БЕСЕДА 20

Моля ви се, брaтя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива , свята, блaгоугодна, като ваше духовно служение (12:1)

1. Казвал много за Божието човеколюбие и показвал неизречимата Божия грижа, неизказаната и неизследима благост, (апостолът) се ползва от самата тази благодат, за да убеди облагодетелстваните от Бога да покажат живот, достоен за дара. И бивайки толкова велик и извисен, той не се отказва да ги умолява, моли ги не за това, което би послужило за негова полза, но за да могат те самите да получат полза. И удивително ли е, че той не се отказва да умолява, ако представя като умоляващо самото Божие милосърдие? Когато поради Божията щедрост, казва той, върху нас се изливат безбройни блага, то засрамете се от тях и се уплашете, защото самата тази щедрост се обръща към вас с молба да не правите нищо недостойно за тях. И аз, казва (апостолът), ви умолявам заради същата тези благост, чрез която сте спасени. Така и желаещият да засрами много облагодетелствувания, обикновено представя като молещ самия благодетел. За какво ни молиш, кажи ни? Да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна като ваше духовно служение. Понеже казал жертва, то, за да не помисли някой, че заповядва да се заколи теле, веднага прибавил жива. След това, отличавайки я от юдейската, продължава: свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. Юдейската жертва е плътска и не е твърде угодна на Бога. Кой е поискал от ръцете ви [1] казва (Бог) (Ис. 1:12). И на много други места в Писанието виждаме, че Бог отхвърля юдейските жертви. Но тази жертва не отхвърля, а напротив, даже я изисквал, когато била принасяна и юдейската. Затова и казал: който принася жертва на хвала, той Ме прославя (Пс. 50:23). И още е казано: ще хваля името на моя Бог с песен и ще го възвелича с хваление, И това ще угоди Господу повече от вол, от юнец, имащ рога и копита (Пс. 69:30-31). И на друго място, отхвърляйки юдейската жертва и казвайки: ще ям ли Аз месо от юнци, ще пия ли кръв от козли? (Господ) прибавил: Принеси Богу жертви на хваление и изпълни на Всевишния обреците си (Псал. 50:13-14). Така и Павел тук заповядва: представете телата си в жертва жива.

Но как, ще попитш ти, тялото може да служи за жертва? Ако очите не гледат това, което е зло, то вече е жертва; ако езикът не говори нищо срамно и той станал принос; ръката, ако не прави нищо беззаконно, и тя е станала всеизгаряне. А по-вярно да кажем, и това не е достатъчно, но ние трябва да правим и добро: ако ръката прави милостиня, устата благославя обиждащите, слухът постоянно се упражнява да слуша Божиите думи. В жертвата няма нищо нечисто, тя е първака на всичко. Нека да принесем на Бога начатъка на ръцете, нозете, устата и всичко останало: такава жертва е благоугодна, както и юдейската била нечестива: жертвите им, - е казано, - ще им се считат както хляба, що ядат жалееещи (Ос. 9:4).Но нашата жертва не е такава. Юдейските жертви се принасяли мъртви, а нашата прави това, което се жертва, живо. Когато умъртвяваме нашите членове, тогава ще сме в състояние да живеем; този начин на жртвоприношение е нов, затова и видът на огъня е необикновен. Няма нужда от дърва и горими вещества, но нашият огън гори от само себе си и не изгаря жертвата, а я прави още по-жива. Такива жертви Бог изисквал отдавна затова и пророкът казал: жертви на Бога са дух съкрушен (Пс. 50:19). Такава жертва принесли тримата отроци, казвайки: и нямаме сега ни княз, ни пророк, ни вожд, ни всесъждение, ни жертви, ни приноси, ни тамян, нито място, да Ти принесем жертва и да намерим Твоята милост. Но със съкрушено сърце и със смирен дух нека бъдем приети [2]. (Дан. 3:38-39). Забележи как (апостолът) с голяма точност използва думите. Не казал: направете телата си жертва, но представете, и с това като че ли казал: вие нямате вече нищо общо с тях, вие сте ги отдали на друг. Както тези, които веднъж дали бойните коне, нямат повече право на собственст върху тях, така и ти, предоставяйки своите части за борба с дявола и неговото страшно опълчение, не ги отвличай да слугуват на теб. При това (апостолът) внушава още и това, че, готвейки се да принесем частите си в жертва, ние трябва да ги направим безукорни, защото ги предоставяме не за каква да е жертва на земни царе, но на самия Цар на Вселената - на Бога, и не за да се употребяват само за война, но за да седне на тях самият Цар. Господ не само не отказва да седне на нашите части, но и много желае това; и онова, което не избира царят, служещ заедно с нас на Господа, го избира самият Владика на ангелите. И така, ако твоите части трябва да бъдат принесени и направени жертва, то отсечи от тях всичко скверно, понеже ако в тях има нещо скверно, те не могат да бъдат жертва. Така очите, ако гледат на предмети, възбуждащи сладострастие, не могат да бъдат принесени в жертва, а също така и ръката, която е хищна или прелюбодействаща, куците нозе, които ходят по зрелища, корем раболепстващ по сластолюбие и разпалаващ страстта към удоволствията, сърце, изпитващо гняв или нечиста любов, език, говорещ това, което е срамно.

