехата да ви даде единомислие помежду ви по примера на Христа Исуса . Това е свойствено за любовта да мисли за другите това, което всеки мисли и за себе си.

3. След това (апостолът), показвайки отново, че той изисква не просто любов, прибавил: по Исуса Христа[2]. Така той постъпва винаги, защото има и друга любов. Какъв е плодът на съгласието?

Щото единодушно казва - и с едни уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос (ст. 6). Не казал просто с едни уста, но заповядал да правим това и с една душа. Виждаш ли как той обединил цялото тяло и така завършил своята реч със славословие? С това той повече от всичко убеждава към единомислие и съгласие. След това той отново продължава същото увещание, казвайки:

Затова приемайте се един друг, както и Христос ви прие, за Божията слава (ст. 7). Още един висок пример и неизречима придобивка, защото Бог особено похвалва това, че ние се намираме в обща ограда. По този начин, ако ти, огорчавайки се за себе си, започваш раздор с брат си, то размисляйки, че ако отложиш гнева, ще прославиш своя Владика, примири се с брат си, ако не заради самия него, то заради Божията слава или, да кажем по-добре, преди всичко заради тази слава. Същото непрестанно повтарял и Христос и беседвайки с Отца, казал: да бъдат всички едно, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил (Иоан. 17:21).

И така, да последваме увещанието и да бъдем в единение едни с други. Към това той подбужда не само немощните, но изобщо всички. Дори ако някой пожелае да се отдели от теб, то ти не се отделяй от него и не произнасяй това хладно слово: ако той ме обича, и аз ще го обичам; ако не ме обича, прав му път. Това са дяволски думи, достойни за митаря и за езическото малодушие. А ти, като призован за по-висш живот и записан в небето, си подчинен на по-висш закон. Не казвай това, когато той не желае да те обича, но именно тогава покажи по-голяма любов, за да го привлечеш с това. И той е член, а когато един член по някаква необходимост се отделя от останалото тяло, то ние правим всичко възможно, за да го присъединим отново и даже в този случай показваме по-голяма грижа. И наградата бива по-голяма, когато ти привлечеш този, който не е разположен към любов. Ако Христос заповядва да каним на обяд хора, които не могат да ни се отплатят, за да получим чрез това по-голямо въздаяние (Лука 14:12), то много повече трябва да правим това по отношение на любовта. Ако твоят любим и сам те обича, то той вече ти е въздал, а ако този, когото ти обичаш, не те обича, то той е оставил заради себе си Бога като твой длъжник. Освен това, когато той те обича, то не е нужно много да се грижиш за него, а когато не обича, тогава и особено има нужда от твоята помощ. Затова не обръщай причината за грижата в повод за небрежност и не казвай: Понеже той е болен (защото охладняването в любовта е болест), то и аз няма да се грижа за него, но сгрей охладнелия. Но ще кажеш: Какво да направя, ако той не се сгрява? Продължавай да правиш своето. Какво да направя, ако той още повече започне да се отвращава от мен? С това той ти подготвя още по-голямо въздаяние и още повече те кара да подражаваш на Христос. Ако взаимната любов е признак за учениците на Христос: По това ще ви познаят - казва Христос че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си (Йоан 13:35), то представи си колко е важно да обичаш този, който те ненавижда. И твоят Владика обичал и призовавал към Себе Си тези, които Го ненавиждали, и колкото по-слаби били те, толкова повече Той се грижел за тях и високо проповядвал: Здравите нямат нужда от лекар, но болните (Мт. 9:12). Той удостоявал своята трапеза с митари и грешници, и изобщо - колкото по-велико нечестие Му причинил юдейският народ, толкова, или да кажем по-добре, много повече Той му показвал грижа и разположение. И ти Му подражавай. Това не е малко дело, но без него, както казва Павел, и велик мъченик не може да угоди на Бога. Не казвай: Понеже той ме ненавижда, то и аз няма да го обичам. Напротив, заради това ти особено си длъжен да го обичаш. Да, и изобщо, не може лесно да възненавидиш обичащия, но всеки, дори той да е и звяр, ще обича обичащия го; това правят и езичниците, и митарите, казва Христос (Мт. 5:46,47). А ако всеки обича обичащия, то кой няма да обикне тези, които обичат, бивайки ненавиждани? И така, докажи това на себе си, не преставай да говориш: Колкото и ти да ме ненавиждаш, аз няма да престана да те обичам и ти ще победиш с това всяко упорство, ще смекчиш всяка душа. Тази болест се причинява или от възпламеняване, или от охлаждане, но силата на топлината на твоята любов обикновено лекува и едното, и другото. Нима не ти се е случвало да видиш, че предадените на позорна любов търпят от жените блудници побои, оплювания, ругателства и хиляди неприятности? Но какво, всички тези оскърбления могат ли да охладят любовта им? Ни най малко, но те още повече я разпалват. И макар жените, които ги оскърбяват, да са безчестни и според своя непотребен живот и според своя низък и безизвестен произход, а оскърбяваните често могат да посочат знаменити предци, все пак това не отслабва в тях любовта, не ги отвращава от любимата жена.

