Йоан Златоуст

БЕСЕДА 4

Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено. Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегнаха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие. (Римл. 1:26-27).

1. И така, всички страсти са безчестни, но особено безчестна е безумната любов към мъжете, защото чрез тези грехове душата страда и се унижава повече, отколкото тялото от болест. Виж, как и тук апостолът лишава езичниците от извинение, така както и за учението, казвайки за жените, че измениха на естественото употребление. Никой не може да каже, говори той, че те дошли до това, бивайки лишени от обикновените способи на сношение, и че са се предали на нещо толкова необичайно и неестествено, защото не могли да удовлетворят своята похот. Защото замяната включва притежание. Затова апостолът казва за тях същото, което казал и относно учението: замениха Божията истина с лъжа. Същото, но по малко по-различен начин апостолът казва и за мъжете: оставиха естественото употребление на женския пол. Той в еднаква степен отнема възможността за извинение и на жените, и на мъжете, обвинявайки ги не само в това, че се наслаждавали, оставяйки това, което са имали и обръщайки се към другото, но и в това, че презирайки естествения способ, прибягнали към противоестествен. Но противоестественото е и по-неудобно, и по-неприятно, така че то не може да се нарече и удоволствие. Истинското удоволствие е съобразено с природата, а когато Бог оставя, тогава всичко стига до безпорядък. В следствие на това, у езичниците не само учението било сатанинско, но и животът дяволски. И когато апостолът беседвал за учението, той показал на света и на човешкия разум, че хората със силата на разсъждението, дадено им от Бога, и посредством всичко видимо, могли да се възвисят до Твореца, но не пожелали това и останали без извинение. А тук вместо на света, той се позовал на удоволствието, съобразено с природата, на което те могли да се наслаждават с голяма свобода и още по-голямо удоволствие, освободени от срам. Но езичниците не пожелали и това и, оскърбявайки самото естество, се оказали без всякакво извинение. Безчестно е също така и това, че и жените се стремили към смешение, от което следвало да се срамуват повече и от мъжете.  И тук е достойно за удивление благоразумието на Павел, как той, нападайки две противоположни неща, с голяма точност постигнал своята цел. Понеже той желаел и да се изрази благопристойно, и да уязви слушателите, но било невъзможно да направи и двете: едното пречело на другото. Ако се изразял благопристойно, не би докоснал слушателя, а за да го порази по-силно, било необходимо да се представи делото в неговата пълнота и голота. Но разумната и свята душа на Павел могла да направи и едното, и другото, усилвайки обвинението, като чрез наименованието на естеството добавила допълнителна сила на обвинението и  в същото време използвала това като някакъв покров, за да запази речта благопристойна.

И така, говорейки първо за жените, след това апостолът се обръща към мъжете: така и мъжете оставиха естественото употребление на женския пол. Когато е развратен и единият, и другият пол, когато и мъжете, поставени да бъдат наставници на жените и жените, които трябвало да бъдат помощници на мъжете, постъпват един с друг като с врагове, това се явява доказателство за крайна поквара. Забележи, какви силни изрази употребява апостолът. Той не казал, че изпитвали взаимна любов и страст, но разжегоха се в похотите си един към друг. Забелязваш ли, че всичко произлязло от прекалената страст, за която се оказало непосилно да остане в собствените си предели? Всички, които престъпват законите, установени от Бога, изпитват необикновена и незаконна страст. Както мнозина, изгубвайки желанието си за обикновена храна, нерядко ядът земя и малки камъни, а други, гонени от силна жажда, често пият мръсна вода така  езичниците, прекипели от тази противозаконна любов. И ако ти попиташ: откъде се появили тези страсти? отговарям: от това, че те били оставени от Бога. А защо се стигнало до това оставяне от Бога? Поради това, че те оставили Бога, струвайки беззаконие мъже с мъже (ст. 27.)

