Б И Б Л И О Т Е К А

Т В О Р Е Н И Я  Н А  С В.  О Т Ц И

Под  редакцията на пр. ХР.  ГЯУРОВ

Година VІІІ                                                                  Книга ІІ

 

СВ. ИОАН  ЗЛАТОУСТ

ЦАРИГРАДСКИ АРХИЕПИСКОП

 

ТЪЛКУВАНЕ

НА

ПОСЛАНИЯТА НА СВ. АП. ПАВЛА

 

І. ДО ГАЛАТЯНИТЕ.

Глави 1 6

 

 

Издание на Съюза на Свещеническите Братства в България

Фонд Свещенически дом

Библиотеката е одобрена и препоръчана от

Св. Синод с окръжно № 10982, 1930 год.

СОФИЯ ПЕЧАТНИЦА ХУДОЖНИК 1941

 

 

 

 

 

ПРЕДГОВОР

 

към тълкуванието на св. Иоана Златоуста върху посланието на ап. Павла до Галатяните.

 

            Тълкуванието на св. Иоан Златоуст върху посланието на ап. Павел до Галатяните се отличава, по формата на своето изложение, от неговите тълкувания върху другите послания на ап. Павла. Това тълкувание не се извършва в отделни беседи, произнасяни пред народа, а се води непрекъснато, от самото начало на текста на посланието, до самия негов край. Поради това обстоятелство то е разделено не на беседи, а на шест глави, съобразно шестте глави на посланието до Галатяните. Значи, то представлява от себе си не сборник от беседи, а едно цялостно произведение, в което се тълкува последователно текстът на посланието до Галатяните.

            Мнозина учени изказват мнението, че св. Иоан Златоуст не е произнасял пред народа тълкуванието си върху посланието на ап. Павла до Галатяните, а го бил само написал. Но такова едно мнение не може да бъде признато за основателно. Навсякъде в това свое тълкувание той се обръща към народа също така, както се обръща и при тълкуванията на другите послания, извършвани в отделни беседи. Оттука със сигурност може да се заключи, че св. Иоан Златоуст е бил произнесъл и тълкуванието си върху посланието до Галатяните пред народа, в отделни беседи, както бил произнесъл и другите си тълкувания върху посланията на ап. Павла. В това свое тълкувание, като повдига въпроса, защо ап. Павел не бил призован заедно с дванадесетте апостоли, св. Иоан Златоуст се обръща към своите слушатели и казва: може би, вие искате отначало да чуете от мене, защо (Бог) не го бил призовал заедно с дванадесетте (апостоли); но, да не би, като оставяме занимаващия ни предмет, да продължиме словото си повече от потребното, аз умолявам вашата любов, да не се учите на всичко от мене, но и сами да изследвате и да молите Бога, щото Той да ви открие 1). От приведените думи, както и от много други места в тълкуванието, се вижда много ясно, че св. Иоан Златоуст е произнасял това свое тълкувание пред народа, в отделни беседи. Може със сигурност да се предположи, че този, който е събирал първоначално беседите на

------------------------

1)       Глава 1, 9.

                                                                                                                                                               91

 

 

св. Иоана Златоуста върху посланието до Галатяните, е нахвърлил началото и края на всяка беседа и, по такъв начин, ги обединил в едно цялостно произведение. Такова предположение изказват също и учените Lietzman 1), Max von Bonsdorff 2), P. Chr. Baur 3), и др. Че беседите, в които св. Иоан Златоуст тълкува посланието до Галатяните, са имали първоначално такова начало и такъв край, каквото имат и беседите му върху другите послания на ап. Павла, може да се види от шестата глава на тълкуванието върху посланието до Галатяните, в края на която е запазено обикновеното заключение в беседите на св. Иоана Златоуста: А когато (Духът) пребивава в тях, тогава всяко лъжовно учение ще изчезне като прах, в нашия Господ Исуса Христа, Комуто да бъде слава и сила с Отца и Святия Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин. Ясно е, че събирачът на беседите, като е изхвърлил заключенията в първите пет глави, оставил е заключението в шестата глава, защото намерил, че то в нея, като последна, може да остане.

          Може да се предполага, че беседите върху посланието до Галатяните са били произнесени след произнасянето на беседите върху посланията до Коринтяните, които са били произнесени в град Антиохия през времето, когато св. Иоан Златоуст бил дякон и презвитер (381 398 г.). В първата си беседа (точка 9) върху посланието до Галатяните св. Иоан Златоуст, след като замолва слушателите си сами да изследват въпроса, защо ап. Павел не бил призован заедно с дванадесетте апостоли, казва: при това пък относно туй бе казано нещо от вас и тогава, когато аз разсъждавах с вас за промяната на неговото име и за това, защо той, като носил името Савел, бил наречен Павел; ако пък вие сте забравили, като направите справка в онази книга, ще узнаете всичко това. Под онази книга той разбира тука четерите си беседи за промяната на имената на някои мъже в библейската история. Тези беседи са били съставени в Антиохия през 388 г. 4). В тях св. Иоан Златоуст разглежда главно въпроса относно промяната на името на ап. Павла. В четвъртата от тях пък казва: защото, ако си спомняте, знаете, че цели три дни аз разсъждавах за самото това име (на ап. Павла); тогава аз изложих причините, защо (апостолът) се наричал по-рано Савел, а после бил

------------------------

1)       Johannes Chrysostomus in: Pauli Wissowa, Realencyklopedie der klass. Altertumswissenshcaft, 9 {1916}, 1818.

2)       Zur Predigttatigkeit des Johannes Chrysostomus. Biographishc Chronologishce Studien uber seine Homiliensserien zu neutestamentlichen Buchern. Helsingfors, 1922, 32 40.

3)       Der heilige Johannes Chrysostomus und seine Zeit, Munchen. 1929, S. 249, I B.

4)       Вж. Библиотека Творения на св. Отци, год. І, кн. І, стр. 97. София 1934 г.

                                                                                                                                                               92

 

 

наречен Павел. Оттука може да се заключи, че беседите върху посланието до Галатяните са били съставени и произнесени в Антиохия след 388 година.

            Посланието на ап. Павла до Галатяните има предимно догматически характер. Поради това в своите беседи върху него св. Иоан Златоуст се впуща повече в догматически разсъждения, отколкото в нравствени наставления. Догматическите въпроси, изложени в посланието до Галатяните, заставили св. Иоана да вникне дълбоко в неговия текст. Може да се каже, че текстът на това послание, в сравнение с други новозаветни книги, е разгледан с много по-голяма дълбочина и подробност. В своето тълкувание на посланието до Галатяните св. Иоан Златоуст се спира подробно върху въпроса за божеството на Сина Божий и на Св. Дух, и оборва учението на разни еретици: аномеи, маркионити, манихеи и иудействуващи. Син Божий, казва той, не стои в нищо по-долу от Отца и е в пълния смисъл на думата Бог: принадлежащото на Сина, принадлежи и на Отца; принадлежащото на Отца, принадлежи и на Сина 1). Ап. Павел, изтъква св. Иоан Златоуст, усвоява на Св. Дух това, което принадлежи на Бога, и, обратно, - свойственото на Св. Дух приписва на Бога 2).

            Сведения за изданието на гръцкия текст на беседите на св. Иоана Златоуста върху посланието на ап. Павла до Галатяните, а също така и за изданието на разните преводи на тези беседи, могат да се намерят в библиотеката Творения на Св. Отци, год. І, кн. І, стр. 101 110, 1934 г., София; год. V, кн. І и ІІ, стр. 4 5, 1938 год. Гръцкият текст е поместен у Migne, P. Gr., t, 61, col. 611 682. Руският превод е поместен в Творенiя святаго отца нашего Iоанна Златоуста, архiепископа Константинопольскаго, т. X, кн. 2, стр. 727 816, С. Петербургъ, 1904г.

------------------------

1)       Гл. ІІ, 5; 2) Гл. І, 2.

                                                                                                                                                               93

 

 

 

ГЛАВА ПЪРВА.

 

                                                 Павел апостол, призван не от човеци, нито

                                              чрез човек, а чрез Исуса Христа и Бога Отца,

                                              който Го възкреси от мъртвите, и всички бра-

                                             тя, които са с мене до църквите Галатийски:

                                            благодат вам и мир от Бога Отца и Господа на-

                                            шего Исуса Христа 1).

 

            1. Началото на посланието е изпълнено с голям гняв и същевременно с голяма мъдрост; пък и не само едното начало, но, може да се каже, и цялото послание. Причината за това е, че, да се беседва с наставляваните винаги с кротост, макар по отношение към тях и да е имало нужда от строгост, е свойствено не на учител, а по-скоро на губител и на недоброжелател. Ето защо и Господ, Който беседвал с учениците повечето пъти с кротост, в някои случаи употребява строгост в речта Си; понякога ги ублажава, а понякога укорява. Така, като казал на ап. Петра: Блажен си ти, Симоне, син Ионин 2), - и като обещал върху неговото изповедание да положи основата на църквата 3), наскоро подир тези думи казва: махни се от Мене, сатана! Ти Ми си съблазън! 4) и на друго място също казва: и вие ли още не разбирате? 5) И накрай им внушил такъв страх, както забелязва ап. Иоан, че, като Го видели да беседва със самарянката, напомнили Му само относно храната, но нито един не се осмелил да каже: за какво Ти говориш, - или: какво искаш от нея? 6) Като знаел това, и ап. Павел, следвайки по стъпките на Учителя, също разнообразил своята реч, съобразно нуждата на наставляваните, в един случай употребявяйки като че ли изгаряне и отсичане, а в други прилагайки като че ли смекчаващи лекарства. Така, на коринтяните той казва: Какво искате? С палица ли да дойда при вас, или с любов и кротък дух? 7) а на галатяните казал: о, неразумни, галатяни! 8) и не един път, но и втори път употребил същия упрек: никой да не ми досажда 9). Но, от друга страна, той ги и утешава, например, когато казва: чеда мои, за които съм пак в родилни болки 10), - и много друго, подобно на това. А че

------------------------

1)       Гал. 1, 1 3; 2) Мат. 16, 17; 3) Мат. 16, 18; 4) Мат. 16, 23; 5) Мат. 15, 16; 6) Иоан 4, 27; 7) І Кор. 4, 21; 8) Гал. 3, 1; 9) Гал. 6, 17; 10) Гал. 4, 19.

                                                                                                                                                               94

 

 

Тълкувание на посланието до Галатяните. Глава 1.

 

действително посланието е изпълнено с гняв, това става на всекиго ясно и след беглото му прочитане.

            Но необходимо е да посочиме, що го е раздразнило против учениците; без съмнение, то е било не нещо маловажно и незаслужаващо внимание, защото в такъв случай той не би им направил толкова силен упрек. Защото, да се раздразняват по повод на незначителни случаи, е свойствено на човеци малодушни, жестоки и потиснати от нещастие; също както, да проявяват равнодушие във важни дела, е свойствено на лениви и сънливи. Но ап. Павел бил не такъв. И тъй, каква била постъпката, която го възмутила? Голяма и твърде тежка, притова отчуждаваща всички от Христа, както сам той говори по-нататък: ето аз, Павел, ви казвам: ако се обрязвате, Христос нищо няма да ви ползува 1); и пак: вие, които искате да се оправдаете със закона, отметнахте се от Христа 2). И тъй, какво пък значи това? То изисква по-подробно разяснение. Накои от повярвалите иудеи, които се намирали още под влиянието на възгледите на иудейството, и в същото време били горди поради честолюбие, желаейки да си присвоят достойнството на учителите, като дошли при галатяните, започнали да учат че е необходимо да се обрязват, да пазят съботите и новомесечията, и да не приемат ап. Павла, който отхвърлял всичко това. Защото Петър, Иаков и Иоан, - казвали те, - тези върховни апостоли, които били с Христа, не запрещавали това. И действително, те не запрещавали; но постъпвали така не затова, че признавали необходимостта на всичко това, а само по снизхождение към слабостта на повярвалите от иудеите. Ап. Павел пък, който проповядвал между езичниците, не намирал нужда от подобно снизхождение, макар, когато се намирал в Иудея, и сам той да проявявал такова снизхождение. Но лъжеучителите, без да посочват причините, поради които както той, така и те (апостолите) допуснали такова снизхождение, съблазнявали по-простите човеци, казвайки, че не трябва да слушат ап. Павла, тъй като той се явил недавна, тогава когато ап. Петър и тези, които били с него, са най-първите между апостолите; притова, той е ученик на апостолите, а те са ученици на Христа; той е един, а те са много и са стълбове на църквата. Освен това, те обвинявали (ап. Павла) в лицемерие, казвайки, че и сам той, като отхвърля обрязването, при други случаи изпълнява несъмнено иудейските обряди, и че той иначе проповядва на тях, а иначе на другите. Ето защо, като видял, че целият народ се възбудил и в галатийската църква пламнал опасен пожар, че нейното здание се клати и заплашва с падане, (апостолът) обхванат от справедлив гняв, а също и от скръб [той,

------------------------

1)       Гал. 5, 2; 2) Гал. 5, 4.

                                                                                                                                                                         95

 

 

Св. Йоан Златоуст

 

разбира се, обявил и това, като казал: искал бих сега да бъда помежду ви и изменя гласа си 1)], - пише послание, отговаряйки на всички обвинения. И, преди всичко, в самото начало той възразява на това, което казвали унижаващите неговото достойнство, а именно, че другите апостоли били ученици на Христа, а той ученик на апостолите. Ето защо именно той започнал посланието си така: Павел апостол, признат не от човеци, нито чрез човек 2). Както аз по-горе казах, онези лъжеучители утвърждавали, че ап. Павел бил последен от всички апостоли и че той се бил научил на вярата вече от тях. А (апостолите) Петър, Иаков и Иоан били и по-рано призовани, и заемат първо място между учениците, и догматите на вярата били приели от самия Христа; затова трябва да се вярва повече на тях, отколкото на първия. Посочените пък апостоли не запрещават на християните нито да се обрязват, нито да пазят (Моисеевия) закон.

