БЕСЕДА 25

Слабия във вярата приемайте, без да се препирате за съмненията му. Един вярва, че може всичко да яде, а който е слаб във вярата яде само зеленчук (14:1-2).

1. Зная, че тези думи са много трудни за разбиране. Затова, преди всичко, е необходимо да изложим съдържанието на това място и да кажем какво желаел да поправи (апостолът), когато писал за това. И така, какво желаел той да изправи? Имало мнозина от повярвалите юдеи, които, имайки слаба съвест, свързана със закона и след приемането на вярата, съблюдавали строга избирателност относно храната и все още не се осмелявали съвършено да се пуснат от закона. Затова, въздържайки се не само от свинско месо, за да не стане това явно, те започнали да се въздържат от всичко месно и ядяли само плодове по такъв начин, че изглеждало, че спазват пост, а не закона. От друга страна, имало и по-съвършени във вярата, които, не само че сами не съблюдавали подобна избирателност относно храната, но отеготявали и огорчавали съблюдаващите я със своите укори и изобличения, хвърляйки ги в униние. Затова блаженият Павел се опасявал, да не би с намерението си да изправят невежия недостатък, те да провалят всичко, и желаейки да отклонят слабите във вярата от избирателност в храненето, да ги доведат до отпадане от вярата; и стараейки се да ги издигнат до съвършенство, да не нанесат вреда на настоящите им блага и със своите непрестанни укори да не ги разколебаят в изповядването на Христос понеже след това не можело да се поправи нито това, нито другото. Гледай как благоразумно действа апостолът и как със свойствената му мъдрост се грижи за ползата и на едните, и на другата страна. Той не позволява укоряващите да кажат вие правите зло, за да не утвърди другите в избирателността, а също така не казва и вие правите добре, за да не започнат да нападат още по-силно, но използва съразмерна забрана: на пръв поглед изглежда, че той укорява силната страна, но все пак целият укор пада на противната. Най-лесният начин за поправяне е, когато, обръщайки словото си към едната страна, нанасяш удар и на другата. Тогава този, на когото се забранява, няма повод да се сърди и в него незабелязано се влива целебно поправление. Забележи как благоразумно и благовременно (апостолът) прави това. Казал: не промишлявайте за страстите на плътта, преминава изведнъж към настоящата реч, за да не помислят, че той говори в полза на тези, които забранявали избирателността и съветвали да е яде всичко. Слабата страна винаги трябва да се пази повече, затова и (апостолът) се обръща директно към силната, казвайки така: слабият във вярата. Виждаш ли как той нанася още един удар на съблюдаващия избирателност? Наричайки го слаб, (апостолът) показва, че той е болен. След това нанася друг удар, казвайки: приемайте. Това отново показва, че той се нуждае от голяма грижа, което е свидетелство за тежка болест. Без да се препирате заради съмненията му. Ето, нанася и трети удар. С тези думи той показва, че неговият грях е толкова голям, че възбужда съмнение даже в тези, които макар сами да не участват в този грях, все пак са свързани чрез оковите на дружбата с извършващия го и се грижат за неговото изцеление. Забелязваш ли как изглежда, че той говори на едните, а след това незабелязано и леко укорява и другите? След това, сравнявайки едните и другите, едните хвали, а другите изобличава. Казвайки: вярва, че може всичко да яде, той възхвалява вярата, а прибавяйки, а слабият във вярата яде само зеленчук, порицава слабостта във вярата. След това, след като нанесъл най-силния удар, отново ободрява немощния, казвайки: който яде, да не презира този, който не яде (ст.3). Не казал, оставете ги да правят така, или порицайте ги, или не ги подбуждай към поправление; но: не укорявай, не презирай, показвайки, че те (неядящите) извършили дело, достойно за голям смях. Но за тези, които вярват, че могат да ядат всичко, (апостолът) се изразил иначе. Как именно?