2. Слушайки, (казва апостолът) за това, че те (езичниците) се разжегнали, не мисли, че при тях само желанията били болни: всичко зависи преди всичко от небрежността, която е разпалила страстите. Затова той не казал изкушили се или паднали, както казал на друго място[1], а как се изразил? Струвайки. Те не просто вършели грях, но го вършели с ревност. Не казал също желание, но беззаконие - най-вече, защото те посрамили природата и потъпкали законите. Виж какво голямо объркване се получило и от едната, и от другата страна. Не само главата се спуснала долу, но и краката се надигнали нависоко; хората сами станали врагове едни на други, като че започнали някаква жестока война, в която имало всякакви междуособици война многовидна и многообразна. Те я разделили на четири вида - всички суетни и престъпни, така че тази борба при тях не била двойна и тройна, но в четири вида. Разсъди сам. Двамата, имам  предвид мъжа и жената, заедно съставят едно, както е казано двамата ще бъдат една плът (Бит. 2:24). В това се изразявало желанието за общение, което и съединявало двата пола един с друг. Дяволът, унищожавайки тази взаимна склонност и давайки й друго направление, по този начин разделил половете, въпреки Божия закон и от едното направил две части. Бог казал: двамата ще бъдат една плът, но дяволът едната плът разделил на две. Ето първата война. И пак, всяка от тези две части сама враждувала както сама със себе си, така и против другата, защото жените започнали да носят поругаване не само на мъжете, но и на жените, а мъжете заставали и един срещу друг, и против женския пол, както обикновено става в някаква нощна битка. Виждаш ли втората и третата, и четвъртата, и петата? Но има и още една: освен казаното, те воювали и срещу самата природа. Така, понеже дяволът виждал, че самото желание повече от всичко съединява половете, то и се постарал да раздели този съюз, за да унищожи човешкия род и не само чрез противозаконно пръскане на семето, но и чрез взаимни борби и въстания.

И приемаха на себе си заслужено въздаяние. (ст. 27). Виж как апостолът отново преминава към източника на злото нечестивото учение - и казва, че нечистотата била наказанието за това беззаконие. И така, говорейки за геената и наказанието, за да не се покаже като не заслужаващ доверие и даже смешен за нечестивите хора, избрали такъв живот, апостолът обяснява, че в самото това удоволствие се заключава и наказанието. И не се удивявай, че те не чувстват това, но изпитват наслаждение: така и безумните, и обзетите от умопомрачение много измъчват самите себе си, и намирайки се в жалко положение, все пак се смеят и се радват на своите дела, заради които другите плачат за тях. Но ние не казваме, че в следствие на това те се освобождават от наказание, защото те именно поради това са в ужасно мъчение, защото не съзнават своето положение. Не болните трябва да съдят за положението на нещата, а здравите. Известно е, че в древността това се е считало даже за законно, а един езически законодател забранил на робите да натриват себе си с масло когато са сухи[2] и да мъжеложстват, предоставяйки само на свободните тази чест, а по-добре да кажем безчестие. И въобще, езичниците не считали това дело за безсрамно, но за нещо почтено и твърде голямо за робите, предоставяйки го единствено на свободните. Така мислели мъдрият атински народ и великият атинянин Солон. Могат да се намерят и много други философски съчинения,  заразени с тази болест. Все пак, ние не казваме, че това прави делото законно, а напротив - признаваме за жалки и достойни за много сълзи хората, приели този закон. Това, което правят блудниците, същото, а по-добре да кажем, по-безобразно, вършат и мъжеложците. Смешението с блудница, макар и беззаконно, все пак е естествено, а мъжеложчеството е и беззаконно, и противоестествено. Ако нямаше геена и не ни заплашваше наказание, то това би било по-лошо от всяко наказание. Ако те се наслаждават, то това говори само за размера на наказанието. Ако аз видя човек да тича гол, цапайки цялото си тяло с мръсотия и не само не се срамува, но и се хвали с това, то аз няма да започна да се радвам с него, но по скоро бих ридал за него, защото той не чувства своя срам. Но за да представя по ясно цялото поругаване, чуйте друг пример. Ако някой уличи девица в това, че е имала смешение с неразумни животни, то нима тя не би била достойна за сълзи и още повече заради това, че не можела да се избави от тази болест, поради това, че не съзнавала порока? Разбира се, това е ясно на всеки. А ако това е тежко беззаконие, то и това (мъжеложчеството) не е по-малко от него, понеже поругаване търпи както своето, така и чуждото. Аз твърдя, че те (мъжеложците) са по-лоши от убийците, защото е по-добре да се умре, отколкото да се живее след такова поругаване. Убийците разделят душата от тялото, а тези губят и душите, заедно с телата си. Назови който искаш грях, той няма да бъде равен на това беззаконие. И изпадащите в него, ако разбираха какво вършат, биха приели хилядократна смърт, само да не се подложат на този грях.