            2. Като говорили това и подобно нему, като унижавали с това ап. Павла и като възвишавали достойнството на онези (апостолите), обаче, не с цел да ги прославят, а затова, да съблазнят галатяните, те вече им внушавали, неоснователно, да пазят закона. И тъй, (апостолът) започнал напълно справедливо (посланието), по такъв начин. Действително, тъй като те унижавали неговото учение, казвайки, че то е от човек, тогава когато учението на ап. Петра е от Христа, затова (апостолът) веднага, още в самото начало, опровергава това, като заявява, че той е апостол, (избран) не от човеци и не чрез човеци. Наистина, Ананий го кръстил 3), но не той го извел от заблуждението и го привел към вярата, а сам Христос извикал към него отгоре с онзи чудесен глас и по такъв начин го привлякъл. Ап. Петра и неговия брат, а също и ап. Иоана, с брата на последния, Господ повикал, като вървял край морето, а ап. Павла след възнесението на небесата. И, както те нямали нужда от повторно повикване, но, като оставили мрежите и всичко друго, веднага тръгват след Него, - също така и този след първото повикване възлязъл на самия връх на съвършенството и, като приел веднага кръщение и встъпил в борба с иудеите, със самото това надминал много и апостолите: повече от . . . тях, казва той, се потрудих 4). Но в сегашния случай той не засяга това, а само се задоволява с указанието на своето равенство (с другите апостоли). За него тука важно било пък не това, да покаже своето превъзходство пред тях, а да енищожи причината на съблазънта.

------------------------

1)       Гал. 4, 20; 2) Гал. 1, 1. В гръцкия текст думата призван липсва; 3) Деян. 9, 17; 4) І Кор. 15, 10.

                                                                                                                                                                         96

 

 

Тълкувание на посланието до Галатяните. Глава 1.

 

            И тъй, думите: не от човеци, - се отнасят към всички (проповедници), - тъй като евангелската проповед получава своето начало и основание отгоре, - а думите: нито чрез човек, - се отнасят изключително към апостолите, тъй като Христос ги призовал не чрез човеци, но сам, непосредствено. А защо той не споменал за призоваването и не казал: Павел, призован не от човеци, - а споменава за апостолството? Затуй, че в това се заключавало цялото дело. (Съблазнителите), разбира се, казвали, че правото на учене му било предадено от човеци апостоли, и че затова той трябвало да ги следва. Но че това право той получил не от човеци, - това засвидетелствувал еванг. Лука, като казал: когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светий каза: отделете Ми Варнава и Павла 1). Оттука е ясно, че властта на Сина и Святия Дух е една и съща. Действително, като бил изпратен от Святия Дух, (апостолът) казва, всепак, че той е изпратен от Христа. Това посочва той и на друго място, приписвайки на Святия Дух туй, което подобава на Бога. Така, в беседата си с милетските презвитери той казва: внимавайте . . . върху себе си и върху . . . стадото, сред което Дух Светий ви е поставил за пастири и епископи 2), - макар в едно от своите послания да казва: и от вас Бог постави в църквата първо апостоли, второ пророци, по-нататък пастири и учители 3). По такъв начин той се ползува безразлично от думите, усвоявайки на Св. Дух това, което принадлежи на бога, и, обратно, - свойственото на Св. Дух приписва на Бога. Но той и по друг начин още загражда устата на еретиците, когато казва: чрез Исуса Христа и Бога Отца 4). Тъй като казват, че такъв израз е употребен по отношение към Сина, като имащ по-малка важност, затова виж, как той постъпва: Той поставя името на Сина пред името на Отца, като ни научава с това да не създаваме закони за непостиживото естество и да не определяме мярката на божествеността между Сина и Отца, понеже, като казал: чрез Исуса Христа, той присъединил: и Бога Отца. Защото, ако той би споменал отделно само за Отца, би употребил израза чрез Когото, - тогава те, може би, биха прибягнали и към уловка, като кажат, че изразът чрез Когото подобава на Отца, тъй като действията на Сина се отнасят към Него; а сега, като споменал заедно за Сина и за Отца, и употребил по отношение към тях еднакъв израз, той съвсем вече не оставя масто за подобно размишление, - тъй като той прави това не затуй, да припише принадлежащото на Сина на Отца, но с цел да покаже, че този израз не допуска никакво различие в Тяхното същество. А какво ще кажат сега и тези, които измислят

------------------------

1)       Деян. 13, 2; 2) Деян. 20, 28; 3) І Кор. 12, 28; 4) Гал. 1, 1.

                                                                                                                                                                         97

 

 

Св. Йоан Златоуст

 

някакво си умаляване (на божеските ипостаси) при кръщението, въз основа на това, че кръщанието се извършва в името на Отца, и Сина, и Святия Дух? Защото, ако Синът, по Своето достойнство, е по-нисък от Отца само затова, че се поставя след Отца, тогава какво ще кажат те сега, след като апостолът, начевайки с Христа, след това вече преминава към Отца? Но ние няма да говориме нищо богохулно. Встъпвайки в състезание с тях, ние не трябва да отстъпваме от истината, и ако те даже хиляди пъти биха безумствували, ние и в такъв случай трябва да се държиме в пределите на благочестието. Ето защо както тука, само въз основа на това, че (апостолът) споменал за Христа по-рано, ние няма да наречем Сина по-голям от Отца, - защото тогава би било връх на безумие и на всяко нещастие, - така и там, (в заповедта за кръщението), въз основа на това, че Синът е поставен след Отца, ние не трябва да считаме Сина за по-малък от Отца. Който Го възкреси от мъртвите. Какво правиш ти, ап. Павле? Като желаеш да приведеш към вярата иудействуващите, ти не излагаш на показ нито едно от великите и блестящи свойства на Сина, не изтъкваш нещо, подобно на това, което си написал на филипийците, казвайки, че (Той), бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен на Бога 1); както след това в посланието към евреите си гръмогласно възвестил, че Той е сияние на славата и образ на Неговата ипостас 2); или както се произнесъл за Него в началото на своето евангелие синът на гърма: в начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото 3); или както, накрай, сам Исус често заявявал на иудеите, казвайки, че Той обладава еднакво могъщество с Отца и има същата власт 4). Ти не казваш нищо подобно, но, като оставяш всичко това, споменаваш за туй, което станало над Неговата плът, посочвайки кръста и смъртта? Да, казва той. Защото, ако речта ни би била отправена към човеци, които не знаят нищо велико за Христа, би било прилично тогава да кажем това за Него; но тъй като против нас подигат бунт човеци, които мислят, че ще се подхвърлят на наказание, ако отстъпят от закона, затова именно споменахме за обстоятелството, чрез което се премахва напълно необходимостта на закона, т. е., за благодеянието, произлязло за всички от кръста и възкресението. Ако той би казал, че Словото било в начало, или че То било в Божий образ, или друго нещо, подобно на това, с това би показал тогава божествеността на Словото, но ни най-малко не би помогнал в сегашното дело; а като казал: Който Го възкреси от мъртвите 5), със самото това той напомнил за най-главното благодеяние, оказано на нас; това пък му при-

------------------------

1)       Филип. 2, 6; 2) 1, 3; 3) Иоан. 1, 1; 4) Иоан. 5, 17, 19 и след.; 5) Гал. 1, 1.

                                                                                                                                                                         98

 

 

Тълкувание на посланието до Галатяните. Глава 1.

 

несло не малка полза в дадения случай, защото повечето от човеците обикновено слушат не толкова внимателно думите, доказващи величието на Бога, колкото беседите, разкриващи Неговите благодеяния към човеците. Ето защо, като оставил беседата за първото, той говори за оказаното ни благодеяние.

            3. Но еретиците възразяват, казвайки: виж, Отец възкресява Сина! Тъй като те се били вече заразили от еретичеството, затова се показват и притворно глухи към туй, което се отнася до догмите, а избират само това, което се отнася до унижението (на Христа), изтъкнато или с оглед на Неговото човечество, или в чест на Отца, или съобразно друг някакъв (Божий) промисъл, и, като разглеждат подобни места откъслечно, причиняват вреда сами на себе си (няма да кажа на Св. Писание). Аз охотно бих ги запитал: защо говорят те това? Нима затова, да представят Сина за слаб и нямащ сила даже за възкресяване на тялото? Обаче само вярата в Него произвежда това, че и сянката на повярвалите в Него възкресвала мъртви 1). И тъй, вярващите в Него човеци, като били смъртни, само със сянката на своите землени тела и със своите дрехи, покриващи тези тела, възкресявали мъртви, - а Той не могъл да възкреси самия Себе Си? Не е ли това явна лудост и най-висока степен на безумие? Не си ли слушал ти, какво Той казва: разрушете тоя храм, и в три дни ще го въздигна 2); и още: имам власт да дам Моята душа, и власт имам пак да я приема 3). И тъй, защо пък се казва, че Отец Го възкресил? Затова, че и много друго, което (Синът) върши, се приписва (на Отца). Това е казано в чест на Отца и заради немощта на слушателите. И всички братя, които са с мене 4). Но защо нийде в другите си послания той не добавя това? Там той или поставя само едното свое име, или назовава по име още двама или трима, а тука посочил цялото множество, поради което и не споменал за никого по име. Но защо той върши това? Него упреквали за това, че само единият той проповядва така и въвежда ново учение в догматите на вярата. Поради това, като желаел да премахне едно такова подозрение, той присъединил братята, давайки с това да се разбере, че това, което той пише, пише съгласно с тяхното мнение. До църквите Галатийски 5). Пламъкът на заблуждението бил обхванал не един град, не два и три, а целия галатийски народ. Обърни внимание и тука върху голямото негодувание (на апостола). Той не казал: до възлюбените; не казал също: до светите, - но: до църквите галатийски. Това било признак на човек, който силно скърби и разкрива своята печал именно, че не ги приветству-

------------------------

1)       Деян. 5, 15; 2) Иоан. 2, 19; 3) Иоан. 10, 18; 4) Гал. 1, 2; 5) Гал. 1, 2.

                                                                                                                                                                         99

 

 

Св. Йоан Златоуст

 

вал с пожелание нито на любов, нито на чест, а само от името на братята, и че не прибавил даже: до църквите Божии, - а само казал: до църквите Галатийски. Заедно с това той бърза още в самото начало да ги приведе от разделение към единство, поради което и споменал за църквата (Галатийските църкви), желаейки с това да ги засрами и да ги събере в едно. Действително, като били разделени на много части, те и не можели да се нарекат с това име, тъй като името църква е име на съгласие и единодушие. Благодат вам и мир от Бога Отца и от Господа . . . Исуса Христа 1). Той счита за необходимо да употребява навсякъде това (приветствие), особено пък сега, като изпраща послание на Галатяните. Тъй като те се намирали в опасност да отпаднат от благодатта, затова именно той желае те да се затвърдят отново в нея. Те станали противници на Бога; заради това той моли Бога, щото Той да ги приведе към предишния мир със Себе Си.

            От Бога Отца 2). И с тези думи се отново лесно побеждават еретиците. Те твърдят, че ап. Иоан, като казва в началото на своето евангелие: и Бог беше Словото, употребил думата Бог без член (kai; Qeo;V h\n oJ lovgoV) затова, че желаел да представи божеството на Сина по-малко (от божеството на Отца); и че също, когато ап. Павел казва: Синът бил образ на Бога 3), - казва това не за Отца, защото тази дума (Qeou`) и тука е употребена без член; но какво ще кажат те сега, когато ап. Павел казва не: от Бога ajpo; tou` Qeou` (употребявайки думата QeovV с добавката на члена tou`), - но: от Бога Отца ajpo; Qeou` Patro;V (без добавката на члена)? А Бога тука той нарича Отец, не като ги ласкае, но, напротив, като ги силно упреква с това и като припомва причината, поради която те станали синове. Защото не чрез закон, а чрез банята на възраждането 4) те се удостоили с такава чест. Ето защо той навсякъде, и в началото на своите послания, указва многократно на проявите на Божията благост, говорейки почти така: раби, врагове и отхвърлени, защо вие, (като бяхте такива), изведнъж наричате Бога Отец? Нима законът ви е дарувал това високо родство? Защо вие, в такъв случай, като оставяте Този, който ви така приближил към Себе Си, отново се обръщате към възпитателя? 5) И не само името на Отца, но и названията, прилагани по отношение на Сина, са достатъчни за това, да им покажат тази благост. Пък и самото название Господ Исус Христос, като се разгледа внимателно, разкрива напълно тази благост. Затова именно, казва се, ще се нарече името Му Иисус, че Той ще спаси народа

------------------------

1)       Гал. 1, 3; 2) Гал. 1, 1; 3) Филип. 2, 6; 4) Тит. 3, 5; 5) Гал. 3, 24.

                                                                                                                                                                         100

 

 

Тълкувание на посланието до Галатяните. Глава 1.

 

Си от греховете му 1); названието пък Христос напомня помазването със Св.Дух. Който отдаде Себе Си за нашите грехове 2).

            4. Виж, Той понесъл не рабско и не принудително служение, и никой не Го отдавал, но сам Той отдал Себе Си; затова, когато чуеш ап. Иоана, който казва, че Отец отдал Своя единороден Син за нас 3), не намалявай въз основа на това достойнството на Единородния и не помисляй за Него нещо човешко. Макар и да се казва, че Отец Го отдал, обаче не за това, щото да считаш служението (на Сина) за рабско, а за това, щото да узнаеш, че това служение било угодно и на Отца. Това именно и тука ап. Павел изтъкнал, като казал: по волята на Бога и Отца нашего 4), - не по заповедта, а: по волята. Действително, тъй като волята у Отца и Сина е една, затова, каквото Синът желаел, същото желаел и Отец. За нашите грехове 5). Ние сме потънали, казва той, в безбройни беззакония и заслужаваме най-жестоко наказание. А законът не само не ни е избавил, но още ни е и осъдил, като направил по-явни нашите грехове и като не бил в състояние да ни освободи и да усмири Божия гняв; Божият Син пък направил възможно и това невъзможно нещо, като простил и нашите грехове, като поставил нас, бившите врагове, в реда на приятелите, и като ни дарувал други безбройни блага. След това казва: за да ни избави от сегашния лукав век 6). Други еретици пък се ползуват от този израз, за да представят сегашния живот като нещо лошо и да приведат (за доказателство на това) свидетелство от ап. Павла. Ето, казват те, ап. Павел нарича сегашния век лукав. Но кажи ми, какво нещо е векът? Време, състоящо се от часове и дни. И тъй, какво тогава? Нима продължението на дните и течението на слънцето са неща лукави? Никой, обаче, няма никога да каже това, макар той и да би стигнал до крайно безумие. Ти ще кажеш, че (апостолът нарекъл) лукаво не времето, а сегашния живот? Но тези думи означават не това, и ти се основаваш не върху думите на ап. Павла, изплитайки обвинение против сегашния живот, а съставяш произволно своето тълкувание. Позволи, в такъв случай, и ние да изтълкуваме казаното от (апостола), още повече, че нашето тълкувание е и благочестиво, и има основание. И тъй, какво ние можем да кажем? Това, че никое зло не може никога да бъде причина на добро, а сегашният живот служи за причина на безбройни венци и най-велики награди. Ето защо и сам блаженият Павел възхвалява безмерно този живот, казвайки: ако ли живеенето ми в плът принася плод

------------------------

1)       Мат. 1, 21; 2) Гал. 1, 4; 3) Иоан. 3, 16; 4) Гал. 1, 4; 5) Гал. 1, 4; 6) Гал. 1, 4.