Този, който яде, да не осъжда този, който не яде. Както по-съвършените унижавали тези, които не ядат, считайки ги за маловерни, неистински християни, носещи в себе си скрит недъг и все още придържащи се към юдейството, така и последните осъждали първите, считайки ги за нарушители на закона или даже предаващи се на лакомия, понеже мнозина от тях били вероятно обърнати от езичеството. Затова (апостолът) прибавил: Защото Бог го е приел. Но той не казал това за неядящите, макар да изглеждало, че следва да унижи ядящия като маловерен. (Апостолът) казал обратното, показвайки с това, че ядящият не само не заслужава да бъде презиран, но и сам може да презира другите. Но, ще попиташ, не осъжда ли самият (апостол) ядящия? Ни най-малко, защото прибавил: защото Бог го е приел. И тъй, защо му говориш за закона както на престъпник? Бог го е приел, тоест явил е в него Своята неизречима благодат и го е освободил от всяка вина. След това (апостолът) отново обръща речта към твърдите във вярата: Кой си ти, що съдиш чужд слуга (ст.4)? От тук става видно, че и твърдите във вярата не само унижавали, но и съдели слабите. Пред своя си господар той стои или пада.

2. Ето, отново нов удар. Изглежда упрекът е обърнат към по-силния, но се отнася за слабия. Когато (апостолът) казва: ще го направи да стои, то показва, че той все още се колебае, нуждае се от голямо внимание и от такава грижа, че за неговото изцеление трябва да се повика на помощ Бога. Защото Бог е силен да го направи да стои продължава той. Така се говори за хора напълно безнадеждни. Но за да не се отчайваш за него, (апостолът) без да гледа на слабостта го нарича слуга на Бога, казвайки: кой си ти, що съдиш чужд слуга? Между другото и тук той отново нанася удар на слабия. Аз ти заповядвам да не го съдиш не заради това, че неговите действия не заслужават осъждение, но защото той е чужд слуга, тоест не твой, а Божий. След това отново го ободрява, не казва: ще да падне но какво? Стои или пада. Ако с него се случи едното или другото, всичко зависи от Господа. Ако падне е загуба за Бога, а също така, ако стои, е придобивка за Бога. Впрочем, такова равнодушие би било съвършено недостойно за взаимната грижа между християните, ако отново не обърнем внимание на целта на Павел, който желае слабите във вярата да не бъдат укорявани преждевременно. Но - както съм казвал всякога - необходимо е да вземаме под внимание разположението, с което някой говори, същността на предмета, за който се говори и това, което речта се старае да изправи. (Апостолът) казвайки това не без основание, засрамил укоряващия. Ако Бог, разсъждава (Павел), се подложи на загуба, ако не направи нищо, то не е ли не на време ти да действаш и не преминаваш ли границата, мъчейки и безпокоейки своя слаб във вярата брат?