2. Затова трябва да огледаме от всяка страна няма ли в нашето тяло нещо скверно. Ако принасящите старозаетни жертви били задължени да преглеждат всичко и не им се позволявало да принасят безухо, безопашато, покрито с краста или проказа колко повече ние, които принасяме не безсловестна овца, но самите себе си сме длъжни да гледаме с голямо внимание и да бъдем чисти във всяко отношение, за да можем да кажем с Павел: защото аз вече ставам принос и времето на отиването ми настана (2 Тим. 4: 6). И понеже (Павел) бил по-чист от всяка жертва, то нарекъл себе си жертва . И с нас ще стане така, ако унищожим стария човек, умъртвим земните части, разпънем за себе си света. Тогава ние няма да се нуждаем нито от нож, нито от жертвеник, нито от огън; или да кажа по-правилно, всичко това ще ни трябва, но няма да бъде направено от ръце, а всичко ще ни бъде дадено свисше: и огънят, и ножът, а широтата на небето ще бъде за нас жертвеник. Ако по времето, когато Илия принасял чувствена жертва, огънят слязъл от небето изгорил всичко и водата, и дървата, и камъните, то колко повече това ще се случи с теб. Ако и да имаш нещо недостойно и житейско, но принасяш жертва с истинско разположение, то слизащият огън на Духа ще изтреби всичко житейско и ще изпълни цялото принос. Какво е това духовно служение? Духовното служение е животът в Христос. Както служещият и свещенодействащият в Божия дом какъвто и да бивал в друго време, при свещенодействието се съсредоточвал в себе си и ставал по-благоговеен, така и ние цял живот трябва да бъдем с такова разположение на духа както извършващи служение и свещенодействие на Бога. А ще бъдеш такъв, ако започнеш всеки ден да принасяш като свещеник в жертви на Бога своето тяло и добродетелите, възникващи в душата, например, когато принесеш целомъдрие, милостиня, кротост, незлобие. Изпълнявайки това, ти ще изпълняваш духовно служение, тоест такова, в което няма нищо телесно, нищо грубо и чувствено. И така, със самото име, ободрявайи слушателите и доказвайки, че всеки бива свещеник на собственото си тяло и живот, (апостолът) говори и за начина, по който можем да постигнем успех във всичко. Какъв е този начин?

Не се съобразявайте с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си (ст. 2), защото образът на този век е привързан към земята, низък, кратковременен, няма нищо възвишено, постоянно, правилно, а всичко е извратено. И ти, ако желаеш да ходш по правия път, не запечатвай в себе си образа на настоящия живот, защото в него няма нищо постоянно и твърдо. Затова апостолъта го нарекъл образ, както казва на друго място: защото образът на тоя свят преминава (1 Кор. 7:31). В него няма нищо постоянно, устойчиво, но всикчо е временно, затова и казал: този век, показвайки с това тленността, а с думата образ на веществеността. Ако посочиш на славата, богатството, телесната красота, удоволствията и на всичко останало, което хората считат за велико всичко това е само образ, а не действителност, явление - образ, а не някаква постоянна същност. Ти не се съобразявай с това, казва (апостолът), а се преобразявай чрез обновяване на ума. Той не казал: преомени външното, но преобразявай се по същество, показвайки с това, че светът има само привиден образ; но не и истинският, съществуващият образ, който има природна красота и не се нуждае от външни украшения и форми, едновременно привличащ и изчезващ, понеже всичко това изчезва преди да се появи. И така, ако ти отхвърлиш външността, то веднага ще достигнеш (истинския) образ.