                                                                                                                                                                         101

 

 

Св. Йоан Златоуст

 

на делото, то кое да предпочета, не зная 1). И като си поставя избор да живее ли тук, или да се освободи и да бъде с Христа, - той предпочита живеенето тука. Ако пък сегашният живот би бил нещо зло, (ап. Павел) не би казал това за себе си, и никой изобщо не би могъл да се възползува от него (сегашния живот) за добродетелта, макар и да би употребил за това най-голямо старание. Защото никой не може никога да се възползува от злото за постигане на доброто, нито от блудството за целомъдрие, нито от завистта за доброжелателство. И когато ап. Павел говори за плътските помисли, че те не се покоряват на Божия закон, пък и не могат 2), той истъква със същото, че порокът, като си остава порок, не може да бъде добродетел. Затова, когато ти чуеш за лукав век, разбирай под това лукави дела, развратена воля. И Христос дошъл не затова, да ни умъртви и по такъв начин да ни изведе от сегашния живот, но затова, щото, като ни остави в света, да ни направи достойни за небесния живот. Ето защо и в Своята беседа с Отца Той казвал: но те са в света, и Аз ида при Тебе 3). И още: не се моля да ги вземеш от света, но да ги упазиш от злото 4), т. е., от порока. Ако пък ти не приемаш това обяснение, но продължаваш да твърдиш, че сегашният свят е зло, не осъждай тогава и самоубийците. Действително, като човек, който освобождава себе си от порока, заслужава не порицания, а награди, също така и този, според вашето мнение, който прекратява своя живот с насилствена смърт, чрез обесване или по друг някакъв начин, няма да заслужи осъждане. Но, в действителност, и Бог подхвърля такива на по-голямо наказание, отколкото човекоубийците, пък и всички ние с ужас се отвръщаме от тях; и това е напълно справедливо, защото, ако е престъпно да убиваме други, още повече тогава сами себе си. Ако пък сегашният живот е зло, тогава ние трябва да награждаваме човекоубийците затова, че те ни избавят от злото. Освен това, тези, които говорят туй, опровергават и сами себе си. Действително, като признават слънцето, а заедно с него и луната, за божество и като им се покланят, като на причинители на много блага, те противоречат сами на себе си. Защото те (слънцето и луната), а също и другите звезди, са безполезни за друго нещо, но за нас те носят полза в сегашния лукав, както те твърдят, живот, като хранят и осветяват телата и като съдействуват за узряването на плодовете. А по какъв начин тези, според вашето мнение, богове, съдействуват на така устроения лукав живот? Но нито звездите не са, в никой случай, богове, а са Божии творения, създадени за наша полза, нито

------------------------

1)       Филип. 1, 22; 2) Рим. 8, 7; 3) Иоан 17, 11; 4) Иоан 17, 15.

                                                                                                                                                                         102

 

 

Тълкувание на посланието до Галатяните. Глава 1.

 

самият мир не е зло. Ако пък ти ми посочиш човекоубийците, прелюбодейците и обирачите на гробове, всичко това ни най-малко не говори против сегашния живот, защото греховете произлизат не от нашия живот по плът, а то развратената воля. Ако пък те биха зависели от нашия живот и биха били като че ли по необходимост свързани с него, тогава никой не би бил свободен и чист от тях. Виж, никой, разбира се, не е в състояние да избегне неотклонимите нужди на телесния живот. А какви са тези нужди? Да ядеме, да пиеме, да спиме, да растеме, да гладуваме, да жадуваме, да се раждаме, да умираме и всички други от подобен род. И от тези нужди никой не може да се избави; нито грешникът, нито праведникът, нито царят, нито простият; всички ние сме подчинени на тая необходимост на природата. Също така, ако и вършенето на зло се би явявало, по самата си природа, неизбежен дял на живота, тогава никой не би го избягнал, подобно на това, както е невъзможно да бъдат избегнати и онези естествени нужди. Не ми говори, че малцина водят добродетелен живот. Такъв пък, който да е победил необходимите естествени потребности, съвсем няма да намериш. Затова дотогава, докато се намира макар и един, който преуспява в добродетелта, истинността на нашите думи си остава неизменна. Какво казваш ти, нещастний и жалкий, нима е лукав сегашният живот, в който ние сме познали Бога, любомъдърствуваме за бъдещия, станали сме от човеци ангели и образуваме едно събрание с горните сили? Какво пък друго още доказателство ние можем да намерим против вашия зъл и развратен разум?

            5. Но защо, казваш ти, ап. Павел нарекъл сегашния век лукав? Той се изразил така според обикновената употреба на тази дума. Така, и ние обикновено казваме: днес аз имах за мене лош ден, обвинявайки с това не времето, но делата и обстоятелствата. Също така и ап. Павел, като осъжда злите влечения на сърцето, употребил общоприет израз и показва, че Христос ни освободил и от предишните грехове, и ни поставил в безопасност от тях в бъдещо време. Като казал: Който отдаде Себе Си за нашите грехове 1), - той посочил първото; а с добавката на думите: за да ни избави от сегашния лукав век 2), той указал на безопасното пристанище и на бъдещото време. Законът бил безсилен да освободи човека само от едни между посочените грехове, а благодатта има сила да го очисти от едните, и другите. По волята на Бога и Отца нашего. 3) Тъй като те мислили, че оказват неподчинение на Бога, Който дал закона, и се бояли, като оставят древния закон, да

------------------------

1)       Гал. 1, 4; 2) Гал. 1, 4; 3) Гал. 1, 4.

                                                                                                                                                                         103

 

 

Св. Йоан Златоуст

 

последват новия, затова (апостолът) изправя и това тяхно предубеждение, като казва, че това е угодно и на Отца. И той казал не просто: на Отца, - но: на Отца нашего, пък и често прави такава добавка затова, щото да ги засрами с указанието на туй, че Своя Отец Христос направил и наш Отец. Комуто слава во веки веков. Амин. 1) И това е нещо ново и необикновено. Думата амин ние не срещаме нийде в началото и в предговорите на посланията; тя обикновено се поставя вече след много (разсъждения). Тука пък, като желае да покаже, че и казаното съдържа в себе си достатъчно изобличение на галатяните и че речта му е напълно завършена, той поставил тази (дума) в началото на посланието. Очевидните постъпки не изискват продължителни приготовления (за изобличение). Затова, като споменал за кръста и за възкресението, за изкуплението на греховете, за безопасността от тях в бъдещо време, за волята на Отца и съгласието на Сина, за благодатта, за мира и за всички Божии дарове, той завършил своята реч със славословие. И не само затова той постъпил така, но също и от извънмерно очудване от величието на дара и преизобилието на благодатта, и от представата на това, какви сме ние били и какво направил нас Бог свръх нашето очакване и в най-кратко време. Като не бил в състояние да изрази това с думи, та завършил своята реч със славословие, въздавайки на Бога за цялата вселена хвала, - не такава, каквато била достойна за Бога, но каквато била възможна за него. Ето защо след това той продължава с още по-голяма сила своята реч, възпламенявайки се като че ли от силен огън, от представата за Божиите благодеяния. Като казал: Комуто слава вовеки веков. Амин. той започва после още по-силно своето изобличение със следните думи: чудя се, че тъй скоро преминавате от Оногова, Който ви е призовал чрез благодатта Христова, към друго благовестие 2). Тъй като те мислели, чрез спазването на закона да угодят на Отца, също както и иудеите с преследването на Христа, затова той преди всичко показва, че, постъпвайки по такъв начин, те оскърбяват не само Христа, но и Отца. Като вършите това, казва той, вие отстъпвате не само от Христа, но и от Отца, защото, както ветхият завет принадлежи не само на Отца, но и на Сина, също така и благодатта е дар не само на Сина, но и на Отца, и всичко у тях е общо: всичко, което принадлежи на Отца, е Мое 3). Като показал, по такъв начин, че те отстъпват и от Отца, той слага върху тях две вини: отстъпване и твърде бързо отстъпване. Разбира се, те биха заслужавали обвинение и в този случай, ако биха отпаднали след много време, но тука става дума за съблазнение. Разбира се заслужава обвинение и този, който отстъпва след дълго време,

------------------------

1)       Гал. 1, 5; 2) Гал. 1, 6; 3) Иоан 16, 15.

                                                                                                                                                                         104

 

 

Тълкувание на посланието до Галатяните. Глава 1.

 

но падащият при първото нападение и от пусканите още отдалече стрели дава със себе си пример на крайна слабост. В това обвинява (апостолът) и галатяните, като че ли казвайки: какво значи това, че тези, които ви съблазняват, не се нуждаят даже от (продължително) време, но само първото нападение е достатъчно за тях, да покорят всички вас и пленят? Какво извинение вие можете да имате? Ако и по отношение към приятелите подобна постъпка е вина, и този, който е оставил своите предишни и полезни приятели, заслужава осъждане, помисли тогава, на какво наказание подлежи оставилият Бога, Който го е призовал? Когато пък той казва: чудя се, с тази дума не ги упреква само за това, че те, след толкова изобилни дарования, след такова велико прощение на греховете и толкова велико Божие човеколюбие, се предали доброволно на игото на робството, но в същото време и показва, какво мнение има той за тях, т. е., високо и отлично. Действително, той не би се очудвал на случилото се, ако би ги считал за слаби и лесно съблазняеми, но, тъй като, казва той, вие бяхте от числото на изкрено повярвалите и много потрудилите се, затова именно аз се и очудвам. Това било достатъчно за тяхното обръщане и привеждане в предишното състояние. Това именно той изяснил и в средата на посланието, като казал: нима напразно толкова много претърпяхте? Да беше само напразно! 1). Преминавате 2). Не казал: изменявате се, - но: преминавате, т. е., аз още не вярвам и не мисля, че това съблазнение имало пълен успех, - с което пак изказва надежда да ги обърне. Това пък той  по-ясно изтъкнал и по-късно, като казал: аз имам вяра у вас . . . че вие не ще мислите инак 3). От Оногова, Който ви е призвал чрез благодатта Христова 4). Призоваването, разбира се, е дело на Отца; причината пък на призоваването е Син, защото Той ни е примирил и дал дара на благодатта, - защото на от праведните дела ние получихме спасение. А по-добре е да се каже: принадлежащото на Сина принадлежи и на Отца, и принадлежащото на Отца принадлежи и на Сина; (всичко мое) Мое, казва Христос, е Твое, и Твоето Мое 5). И не казал: вие преминавате от благовествуването, - но: от Оногова, Който ви е призвал, т. е., от Бога. Той употребил израз, който бил по-грозен за тях и по-скоро могъл да ги порази чрез страх. Човеците, които искали да съблазнят галатяните, вършели това не изведнаж, но, като изменявали малко-по-малко същността на проповядваните от него истини, не изменявали техните наименувания. От такъв вид са и съблазненията на дявола; и той разтила незабелязано своите мрежи. Ако те биха започнали да казват: отречете се от Христа, - галатяните тогава биха се пазили

------------------------

1)       Гал. 3, 4; 2) Гал. 1, 6; 3) Гал. 5, 10; 4) Гал. 1, 6; 5) Иоан 17, 10.

                                                                                                                                                                         105

 

 

Св. Йоан Златоуст

 

от тях като измамници и развратители, а сега, като ги оставили до известно време във вярата и прикрили своята измама с името благовестие, те с по-голяма смелост подкопавали зданието, прикривайки с тези имена, подобно на подкопаващите стени, като с някаква завеса, проповядваното учение.

            6. И тъй, пред вид на това, че те наричали своето лъжовно учение благовестие, (апостолът) защищава твърде навреме и самото име благовестие (с което се наричало Христовото учение) и действува пряко, казвайки: (преминавате) към друго благовестие; не че има друго благовестие 1). Много добре (е казано), защото то (благовестието на еретиците) действително не е друго. Но, подобно на това, както се случва с болните, които претърпяват вреда и от здрава храна, така и маркионитите претърпяли тука същото. Те се възползували от тези думи и казвали: ето и ап. Павел казал, че няма друго благовестие, - тъй като те приемат не всички евангелисти, но само едного, и, притова, като произволно изрязали и изменили много у него. Но какво тогава означават казаните от апостола думи: според благовестието ми и проповедта за Исуса Христа? 2) И тъй, техните думи заслужават голям присмех; но, макар те и да са смешни, все пак е необходимо да изобличиме тяхната лъжа заради тези, които се лесно съблазняват. А какво ние ще кажем? Това, че макар и мнозина да са писали евангелия, но щом те пишат едно и също, то в такъв случай и многото евангелия ще представляват от себе си едно, и множеството на пишещите ни най-малко не му пречи да бъде едно, както и обратно, макар и един да е писал, но ако е излагал противни неща, написаното от него няма да бъде едно. Действително, едно ли или две (евангелия) има това се определя не от числото на пишещите, но от еднаквостта или разликата на съдържанието. Оттука е ясно, че и четирите евангелия представят от себе си едно евангелие. Защото, когато четирима говорят едно и същото, тогава то няма да бъде различно само поради различието на лицата, но е едно поради съгласието на написаното от тях. И ап. Павел говори тука не за числото на проповядващите, но за съгласието в проповядваното. Затова, ако поради написаното и поради правилността на догматите евангелието на Матея излага едно, а Лука друго, тогава (маркионитите) с право привеждат думите на ап. Павла; ако пък (тези евангелия излагат) напълно едно и същото, нека тогава те да престанат да безумствуват, приструвайки се, че не знаят това, което е напълно ясно и на малките деца. Но има някои, които ви смущават и искат да изопачат благовестието Христово. 3) Това значи: дотогава, докато вие бъдете със

------------------------

1)       Гал. 1, 6, 7; 2) Рим. 14, 24; 3) Гал. 1, 7.