Един уважава един ден повече от друг, а друг уважава всеки ден еднакво (ст. 5). Тук, струва ми се, (апостолът) леко намеква и за поста. Естествено, че някои от постещите постоянно осъждали тези, които не постели; или може би и между разграничаващите храната имало такива, които в определени дни правили такова разграничение, а в други не, затова и (апостолът) казал: всеки да бъде напълно уверен в своя си ум. С това той избавил разграничаващите от страха, наричайки действията им безразлични, а на тези, които твърде много ги нападали, отнел повода да укоряват, учейки ги, че не трябва с такова голямо усърдие постоянно да безпокоят хората за тяхната разграничаване; и такава ревност е ненужна, не поради естеството на самото дело, но поради съображения за времето, защото укоряваните били все още нови във вярата. В Посланието към колосяните той забранява това най-строго, казвайки: внимавайте да не ви заплени някой по човешка философия и с плътска мъдрост по първоначалните учения на света, а не по Христос (Кол. 2:8) и още: никой да не ви осъжда за това, което ядете или пиете, нито за някой празник (2:16-18). И в Посланието към глатяните той с пълна строгост изисква от тях висше разсъждение и съвършенство в това отношение. Но тук той не прибягва към такава настойчивост, понеже вярата все още неотдавна била насадена в римляните. А затова и ние не трябва да разпростираме думите (на апостола) върху всеки: всеки да бъде напълно уверен в своя си ум. Понеже тук иде реч за учение, както той казва: ако някой ви проповядва друго благовестие, бил той дори ангел, да бъде проклет (Гал.1:8-9). И на друго място: Боя се да не би както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви (2 Кор. 11:3). И в Посланието към филипяните пише: Пазете се от злите работници, пазете се от поборниците на обрязването (Филип. 3:2). Но в римляните още било рано да се изправя това, затова казал: всеки да бъде напълно уверен в своя си ум. Понеже се говорело и за поста, то, низлагайки гордостта на едните и премахвайки страха на другите, той прибавил следващото: който пази деня, за Господа го пази, а който не пази деня, за Господа не го пази. Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде и благодари на Бога (ст.6). Тук той отново се докосва до същото. Смисълътна думите му е следният: същността не е във временните дела (да ядеш или да не ядеш), пита се единствено заради Бога ли правиш едното или другото и с благодарение ли завършват и двете? И единият, и другият благодарят на Бога. А ако благодарят и двамата, то разликата не е голяма. Забележи как и тук (апостолът) по скрит начин нанася удар на придържащите се към юдейството. Ако главното се състои в това да благодарим, то ясно е, че благодари този, който яде, а не този, който не яде. Как благодари този, който пази закона? Същото потвърдил Павел и в Посланието към галатяните: ако желаете да се оправдавате чрез дела по закона, отпаднали сте от благодатта (Гал. 5:4). Впрочем, тук той не разкрива тази мисъл, а само намеква за нея, защото още не било дошло времето за това, но сега търпи и тези, които се придържали към закона, а още по-ясно разкрива това в следващите думи, казвайки: защото никой от нас не живее за себе си и не умира за себе си. Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме (ст.7-8). Може ли наистина, този който живее за закона, да живее за Христос? Впрочем, в тези думи апостолът не разглежда само това, но и удържа твърдите във вярата от прибързано изправяне на слабите, и ги убеждава да бъдат търпеливи, доказвайки, че Бог не може да презре немощните, но ще ги поправи в подходящото време.

3. Какво означава: никой от нас не живее за себе си? Ние не сме свободни, ние имаме над себе си Владика, Който желае ние да живеем и не желае смъртта ни, и за Когото нашите живот и смърт са по-важни, отколкото за самите нас. С това (апостолът) показва, че Бог се грижи за нас повече, отколкото самите ние, че Той смята нашия живот за Своя придобивка, а смъртта ни за загуба. Ако умираме, то умираме не само за себе си, но и за Господа. Под смърт тук (апостолът) разбира духовната смърт, състояща се в отпадане от вярата. Че Бог се грижи за нас достатъчно, ни убеждава и това, че ние за Него живеем и за Него умираме. Все пак (апостолът) не се задоволява с това, но прибавя и ново потвърждение, казвайки: и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме. Тук той от духовната смърт преминава към физическа смърт, за да не се покаже жестока речта му и представя ново доказателство за Божията грижа към нас. Какво именно?