Нищо не е по-слабо от порока, нищо не увяхва така бързо. Затова, понеже за хората е свойствено ежедневно да грешат, то (апостолът) утешава слушателя, за да се обновява той ежедневно. Както ние правим с къщите, постоянно поправяме тези, които обитаваме, така постъпвай и със самия себе си. Съгрешил си днес, душата ти се е състарила? Не се отчайвай, не унивай, но я обнови чрез покаяние, сълзи, изповед, добри дела и никога не преставай да правиш това. Но как можем да правим това? Като познавате от опит това, което е Божията воля това, което е добро, угодно Нему и съвършено (ст. 2); това означава или обновявайте се, за да познаете кое е полезно за вас и каква е Божията воля; или: вие можете да се обновявате, когато познаете полезното за себе си и това, което желае Бог. Ако си познал това, ти си научил как да разпознаваш свойствата на нещата и си постигнал пътя на всяка добродетел. Ще попиташ: кой не знае това, което е добро за него и Божията воля? Всички тези, които се стремят към настоящото, които смятат богатството за завидно, а бедността унижават, които се домогват до властта, стремят се към външна слава, считат себе си за велики, когато построят великолепни къщи, купят пищни гробници, имат тълпа слуги и водят след себе си множество евнуси. Тези хора не знаят какво е полезно за тях и в какво се състои Божията воля, макар че и едното ,и другото са едно и също нещо.

3. Бог желае това, което е полезно за нас; и това, което желае Бог, е полезно за нас. И така, какво желае Бог? Това, да живеем в нищета, в смиреносмъдрие, в презрение към славата, във въздържание, а не в разкош, в скръб, а не в удоволствия, в печал, а не във веселие и смях, да живеем и във всичко останало, което е заповядал Бог. Но мнозина се отвращават от това, толкова са далеч да признаят това за полезно и за Божия воля; и поради това те никога не могат да се приближат към подвизите на добродетелите. Такива хора, които не знаят какво е това добродетел, но вместо на нея, се възхищават на порока и вместо с целомъдрена съпруга, встъпват в съюз с блудница, то как могат да се откажат от натоящия век? Затова, преди всичко останало, ние трябва да имаме правилно отношение към нещата, и ако все още не следваме добродетелта, то в крайна сметка да започнем да я хвалим, ако все още не избягваме порока, то в крайна сметка да навикнем да порицаваме лошото, за да бъдат неподкупни в своите присъди. Встъпили в този път, след това ние ще имаме възможност да започнем да вършим и дела. Затова и Павел заповядва обновление, както познавате във всичко каква е Божията воля. Тук той укорява, както ми се струва, и юдеите, държащи закона. Макар Божията воля да била и старозаветния живот, но непълна, а приспособена към слабостта на юдеите, съвършената и благоугодна воля е окрита в новозаветния живот. И когато апостолът нарича новозаветния живот разумно служение, то нарекъл старозаветния живот противоположно.

Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден, да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил (ст. 3). По-горе казвайки: умолявам ви поради Божиите милости, тук отново казва: казвам, чрез дадената ми благодат. Забележи смиреномъдрието на учителя, забележи кротостта на душата му. За толкова велико увещание и съвет той съвсем не счита за достатъчни собствените си думи, но в потвърждение на тях се обръща ту към Божието милосърдие, ту към благодатта. Не от себе си предлагам това слово, казва той, но от Бога. И не казал: говоря ви Божията премъдрост или Божия закон, но благодат, постоянно напомняйки за благодеянията, за да им внуши по-голяма благодарност и да докаже, че и благодатта изисква да се изпълнява това, за което говори. На всеки един измежду вас. Не на този или онзи, но и на началника, и на подчинения, роба, свободния, неучения и мъдреца, жената и мъжа, юношата и стареца това е всеобщ закон, защото е Господен. И така, апостолът никого не обижда с думите си, предлагайки наставление даже и на тези, които не са виновни, за да могат виновните по-удобно да приемат това вразумление и поправление.