                                                                                                                                                                         106

 

 

Тълкувание на посланието до Галатяните. Глава 1.

 

здрав ум и обръщате внимание само на правото, а не на извратеното измисляйки това, което не съществува, - вие няма да признаете друго евангелие. Както повреденото око вижда едно вместо друго, също така и умът, подбуден от прилива на зли помисли, се подхвърля обикновено на същата болест. Ето защо и страдащите от лудост си представят едно вместо друго. Но това безумие е по-опасно от онова, тъй като причинява вреда при познанието не на чувствени предмети, а на духовни, произвежда разтройство не в гледеца на телесните очи, а в очите на ума. И искат да изопачат благовестието Христово. Наистина, те прибавили още една или две заповеди, като възтановили отново заповедта за обрязването и пазенето на дните; но, като желаел да покаже, че и незначителното нарушение на закона разрушава всичко, той казал, че се изопачава евангелието. Както този, който макар и незначително да е повредил печата на царските монети, прави негодна цялата отпечатана монета, също така и този, който изопачи и най-малкия догмат на вярата, подхвърля вече всичко на разрушение, преминавайки постепенно от една повреда към друга по-лоша.

            И тъй, де са тези, които ни осъждат в любов към препиране относно несъгласието с еретиците? Де са тези, които казват, че няма никаква разлика между нас и тях, но че съществуващият раздор произлиза от любов към началствуване? Нека те да чуят, какво говори ап. Павел, а именно, че разрушават евангелието и тези, които привнасят в него отново даже нещо и маловажно. Те обаче въвеждат отново не нещо маловажно, защото може ли да бъде маловажно това, когато те наричат Божия Син творение? Нима ти не си слушал, как и във ветхия завет един, който събирал дърва в събота и с това нарушил една заповед, и притова не най-важната, бил подхвърлен на жестоко наказание 1), - или за това, че Оза, който искал да подкрепи заплашения от падане ковчег на завета, веднага умрял затуй, че присвоил несъответствуващо на него служение 2)? И тъй, ако нарушението на съботата и докосването до падащия ковчег извикали у Бога такова негодувание, че дръзналите да извършат едното и другото не получили ни най-малко помилване, тогава този, който изопачава страшните и неизразими догмати на вярата, нима ще получи оправдание и помилване? Няма за него помилване, няма некакво! Това самото и служи за причина на всички злини, именно че ние не се безпокоиме за малките простъпки. По-тежките грехове възникват именно затова, че малките остават без нужното изправяне. И както тези, които пренебрегват, по отношение към телата, лекуването на раните, причиняват с това огненици, гниене и смърт, също така и тези, които не обръщат

------------------------

1)       Числ. 15, 32 36; 2) ІІ Цар. 6, 6, 7.

                                                                                                                                                                         107

 

 

Св. Йоан Златоуст

 

внимание, по отношение към душите; на незначителните грешки, падат в по-големи. Еди-кой си, казват, греши против поста, но тука няма нищо важно; друг е твърд в православната вяра, но, лицемерейки в угода на времето, не я изповядва с нужната смелост, - и това, казват, не представя от себе си голямо зло; друг пък, като бил раздразнен, заплашвал, че ще отстъпи от правата вяра, - но и това, като че ли не заслужава наказание, тъй като той, казват, съгрешил в гняв и раздразнение. И безбройно множество подобни грехове, както всеки може да види, всеки ден нахлува в църквата. Затова именно ние сме станали достойни за присмех в очите на иудеите и елините, (които виждат) как църквата се разделя на безбройни части. Ако тези, които се опитват да отстъпят от божествените закони и да направят в тях някакво маловажно изменение, биха се подхвърляли на съответното порицание, нямаше тогава да се появи сегашната зараза и нямаше да обхване църквата една толкова голяма буря. И тъй, виж, защо ап. Павел нарича обрязването разрушение на евангелието.

            7. А сега мнозина у нас и пастят в един ден с иудеите, и съботите също спазват; ние пък търпиме това с мъжество, или по-добре, с унижение. Но защо говоря аз за иудейските (обичаи)? Даже някои от нас пазят много езически обичаи, магесничества, гадания, предзнаменувания, наблюдаване на дните, суеверни празници при рождението, и изпълнени с всякакво нечестие записки, които те поставят върху главата на току що родилите се деца, като ги научават още от първите дни на живота да презират труда за добродетелите и като подчиняват участта им на измамливото господство на съботата, която ги управлява. Но, ако и за обрязващите се няма да има никаква полза от Христа 1), може ли тогава вярата да послужи някак за спасението на тези, които вършат такова нечестие? Наистина, обрязването било установено от Бога, но, пред вид на това, че то се спазвало не в определеното време, вредило на евангелието, ап. Павел направил всичко, за да го прекрати. Нима, след като ап. Павел употребил такова старание за прекратяване на иудейските обичаи, само затова, че тяхното пазене било несвоевременно, ние няма да премахнеме езическите обичаи? Какво оправдание тогава ние ще имаме? Ето защо у нас сега всичко е в такова смущение и смешение, и наставляваните, изпълнени с голяма гордост, унищожиха реда, и всичко се изопачи. Сега макар някой и малко да ги укори, те с презрение се отнасят към началниците си, защото ние сме ги лошо възпитали. А, между това, макар началниците и да биха били действително негодни и преизпълнени с безбройни пороци, и в такъв случай на ученика не би било позволено

------------------------

1)       Гал. 5, 2.

                                                                                                                                                                         108

 

 

Тълкувание на посланието до Галатяните. Глава 1.

 

да им оказва неподчинение. Действително, ако за иудейските учители се казва, че те, като такива, които седят на Моисеевото седалище, заслужават това, щото да бъдат слушани от наставляваните, макар делата им да са толкова зли, че (Господ) заповядва на учениците (Си) да не им подражават и да не им съревнуват 1), какво извинение тогава ще заслужават тези, които се надсмиват и презират представителите на църквата, живеещи благочестиво чрез Божията благодат? Защото, ако не е позволено да осъждаме един другиго, още повече не трябва да осъждаме учителите. Но ако аз или ангел от небето ви благовестеше не това, що приехте, анатема да бъде 2). Обърни внимание върху благоразумието на апостола! За да не би някой да каже, че той поради пустославие съставя своите собствени догмати, подхвърля на проклятие също и самия себе си. А тъй като те се осланяли още на достойнството на ап. Иакова и ап. Иоана, затова, пред вид на туй, той споменал и за ангелите. За да не би ти, казва той, да ми укажеш на ап. Иакова и ап. Иоана, (аз казвам): макар даже и някой от първите ангели от небето да би започнал да поврежда евангелската проповед, - анатема да бъде. И не напразно той казал: от небето, - но с цел, щото ти да не би въз основа на това, че свещениците се наричат (на думи) ангели: понеже устне iеровы сохранят разум, и закона взыщут от уст его, яко ангел Господа Вседержителя есть 3), - да помислиш, че тука се говори за тези ангели, той с добавката на думите: от небето, - указал на горните сили. И не би казал: ако проповядват противното, - или: унищожат всичко, - но: ако биха започнали да благовествуват даже нещо маловажно, несъгласно с това, което ние благовествувахме, - да бъде анатема. Както по-горе казах, и сега пак казвам 4). За да не би ти да помислиш, че предидущите думи са произнесени в гняв, или казани преувеличено, или пък са се изтръгнали накак-си неволно, той отново ги повтаря. Защото, който каже нещо, като е възбуден от гняв, той скоро се разкайва за своите думи; който пък втори път казва същото, показва с това, че той го казва така, след като е помислил, и че той, преди да реши в своя ум, произнесъл казаното именно така, (както решил). Авраам, като бил умоляван (от богатия), да изпрати Лазаря, казал: те имат Моисея и пророците; ако тях не послушат, няма да послушат тогава и възкръсналите от мъртвите 5). Христос, като представя Авраама, казващ това, желае да покаже, че Той иска, щото да вярват повече на Св. Писание, отколкото на възкръсващите от мъртвите. А ап. Павел (когато пък аз споменавам ап. Павла, разбирам същевременно и Христа, защото сам Христос действувал в него-

------------------------

1)       Мат. 23, 2, 3; 2) Гал. 1 ,8; 3) Малах. 2, 7; 4) Гал. 1, 9; 5) Лук. 16, 29, 31.

                                                                                                                                                                         109

 

 

Св. Йоан Златоуст

 

вата душа) предпочита (Св. Писание) и пред ангелите, слизащи от небето; и напълно справедливо. Действително, ангелите, макар и да са велики, те обаче са раби и слуги, а цялото Св. Писание ни е изпратено, като е написано не от раби, а от Владиката и Бога на всичко. Ето защо той казва: ако някой ви благовести не това, което ние ви благовестихме. Той не казал: такъв или такъв, което е твърде разумно и не тягостно. Каква нужда, действително, е имал да споменава имена този, който обладавал такова превъзходство, че обхванал всички и горните, и долните? Като произнесъл проклятие на благовестниците и ангелите, с това той обхванал всяко достойнство; а, като произнесъл проклятие и на самия себе си, - всяко родство и приятелство. Не ми говори, казва той, че това проповядват твоите събратя апостоли и приятели, защото аз няма да пощадя и самия себе си, ако проповядвам противното. Това, обаче, той казва не за осъждане на другите апостоли, като изопачаващи уж (евангелската) проповед: ние ли, казва той, те ли, - така проповядваме 1); с него той искал само да покаже, че достойнството на лицата не се взема под внимание, когато става дума за истината. У човеци ли сега търся благоволение, или у Бога? Или на човеци искам да угаждам? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да бъда Христов раб 2). Ако аз бих могъл, казва той, да ви измамя със своите думи, бих ли могъл да измамя Бога, Който знае всички тайни помисли и Комуто, да угаждам, е предмет на единствената ми грижа? Виждаш ли апостолски дух? Виждаш ли ангелска висота? Същото говорил той и в посланието си до Коринтяните: ние не се защищаваме пред вас, а ви даваме повод да се хвалите с нас 3); и още: малко ми струва да бъда съден от вас, или от човешки съд 4). Тъй като той, бидейки учител, бил принуден да се защищава пред учениците, затова, и макар и търпеливо да пренася това, същевременно и негодува, обаче не поради гордост, - съвсем не, - но поради лекомислието на съблазняваните и поради това, че те вярват малко на неговите думи. Ето защо той изтъкнал това, казвайки почти така: нима аз имам работа с вас? Нима човеците ще ме съдят? Аз имам работа с Бога и върша всичко, за да се оправдая там, пред Неговия съд; пък и аз още не съм дошъл до такова нещастие, щото, готвейки се да дам отчет пред Владиката на всичко за моята проповед, да започна да повреждам догматите.

            8. И тъй, той казал гореприведените думи отчасти в защита на себе си, отчасти желаейки да им даде отпор. Защото наставляваните трябвало не да съдят своите учители, а да им вярват; но, щом редът е вече развален, казва той, и вие сте седнали на мястото на съдията, знайте тогава,

------------------------

1)       І Кор. 15, 11; 2) Гал. 1, 10; 3) ІІ Кор. 5, 12; 4) І Кор. 4, 3.

                                                                                                                                                                         110

 

 

Тълкувание на посланието до Галатянитге. Глава 1.

 

че аз се малко грижа за оправданието си пред вас, но всичко върша за Бога, тъй че пред Него и да се оправдая за проповядваните догмати. Който иска да спечели благоволението на човеците, той употребява много лукавство и хитрост, ползува се от измамата и лъжата, за да склони на своя страна и да разположи към себе си слушателите; напротив, който иска да спечели благоволението на Бога и се старае да Му угоди, на такъв е нужен само здрав и чист разум, защото Божеството не се поддава на измама. Оттук става очевидно, казва той, че и ние пишем това не от любов към началствуване, и не затова, да имаме ученици, а също и не затова, щото да придобиваме слава от вас, тъй като ние се стараем да угодим не на човеците, а на Бога. Ако аз бих искал да угаждам на човеците, тогава и сега бих бил на страна на иудеите, и сега още бих преследвал църквата. Но, тъй като аз презрях целия народ, и приятелите, и родствениците, и високата слава, и предпочетох пред всичко това гоненията, враждата, борбите и всекидневната смърт, затова, очевидно е, че всичко, което сега говоря, говоря не за придобиване на човешка слава. А това той казал затуй, че възнамерява да разкаже и своя предишен живот, и внезапната промяна, и да докаже по очевиден начин, че той пази истината, за да не би те да помислят, че той върши това, желаейки да се оправдае пред тях, и да не би да се възгордеят. Затова той и казал отнапред: у човеци ли сега търся благоволение? Той знаел, че за изправянето на наставляемите понякога е навременно да се предложи нещо високо и велико. Макар той и да би могъл да представи доказателства за истинността на своята проповед и от друг источник, например, да докаже това въз основа на знаменията, чудесата, опасностите, тъмниците, всекидневните смърти, глада и жаждата, голотата, и въз основа на друго, подобно на това, обаче, тъй като говори сега не за лъжеапостолите, но за апостолите, а последните сами участвували в тези опасности, затова той пристъпва към решението на въпроса от друга страна; при други случаи пък, когато той отправя речта си към лъжеапостолите, употребява сравнение, излагайки на показ своето търпение при скърбите, и казва: служители Христови ли са (в безумие говоря), аз съм повече. Аз съм бил много и повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници, и много пъти на умиране 1). Сега пък той разказва за своя предишен начин на живот и казва: известявам ви, братя, че евангелието, което аз благовестих, не е човешко, защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Исус Христово"2). Виж, как той отвсякъде привежда доказателства за това, че бил ученик на

------------------------

1)       ІІ Кор. 11, 23; 2) Гал. 1, 11, 12.