Защото за това, - казва - Христос умря и оживя да господства и над мъртвите, и над живите (ст. 9). По този начин и това трябва да те убеди, че Господ винаги се грижи за нашето спасение и поправление. Ако Той не се грижеше за нас, то каква би била нуждата от домостроителството? Този, Който употребил толкова грижа, за да ни устрои в Себе Си, че приел на Себе Си знака на роб и умрял, ще те пренебрегне ли, след като е направил това? Това е невъзможно, невъзможно е. Той не би пожелал да погине толкова велико дело. Защото за това, - казва (апостолът) - Христос и умря. Това е подобно, както ако някой би казал: този човек не се съгласи да изгони роба си, защото така сам понася загуба. Но ние не обичаме парите толкова, колкото Бог нашето спасение. Той дал за нас не пари, а Своята кръв и затова не може да остави тези, за които е платил толкова велика цена. Забележи също. как (апостолът) показва и неизречимото могъщество на Бога. Защото за това, - казва той Христос умря и оживя да господства и над мъртвите, и над живите. И по-горе казал: живеем ли, умираме ли - Господни сме. Виждаш ли колко силно е Неговото владичество? Виждаш ли колко непревземаема е Неговата крепост и колко всеобемаща е промисълта Му? Не ми говори за живите, разсъждава (апостолът): Бог промишлява и за умрелите. А ако промисля и за умрелите, то ясно е, че прави същото и за живите. Той не е оставил нищо извън Своето владичество, но придобил още по-големи права върху хората, за да промисля за нас повече, отколкото всичко предишно. Човек плаща пари за роби и заради това внимателно го пази, а Бог заплатил със смърт и следователно не може да счита за маловажно спасението на този, който е купил с толкова велика цена и придобил във владение с толкова усърдие и усилие. А всичко това (апостолът) казва с цел да засрами юдействащите християни и да ги убеди да помнят великото благодеяние, защото той бил мъртъв и оживял, защото не получил никаква полза от закона и от негова страна би било крайна неблагодарност, ако той, оставяйки Този, Който му показал такава милост, би прибягнал отново към закона. И така, упрекнал го достатъчно, (апостолът) отново го ободрява казвайки: И тъй, ти защо съдиш брата си? А пък ти защо презираш брата си (ст. 10)? Тук изглежда (апостолът) приравнява и двамата, но едновременно и полага между тях голямо различие. Той прекратява техния спор преди всичко като ги нарича братя, а след това, напомняйки им за страшния ден на съда, понеже казвайки: а ти защо презираш брата си, прибавил: защото всички ние ще застанем пред Христовото съдилище. И казвайки това, изглежда, че той отново упреква по-съвършения, но на практика се опитва да засрами юдействащия християнин не само като му напомня за оказаните му благодеяния, но и заплашвайки го с бъдещото наказание: всички ние казва - ще застанем пред Божието съдилище. Писано е: В живота си се заклевам, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мен и всеки език ще славослови Бога. И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога (ст. 11-12). Виждаш ли как (Павел) отново засрамва единия, когато изглежда, че нанася удар на другия? Ти ли ще бъдеш наказан заради него? Той не изказал това пряко, но разбирал именно това и просто се изразил по-леко, казвайки: всички ние ще застанем пред Божието съдилище. Защото всеки един за себе си ще отговаря пред Бога. (Апостолът) също така привел думите на пророка, който свидетелствува за всеобщо безусловно подчинение на всички, живеещи в Стария завет и въобще на всички без изключение. Не казал просто всеки ще се поклони, но - ще изповяда, ще даде отчет за това, което е направил.

4. И така, заставайки пред общия Владика, пред Седящия на престола, бъди внимателен към себе си, не раздирай и не разделяй Църквата, откъсвайки от благодатта и връщайки се към закона, понеже и законът Му принадлежи. И какво говоря - законът? На Него принадлежат всички живеещи и в закона, и до закона. И не законът ще поиска от теб отчет, а Христос; и както от теб, така и от целия човешки род. Виждаш ли как (апостолът) освободил немощните във вярата от страха от закона? След това, за да не изглежда, че той говори това с намерението да уплаши немощните, но заради връзката на речта, (апостолът) продължава да разсъждава за този предмет, казвайки:

Като е тъй, да не се съдим вече един друг; но по-добре да бъде разсъждението ви това никой да не полага на брата си спънка или съблазън (ст. 13). Това не се отнася към единия повече, отколкото към другия и затова може да бъде приложено и за двамата: и към съвършения, който се съблазнява от избирателното хранене; и към несъвършения, когото спъват твърде резките укори. Гледай на какво наказание се подлагаме, ако само съблазним ближния. Ако тук, където цялата грешка се състояла в неблаговремето на упреците, (апостолът) ги забранява, за да не се съблазни и да не се препъне братът, то какво заслужаваме ние, когато съблазняваме брата, без изобщо да имаме намерение да го изправим? Ако просто да съхраним е престъпление, както е видно от примера със закопания в земята талант, то какво ще си навлечем, ако съблазним другия? Ти ще кажеш: какво да направя, ако той се съблазнява сам от себе си, бивайки слаб? Затова и самият ти трябва да понасяш всичко. Ако той беше здрав, то нямаше и да има нужда от такава грижа, а сега понеже той е много слаб, поради това и се нуждае от голяма грижа. И така, да му предоставим това и да започнем да му подражаваме във всички случаи. Ние ще даваме отчет не само за своите грехове, но и за всичко това, в което сме послужили за съблазън на другите. А ако е трудно да отговаряме за своите грехове, то как ще се спасим, когато ни бъде възложена и тази отговорност? Не можем да считаме като извинение за себе си това, че намираме съобщници в своите грехове, понеже от това се увеличава само нашето наказание. Така и змията е наказана по-строго от жената, а жената повече от мъжа; Езавел понесла по-тежко наказание от Ахав, който отнел бостана, защото тя била главният виновник за тази несправедливост и въвела царя в съблазън. И ти, ако станеш виновен за гибелта на други, се подлагаш на по-тежко наказание, отколкото доведеният от теб до падение. Не е толкова пагубно да съгрешиш пред някого, колкото да въведеш някого в грях, затова (апостолът) казва: не само ги вършат, но и одобряват тия, които ги вършат (Рим. 1:32). По този начин, когато видим, че другите грешат, не само да не започваме да ги подбуждаме към грях, но и да се потрудим да ги извлечем от бездната на порока, за да не се подложим на наказание, ние заради гибелта на другите; непрестанно да си спомняме за страшния съд, за огнената река, за оковите, които не могат да бъдат развързани, за непроницаемостта на мрака, за скърцането със зъбите и за отровния червей. Но Бог е човеколюбив, казваш ти. Значи според теб всичко това са само думи? Богаташът, който презрял Лазар, не се мъчи (Лука 16). Неразумните девици не са изгонени от брачния чертог? Отказалите да нахранят Христос няма да отидат в огъня, приготвен за дявола и неговите ангели? На облечения в мръсна дреха няма да му бъдат завързани ръцете и краката, и няма да бъде осъден на гибел? Изискващият сто динара няма да бъде предаден на мъчения? И не е вярно това, което е казано за прелюбодейците: червят им не умира и огънят не угасва (Мк. 9:48)? Не са ли това само заплахи? Да, казваш ти. Но на какво основание, кажи ми, ти се осмеляваш да твърдиш това и да произнасяш от себе си такава присъда? Аз мога да ти докажа противното на основание и на думите, и на делата на Христос. А ти, ако не вярваш в бъдещото наказание, то в крайна сметка повярвай на това, което вече е станало, понеже това, което вече е било, което се е изпълнило, не са празни думи. Кой по времето на Ной чрез потоп удавил цялата вселена, довел до толкова ужасно изтребление на всичко чрез вода и до гибелта на целия ни род? Кой докарал мълнии и огън върху содомската земя? Кой хвърлил в морето целия Египет? Кой изтребил 600 човека в пустинята? Кой запалил огъня на Авироновия сном? Кой заповядал на земята да отвори устата си и да погълне Корей, Датан и останалите с тях? Кой при Давид в един миг поразил 700? Да споменавам ли още наказанията по отделно? За Каин, предаден на непрестанно мъчение? За сина на Хармин, който бил убит с камъни заедно с целия си род? За събиращия дърва в събота, който се подложил на такава наказание? За 42 деца, които при Елисей били изядени от зверовете и за които не послужила за извинение малката им възраст?

