Йоан Златоуст

БЕСЕДА 15

Но знаем, че всичко съдейства за доброто на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото благо намерение (8:28).

1. Струва ми се, че тук апостолът се обръща към тези, които се намират в опасности, а по-добре да кажем, към тях се отнася не само това, но и казаното преди. Така например, думите: настоящите временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие, също и това, че цялото творение въздиша, а заедно с това и казаното по-горе: с тая надежда ние се спасихме, а надежда, която се вижда изпълнена, не е вече надежда, - всичко това се отнася към хора, намиращи се в опасности.  (Апостолът) ги учи да избират не това, което те самите считат полезно за себе си, но това, което внушава Духът. Много неща ни се струват полезни, а на практика носят голяма вреда. Така покоят, освобождението от опасностите и безметежният живот ни се струват полезни. И удивително ли е, че те мислели това, когато и на самия блажен Павел му се струвало така? Но все пак, впоследствие той разбрал, че най-полезното е съвършено противоположно на това, и разбирайки, го възлюбил. След като три пъти молил своя Господ да го освободи от бедите и чул в отговор: достатъчна ти е Моята благодат, защото силата Ми в немощ се показва съвършена[1] (2 Кор.12:9), той сам вече се радвал, когато бил гонен, търпял обиди и непоносими страдания. Затова намирам удоволствие - казва той - в немощи, в укори, в лишения в притеснения за Христа (ст. 10). Затова и казал: защото не знаем да се молим както трябва, и убеждава всички да предоставят това на Духа, защото Святият Дух много се грижи за нас и това е угодно на Бога. И така, подготвил ги чрез всичко това, той прибавя и вече казаното, използвайки довод достатъчен, за да ги ободри. 

Всичко съдейства - казва той - за доброто на тия, които любят Бога, които са призвани според Неговото благо намерение. Когато казва всичко, разбира и това, което на нас ни се струва твърде скръбно. Макар и да те е постигнала скръб или нищета, окови или глад, смърт или нещо друго подобно, Бог е силен да промени всичко това в противоположното, понеже за Неговата неизречима сила е свойствено да прави за нас леко и да ни идва на помощ това, което ни се струва тежко. Затова (апостолът) не казал, че с обичащите Бога не се случва нищо неприятно, но казва, че всичко съдейства за тяхно добро, тоест Бог използва самите бедствия за прослава на бедстващите, а това е много по-важно, отколкото да предотврати настъпването на нещастията или да ги премахне, когато се случат. Така направил (Бог) и с вавилонската пещ: Той не попречил да хвърлят светите отроци в пещта - и когато били хвърлени, не угасил пламъка,  но го оставил да гори, правейки чрез този пламък отроците още по-достойни за удивление. И на апостолите Бог показал различни подобни чудеса. Ако хората, които умеят да разсъждават, могат да използват вещите дори за цел, противна на тяхната природа, противоположно на тяхната природа, и живеейки в бедност, да изглеждат достатъчно богати, и да сияят, даже и в безчестието, то толкова повече на обичащите Го Бог ще покаже  не само нещо подобно, но и много повече. Необходимо е само едно - искрено да обичаш Бога, а всичко останало ще последва от само себе си. Както за обичащите Бога и това, което изглежда вредно, се обръща в полза, така на тези, които не обичат Бога, вреди и полезното. На юдеите всичко служело за вреда и явяването на чудесата, и правотата на догмите, и любомъдрото учение; за едното те нарекли Христос хванат от бяс, за другото богопротивен, а заради чудесата се опитали да Го убият. Напротив, разбойникът разпънат, пригвозден, понасящ, търпящ безчислени страдания, не само не понесъл никаква вреда, но още получил от това и велика полза. Виждаш ли, как всичко съдейства за доброто на тези, които обичат Бога? И така, казал за това велико благо, превишаващо изцяло човешкото естество, понеже за мнозина то се струвало невероятно, (апостолът)  дава доказателство за това на основание на станалото така:

Които са призовани според Неговото благо намерение (ст. 28). Забележи, че Неговото благо започва с момента на призоваването. Защо (Христос) не призовал всички отначало и самият Павел не призовал заедно с другите, когато такова забавяне води до вреда? Но все пак самите дела показали, че това било полезно. Тук (апостолът) говори за голямото удивление, че не всичко се приписва на призванието, защото в този случай биха започнали да възразяват и езичниците, и юдеите. Ако било достатъчно само едното призоваване, то защо не всички се спасили? Затова той и казва, че спасението зависи съвършено не само от едното призоваване, но и от предузнанието, призоваването не било принудително и насилствено. И така, всички били призовани, но не всички послушали.

Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразени с образа на Сина Му (ст.29). Забелязваш ли висотата на честта? Какъвто бил Единородният по естество, такива станали те по благодат. Все пак за апостола не било достатъчно да каже съобразни, но прибавил още: за да бъде Той първороден. И не се ограничава и с това, но след тези думи прибавя още: сред много братя,  желаейки по всякакъв начин да покаже явното родство. Впрочем, всичко това трябва да разбираме по отношение на въплъщението (на Божия Син), защото по божественост Той е Единороден.

2. Виждаш ли, колко благодатни дарове са ни дадени? И така, не се съмнявай и за бъдещите дарове, още повече, че (апостолът) представя и друго доказателство за Божието човеколюбие, казвайки, че това било предузнанието от древността. Хората правят заключения за другите на основата на делата, но на Бога му е известно всичко отначало и Той от древността е разположен към нас. Затова (апостолът) казва:

 а които призова, тях и оправда (ст.30). Оправдал чрез банята на възраждането. А които оправда, тях и прослави. Прославил с благодатта на осиновлението.

Какво да кажем за това? (ст.31) (Апостолът) сякаш казва: не ми говори повече за всички опасности и зломислия против теб. Ако някои не вярват на бъдещето, то те нищо не могат да кажат срещу вече дадените блага, например, за изначалната любов на Бога към тях, оправданието, славата. (Бог) ти дава това, посредством онова, което на теб ти се струвало скръбно. Ти си смятал за позорен кръста, побоите, оковите, а всичко това послужило за изцелението на цялата вселена. Колкото и жестоко да ти се струвало това, което претърпял (Христос), все пак Той преобърнал и превърнал това в свобода и спасение за цялата природа; така и това, което ще претърпиш ти, твоите страдания, (Бог) обикновено обръща в слава и похвала и за теб.

Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? Но кой не е против нас, ще попиташ ти? Против нас е цялата вселена и мъчители, и народи, и роднини, и граждани, но всички тези, които са против нас, са толкова далеч от възможността да ни навредят, че неволно стават причина ние да получим венци и ходатаи за безчислени блага, понеже Божията премъдрост обръща всички козни да работят за нашето спасение и слава. Виждаш ли, как никой не се оказва срещу нас. И Йов направило по-знаменит това, че против него се въоръжил дяволът. Дяволът повдигнал против него жена му, приятелите му, раните, домашните и безчислени други хитрости, но все пак нищо не било против него. Но това още не било всичко и макар само по себе си да било твърде велико, много по-важно било това, че завършило в негова полза. Същото се случило и с апостолите. Юдеи, езичници, лъжебратя, правителства, народи, глад, нищета и безчислени бедствия въставали против тях, но нищо не било против тях. Всичко това ги направило знаменити, славни и достойни за похвала пред Бога и пред хората. И така, разбери, че това слово, което произнесъл Павел за верните и наистина разпъналите се, не може да каже за себе си и увенчания с корона. Против последния се въоръжават много иноплеменници, правят покушения врагове, зломислят телохранители, често въстават мнозина от поданиците, а против вярващия,  който строго изпълнява Божия закон, не може да въстане нито човек, нито демон, нито нещо друго. Ако го лишиш от имущество, то ще му доставиш наслада; ако се изкажеш лошо за него, то със своето злоречие ще го направиш още по-бляскав пред Бога; ако го доведеш до глад, толкова по-голяма е за него славата и въздаянието; ако го предадеш на смърт, която е по-ужасна от всичко, то с това ще му сплетеш мъченически венец. Какво може да се сравни с живота на човек, против когото нищо не може да стои, на когото и имащите намерение да направят зло само принасят полза, не по-малко отколкото благодетелите? Затова (апостолът) казва: ако Бог е откъм нас, кой може да бъде против нас? След това, понеже тези думи не го задоволили, той представя и тук този велик признак на Божията към нас любов, към който той винаги се обръща а именно смъртта на Сина Му. Не само, казва той, оправдал, прославил и направил съобразни с този образ, но и Сина не пощадил за теб затова и прибавил думите:

Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко (ст. 32)? (Апостолът) говори твърде изразително и разгорещено, за да покаже Божията любов. Как Бог ще остави нас, заради които не пощадил Своя Син, но Го предал, предал Го за нас, нищожните, неблагодарните, враговете, богохулниците. Как няма да ни подари заедно с Него и всичко? (ст. 32) Тези думи означават следното: ако Бог ни дал Своя Син и не просто дал, но Го предал на заколение. то ти, приемайки в дар Самия Владика, защо се съмняваш във всичко останало? Който е дал на враговете си най-важното. нима няма да даде на приятелите си по-маловажното?

Кой ще обвини Божиите избрани (ст. 33)?

3. Това е казано против твърдящите, че вярата не принася никаква полза и против съмняващите се, че е възможна мигновена промяна. И гледай как бързо (апостолът) им затворил устата чрез достойнството на избиращия. И не казал: кой ще обвини Божиите роби, но: Божиите избрани, защото избирането е знак за добродетел. Ако занимаващите се с обяздване на млади коне признаят техните способности да тичат, то никой не може да оспори това и всеки, който започне да го отрича, става смешен; колко по-смешни са тези, които обвиняват, когато сам Бог избира някоя душа.

Бог ли, Който ги оправдава (ст. 33)? (Апостолът) не казал: Бог прощава греховете, но нещо много по-важно: Бог, Който ви оправдава. Ако присъдата на съдията и при това на такъв съдия, обявява някого за праведен то какво заслужава обвинителя? И така, не трябва да се страхуваме нито от изкушения защото за нас е Бог, Който и доказал това със Своите дела, нито от юдейското пустословие, защото Бог ни избрал и ни оправдал, а което е още по-удивително, оправдал ни чрез смъртта на Сина. Кой ще ни осъди, когато Сам Бог ни увенчава, когато Христос е бил заклан за нас - и не само заклан, но и след това ходатайства за нас?