                                                                                                                                                                         111

 

 

Св. Йоан Златоуст

 

Христа, Който сам, без човешко посредничество, благоволил да му разкрие познанието на всичко. Но как е било възможно да докажеш на невярващите, че сам Бог, без човешко посредничество, ти открил неизразими тайни? Това доказва, казва той, моят предишен начин на живот (и внезапното обръщане); защото, ако Бог не би ми открил тези тайни, аз не бих могъл така внезапно да се променя. За тези, които се учат от човеци, ако те се придържат твърдо и пламенно от своите убеждения, в такъв случай, бива нужно време и много старания, за да се убедят в противното; който се е така внезапно променил и, намирайки се на най-високото стъпало на безумието, е дошъл към такова искрено съзнание, още по-ясно показва, че той се възвърнал така внезапно към здравомислието благодарение на откровението и наставлението. Ето защо той е бил принуден да спомене за своя предишен живот и да повика тях за свидетели на станалото с него. Разбира се, вие не знаете това, казва той, че единородният Син Божий сам непосредствено ме призова (със Своя глас) от небесата, - защото как можехте вие да знаете това, щом вие не сте присъствували при него? но вие добре знаете, че аз бях гонител. Слухът пък за моята жестокост е достигнал и до вас, въпреки грамадното разстояние между Палестина и Галатия; а такъв един слух за мене не би се разпространил тъй далече, ако моята жестокост не би била тъй голяма и опасна за всички. Затова, той и казва: слушали сте за някогашното мое поведение в иудейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах 1). Виждаш ли, с каква сила изрича всяка (дума), и не се срамува? Той пък не просто гонил, но гонил с пълна жестокост, и не само гонил, но и опустошавал, т. Е., стараел се да унищожи, да разори, да повали и изтреби църквата; а да постъпва така, е свойствено на опустошителя. И преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания 2).

          9. Да не би ти да помислиш, че такава една негова дейност била следствие на гнева, той пояснява, че всичко това вършил поради ревност, макар и по незнание, и гонил не от пустославие, и не поради вражда, но понеже бях, (казва той), голям ревнител на отеческите ми предания. А тези пък думи значат следното: ако това, което аз правех против църквата, правех не по човешки подбуди, а поради божествена ревност, наистина, погрешна, но, във всеки случай, ревност, как пък сега аз, като се подвизавам в църквата и като съм познал истината, мога да върша това по-

------------------------

1)       Гал. 1, 13; 2) Гал. 1, 14.

                                                                                                                                                                         112

 

 

Тълкувание на посланието до Галатяните. Глава 1.

 

ради пустославие? Защото, ако през време на заблуждението не съм бил обхванат от такава страст, но ме подбуждала към подобен начин на действие ревността за Бога, още повече тогава, когато аз познах истината, би било несправедливо да се подозира у мене подобно пустославие. Действително, щом аз се обърнах към догматите на църквата и се отказах от всички човешки заблуждения, проявих още по-голяма ревност тука, отколкото там, а това служи за доказателство на туй, че съм се истинно променил и съм обхванат от божествена ревност. Ако пък не това, тогава какво друго, кажи ми, е могло да ме разположи към такава промяна и към замяната на честта с хулене, на покоя с опасност, на безопасността със страдания? Не е имало некаква друга причина, освен само едната любов към истината. А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта си, благоволи да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците, - аз веднага се не съветвах с плът и кръв 1). Виж, как той се старае тука да покаже, че и времето, през което той оставал в заблуждение, се намирало в зависимост от някакво неизследимо (Божие) предначертание. Действително, ако той още от утробата на своята майка бил избран да бъде апостол и бил предназначен към това служение, а бил призован после и, притова, като бил призован, подчинил се (на Призоваващия), очевидно е тогава, че Бог забавял неговото призоваване поради някаква неизследима причина. А какво би могло да бъде тука (Божието) предначертание? Може би, вие искате отначало да чуете от мене, защо (Бог) не го бил призовал заедно с дванадесетте (апостоли), но, да не би, като оставиме занимаващия ни предмет, да продължиме словото с повече от потребното, аз умолявам вашата любов, да не се учите на всичко от мене, но и сами да изследвате и да молите Бога, щото Той да ви открие. Притова пък, относно туй бе казано нещо от нас и тогава, когато аз разсъждавах с вас за промяната на неговото име и за това, защо той, като носил името Савел, бил наречен Павел; ако това вие сте забравили, като направите справка в онази книга, ще узнаете всичко това. А сега ще продължим по ред своята реч и ще отбележим, как той отново показва, че случилото се с него не било човешко дело, но че Бог устроил всичко относно него по особено промисляне. И ме прива чрез благодатта си 2). Бог, казва той, го бил призовал заради добродетелта му. Той Ми е избран съд, казал Бог на Анания, за да понесе името Ми пред народи и царе 3), т. е., той е способен за служение и за извършване на всички дела. Такава причина на призоваването му указва (Бог); сам

------------------------

1)       Гал. 1, 15, 16; 2) Гал. 1, 15; 3) Деян. 9, 15.

                                                                                                                                                                         113

 

 

Св. Йоан Златоуст

 

пък (апостолът) навсякъде приписва всичко на благодатта и на неизразимото Божие човеколюбие, казвайки така: но аз съм помилван не затова, защото съм бил способен или достоен, но затова, щото в мене да покаже (Христос) всичкото (Си) дълготърпение за пример на тези, които повярват в Него за живот вечен 1). Виждаш ли висотата на смирението? Затова аз, казва той, съм и помилван, щото никой да не се отчайва, след като най-лошият от всички човеци се удостоил с Божието човеколюбие. Това именно пък той иска да покаже с думите: затова, щото в мене да покаже (Христос) всичкото (Си) дъбготърпение за пример на тези, които ще повярват в Него. Да открие в мене Своя Син 2). А Христос на едно място казва: Никой не познава Сина, освен Отец, и никой не познава Отца, освен Синът, и комуто Синът иска да открие 3). Виждаш ли, че и Отец открива Сина, и Синът Отца? Същото става и по отношение на славата. Синът прославя Отца, и Отец Сина: прослави Ме, казва Синът, щото и Аз да Те прославя 4); и още: както Аз Те прославих 5). Но защо (апостолът) не казал: да открие Своя Син на мене, - но: - в мене? Затова, щото да покаже, че той узнал не само чрез думи туй, което се отнасяло до вярата, но се и преизпълнил със Святия Дух, защото, когато откровението озарило неговата душа, той имал в себе си вече и Христа, Който говорел (чрез него). За да благовестя за Него между езичниците 6). Не само самото му обръщане към вярата, но и призоваването (към апостолство) било Божие дело. Защото Той откри Себе Си на мене с цел, щото аз не само да Го позная, но и да възвестя за Него на другите. И той не казал просто: на другите, - но: за да благовестя за Него между езичниците, като със самото това вече подготвял отнапред не малко основание за своята защита, именно в лицето на (своите) ученици. Защото за него не било еднакво необходимо да проповядва на иудеите, и на езичниците. Аз веднага се не съветвах с плът и кръв 7). Тука той указва на апостолите, назовавайки ги по естество. Но ако той говори това и за всички човеци, ние не се противиме на това. Нито възлязох в Ерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли 8). Ако някой разглежда тези думи откъслечно, може да помисли, че те са изпълнени с голямо самохвалство и са напълно несъгласни с апостолския дух. Действително, да решава човек нещо сам в себе си и да не открива никому своите мисли, това може да бъде прието за гордост. Видях, казва се, мужа непщевавша себе мудра быти, упованiе же имать безумный паче его 9); и: горе, иже мудри в себе

------------------------

1)       І Тим. 1, 16; 2) Гал. 1, 16; 3) Мат. 11, 27; 4) Иоан 17, 1; 5) Иоан 7, 1; 6) Гал. 1, 16; 7) Гал. 1, 16; 8) Гал. 1, 17; 9) Притч. 26, 12.

                                                                                                                                                                         114

 

 

Тълкувание на посланието до Галатяните. Глава 1.

 

самих и пред собою разумни 1); и сам (ап. Павел) казва: недейте се има за мъдри 2).

          10. И тъй, който слушал подобни наставления от другите и сам учил на това другите, не може, разбира се, да падне в такова съмнение, - не само ап. Павел, но и който и да е (прост) човек. Но, както казах, това изречение, разглеждано откъслечно може да въведе в съмнение и да разколебае някои от слушателите; ако пък посочиме причината, поради която то било казано, всички тогава ще ръкопляскат и ще се очудват на този, който го казал. И тъй, нека да направим това. Не трябва, разбира се, да разглеждаме откъслечно взетите думи, тъй като това ще повлече подире си много погрешности; също така, не трябва да изследваме и откъслечно взетото изречение, но необходимо е да обръщаме внимание и върху намерението на пишещия. И в нашите разговори, ако ние не употребяваме този способ и не търсиме истинската мисъл на говорещия, тогава ние ще извикаме много недоразумения, и целият смисъл на речта ще се изопачи. Пък и защо да говориме за думите, когато и при делата, ако ние не следваме това правило, във всичко ще настане пълно безредие? Действително, и лекарите режат тялото и разсичат някои кости, но същото вършат често и разбойниците. Какво нещастие пък би било, ако ние не бихме могли да различиме разбойника от лекаря? Също така човекоубийците и мъчениците, като биват предавани на мъчителна смърт, претърпяват еднакви страдания, но между едните и другите има, несъмнено, голяма разлика. Ако ние не спазваме посоченото правило, ако изследваме само идните дела, без да вземаме под внимание намеренията на тези, които ги извършват, тогава ние не ще бъдем в състояние да видим посочената разлика, но ще наречеме човекоубийци и Илия, и Самуила, и Финеса, а Авраама ще наречеме, може би, и детеубиец. Нека да изследваме пък мисълта на ап. Павла, с която той написал тези думи, да узнаеме неговата цел и това, какъв той се показвал винаги по отношение към апостолите, - и тогава ще узнаем, с какво намерение той казал това. Разбира се, както това, така и предидущото той казал не затова, да ги унизи, а също така и не затова, да възхвали себе си, - как, действително, той би направил това, когато и самия себе си подхвърлял на проклятие? 3) но за да запази навсякъде сигурността на евангелието. Тъй като тези, които разрушавали църквата, казвали, че трябва да се следват тези апостоли, които не запрещават това, а не ап. Павел, който запрещава това, поради което проникнало незабелязано иудейското заблуждение, затова той бил принуден да възстане решително против туй, без да има намерението да говори

------------------------

1)       Ис. 5, 21; 2) Рим. 12, 16; 3) Гал. 1, 8.

                                                                                                                                                                         115

 

 

Св. Йоан Златоуст

 

нещо лошо за апостолите, но като желае да смачка гордостта на тези, които се въздигали несправедливо. Ето защо и казва: не се съветвах с плът и с кръв. И би било крайна нелепост, ако този, който е бил научен от Бога, би започнал да се съветва още и с човеците. Който е получил учение от човеци, той пак, напълно справедливо, прибягва към съветите на човеци; но този, който се е удостоил с божественото и блажено слово, и се е научил на всичко от Този, Който владее самото съкровище на мъдростта, защо би се съветвал още и с човеците? Такъв човек, по право, е длъжен да се учи не от човеците, а да учи човеците. И тъй, той казал тези думи, не поради гордост, но за да покаже достойнството на своята проповед. Нито възлязох, казва той, . . . при ония, които преди мене бяха апостоли 1). Тъй като те казвали, че останалите (апостоли) били и по-старши от него, и били призовани преди него, затова той, както сам казва, не отишъл при тях. Ако за него би било необходимо да влезе в съгласие с тях, тогава Този, Който му открил словото на проповедта, би му заповядал да направи и това.

          И тъй, значи, той не ходил там? Разбира се, ходил, и не просто, но за да узнае нещо от тях. Кога пък? Когато в град Антиохия, който проявявал от самото начало голяма ревност към църквата, възникнало недоумение по същия предмет, за който и ние сега разсъждаваме, и (апостолите) искали да узнаят, трябва ли да се обрязват повярвалите от езичниците, или пък съвсем не трябва да бъдат принуждавани да се подхвърлят на това. Тогава сам ап. Павел и Сила ходили (в Ерусалим). Но, в такъв случай, защо той казва, че не ходил и не се съветвал? Първо, затова, че той не по своя воля ходил там, а бил изпратен от други; а второ, не затова, да се учи, но за да убеди другите. А сам той от самото начало се придържал от мнението, което по-късно утвърдили и апостолите, - именно, че не трябва да се обрязват; но тъй като те досега не го считали достоен за доверие и повече слушали тези, които се намирали в Ерусалим, затова и ходил там, не затуй, обаче, да узнае нещо повече, но за да убеди противниците, че и намиращите се в Ерусалим са съгласни с това. По такъв начин, той от самото начало видял, какво трябва да прави, и нямал никаква нужда от учител, и в това, което апостолите трябвало да утвърдят след дълго разсъждение, той бил непоколебимо утвърден отгоре още преди тяхното разсъждение. Еванг. Лука, като изяснява това, казва, че ап. Павел имал голямо и продължително състезание с тях по този предмет още преди неговото пъте-

------------------------

1)       Гал. 1, 17.

                                                                                                                                                                         116

 

 

Тълкувание на посланието до Галатяните. Глава 1.

 

шествие в Ерусалим 1). Но, тъй като братята желаели да узнаят това (и от останалите апостоли), затова той и отишъл там, за тях, а не за себе си. Когато пък той казва: нито възлязох, - за обяснениена тези думи може да се каже това, че той не ходил там в началото на своята проповед, пък и тогава, когато ходил там, ходил не затова, да се учи. Защото именно на тези две мисли указва той в думите си: веднага се не съветвах с плът и кръв. Той не казал просто: не се съветвах, - но: веднага. Ако пък после ходил там, то не за получаване на нещо. Но отидох в Арабия 2). Виж, каква пламенна душа! Той се постарал да завземе страните, които не били още обработени, били останали в диво състояние. Ако той би останал заедно с апостолите, без да има нужда, да се научи на нещо от тях, делото на проповедта би се спряло, тогава когато те трябвало да разпространяват навсякъде учението. Ето защо този блажен, като пламтял духовно, веднага пристъпил към делото за поучаването на човеците, които били още ненаучени и диви, като избрал живот, изпълнен с много труд и съпроводен с много опасности.