5. А ако желаеш да видиш подобни примери и във времето на благодатта, то представи си какви наказания претърпели юдеите, как жените им ядяли собствените си деца, как ги варили, а други ги приготвяли иначе; как те при непрестанен глад сред непрестанни и тежки войни се подлагали на толкова големи бедствия, с каквито не може да се сравнят никакви ужасни злини в предишните времена. А че всичко това им нанесъл Христос, чуй как Самият Той предсказва това и с притчи, и с ясни, вразумителни думи, когато казва: А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене (Лук. 19:27), а също така в притчата за лозето и за брака; в ясни и открити думи, когато заплашва, че те ще падат от острото на ножа и по земята ще станат бедствия между народите, човеците ще примират от страх, в очакване ма онова, което ще постигне вселената (Лука 21:24-26). Тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света досега и каквато не ще има (Mт. 24:21). На всички също така е известно на какво наказание се положили Ананий и Сапфира заради техните няколко монети. Не забелязваш ли и днес много ежедневни нещастия? Нима това не става? Нима не виждаш, че и сега погиват от глад, страдат от проказа и други телесни болести, живеят в постоянна нищета и търпят непоносими бедствия?

И така, какво може да бъде основанието, едни да се наказват, а други не? Ако Бог е напълно справедлив, което е и несъмнено, то, разбира се, и ти се подлагаш на наказание заради греховете си. Ако мислиш, че Бог няма да те накаже, защото е човеколюбив, то би следвало да не наказва и тях. Но, както казахме по-горе, Бог и тук наказва много за да можете вие, които не вярвате на думите на заплахата, да повярвате на действителните наказания. И понеже старото не ни плаши толкова много, то Той ни вразумява с безчислени съвременни събития, които се случват във всяко поколение. Защо, ще попиташ, Бог не наказва всички тук? За да даде на някои определеното от Него време за покаяние. А защо Той не наказва всички там? За да не се окажат мнозина невярващи в Божията промисъл. Сега и аз ще те попитам: колко разбойника в наше време са осъдени и колко умрели без наказание? Къде е Божието човеколюбие и правосъдие? Ако никой не се наказва съвършено, то ние бихме могли да прибегнем към това (възражение), но когато едни са наказани, а други не, и при това без наказание останали тези, които съгрешили повече, то какъв може да е смисълаът на това, че за едни и същи престъпления има различни наказания; и не може ли да се покаже, че наказанията са несправедливи? И така, защо не всички се наказват тук? Чуй какво ти отговаря самият Христос. Когато паднала кулата и загинали няколко човека, на тези, които дошли до недоумение от това, Христос казал: Мислите ли, че тези са били най-грешните от всички. Не, но казвам ви, че ако не се покаете, всички така ще загинете (Лука 13:2-5). С това Той ни учи да не се надяваме, че понеже други са се подложили на наказание, ние, макар да сме съгрешили много, ще останем без наказание. Ако не се покаем, то непременно ще бъдем наказани. Защо, ще попиташ, наказанието е вечно, когато тук сме грешили само за кратко време? А как тук човек, който само в един миг извършва убийство, се осъжда след това цял живот да работи в рудниците? Но, ще кажеш, Бог не постъпва така. Как допуснал Той разслабеният да търпи 38 години толкова тежко наказание? А че Той действително го наказал заради греховете му, послушай какво казва Христос: Ето, ти си здрав, не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо (Йоан 5:14). Все пак разслабеният, казваш ти, получил освобождение от наказанието? Но там няма да има такова. Че там действително няма да има освобождение от наказанието, чуй какво говори за това самият Христос: червеят им не умира и огънят не угасва (Мк. 9:44). И още: едни ще отидат във вечен живот, а други във вечно наказание (Мт. 25:46). И така, ако животът е вечен, то и наказанието е вечно. Или ти не знаеш колко заплахи имало за юдеите? Изпълнили ли са се тези заплахи или останали само на думи? Казано е: няма да остане камък върху камък (Лк.21:6) и действително: останал ли камък върху камък? Христос казал: ще има велика скръб, каквато не е имало и нима, и това не се сбъднало? Прочети историята на Йосиф[1] и няма да бъдеш в състояние, дори да дойдеш на себе си, слушайки за бедствията, които в действителност претърпели юдеите. Аз не казвам това, за да ви огорча, но за да ви доведа до безопасност, за да не би, утешавайки ви с напразни надежди, да ви подложа на по-тежко наказание. И кажи ми: защо да не заслужаваш наказание за греховете си? Не ти ли е казал Бог това по-рано? Не ти ли е забранил? Не те ли е заплашил? Не е ли употребил хиляди средства за твоето спасение? Не ти ли е дал банята на обновлението и не ти ли е простил всички предишни грехове? И след тази баня, след опрощението на греховете, не ти ли е оказал, когато отново си започнал да грешиш, друга помощ в покаянието? Не е ли направил за теб лек пътя за прощение на греховете и след това?