Христос Исус ли, Който умря, а при това биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас (ст. 34). Явявайки се в Собственото Си достойнство, Той не прекратил своето промишление за нас, но ходатайства за нас и постоянно съхранява същата любов към нас. Той не се ограничил само с това, че бил заклан, но което особено доказва величината на любовта, не само извършва всичко, което зависело от Него, но и моли за другото. Това (апостолът) желае да изрази чрез думите ходатайства, беседвайки човеколюбиво и снизходително, за да покаже любовта; по същия начин от думите не пощади, ако ги приемем в друг смисъл, ще последват много несъобразности. А за да разбереш, че именно това (апостолът) желае да разкрие, той първо казвайки, че Христос е от дясната страна, след това прибавил: ходатайства за нас, с което и доказва еднаква чест и равенство, понеже ходатайството е доказателство не за по-малко достойнство, а единствено за любов. Когато Сам Той има живота, източник е на всички блага, има равна власт с Отца, възкресява мъртви, животвори и прави всичко останало, то как може Той  да има нужда да ходатайства, за да ни окаже помощ? Когато освободил чрез Собствената Си власт от осъждение лишените от надежда и осъдените, направил ги праведни и синове, издигнал ги до най-висока честта и осъществил на дело това, което и да се желае било невъзможно, след като извършил всичко това и след като поставил нашето естество на царски престол, има ли нужда да ходатайства за това, което е много по-лесно? Виждаш ли, как всичко служи за доказателство, че думата ходатайства (апостолът) употребява само, за да изрази горещината и силата на любовта Му към нас, понеже и сам Отец се представя като умоляващ хората да се примирят с Него: посланици от Христова страна, като че чрез нас сам Бог умолява (2 Кор. 5:20). Но все пак, когато Бог увещава и когато хората биват посланици от името на Христос, чрез това ние не си представяме нищо унизително за такова достойнство, но от израза заключваме само за едно, а именно за силата на любовта. Така постъпваме и тук. Понеже, ако Духът ходатайства чрез неизговоримите стенания, ако Христос, Който е умрял, ходатайства за нас, ако Отец не пощадил заради теб Своя Син, избрал те е и те е оправдал, то от какво се боиш, от какво трепериш, ползвайки се с такава любов и такава загриженост? И (апостолът), показвайки великото промишление за нас свише, вече с пълна свобода продължава речта си и не казва, че и вие сте длъжни така да обичате Бога, но като че доведен до възторг от този неизречим Промисъл, възкликва:

Кой ще ни отлъчи от Христовата любов (ст.35)? И не казал - Божията: понеже му е безразлично, дали ще каже Христос или Бог. Скръб или утеснение, гонение или глад, голота, беда или нож? Обърни внимание на мъдростта на блажения Павел. Той не споменал за това, което ежедневно ни пленява за любовта към парите, за страстта към слава, за властта на гнева, но изброява това, което е по-мъчително от тези неща и е способно да победи самата природа, посочва това, което против нашата воля превзема крепостта на ума, а именно говори за скърбите и утесненията. И макар да изброява всичко накратко, всяка дума съдържа в себе си безчислен брой изкушения. Когато (апостолът) говори за скърби, той разбира и тъмници, и окови, и доноси, и изгнания, и всички останали бедствия  - с една дума, посочва на безкрайно море от опасности и с един израз разкрива пред нас всички човешки злополучия. И без да гледа на това, той се смее на всички тези бедствия. Затова и (апостолът) използвал въпросителна реч, за да не се съмняваме ни най-малко, че който така е обичан и се намира под такова промишление, нищо не е в състояние да отлъчи от любовта.

4. След това, за да не помислим, че тези бедствия са признак за изоставяне, (апостолът) привежда думите на пророка, който предвещавал това от дълго време и казвал:

За тебе всеки ден сме убивани; вменявани сме като овце за клане[2] (ст. 36; Пс. 44:22), тоест на нас ни е определено да търпим зло от всеки. Но при толкова многобройни и велики бедствия, сред тези необичайни нещастия за достатъчно утешение ни служи самата причина за подвизите - или да кажем по-правилно - не само достатъчна, но и много по-голяма, понеже ние търпим това, казва (апостолът), не заради хора и не заради нещо житейско, но за Царя на всички. И не само с този един, но и с други многообразни и многоцветни венци, той отново украсява подвижниците. Понеже за тях като хора не е възможно да се подложат на смърт много пъти, то апостолът доказва, че от това наградата изобщо не намалява. Макар, според природата на човека, да е даден жребий да умре само веднъж, то ако пожелаем, Бог ни дава възможност ежедневно да се подлагаме на това по своя воля. Оттук е ясно, че ние се преселваме, имайки толкова венци, колкото дни преживеем тук или даже числото на венците ще бъде по-голямо, защото той в един ден може да умре и веднъж, и два пъти, и много пъти. Този, който е приготвен затова, винаги получава съвършена награда. Това разбирал и пророкът, казвайки: всеки ден. Апостолът привел неговите думи, за да ободри още повече слушателя. Ако живеещите под Стария завет, казва той, които получавали като награда на своите трудове земята и това, което се разрушава заедно с настоящия живот, дотолкова презирали настоящия живот, изкушенията и бедствията, то какво извинение можем да имаме ние, които и след небето, горното царство и неизречимите блага пребиваваме в леност и не достигаме даже до тази мярка, която достигали старозаветните? (Апостолът) все пак не казал това, но, оставяйки на своите сушатели да размислят, се задоволява с едно свидетелство и доказва, че телата им са жертва и че те не трябва да се плашат и смущават, защото това е така устроено от самия Бог. (Апостолът) им предлага и друго увещание. За да не каже някой, че той просто мъдрува противно на ежедневния опит, той и прибавил: считани сме като овце за клане, показвайки с това, че апостолите ежедневно се подлагали на смърт. Забелязваш ли мъжеството и кроткостта? Както овцете не се противят, когато ги колят, така и ние, казва (Павел). Но понеже човешкият разуми дори и след толкова примери, поради своята немощ, се плаши от броя на изкушенията, то виж, как (апостолът) отново възстановява слушателя, възвишава го и го възвеличава, казвайки:

но във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил (ст.37). Удивително е, че ние не само побеждаваме, но и побеждаваме чрез самото това, което замислят срещу нас и не просто побеждаваме, но ставаме повече от победители, тоест с пълна лекота, без труд и пот. Ние навсякъде издигаме паметници на своите победи над враговете - не само когато на практика търпим, но даже и когато само подготвяме за това душата си. И напълно справедливо е, защото Бог ни помага. И така, повярвай, че ние, подлагайки се на побои, надделяваме над нанасящите ги, бивайки изгонвани, побеждаваме гонителя; и умирайки - поразяваме живите. Когато вземеш под внимание Божията сила и любов, ще видиш, че няма никакво препятствие да се случват подобни чудеса и необичайни неща, и победата да просияе необичайно. Апостолите не само побеждавали, но тези победи били придружавани с много чудеса, така че било възможно да се разбере, че те се борили не със зломислещи между хората, но против тези непобедими сили. Гледай как юдеите, обкръжавайки ги, недоумяват и казват: какво да правим с тия човеци (Деян. 4:16)? Удивително е, че тези, които ги задържали, искали отчет, връзвали ги и ги подлагали на побой, недоумявали и били в затруднение, бивайки победени от това, с което те се надявали да победят. Нито мъчители, нито палачи, нито пълчища бесове, нито самият дявол били в състояние да ги победят, но напротив, всички те били съвършено победени и видели, че всичко, което замисляли против тях, се обръща в тяхна полза. Затова и (Павел) казал: повече от победители. Това бил нов способ на победа - да побеждаваш чрез противоположното, никога да не бъдеш побеждаван и да влизаш в състезанието, като че държащ в своята власт края на битката.

Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да е било създание може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса нашия Господ (ст. 38, 39).

5. Казаното е велико, но ние не разбираме това, понеже нямаме толкова велика любов. Но макар казаното да е велико, апостолът, желаейки да покаже, че то е нищо, в сравнение с тази любов, с която ни възлюбил Бог, говори за своята любов, след като споменава за Божията, за да не помисли някой, че той превъзнася себе си. Смисълът на неговите думи е следният: За какво да говорим за настоящите бедствия, които са неразделна част от настоящия живот? Но дори и някой да ми говори за бъдещото състояние и сили, какви са животът и смъртта, ангели и архангели, и всички горни твари това за мен е малко, в сравнение с Христовата любов. Дори някой да ме заплашва с бъдеща безкрайна смърт, за да ме отлъчи от Христа, или да ми обещава непрекъсващ живот, аз не бих се съгласил. Защо ми е да говоря за земни царе и за управниците на народите, за един или за друг от тях? И ако ми покажеш ангелите и всички горни сили, всичко което съществува, и всичко бъдещо, то, в сравнение с Христовата любов, всичко това е нищожно за мен всичко, което се намира на земята, което е на небето, което е под земята, което превишава небесата. След това, понеже и това било недостатъчно за изобразяването на силната любов, която (апостолът) имал, той представил нещо друго, още по-велико и казва: ни кое да е създание. Това означава следното: ако би съществувало друго подобно създание, видимо и постижимо за ума, и това не би ме отвлякло от тази любов.