          11. И виж, какво смирение има у него! Като казал: отидох в Арабия, - той прибавил: и пак се върнах в Дамаск 3). Той не говори нищо за своите подвизи, нито за това, кого и колко човеци той научил, между това когато веднага след кръщението си проявявал такава ревност, че смутил иудеите и възбудил към себе си такава завист както у тях, така и у езичниците, че те го дебнели и искали да убият; а това не би се случило, ако той не би придобил голямо множество от вярващи. Тъй като те били победени от неговото учение, затова на тях останало само да прибягнат към убийството, а това било ясно доказателство за победата на ап. Павла. Но Христос не допуснал той да умре, запазвайки го за проповедта. И, въпреки това, той не говори нищо за тези свои подвизи; а всичко друго пък, каквото и да говори, той говори не от честолюбие и не затова, щото да го считат за по-голям в сравнение с другите апостоли, също не затова, че се огорчавал от туй, че го унижавали пред тях, но поради опасността, да не би оттука да произлезе някаква вреда за проповедта. Сам той пък нарича себе си и изверг, и пръв между грешниците, и последен между апостолите, и даже недостоен за такова название 4); и това казва този, който се бил потрудил повече от всички, - което е особено доказателство за неговото смирение. Действително, този, който, като не признава у себе си нищо добро, говори за себе си смирено, той, разбира се, е благоразумен, но не може да бъде наречен смирен; който

------------------------

1)       Деян. 15, 2; 2) Гал. 1, 17; 3) Гал. 1, 17; 4) І Кор. 15, 8, 9; І Тим. 1, 15.

                                                                                                                                                                         117

 

 

Св. Йоан Златоуст

 

пък, въпреки толкова венци, говори за себе си така, той умее да бъде смирен. И пак се върнах, казва той, в Дамаск. И колко много неща, навярно, той извършил там! Относно този град той казва: етнархът (областният управител) на цар Арета пазеше града, - той желаел да хване блажения (апостол) 1); а туй служило за най-явно доказателство на това, че той нападал там твърде силно иудеите. Но тука той нищо не говори за това; пък и там той не би споменал за него, ако не би видял, че през онова време самите обстоятелства изисквали този разказ; - би премълчал също тъй, както и тука; като говори тука за това, че той дохождал и после излязъл, нищо повече не говори за туй, което станало там. Отпосле, подир три години, възлязох в Ерусалим да се видя с Петра 2). Що може да бъде по-смирено от една такава душа? След толкова велики, и толкова много подвизи, като нямал никаква нужда от ап. Петра, нито от неговото слово, но като имал еднаква чест с него, - нищо повече за сега няма да кажа, - той все пак отива при него, като че ли към по-голям и по-стар, и като причина на пътешествието си за там посочва само това, да се види с ап. Петра. Виждаш ли, как той отдава на останалите апостоли нужната чест, и не само не счита себе си за по-добър от тях, но даже и не изравнява себе си с тях? И това се ясно вижда от предприетото от него пътешествие. Действително, както в сегашно време мнозина от нашите братя се отправят към светите мъже, също така и ап. Павел със същото разположение ходил тогава при ап. Петра, само че с много по-голямо смирение. В сегашно време предприемат пътешествия за полза, а блаженият Павел се отправил не затова, да се научи на нещо и не за изправяне на някаква своя погрешност, но изключително заради това, да види ап. Петра и да го почете със своето присъствие: да се видя, казва, с Петра. И не казал: да видя Петра, - но: да се видя (iJstorh`sai) с Петра (т. е., да го узная), както обикновено казват човеците, които разглеждат велики и важни градове. Тъй много той считал достойно за особено старание и едното това, да види този мъж. Същото ясно показват и неговите дела. Действително, когато той дошъл в Ерусалим, след като обърнал мнозина от езичниците и извършил такива дела, каквито никой от другите (апостоли) не бил извършил, след като обърнал Памфилия, Ликаония, Киликийския народ и всички живущи в тази част на земята и ги привел към Христа, - той отначало дохожда при Иакова с голямо смирение, като че ли към някой старши и почитан с по-голяма чест. След това той изслушал неговите съве-

------------------------

1) ІІ Кор. 11, 32; 2) Гал. 1, 18; 3) iJstorevw = узнавам, изследвам, разказвам.                                        118

Тълкувание на посланието до Галатяните. Глава 1.

 

ти, макар те да били противни на това, което сам той говори сега. Виждаш ли, брате, казал (ап. Иаков), колко хиляди са повярвалите иудеи. Острижи си косите и се очисти, - и той се остригал и извършил всички иудейски обичаи 1). Там, дето нямало вреда за благовестието, той се явявал по-отстъпчив от всички; дето пък виждал, че от отстъпчивостта ще произлезе за някаква вреда, той не се ползувал от това преизобилие на смирението си, защото това не би означавало, че човек е смирен, но че той погубва и развращава наставляваните. И преседях у него петнайсет дена 2). Предприетото пътешествие (заради ап. Петра) било доказателство за голямото уважение (на ап. Павла) към него, а преседяването в течение на толкова дни показвало приятелското разположение и искрената им любов помежду си. Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен. 3) Виж, какво голямо разположение той има към ап. Петра: заради него предприел пътешествие, у него и преседял. За това пък аз говоря тъй често и желая да го запазя във вашата памет с цел, щото, когато вие чуете думите, произнесени на вид против ап. Петра, никой от вас да не подозира апостола. За предотвратяване на това и сам той говори за посещението си у ап. Петра, щото, когато каже: аз се противопоставих на ап. Петра 4), никой да не счита тези думи за проява на вражда и съревнувание; и, действително, той почита този мъж и го обича повече от всички. Пък и в Ерусалим той дошъл, според неговите думи, не заради другиго някого от апостолите, а единствено заради него. Другиго от апостолите не видях, казва той, освен Иакова. Но забележи, с какво почитание наименувал той и тогова. Не казал просто: Иакова, - но прибавил и достославното негово наименувание: брата Господен, - защото той бил чужд на каквато и да е завист! Ако той би искал само да посочи тогова, за когото говорил, би могъл да направи това разбрано, като употреби друг отличителен признак: да го нарече син на Клеопа, както постъпват и евангелистите 5). Той обаче не се изразил така, но, тъй като считал почетните наименувания на апостолите и за свои наименувания, затова, като че ли превъзнасяйки самия себе си, величаел така и него. Но той не го нарекъл така, както аз казах; но как пък? Брат Господен. Макар той и да не бил в действителност брат Господен по плът, а само се считал за такъв, все пак и това не спряло (апостола) да признае достойнството на този мъж. Пък и на много други места той показва, че бил разположен към всички апостоли така изкрено, както му подобавало. А за това, що ви пиша, ето, пред Бога казвам, че не лъжа 6). Виждаш

------------------------

1)       Деян. 21, 20 26; 2) Гал. 1, 18; 3) Гал. 1, 19; 4) Гал. 2, 11; 5) Иоан 19, 25; 6) Гал. 1, 20.

                                                                                                                                                                         119

 

 

 

Св. Йоан Златоуст

 

ли смирението на тази душа, което сияе еднакво навсякъде? Той, като че ли състезавайки се на съдилище и готвейки се да се подхвърли на наказание, се грижел за подобна защита на себе си. След това дойдох в страните Сирийски и Киликийски 1), - след свиждането си с ап. Петра. Отново започва той словото за проповедта и бъдещия си подвиг, без да се докосва до иудеите, както затова, че бил изпратен към езичниците, също и затова, че не искал да строи върху чужда основа. Ето защо той не се срещал, даже и случайно, с другите апостоли; това се вижда ясно и от по-нататъшните му думи. На Христовите църкви в Иудея, казва той, лично не бях познат, а само бяха слушали, че оня, който някога тях гонеше, сега проповядва вярата, що преди разоряваше 2). Що може да бъде по-скромно от такава душа? Действително, всичко, което служило за негово обвинение, като например, това, че той гонел църквата и я разорявал, той изложил с особена сила и подробност, разкривайки по такъв начин своя предишен живот; а това, което можело да го представи от светлата страна, заобикаля (с мълчание). И, макар да имал възможност, ако би поискал, да разкаже всички свои подвизи, той не говори нито за един от тях, но, като преминал с една дума неизмеримото море, и като казал: дойдох в страните Сирийски и Киликийски, - и: бяха слушали, че оня, който някога тях гонеше, сега проповядва вярата, що преди разоряваше, нищо повече не добавил. А какво искал той да каже с думите: на Христовите църкви в Иудея лично не бях познат? Искал ти да знаеш, че бил толкова далеч от това, да им проповядва обрязването, че даже и лично не им бил познат. И прославяха Бога за мене. 3) Забележи и тука правилото на неговото смирение и това, с каква строгост той го изпълнява. Той не казал: очудваха се на мене, хвалеха ме, удивляваха ми се, но показал, че всичко това било дело на благодатта. И прославяха Бога, казва той, за мене.

 

ГЛАВА ВТОРА.

 

                                                   Сетне, след четиринайсет години, пак възля-

                                            зох в Иерусалим с Варнава, като взех с мене си и

                                            Тита. А възлязох по откровение. 4)

 

          1. Причината за първото възлизане (на апостола) в Ерусалим била, по неговите думи, ап. Петър и свиждането с него, а причината за второто откровението на Св. Дух. И предложих на верните, насаме пък на най-видните, благовестието, което проповядвам между езичниците, -

------------------------

1)       Гал. 1, 21; 2) Гал. 1, 22, 23; 3) Гал. 1, 24; 4) Гал. 2, 1 2.

                                                                                                                                                                         120

 

Тълкувание на посланието до Галатяните. Глава 2.

 

да не би да тичам, или да съм тичал напразно 1). Какво казваш ти, ап. Павле? Като не си се решил отначало или след три години, как тогава след изминаването на четиринадесет години ти питаш, не напразно ли се подвизаваш? Колко по-добре би било веднага, в самото начало, да си бил направил това, отколкото после, след толкова години? А защо ти си се и подвизавал, щом не си бил уверен, че не напразно си се подвизавал? Кой може да бъде толкова неразумен, че да проповядва в течение на толкова години, без да знае, добре ли е проповядвал? А още по-непонятно от това е туй, че той ходил, както сам казва, по откровение. Но, макар това, както аз казах, и да е по-непонятно от първото, то обаче може да ни даде обяснение и за онова. Защото, ако той и по собствена подбуда да би ходил, и в такъв случай трудно е да се обясни неговата постъпка, защото не може да се допусне, че тази блажена душа била изпаднала в такова безрасъдство; той пък сам казва: аз тичам не като след нещо неизвестно, удрям не като да бия въздух 2). И тъй, ако (ти тичаш) не като след нещо неизвестно, как тогава казваш: да не би да тичам, или да съм тичал напразно? Оттука е ясно, че ако той би ходил и без откровение, и тогава би постъпил така, както е свойствено само на разумните; само тогава направеното от него не така би било неуместно; когато пък и благодатта на Св. Дух го води, кой тогава би се осмелил да го заподозре в нещо подобно? Затова именно той и добавил: по откровение, - щото ти, преди разрешението на въпроса, да не го осъдиш за неразумие, знаейки, че направеното от него било не човешко дело, но дело на Божествения промисъл, който устройва отнапред и сегашното, и бъдещото. И тъй, каква е била причината на неговото пътешествие? Както тогава, когато той за пръв път отивал от Антиохия в Ерусалим, отивал не за себе си, - защото той сам знаел, че трябва да следва учението на Христа без всякакво изменение, - но затова, да примири помежду си спорещите, също така и сега той отивал не затова, че имал нужда да узнае, не напразно ли се е подвизавал, но затова, да убеди напълно тези, които го обвинявали. Тъй като последните имало по-високо мнение за ап. Петра и ап. Иоана, и мислили, че той не се съгласува с тях, понеже проповядвал евангелието без обрязване, а те допускали такова, и тъй като те мислили, че в такъв случай той постъпва против закона и се подвизава напразно, затова именно той и казва: аз ходих и им предложих благовестието не затова, да се науча сам на нещо от тях, - за което по-ясно говори по-долу, - но затова, да вразумя тези, които се съмняваха, че аз не напразно

------------------------

1)       Гал. 2, 2; 2) І Кор. 9, 26.

                                                                                                                                                                         121

 

 

Св. Йоан Златоуст

 

се подвизавам. Св. Дух пък, като предвидил това състезание, разположил го да иде (в Ерусалим) и да съобщи там своето учение. Ето защо (апостолът) и казва: ходих по откровение и взех със себе си Варнава и Тита, - за да бъдат те свидетели на неговата проповед. И предложих на верните, насаме пак на най-видните, благовестието, което проповядвам между езичниците, т. е., без обрязване. Какво значи: насаме? Защото, който желае да изправи общите догмати, той не насаме, но пред всички, ги излага. Но не така постъпил ап. Павел, тъй като той желаел не да се научи на нещо, или да изправи, но да отнеме повода за измама от тези, които искали да измамят другите. Тъй като в Ерусалим всички се съблазнявали, когато някой допускал отстъпване от закона и запрещавал да се употребява обрязване, - ето защо (ап. Иаков) и казал: виждаш, брате, колко десетки хиляди са повярвали 1); на всички тях за тебе им е много говорено, че учиш (всички иудеи) да отстъпят от закона 2); - тъй като (повтарям) те се съблазнявали, затова той и не се решил да дойде и изложи открито, пред всички, своята проповед, но я предложил насаме . . . на най-видните, в присъствието на Варнава и Тита, щото те да бъдат достоверни свидетели пред неговите обвинители, че и апостолите не намерили неговата проповед за противна, а, напротив, я потвърдили. Когато пък казва: на най-видните 3), - казва това не с цел, да ги лиши от пренадлежащото им достойнство, тъй като и за себе си казва: а мисля, че и аз имам Дух Божий 4), - което указва на човек, който само прави умерено своето достойнство, а не отрича в себе си това, което има. Също така и тука, като казва: на най-видните (мнимым), казва това съобразно общото и своето мнение за тях. Но и Тит, който беше с мене, макар и елин, не биде, принуден да се обреже 5). Какво значи: макар и елин? Значи: бил от елините и необрязан. Не само аз, казва, така проповядвах, но и Тит постъпваше също така, и апостолите не принуждаваха него, необрязания, да се обреже. Това служило за най-сигурно доказателство, че апостолите не осъждали учението на ап. Павла или неговите Дела. А, което е още по-важно, било доказателство за това, че и тогава, когато противниците, като узнали за туй, настоявали за обрязването (на Тита), те не могли да принудят апостолите да заповядат да направи това, - на което именно той и указал с думите: колкото пък за привмъкналите се братя 6). Кои са били пък тези лъжебратя? Това изисква тука не

------------------------

1)       Деян. 21, 20; 2) Деян. 21, 21; 3) В гръцкия текст стои: toi`V dokou`si; глаголът dokevw значи: мисля, считам, предполагам. В славянския текст стои също: мнимым; 4) І Кор. 7, 40; 5) Гал. 2, 3; 6) Гал. 2, 4.