И какво говориш, кажи ми? Да не мисли за себ си по-високо, отколкото трябва да мисли. Тук той посочва на смиреномъдрието, майката на всички блага, подражавайки в това на своя Учител. Както Христос, качвайки се на планината, за да предложи наравоучително слово, започнал речта си преди всичко останало със смиреномъдрието и него положил за основа, казвайки: блажени нищите по дух (Мт. 5:3), така и Павел, преминавайки от догматическите истини към нравоучението и преподавайки урок по добродетел, изисквайки от нас достойна за удивление жертва, имал намерение да изобрази добродетелта и в частност започва със смиреномъдрието като с главата и съветва да не мисли за себе си за по-високо, отколкото трябва да мисли, защото такава е Божията воля, но да мисли скромно. Тези думи означават следното: ние сме придобили мъдрост, не за да я преобръщаме във високомерие, но в скромност. И апостолът не казал: мислете за себе си ниско, но скромно, разбирайки под скромност не противоположната на надменността добродетел и не отдалечаването от невъздържаност, но трезв и здрав ум. Гръцкото име на това означава да пазиш ума си в безопасност. По този начин, показвайки, че нескромният не може да бъде трезв, тоест устойчив и здрав, но се заблуждава, преминава границата и бива по-неразумен от всеки безумен, (апостолът) нарекъл смиреномъдрието трезвост.

Според мярката на вярата, която Бог е отредил на всеки. Понеже дадените дарове довели мнозина от римляните и коринтяните до високомерие, то обърни внимание, как (апостолът) прави ясна причината за тази болест и малко по малко я премахва). Казвайки, че трябва да разсъждава скромно, той прибавил: според мярката на вярата, която Бог е отредил на всеки, наричайки тук вярата духовен дар. С думата определил той утешил този, който получил по-малък дар и смирил този, който се ползвал от по-голям. Ако Бог разделя, а не твоето преуспяване има значение, то защо мислиш много за себе си?