3. Нищо, нищо не е по-неразумно и по-тежко от такова поругаване. Ако Павел, разсъждавайки за блудството, казва: всеки грях, който би сторил човек е вън от тялото а който блудства съгрешава срещу своето си тяло (1 Кор. 6:18), то какво да кажем за това безумие, което е толкова по-лошо от блудството, че не можем и да го изразим? Аз не казвам само, че ти си станал жена, а и нещо повече, че ти си погубил своето съществуване като мъж, ти нито си се променил в женско естество, нито си съхранил това, което си имал, а си станал предател едновременно и на едното, и на другото естество, достоен да бъдеш отхвърлен и от мъжете, и от жените, и да бъдеш убит с камъни,, тъй като си оскърбил и единия, и другия пол. За да можеш да разбереш колко голям е този грях (си представи следното): ако някой, идвайки при теб, каже, че ще те превърне от човек в куче, то не би ли избягал от него като от най-вреден човек? Но ето, ти си направил себе си от човек не куче, а животно по-презряно и от кучето: то е годно за нещо, а предаващият се на разпътство не става за нищо. И кажи ми, ако някой заплашва да направи така, че мъжете да носят и раждат деца, то нима не бихме се изпълнили с гняв? Но сега тези, които се предават на подобен гняв, постъпват със себе си много по зле, понеже не е едно и също да се промениш в женска природа и, оставайки мъж, да станеш жена, а по-добре да кажем нито такъв, нито такъв. Ако желаеш да узнаеш чрезмерността на злото и в друго отношение, то попитай защо законодателите наказват тези, които скопяват другите и ще узнаеш, че не е за друго, а защото развалят природата, макар и те да не нанасят на човека такова поругаване (каквото нанасят мъжеложците), защото скопените и след скопяването в много случаи биват полезни. Няма нищо по непотребно от мъж, направил себе си блудница, защото не само душата, но и тялото допуснало такова поругаване става нищожно и достойно за отхвърляне отвсякъде. Каква геена е достатъчна за тях! А ако ти, слушайки за геената, се смееш и не вярваш, то спомни си за содомския огън. Дори в настоящия живот ние виждаме подобна геена. Понеже мнозина изобщо не вярват в нещата, следващи възкресението, слушайки сега за неугасимия огън, Бог ги вразумява чрез събитията в настоящия живот. Такова било изгарянето на Содом и изтребването му с огън, за което знаят тези, които са били там и са видели със собствените си очи следите на Божественото наказание и Божествената мълния. Разбери, колко велик бил този грях, подбудил геената да се яви преждевременно. От друга страна, понеже мнозина презирали думите (за геената), то Бог на практика им показал нейно подобие в донякъде нов вид. Дъждът бил толкова необикновен, колкото противоестествено било и смешението на содомитите; той потопил земята, както и похотта наводнила техните души. Този дъжд бил по своето действие противоположен на обикновения дъжд: той не само не възбудил утробата на земята да произведе плодове, но и я направил неспособна да приема семена. Такова било и смешението на мъжете в содомската земя, което правело техните тела съвсем безплодни. Какво е по-мръсно, какво е по отвратително от мъж, който е станал блудница? Какво неистовство, какво безумие! Откъде се е  промъкнала тази похот, оскърбяваща човешката природа подобно на враг, а по-добре да кажем, толкова по-ужасно от враг, колкото душата превъзхожда тялото? О вие, несмислени и безсловесни, безсрамни и кучета! И у тях никога няма такова смешение, понеже природата знае своите граници, а вие, посрамвайки своята раса, сте я направили по-безчестна от неразумните същества. И така, откъде дошло това зло? От разкошния живот, от непознаването на Бога: всеки път, когато хората отхвърлят страха от Бога, тогава ги оставя и всяко добро.