                                                                   

                                                                                                                                                                         122

 

 

 

Тълкувание на посланието до Галатяните. Глава 2.

 

малко изследване. Защото, ако апостолите са допускали тука обрязване, защо тогава ти наричаш лъжебратя тези, които, съгласно с мнението на апостолите, и сами заповядвали да се върши това? Първо, затова, че не едно и също нещо е, да изискваш нещо да се прави, и да допускаш извършеното. Действително, който заповядва нещо, той настоява за него, като необходимо и важно, а който, макар и да не изисква сам, но не запрещава на желаещия, той допуска известно действие не като по необходимост потребно, но поради някаво особено съображение. Ще изтъкна, например, следното: ап. Павел писал на Коринтяните и заповядал на мъжете и жените да живеят отново заедно 1).

          2. Но, да не би ти да помислиш, че с тези думи той им налага закон, добавил: това обаче казвам като съвет, а не като заповед 2), - защото това означавало, не негово решително поръчение, а само снезхождение към тяхното невъздържание. Затова и казва: (да не ви изкушава сатаната) поради вашето невъздържание 3). Ако пък ти желаеш да знаеш мнението на ап. Павла за това, чуй тогава, какво той казва: защото желая, всички човеци да са като мене 4) във въздържание. Също така и тука апостолите допуснали обрязването не като защитници на закона, но поради снизхождение към немощта на иудеите. Действително, ако те биха защищавали закона, не биха тогава проповядвали на иудеите така, а на езичниците иначе; и ако било необходимо за неповярвалите да вършат нещо по Христовия закон, очевидно е, че и за всички повярвали е нужно да вършат същото. Ако пък те са наредили със закон да не се отекчават езичниците с това (обрязването), показват с туй, че и на иудеите те са го позволявали само по снизхождение.

          Но лъжебратята вършели това не по такава подбуда, а затова, да отдръпнат вярващите от благодатта и отново да ги подчинят на игото на робството. Това е първото различие, поставящо голямо разтояние между апостолите и лъжебратята. Второто пък е това, че апостолите вършели туй в Иудея, дето и законът имал още сила, а лъжебратята вършели това навсякъде, тъй като искали да поробят и всички галатяни. Оттука е ясно, че това се вършело не за съзидване, а за пълно разрушение. И, притова, с едно намерение допускали това апостолите, а с друго принуждавали към него лъжебратята. Които скришно дойдоха да подглеждат нашата свобода, що имаме в Христа Исуса 5). Виждаш ли, как с посочването на съгледвачите той изразил тяхната враждебност? Действително, съгледвачите дохождат само

------------------------

1)       І Кор. 7, 5; 2) І Кор. 7, 6; 3) І Кор. 7, 5; 4) І Кор. 7, 7; 5) Гал. 1, 4.

                                                                                                                                                                         123

 

 

Св. Йоан Златоуст

 

затова, щото, като разузнаят делата на противниците, да приготвят за себе си най-удобни средства за тяхното поражение и унищожаване; също така постъпвали тогава и лъжебратята; като желаели да подчинят галатяните на ветхозаветното робство. По такъв начин и оттук става ясно, че намерението на апостолите и на лъжебратята било не едно и също, а, напротив, напълно противоположно. Първите допускали снизхождение затова, щото малко-по-малко да изведат от робството; последните пък установявали това (пазенето на обрязването), за да подхвърлят на още по-голямо робство. Затова те грижливо подглеждали и наблюдавали, кой бил обрязан, - както и ап. Павел, посочвайки това, казал: скришно дойдоха да подглеждат нашата свобода, - като разкрива тяхното коварство не само с посочването на съгледвачите, но и с това, че те дошли тайно и по скрит начин. Тям нито за час се оставиме да ни покорят 1). Забележи висотата и изразителността на тези думи! Не казал: да ни научат, - но: да ни покорят, - защото онези вършели това не с цел, да научат на нещо полезно, а за да подчинят и покорят на себе си. Затова на апостолите, казва, ние отстъпихме, а на тези не. Та да се запази у вас истината на благовестието 2). Т. е., за да потвърдиме това, казва той, на което учихме с думи, с дела, а именно, че древното отмина и всичко станало ново, че, който е в Христа, той е нова твар 3), и че обрязващите се няма да имат никаква полза от Христа 4). Като утвърждавахме тази истина, ние нито за час не отстъпихме (на тях). Но, тъй като против него веднага започнали да говорят постъпките на апостолите, поради което, естествено, някои биха могли да кажат: а защо те заповядват това? виж, как мъдро отговаря той на това възражение. Той не посочва истинската причина, именно, че апостолите вършели това по снизхождение и по особено съображение, - тъй като това би могло да повреди на слушателите. Не трябва, разбира се, да знаят причината на действието тези, които, благодарение на него, ще получат някаква полза, защото, ако се разкрие причината на това, което се върши, тогава всичко се разрушава. Затова само този, който върши, трябва да знае причината на действието; а тези пък, за които се приготвя полза чрез него, не трябва да знаят тази причина. А, за да направя по-достъпно това, което казвам, ще ви представя пример от самия този предмет. Самият този блажен Павел, който отменял обрязването, когато искал да изпрати Тимотея за учител на иудеите, отначало го обрязал, и тогава вече изпратил 5).

          Това той направил с цел, щото слушателите да имат по-голямо доверие към Тимотея; той пък отишъл при

------------------------

1)       Гал. 2, 5; 2) Гал. 2, 5; 3) ІІ Кор. 5, 17; 4) Гал. 5, 2; 6, 15; 5) Деян. 16, 3.

                                                                                                                                                                         124

 

 

Тълкувание на посланието до Галатяните. Глава 2.

 

тях обрязан, за да унищожи обрезаниеито. И сам апостолът, както и Тимотей, знаел причината на това дело, но на учениците не казал. Действително, ако те бяха узнали, че той се обрязал с цел, да унищожи обрязването, съвсем не биха слушали неговата проповед, и би пропаднала цялата полза; а сега незнанието им донесло най-голяма полза. Като предполагали, разбира се, че той извършил това, като пазител на закона, те благосклонно и охотно приемали и него, и неговото учение. А като приемали малко-по-малко неговото учение и като закрепвали в него, те оставили древното, което не би се случило, ако те бяха узнали причината още в самото начало. Действително, ако те бяха узнали това, биха започнали да странят от него (Тимотея), а като странят, не биха слушали; като не слушат пък, биха останали в предишното си заблуждение. Ето защо и тука той не открива причината на такова едно действие, а по друг начин води своята реч, казвайки така: а що се отнася до най-видните (каквито и да са били те някогаш, мене е все едно: Бог не гледа човека по лице 1). Тука той не само не защищава апостолите, но и силно говори против тези светии, за да достави полза на немощните. Неговите думи пък имат такова значение: ако те допускат обрязването, за това ще дадат отговор пред Бога. Защото Бог няма, само затова, че се почитат като велики и върховни, да уважи техните лица. Той обаче се изразил не тъй откровено, а с предпазливост. Действително, той не казал: ако те изопачават проповедта и проповядват не така, както е заповядано, ще дадат отговор на последния съд и ще понесат тежко наказание; нищо подобно не казал той, но струва ми се, много по-почтително се отнася към тях, като казва така: а що се отнася до най-видните (каквито и да са били те някогаш). И не казал: каквито и да са сега, - но: (каквито и да) са били, - показвайки с това, че те престанали да проповядват така после, когато проповедта възсияла навсякъде. С думите пък: каквито и да са били те някогаш, изтъква: ако те са така проповядвали, сами ще дадат отговор. И не пред човеците, а пред Бога ще дадат отговор.

          3. Говорил пък това не затуй, че се съмнявал в тях, или че не знаел техните намерения, но както аз казах, затуй, че считал за по-полезно да води така своето слово. После той, за да не помислят, че се придържа от противния път, като ги обвинява, и да не даде с това повод за разделение, веднага изправил своята реч, казвайки: те (мнимите най-видните) нищо не ми прибавиха 2). А какво значи това? Туй, което вие говорите, казва той, аз не знам; между това обаче достатъчно зная туй, че те

------------------------

1)       Гал. 2, 6; 2) Гал. 2, 6.

                                                                                                                                                                         125

 

 

Св. Йоан Златоуст

 

не ми противоречиха, напротив, бяха единомислени и съгласни с мене, - това именно показва той с думите: подадоха . . . ръка 1). Но засега той не казва това, а само казва, че те на нищо не го били научили, нещо не поправили и нищо не прибавили към това, каквото той знаел. Те, казва той, нещо не ми прибавиха. Това значи: като узнаха моето учение, те не прибавиха нищо към него, нищо не изправиха, въпреки това, че знаеха, че аз дойдох с цел, да им съобщя моето учение; че дойдох притова, по откровение на Св. Дух, за да им го съобщя, и доведох със себе си необрязания Тита; те обаче нито на мене не казаха нещо повече от това, което аз знаех, нито Тита обрязаха. Напротив 2). Какво значи: напротив? Някои мислят, че с това той искал да каже, че (апостолите) не само не го научили на нищо, но още и сами се научили от него; но аз няма да кажа това. Действително, на какво още те биха се научили от него? Всеки от тях, разбира се, бил съвършен. И тъй, не това той иска да каже с думата напротив, но това, че те не само не го укорявали, а, напротив, били толкова далеч от порицания, че още и одобрили (учението му), защото противоположното на порицанието е одобрението. Но против това някои биха могли веднага да кажат: ако те одобрили (учението му), защо в такъв случай не отменили обрезанието? Защото, ако бяха го одобрили, би трябвало да отменят обрезанието. Но, да каже, че го отменили, той считал за твърде нескромно и мислил, че с това би подигнал открита борба против (апостолското) изповедание. От друга страна, той видял, че да се признае открито, че е необходимо да се допуска обрезанието, това значи, да се срещне друго възражение. Ако апостолите са одобрили твоята проповед, би казали те тогава, а сами допускат обрезанието, в такъв случай те биха противоречили сами на себе си. А как може да се премахне това затруднение? Той би могъл, разбира се, да каже, че (апостолите) направили това (позволили обрезанието) по снизхождение към иудеите; но, като каже това, той би разклатил цялото основание на тяхната мъдра постройка. Ето защо той и не казал това, но оставя това под съмнение и не решено, като казал само: а що се отнася до най-видните . . . мене е все едно 3); с това той като че ли им казва: аз не осъждам и не обвинявам тези светии; те сами знаят, какво са правили, - тъй като са длъжни да дадат отговор на Бога; а предметът на моята грижа е, да докаже само това, че те не отхвърлиха моето учение, не го поправиха и не прибавиха към него нищо, като че ли уж в него нещо е липсвало,

------------------------

1)       Гал. 2, 9; 2) Гал. 2, 7. В гръцкия текст стои: ajlla; toujnantivon = но обратното, противното. В църковно-славянския превод също: но сопротивное.; 3) Гал. 2, 6.

                                                                                                                                                                         126

 

 

Тълкувание на посланието до Галатяните. Глава 2.

но, напротив, одобриха го и потвърдиха със своето съгласие; за свидетели на това аз имам Тита и Варнава. Затова именно той казва по-нататък: като видяха, че на мене е поверено да благовестя на необрязаните, както Петру на обрязаните 1), - разбирайки под обрезание и необрезание не самото дело, но народите, които се различават помежду си по това. Действително, по-нататък той казва: понеже Оня, Който помогна на Петра в апостолството между обрязаните, помогна и на мене между езичниците 2). И тъй, както необрезание той нарича езичниците, така обрезание иудеите. Притова, изтъква, че има еднаква чест (с апостолите) и сравнява себе си не с някого другиго между тях, но с върховните, показвайки с това, че всеки от тях получил еднакво достойнство. А, като представил доказателство за своето единомислие (с апостолите), той вече смело и свободно продължава своята беседа и не се спира вече само на едните апостоли, но издига словото си даже до Христа и (апостолската) благодат, дадена му от Христа, и, като посочва за свидетели на това самите апостоли, казва: като узнаха за дадената мене от Господа благодат, Иаков, Кифа и Иоан, смятани за стълбове, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване 3). И не казал: като чуха, - но: като узнаха, т. е., като се убедиха от самите дела, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване. Виждаш ли, как той малко-по-малко показал, че неговата проповед е угодна и на Христа, и на апостолите? Действително, благодатта не би му била дадена и не би действувала в него, ако една подобна проповед не би била угодна (на Христа). И там, дето той трябвало да сравнява себе си, там той споменава само за единия ап. Петра, а дето било необходимо да представи свидетелство, там назовава тримата заедно, и притова с похвала, казвайки: Иаков, Кифа и Иоан, смятани за стълбове. И пак, с думата смятани, той не отхвърля това, че те действително били такива, но привежда мнението на другите; тези велики и славни, казва той, които всички навсякъде превъзнасят, сами са свидетели на това, което аз казвам, а именно, че това е угодно и на Христа, че в истината на това те се убедили от своите дела и се уверили в него от самия опит. Ето защо те ми подадоха ръка (за общуване), и не само на мене, но и на Варнава, за да отидем ние при езичниците, а те при обрязаните 4).

------------------------

1)       Гал. 2, 7. В гръцкия текст стои: ijdovnteV o{ti pepivsteumai to; eujaggevloin th`V ajkrobustivaV, kaqw;V PetroV th`V peritomh`V. В църковно-славянския превод стои същото: урузумявше, яко уверено ми бысть благовестiе необрезанiя, якоже Петру обрезанiя; 2) Гал. 2, 8; 3) Гал. 1, 9; 4) Гал. 2, 9.

                                                                                                                                                                         127

 

 

Св. Йоан Златоуст

 

          Какво изобилие на разум и какво необоримо доказателство за съгласие! Той показва, че тяхното учение било съгласно с неговото учение, и неговото учение било съгласно с тяхното учение. Едната и другата страна желаела същото те да проповядват така на иудеите, а той така на езичниците; заради това добавил: за да отидем ние при езичниците, а те при обрязаните. Виждаш ли, че обрезание той нарича тука не самото дело, а иудеите? Когато той говори за самото действие обрезание, тогава, като желае да покаже неговото отличие, противопоставя му необрезането, например, когато казва: обрязването . . . е полезно, но ако изпълняваш закона; ако пък престъпваш закона, обрязването ти е станало необрязване 1); или още: нито обрязването има сила, нито необрязването 2). Когато пък той нарича така иудеите и иска да обозначи с тази дума не самото дело, а народа, тогава му противополага не необрязването, а езичниците. На езичниците се противопоставят иудеите, а на обрязването необрязването, - както, например, когато той и по-горе казва: понеже Оня, Който помогна на Петра в апостолството между обрязаните, помогна и на мене между езичниците 3), - или още тука: за да отидем ние при езичниците, а те при обрязаните 4), - той разбира не самото дело, но нарича с тази дума иудейския народ, като го противополага на езичниците. Като само ни поръчаха, да помним сиромасите, което се и постарах да изпълня точно 5).