4. Ако някой каже, че тук се говори за вярата, а не за дара, то още повече доказва, че (апостолът) смирява тщеславните. Ако вярата е причината за дара, чрез нея се извършват чудесата и всичко това е от Бога, то на какво основание ти мислиш много за себе си? Ако Бог не беше дошъл на земята и не беше се въплатил, то вярата не би имала никакъв успех. По този начин всички блага имат своето начало в Бога. А ако Той Сам дава, то умее и да разделя; Той Сам е сътворил всички и за всички се грижи еднакво. От Неговото човеколюбие зависи както да даде, така и колко да даде. Този, Който е показал благост в голямото, именно в това, че дал Своите дарове, няма да те остави и по отношение на мярката. Ако Той желаеше да те лиши от част, то не би ти дал и най-първото, а ако му е били угодно да те спаси, да те почете (а заради това Той дошъл на земята и разпределил такова множество блага), то за какво се смущаваш и се страхуваш и от разумен ставаш глупак, засрамвайки себе си повече, отколкото глупавият по природа? Да бъдеш глупак по природа не представлява вина, а да станеш глупак, имайки разум, не е извинително и води след себе си голямо наказание. Такива са тези, които поради своята мъдрост, мислят за себе си много и изпадат в крайно високомерие. Нищо не прави човека толкова глупав, колкото гордостта. Затова и пророка, наричайки варварина глупак казал: глупакът говори глупости [3] (Ис. 32:6). А за да можеш да заключиш за неговата глупост от собствената му реч, чуй какво казва той: ще поставя престола си над най-крайните звезди на севера, ще бъда подобен на Всевишния (Ис. 14:13-14). Ръката ми намери като гнездо богатствата на племената (Ис. 10:14). Какво може да бъде по-глупаво от тези думи? Но и всяка хвалба лесно навличала на себе си такова нарицание. А ако ти представя всичките думи на високомерните, ти няма да различиш дали са казани от високомерен, или от глупак; по този начин в тях има един и същи недостатък. И друг варварин казва отново: аз съм Бог, а не човек (Езек. 28:2), и друг: кой Бог ще ви избави от ръката ми (Дан. 3:15); така и египтяните: Не познавам Господа и няма да пусна Израиля (Изх. 5:2). Такъв е и безумният, споменат от пророка, казващ в сърцето си: няма Бог (Пс. 13:1). Такъв е и Каин, казващ: пазач ли съм аз на брат си (Бит. 4:9)? Различаваш ли кои думи са казани от високомерния и кои от глупака? Високомернието, което не зачита умереността и е появяващо се независимо от ума (затова и се нарича aponia), прави хората и глупави, и тщеславни. А ако началото на мъдростта е страх от Бога, то началото на глупостта е непознаването на Господа. И така, ако познаването на Господа е мъдрост, а непознаването е глупост, непознаването произхожда от гордостта (а началото на гордостта е непознаване на Господа), то следва, че гордостта е крайна глупост. Такъв бил Навал, ако не пред Бога, то пред хората станал от високомерие безумен; впоследствие той умрял от страх. Когато човек изгуби мярката на благоразумието, то поради душевна слабост става едновременно и страхлив, и дързък. Както тялото, когато изгуби равномерното съединение на жизнените сили, става разстроено и податливо на всякакви болести, така и душата, когато изгуби своята възвишеност и смиреномъдрие, изпада в някакво болезнено състояние, ставайки и страхлива, и дръзка, и безумна, и накрая престава сама да познава себе си. А който не познава себе си, как ще познае това, което е над него? Както този, който е държан от умопомрачение, като не познава себе си, не познава и това, което е под нозете му; и както окото, когато само е сляпо, помрачава и всички останали части, така бива и с високомерието. Затова високомерните са по-нещастни и от тези с помрачен ум, и от глупавите по природа. Те възбуждат смях подобно на последните и са неприятни подобно на първите, и макар да са толкова разсторени в ума като умопомрачените, не възбуждат подобно на тях съжаление; те безумстват като глупаците, но не заслужават оправдание като тези, а внушават единствено всеобщо отвращение. Имайки и този, и другия недостатък, те са лишени от оправданието и на едните, и на другите, бивайки смешни не само със своите думи, но и с всичките си действия. Кажи ми, защо протягаш шия? Защо ходиш, пристъпвайки на палци, повдигаш вежди и пъчиш гърди? Ти не можеш да направиш и един косъм бял или черен, а ходиш като че ли по въздуха, представяйки си, че си господар на всичко? На теб може би ти се иска да ти израстнат криле, за да не ходиш по земята; желаеш да станеш необикновен? Какъв образ или съответствие да намерим? Можем ли да ги наречем прах и пепел, дим и мъгла? Със сигрност, тези описват тяхната безполезност, но аз все още не съм намерил точния образ, който търся. Струва ми се, че те приличат на запалени калчища. Както запаленият лен изглежда, че се раздува и привдига, но от лекото докосване с ръка пада и от него остава само малко пепел, такива са и високомерните души: тяхната празна надутост може да смири и унищожи случаен допир. Всеки високомерен по необходимост е слаб, защото високото не е силно, но както спунени мехури лесно се пукат, така и високомерният лесно загива. Ако не вярваш на това, то представи ми човек нагъл и високмерен, и ще видиш, че от случайно обстоятелство той се плаши повече, отколкото друг от падение. Както бодливият храст бързо се превръща в пепел, едва докоснат от обхваналия го пламък, а дебелото дърво не се заплава лесно и дълго поддържа пламъка, така твърдите и непоколебими души трудно се възпламеняват и изгарят, а със слабите и само в един миг време се случва и едното, и другото. И така, знаейки това, нека да се упражняваме в смирение. Няма нищо по-могъщо от него, то е по-твърдо от камък, по-здраво от адамант, поставя ни в по-голяма безопасност отколкото крепост, градове и стени, бивайки по-високо от всички хитрости на дявола, докато високомерието ни прави достъпни за всяко случайно нападение, пука се, както беше казано по-горе, по-лесно от сапунен мехур, къса се по-лесно от паяжина и се разсейва по-бързо от дим. Затова, за да се утвърдим на твърда основа, нека, отхвърляйки вискомерието, да възлюбим смирението. Тогава и в настоящия живот ще намерим спокойствие, и в бъдещия век ще се насладим на всички блага на благодатта и човеколюбито на нашия Господ Исус Христос, на Когото заедно с Отца и Духа да бъде слава, царство, чест сега и завинаги, и во веки веков. Амин.


--------------------------------------------------------------------------------

[1] Тук Златоуст следва оригналния текст. Болшинството от българските преводи превеждат стиха "Кой е поискал от вас/кой ви иска" - б. пр.

[2] Така според Православния превод. Протестантските преводи пропускат тези стихове като неканонични б. пр.

[3] Така според Православния ("простакът") и Верен ("безумният") преводи. Протестансткият (1940) и Библейско обществоп ревеждат думата като "подлият" б. пр.