6. И така, вслушай се в това, което заповядва Бог. Ако прощаваш греховете на своя ближен, то и Аз, казва Той, ще ти простя. Какво е неудобството в това? Отсъждайте правото на сирачето, - е казано, - застъпвайте се за вдовицата. И елате сега да разискваме, казва Господ; ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна (Ис. 1:17-18). Каква е тук трудността? Представи делото си, за да се оправдаеш (Ис. 43:26). Каква е тук тягостта? Изкупи греховете си чрез милосърдие към бедните[2] (Дан. 4:27). Какъв е трудът в това? Митарят казал: бъди милостив към мен, грешния, и си отиде оправдан (Лк. 18:13-14). Трудно ли е да подражаваме на митаря? Не, но независимо от това, ти не желаеш да се убедиш, че има наказание и мъчение. Но, може би, ще кажеш ти, дяволът не се подлага на наказание? Казано е: идете в огъня, приготвен за дявола и неговите ангели (Мт. 25:41). А ако нямаше геена, то и дяволът не би бил наказан; ако той се наказва, то ясно е, че и ние, вършейки неговите дела, ще бъдем наказани, понеже и ние сме нарушили Божията заповед, макар и не тази, която е нарушил той. Как не се страхуваш да говориш дръзко за Бога? Когато казваш, че Бог е човеколюбив и не наказва, то според теб излиза, че Той не е човеколюбив, ако наказва. Забелязваш ли на какви мисли ви навежда дявола? Какво? Нима монасите, заселили се в планината и показали много подвизи ще останат неувенчани? Ако злите не се наказват и няма никакво въздаяние, то друг може да каже, че и добрите не се награждават. Аз не съм съгласен с това, ще кажеш ти, понеже Божията благодат е в по-голямо съгласие със съществуването само на царството, а не на геената. Значи блудникът, прелюбодеецът, съгрешилият с хиляди престъпления ще се наслаждава на същите блага, на каквито и отличилият се с целомъдрие и святост? Значи Павел ще застане наравно с Нерон или даже дяволът заедно с Павел? Ако няма геена, а възкресението е общо, то значи и злите се удостояват със същите блага, с каквито и праведните? Кой безумец може да твърди това? Или, да кажем по-добре, кой от демоните се осмелява да говори това? Бесовете признават геената, затова и викат, и казват: Преди време ли си дошъл да ни мъчиш (Mт. 8:29)? Как не се страхуваш, как не се ужасяваш да отричаш това, какъв учител ти внушава това зло наставление? Този, който отначало измамил човека, и, обещавайки му по-голяма надежда, му изтръгнал благото, което вече било в ръцете му, същият сега те учи да говориш и мислиш така. Дяволът затова и убеждава някои да мислят, че няма геена, за да ги хвърли в нея. Бог, напротив, затова заплашва с геената и я е приготвил, за да можеш ти, знаейки за това да живееш така, че да не попаднеш в нея. Ако дяволът и сега, когато има геена, те уверява, че я няма, то ако действително я нямаше, каква би била нуждата да свидетелстват за нея тези, които най-вече се стремят, ние да не подозираме за съществуването на геената, за да можем, като не се страхуваме от нея, да станем небрежни и да паднем заедно с тях в геенския огън? Защо тогава, ще попиташ, те свидетелстват за геената? Поради заставящата ги да правят