4. И така, за да не бъде това, нека да имаме пред очите си истински страх от Бога. Нищо, нищо не погубва така човека, както загубата на тази котва и по-подобен начин нищо не го спасява така, като това винаги да се държи за нея. Ако имайки пред очите си човек с по-малка решителност, пристъпваме към греха, а често и не правим нищо неуместно, срамувайки се дори и от слуга,, то разсъди в каква безопасност ще се намираме, когато имаме пред очите си Бога. Ако имаме такова настроение, дяволът няма да ни нападне никога, защото трудът му би бил безполезен. Когато забележи, че ние блуждаем навън и бродим без юзди, то той, възползвайки се от нашето невнимание, накрая получава възможност и съвсем да ни отдели от стадото. И какво понасят невнимателните роби, които, оставяйки делата, за които са били изпратени от господаря си да търгуват, без необходимост и напразно се занимават с минаващите и пропиляват свободното си време, на същото ще се подложим и ние, когато отстъпим от Божиите заповеди. Ето, и ние стоим, удивявайки се на богатството, красотата на тялото и всичко останало, което не се отнася до нас както и тези роби гледат на представленията на фокусниците, а след това, прибирайки се късно, търпят у дома жестоки побои. А мнозина, следвайки тези, които вършат подобни непотребни дела, оставили даже и пътя, лежащ пред тях. Но ние няма да направим така, защото сме изпратени да свършим много и важни неща. Ако ние, пренебрегвайки това, спрем и с удивление гледаме на безполезни предмети, то напразно и без полза ще пропилеем цялото си време - ще се подложим на жестоко наказание. Ако желаеш да започнеш,в теб трябва да се намира това, на което си длъжен с удивление да гледаш и на което можеш да се любуваш през цялото време, което е достойно не за смях, но за удивление и за много похвали. Защото тези, които се удивяват на смешното, сами стават такива и даже по-лоши от тези достойни за смях неща. Бягай бързо от това, за да не се подложиш на него. И кажи ми, защо стоиш,гледайки с изумление на богатството, готов да полетиш към него? Какво удивително и достойно да спреш на него своя поглед виждаш там? Коне, украсени със злато и слуги-варвари или евнуси, скъпи дрехи? Това, е душата се разтапя от всичко това, повдигането на веждите, оживлението и шума? Но наистина ли всичко това е достойно за удивление? С какво тези хора се отличават от просяците, които танцуват, когато им свирят по пазара?  Тези, лишени от глад за добродетели, играят своя танц, който е по-смешен от танца на просяците, когато бягат и обикалят по разкошни обеди, по домовете на прелюбодейните жени, при тълпата ласкатели и скъперници. Макар и да са облечени в злато, е са особено жалки, защото се грижат най-вече за това, което никак няма да ги ползва. Не гледай на дрехите, но разкрий душата им и се вгледай, не се ли пълни тя с безчислени рани, не е ли облечена в дрипи, не е ли самотна и беззащитна? Каква е ползата от това безумно пристрастяване към външното? Много по добре е да бъдем бедни, но да живеем добродетелно, отколкото да бъдем царе, но порочни. Бедният сам по себе си се наслаждава на всякакви душевни удоволствия и вследствие на вътрешното богатство не чувства теглото на бедността. А царят, наслаждавайки се на неща, които изобщо не му принадлежат, се наказва с тези, които са най-важни за него, дори в душата, помислите и съвестта, които го следват и в другия свят. Знаейки това,  да отхвърлим златната одежда и да усвоим за себе си добродетелите и удоволствията, произхождащи от добродетелите. По такъв начин и тук, и там ще се наслаждаваме на много радост, и ще достигнем до обетованите блага, чрез благодатта и човеколюбието на нашия Господ Исус Христос, на Когото заедно с Отца и Святия Дух да бъде слава, чест, царство, сега и во веки веков. Амин.


[1] Гал.6:1

[2] т.е., когато не са в банята