4. Как не ни е срам, ако в любовта, която е угодна на Бога, ние не можем да покажем такава сила, каквато има дяволската и демонската любов? Как не разбираш, че любовта, която е угодна на Бога, е най силното оръжие против дявола? Или не забелязваш, че зъл демон стои на стража, привлича към себе си ненавиждания от теб и желае да го направи свой член? А ти бягаш назад и губиш наградата си от борбата? Наградата служи на твоя брат, лежащ между теб и твоя враг; ако победиш, то получаваш венец, а ако бъдеш небрежен, то ще си отидеш неувенчан. Престани да изговаряш тези сатанински думи: Ако брат ми ме ненавижда, и аз не искам да го виждам. Нищо не е по-срамно от такава реч, макар мнозина да считат това за знак за благородна душа. Но няма нищо по-неблагородно, по-безумно, по-жестокосърдечно от това. За това аз и особено се съкрушавам заради това, че мнозина считат злите дела за добродетел и това, че пренебрегват и презират другите им се струва прекрасно и честно дело. Това е най-опасната въдица на дявола, когато порокът се преоблича като слава тогава той е и неунищожим. Аз сам съм чувал как мнозина смятат като чест за себе си това, че не са дошли при човека, който се е отвратил от тях, макар твоят Владика да се хвали и с това. Колко пъти го заплювали хората? Колко пъти се отвращавали от Него? Но Той не преставал да идва към тях. И така, не казвай: Аз не мога да отида при хората, които ме ненавиждат, но кажи: Аз не мога да заплюя тези, които заплюват мен. Това ще бъдат думи на Христов ученик, а първото е дяволска реч. Това е направило мнозина знаменити и славни, а първото презрени и смешни. Затова и се удивяваме на Мойсей, че когато самият Бог казал: Остави Ме да пламне гневът Ми и да ги изтребя (Изх. 32:12,32), той не можал да презре тези, които многократно се отвръщали от него, но казал: Ако не простиш греха им, моля ти се и мен заличи от книгата, която си написал. По този Мойсей бил приятел и подражател на Бога. Нека да не се хвалим с това, от което трябва да се срамуваме, да не произнасяме думи, употребявани по пазара от порочните хора: Плюя на всички. А ако някой друг каже това, да го изобличим и да го заставим да замълчи като човек, който се хвали с това, от което би трябвало да се срамува.Ти презираш вярващия човек, а Христос не презирал и този, който бил невярващ. Какво говоря - не го презирал? Христос го възлюбил така, че и умрял за него, макар той да бил негов враг и покрит с безобразие. Христос много го възлюбил и в това състояние, а ти го презираш сега, когато той е станал прекрасен и достоен за удивление, ставайки част на Христос, тяло на Владиката. Как не мислиш за това, което произнасяш, как не разбираш на какво се решаваш? Христос е негова глава, трапеза, одежда, живот, светлина, жених. Христос е всичко за него, а ти смееш да казваш: Плюя на него и не само на него, но и на всички подобни на него. Спри се човече, отхвърли своето безумие, познай брат си, помни, че такива думи подхождат на безумен или луд човек, или кажи напълно противоположното: Макар и хиляди пъти той да плюе на мен, аз няма да си отида от него. По този начин ти и придобиваш брат си, и ще живееш в славата на Бога, и ще станеш причастник на бъдещите блага, до които дано да ни бъде дадено да достигнем всички чрез благодатта и човеколюбието и проч.

 



[1] Тези три стиха са поставени тук от Теодорет, св. Кирил Александрийски, св. Йоан Дамаскин и още около 200 манускрипта, включително от Codex Sinaiticus, Codex Vaticanus и древния C.D., заедно със старата Латинска версия сирийския Пешито. Ориген ги поставя там, където ги поставяме и ние (т.е. в края на 16 гл.). Александрийският манускрипт 5 в., намиращ се в Британския музей и два или три други манускрипта съдържат пасажа два пъти.

[2] Думата примера (Протестантски, 1940, Библейско общество, 2000) или учението (Православен) липсва в оригинала и в текста на Златоуст б. пр.