(Апостолът) се изразява така, не защото ангелите и другите небесни сили действително го отвличат от Христос - не, но желаейки да изрази по най-висш начин тази любов, която имал към Христос. Той обичал Христос не заради принадлежащото на Христос, но заради Самия Него, към Него устремявал взора си и от едно се страхувал да отпадне от Неговата любов. Да отпадне от любовта на Христос за него било по-ужасно от самата геена, така както да пребивава в любовта било по-желано от царството. И така, за какво можем да бъдем достойни ние, когато (апостолът) в сравнение с Христовата любов не желаел това, което е на небето, а ние пред Христа предпочитаме това, което лежи в калта и мръсотията? Той от любов към Христос бил готов да се подложи на геената и да се лиши от царството, ако трябвало да избира между едното и другото, а ние не можем да пренебрегнем настоящия живот. Не сме ли недостойни даже за обувката на апостола, бивайки така далеч от величието на неговия Дух? Той и самото царство заменял за Христос, а ние, презирайки Христос, придаваме по-голямо значение на това, което принадлежи на Христос. И би било добре, ако ние ценяхме високо принадлежащото на Христос, но сега, оставяйки и това, а също така и царството, което ни е предложено, ние всеки ден преследваме сенки и призраци, макар Бог, поради Своето човеколюбие и велика кротост, да прави същото, което прави човеколюбив баща, който, виждайки, че честите му наставления не се харесват на сина, благоразумно ги предлага по друг начин. Понеже ние нямаме подобаваща любов към Бога, то Той ни предлага много други неща, за да ни задържи при Себе Си; при всичко това ние не оставаме с Него, но бягаме от Него към детските игри. Не бил такъв Павел, но както благороден, свободен и обичащ баща си син, той търсел само едно да бъде заедно с Отца, на останалото не опридавал особено значение, а по-добре да кажем, той с много превъзхожда такъв син. Той не само цени Отца и принадлежащото на Отца, но когато обръща взора си към Него, нищо не счита за принадлежащо му и би предпочел да търпи заедно с Него наказания и побои, отколкото да се весели отделен от Него.