това необходимост. И така, размисляйки за всичко това, нека така говорещите да престанат да мамят себе си и другите, понеже за тези думи те ще понесат наказание, защото да се смееш над страшни неща довежда до небрежност мнозина, искрено желаещи да се грижат за своето спасение и ги кара в нищо да не подражават на езичниците-ниневийци. Тези, бивайки несведущи в нищо, когато чули, че градът им ще бъде унищожен, не само не показали неверие, но и станали, облекли се във вретище, смирили се и не престанали да правят това, докато не утолили Божия гняв. А ти, знаейки толкова случаи за Божия съд, с думите си унищожаваш това, което казал Бог? Затова участта ти ще бъде противоположна на участта на ниневийците. Те, уплашени от думите, не се подложили на истинско наказание за самото дело, а ти, презирайки заплахата, ще понесеш самото наказание. Сега тези думи ти се струват басня, но няма да изглеждат такива тогава, когато на практика се убедиш в тях. Нима не виждаш какво направил Христос и тук на земята? Той не удостоил с еднакъв жребий двамата разбойника, но единия въвел в царството, а другия изпратил в геената. Но защо да говоря за разбойник и човекоубиец? Христос не пощадили апостола, когато той станал предател, но го предал на това, към което той се стремил, когато отишъл и окачил въже на шията си, и когато паднал и се пръснал (както е казано: падна стремглав и всичките му черва изтекоха (Деян. 1:18), - предвиждайки го, казвам, все пак допуснал да претърпи всичко това, за да може чрез настоящото да те убеди за всичко в бъдещето. И така, не лъжете сами себе си, доверявайки се на дявола - всичко това е негово внушение. Ако съдиите, господарите, учителите и даже необразованите хора награждават добрите и наказват злите, то възможно ли е Бог да постъпи различно и добрия да приравни с порочния? Кога ще се извърши освобождението от пороците? Ако и тук порочните хора, очаквайки наказание и изправени пред толкова велик страх - страхът от съдиите и закона - не отстъпват от злите дела, то когато престанат да вършат зли дела, при преселението си във вечността, се избавят от всеки страх и не само не попадат в геената, но и ще получат царството? Кажи ми, това ли е човеколюбиво, да се увеличава порокът, да се награждава злото, да се удостоява с еднаква чест целомъдреният и разпуснатият, верният и нечистият, Павел и дяволът? Но дълго ли водим такива празни речи? Умолявам ви, освободете се от такова безумие, бъдете благоразумни, внушете в душата си страх и трепет, за да се освободите от бъдещата геена и, прекарвайки настоящия живот в целомъдрие, да се сдобием с бъдещите блага чрез благодатта и човеколюбието на нашия Господ Исус Христос, на Когото заедно с Отца и Духа да бъде слава, царство сега и завинаги, и во веки веков. Амин.

 

 



[1] Има се предвид историята на Йосиф Флавий Юдейски войни и За антична Юдея

[2] Така според Православния превод. Протестантският превод (1940) превежда стиха: напусни греховете си чрез правене благодеяния на бедните. Повечето от останалите български преводи се придържат към този вариант. б. пр.