6. И така, ужасяваме се ние, които не можем да презрем парите заради Бога, или по- добре да кажем, не можем да презрем парите заради самите тях. Само Павел търпял всичко заради Христос - не заради царството, не заради честта, но поради любов към Христос. А нас нито Христос, нито това, което е Христово, не ни отвлича от житейските занятия, но както змия, ехидна или свине, или както всички тези заедно ние се валяме в мръсотията. С какво сме по-добри от тези животни, когато имайки толкова много велики примери, все още гледаме надолу и даже за малко не можем да погледнем към небето? Бог заради теб предал Сина Си, а ти не даваш и хляб на Него, за теб предадения, за теб убития. Отец заради теб не Го пощадил, не пощадил при това истинския Си Син, а ти не Му обръщаш никакво внимание, когато Той се топи от глад, а при това си готов да разпиляваш Неговата собственост и то да я разпиляваш за себе си. Какво може да бъде по-лошо от такова беззаконие? Заради теб предаден, заради теб умъртвен, заради теб странства, търпи жажда, ти даваш от Неговата собственост, за да получиш от Него полза, но ти, без да гледаш на това, не правиш нищо. Не са ли по-безчувствени от всеки камък тези, които при толкова подбуди остават в такава дяволска жестокост? Христос не се ограничил само със смъртта и кръста, но благоволил да стане нисш, странник, бездомен, бос, да бъде заключен в тъмница, да търпи болести, за да те привлече с това към Себе Си. Ако не Ми въздаваш заради това, което Аз пострадах за теб, казва Той, то съжали се над Мен заради нищетата Ми. Ако не желаеш да се съжалиш заради нищетата, трогни се от Моята болест, стани милосърден заради оковите; ако и това не те склони към човеколюбие, обърни внимание на лекотата на молбата. Аз не искам нищо скъпо, но хляб, подслон и утешителна дума. А ако и след това останеш жесток, то стани добър, макар и заради царството, заради наградите, която Аз ти обещавам. Но и те ли нямат значение за теб? Склони се към жалост, макар и поради самото естество, виждайки Ме гол, и спомни си за тази голота, която Аз търпях за теб на кръста. А ако не желаеш да си спомниш за нея, представи си голотата, която Аз търпя в лицето на нисшите. И тогава се нуждаех заради теб и сега се нуждая заради теб, за да можеш ти да се трогнеш от едно или друго, да пожелаеш да направиш някакво милосърдие; заради теб Аз постя и заради теб търпя глад, жажда, вися на кръста, жаден в лицето на нисшите, само за да мога с едно или с друго да те привлека към Себе Си -  и заради твоето спасение да те направя човеколюбив. Затова, макар да си длъжен да Ми въздадеш заради безчислените благодеяния, все пак Аз не искам от теб както от длъжник, а те венчавам като за дар и заради това малко добро ти давам царството. Аз не казвам: избави ме от нищетата или дай ми богатство, макар именно заради теб Аз да съм станал нисш; но искам само хляб, дреха, малко утешение в глада. Когато се намирам в тъмница, Аз не те карам да Ми свалиш оковите и да Ме извадиш от тъмницата, но искам само едно да посетиш вързания заради теб и това приемам за голяма милост, зарад която ти давам небето. Макар Аз да те избавих от най-тежките окови, но за Мен е достатъчно и това, ако ти пожелаеш да видиш Мен, вързания. Разбира се, Аз мога и без това да те увенчая, но все пак желая да бъда твой длъжник, за да може венецът да ти донесе някакво дръзновение. И затова, макар да съм в състояние да препитавам Себе Си, Аз ходя и моля, стоя пред твоята врата и простирам ръка. Аз желая от теб да получа именно препитание, защото силно те обичам, Аз се стремя към твоята трапеза, както това става при приятелите и се хваля с това пред лицето на цялата вселена, постоянно разказвам за теб на всички и на всички показвам този, който Ме е нахранил. Ние, когато сме нахранени от някого, се срамуваме от това и обикновено го крием, но силно обичащият ни Христос, макар и ние да мълчим, на всички разкрива какво е станало с много похвали и не се срамува да каже, че ние сме Го облекли, когато е бил гол, нахранили, когато е бил гладен. Размисляйки за всичко това, да не останем само с едни похвали, но да изпълним думите си на практика. Каква полза от това ръкопляскане и от този шум? Аз искам само едно доказателство на дело, покорство и действия - това е моята похвала, това е вашата придобивка, това е блестящата за мен корона. И така, излизайки оттук, и на себе си, и намен пригответе венец от ръцете на нисшите, за да имаме и в настоящия живот добра надежда, и преселвайки се в бъдещия живот да наследим безчислените блага, до които дано да ни бъде дадено всички да достигнем чрез благодатта и човеколюбието на нашия Господ Исус Христос, на Когото заедно с Отца и Духа да бъде слава, царство и чест - сега и завинаги. Амин.


[1] Библейско общество (2000).

[2] Така според Цариградския превод. Протестантският (1948) Верен (2000) и Библейско общество (2000) превеждат цял ден, Православният: весден, Съвременен (2004): непрестанно б. пр.