          4. А какво значат тези думи? В делото на проповедта, казва той, ние разделихме помежду си цялата вселена: аз взех езичниците, а те иудеите, както това бе угодно и на Бога; в грижата пък за бедните от иудеите, и аз им оказвах помощ. Затова, ако между нас би имало несъгласие и разпря, те не биха приели моето участие. А кои са били тези бедни? Мнозина от повярвалите иудеи в Палестина, които се били лишили от цялото си имущество и били навсякъде гонени. На това указва той в посланието си към Евреите, когато казва: и разграбването на вашия имот с радост посрещнахте 6); на същото указва той и в посланието си към Солуняните, когато възхвалява тяхното мъжество: вие, казва той, . . . станахте подражатели на Божиите църкви, що са в Иудея, понеже и вие същото претърпяхте от своите едноплеменици, каквото и те от иудеите 7). Пък и навсякъде той показва, че повярвалите от езичниците били не така преследвани от останалите в езичеството, както били гонени повярвалите между иудеите

------------------------

1)       Рим. 2, 25; 2) Гал. 5, 6; 3) Гал. 2, 8; 4) В гръцкия текст стои: aujtoi; de eijV th;n peritomhvn. В църковно-славянския превод стои също: они же во обрезанiе.; 5) Гал. 2, 10; 6) 10, 34; 7) І Сол. 2, 14.

                                                                                                                                                                         128

 

 

Тълкувание на посланието до Галатяните. Глава 2.

 

от своите едноплеменици, защото иудеите са най-жестокият народ от всички народи. Ето защо (апостолите) се грижат така много за вярващите между иудеите, проявявайки по отношение към тях всичкото си усърдие, пък и (сам ап. Павел) пише за тях и на римляните, ина коринтяните. И той не само събира пари за тях, но и сам ги отнася 1): а сега отивам в Ерусалим, казва той, за да послужа на светиите 2), - тъй като те се нуждаели и от най-необходимата храна. Така и тука, като посочва това, казва, че на него било поръчано да им помага в тази нужда; той приел това поръчение и не се отказал от него. Като показал, по такъв начин, своето съгласие и единомислие (с апостолите), той по-нататък намира за необходимо да спомене и за своя разговор с ап. Петра, станал в Антиохия, и казва: А когато дойде Петър в Антиохия, аз му се лично опрях, защото се бе изложил на осъждане. Понеже, преди да пристигнат някои от Иакова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, почна да се спотаява и да страни, като се боеше от обрязаните 3).

          Мнозина, като четат тези думи на посланието без нужното внимание, мислят, че ап. Павел изобличава с тях лицемерието на ап. Петра; но това съвсем не е така; то не може да се допусне, тъй като ние ще намериме тука голямо благоразумие и у ап. Петра, и у ап. Павла, скрито отправено към ползата на слушателите. Но необходимо е по-рано да кажем нещо за дръзновението на ап. Петра и за това, как той винаги изпреварвал всички (Христови) ученици. Поради това той получил и своето име за твърдата и непоколебима вяра: когато били питани всички изобщо, той, като изпреварил другите, отговорил: Ти Си Христос, Синът на Живия Бог 4), за което тогава му били поверени и ключовете на небесното царство. Също така и на планината той бил единственият, който говорил; и когато (Господ) беседвал за кръста, и всички други мълчали, единственият той казал: милостив Бог към Тебе 5). И макар тези думи да не били плод на зряло разсъждение, все пак те произлизали от пламенна любов. Пък и навсякъде ние го виждаме по-ревностен, отколкото другите, и изпреварващ другите в опасностите. Така, когато (Господ) се явил на учениците на брега, той, докато другите бързали към брега на кораб, не можал да изчака, докато корабът дойде при брега; пък и след възкресението (на Господа), когато иудеите, като дъхали убийство и лудували, искали да изтребят (учениците), той, като излязъл, проявил смелост, издигнал гласа си и казал, че Разпънатият възкръснал и се намира на небесата. Но не едно и също нещо е да отваряш заключени

------------------------

1)       І Кор. 16; 2) Рим. 15, 25; 3) Гал. 2, 11, 12; 4) Мат. 16, 16; 5) Мат. 16, 22.

                                                                                                                                                                         129

 

 

Св. Йоан Златоуст

 

врати и да поставяш начало на делото, - и след това да продължаваш наченатото със същата смелост. И тъй, по какъв начин би могло да се случи, че този, който отдал душата си в ръцете на толкова множество народ, би започнал след това понякога да лицемери? Този, който, въпреки това, че бил подхвърлен на бичуване и на вериги, не се съгласил ни най-малко да отстъпи от своето дързновение, и притова в самото начало на проповедта, в центъра на столицата, дето го заплашвала толкова голяма опасност, - как е могъл такъв един човек да се бои от повярвалите между иудеите след толкова вече време, и в Антиохия, дето нямало никаква опасност, и след като той бил придобил вече велика слава и я засвидетелствувал с такива дела? Който не се страхувал от самите иудеи и притова в самото начало, в тяхната столица, как той, след изтичането вече на толкова време и, намирайки се в чужд град, започнал да се бои от тези, които се били отделили (от иудеите)? И тъй, ап. Павел говори това не против ап. Петра; той говори това обаче със същото намерение, с което казал: а що се отнася до най-видните (каквито и да са били те някогаш, мене е все едно) 1). Но за да не оставаме ние по-нататък в съмнение относно това, трябва да разкриеме причината на казаното. Апостолите, както аз казах по-горе, позволявали обрязването в Ерусалим, тъй като не било възможно да се откъснат изведнаж (иудеите) от закона; но когато те дошли в Антиохия, нищо подобно те вече не спазвали, но живеели еднакво с повярвалите от езичниците; така, без съмнение, постъпвал тогава и ап. Петър. Когато пък дошли от Ерусалим тези, които знаели, че той проповядвал там иначе, тогава той престанал да постъпва по езически, боейки се да ги оскърби, и изменил начина на живота, като имал пред вид две цели: да не приведе към съблазън повярвалите от иудеите, и да достави на ап. Павла благовиден случай за изобличение. Защото, ако този, който би изменил своя начин на мисли в Антиохия, тогава вярващите от иудеите биха помислили, че той постъпва така от страх пред ап. Павла, и учениците го биха обвинили в крайно лекомислие; а това би било не малка съблазън. Със своята промяна обаче той не би извикал такова подозрение у ап. Павла, тъй като на последния, който знаел всичко, било известно и намерението, с което действувал ап. Петър. Ето защо ап. Павел изобличава, а ап. Петър пренася това, щото учениците, като видят мълчанието на учителя, въпреки направения му упрек, още по-лесно да могат да изменят своя начин на мисли. Ако ап. Павел ги би увещавал не

------------------------

1)       Гал. 2, 6.

                                                                                                                                                                         130

 

 

Тълкувание на посланието до Галатяните. Глава 2.

 

при такива обстоятелства, той не би произвел нищо важно; а сега, като се възползувал от удобния случай за строго изобличение, той внушил много по-голям страх у учениците на ап. Петра. Ако пък ап. Петър, като изслуша изобличението, би започнал да противоречи, тогава някой справедливо би могъл да го обвини в това, че той изопачава строежа на спасението; а сега, когато единият изобличава, а другият мълчи, - повярвалите от иудеите били поразени от голям страх. Ето защо той така силно изобличавал ап. Петра.

          5. Виж, с каква предпазливост той говори, давайки възможност на благоразумните да забележат, че неговите думи не били дело на раздор, но дело на мъдро размисляне. А когато дойде Петър в Антиохия, аз му се лично опрях, защото се беше изложил на осъждане. Не казал: (бе се подхвърлил на упрек) от мене, - но: от другите. А ако и сам (ап. Павел) би го осъждал, той не би се осъмнил да каже това. Думите му пък: аз му се лично опрях, - са само образен израз. Ако те действително биха били несъгласни помежду си, тогава, разбира се, не биха започнали да изобличават един другиго в присъствието на учениците, тъй като с това те биха извикали голяма съблазън; а сега това струващо се несъгласие било полезно. И както ап. Павел отстъпил (на апостолите) в Ерусалим, така и те нему в Антиохия. А в какво се състоял спорът? Понеже, преди да пристигнат някои от Иакова (а последният бил сам учител в Ерусалим), той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, почна да се спотаява и да страни, като се боеше от обрязаните; боял се не от това, да не се подхвърли сам на опасност, - действително, този който не се боял в началото, още повече не е могъл да се бои сега, - но от това, да не би (учениците) да отстъпят (от Христовото учение); и сам ап. Павел казва на галатяните: боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил 1); и още на коринтяните: боя се, да не би, както змията прелъстила Ева, така и вашите умове да се повредят 2). Защото страхът от смъртта нямал никакво значение за тях, а страхът от гибелта на учениците силно поразявал техните души. Тъй че и Варнава се увлече от лицемерието им 3). Не се очудвай на това, че постъпката (на ап. Петра) той нарича лицемерие, защото, както аз вече казах, той не иска да разкрива намерението, с цел, щото (иудеите) да се изправят. Тъй като те били силно привързани към закона, заради това именно той нарича постъпката (на ап. Петра) лицемерие; изобличава ги също така силно, щото напълно да унищожи вко-

------------------------

1)       Гал. 4, 11; 2) ІІ Кор. 11, 3; 3) Гал. 2, 13.

                                                                                                                                                                         131

 

 

Св. Йоан Златоуст

 

ренилото се у тях предубеждение. А ап. Петър, слушайки това, също давал вид, като че ли действително бил виновен, с цел, щото поради направения му упрек, (повярвалите от иудеите) да се изправят. Ако ап. Павел би започнал да изобличава самите повярвали от иудеите, те с презрение и негодувание биха отхвърлили неговото изобличение, тъй като не хранили към него голямо уважение; сега пък, като видели, че техният учител, като бил изобличаван, мълчи, те не можели нито да пренебрегнат, нито да противоречат на това, което (ап. Павел) говорил. Но, когато видях, че те не постъпват право по евангелската истина 1). Нека да не ви смущават и тези думи, тъй като той ги говори не за изобличение на ап. Петра; той придава такъв вид на думите си, щото, като бъдат чути, да принесат полза на тези, които, чрез изобличаването на ап. Петра, трябвало да станат по-добри. Казах на Петра пред всички 2). Виждаш ли, как изправя другите? Затова именно и казал: пред всички, - щото и слушателите да се изплашат. Но какво си ти казал? Ако ти, бидейки иудеин, живееш по езически, а не по иудейски, защо караш езичниците да живеят по иудейски? 3) Обаче не езичниците, а иудеите били увлечени от лицемерие (по примера на ап. Петра); защо в такъв случай обвиняваш в това, което не е било? Защо обръщаш своята реч не против тези от иудеите, които лицемерили, а против езичниците? Защо също обвиняваш само ап. Петра, тогава когато и други лицемерили заедно с него? Нека пък да видиме, в какво се състои самото обвинение. Ако ти, бидейки иудеин, живееш по езически, а не по иудейски, защо караш езичниците да живеят по иудейски? Но, спотаявал се, (както казвал ап. Павел), само (ап. Петър); в такъв случай, какво искал той да достигне, казвайки това? Искал да направи, щото изобличението да не извика подозрителност против себе си. Ако той би казал: ти вършиш нещо лошо, като пазиш закона, - тогава повярвалите от иудеите биха го обвинили в дързост против своя учител; а сега, когато го обвинявал за своите ученици, т. е., за обърналите се между езичниците, той прави с това своята реч удобна за възприемане, и не само с това, но и с туй, че, като отклонил изобличението от всички други, обърнал го всецяло против апостола. Ако ти, казва, бидейки иудеин, живееш по езически, а не по иудейски; - тука той почти напълно явно говори на онези: вие подражавате на своя учител, а между това и сам той, като е иудеин, живее по езически. Той обаче не се изразил така ясно, защото иначе те не биха приели неговото увещание, а разкрива мисълта на ап. Петра под вид на упрек

------------------------

1)       Гал. 2, 14; 2) Гал. 2, 14; 3) Гал. 2, 14.

                                                                                                                                                                         132

 

 

Тълкувание на посланието до Галатяните. Глава 2.

 

за езичниците. Също така, ако той би казал: защо ти принуждаваш обърналите се между иудеите да живеят по иудейски? неговите думи биха били много по-непоносими; а сега, приемайки като че ли страната на учениците от езичниците, а не от иудеите, със самото това изправя последните. Упреците, разбира се, стават най-удобни за възприемане тогава, когато са не твърде сурови. Пък и между езичниците никой не могъл да обвинява ап. Павла, защото той говорел против иудеите. А всичко това насочил към добро ап. Петър със своето мълчание, като си дал вид, че е обхванат от лицемерие, за да освободи иудеите от действително лицемерие. И тъй, отначало той насочва речта си лично към ап. Петра, като казал: ако ти, бидейки иудеин, а после я обръща към всички изобщо, без да изключва и себе си, и казва така: ние по природа сме иудеи, а не грешници от езичниците 1). Неговите думи били в действителност само увещание, но на тях бил даден вид на укор поради намиращите се тука вярващи от иудеите.

          6. Същото той прави и на други места: като говори на вид едно, има предвид друго; така, например, когато в посланието си към Римляните казва: а сега отивам в Ерусалим, за да послужа на светиите 2). С това, разбира се, той не туй искал да каже и не искал само просто да ги уведоми за това, защо отишъл в Ерусалим, но искал да ги подбуди към съревнувание в милостинята. Защото, ако той би искал да посочи само причината на своето пътешествие, достатъчно било да каже: отивам (в Ерусалим), за да послужа на светиите; а сега, виж, колко много още присъединява. Защото Македония и Ахая благоволиха да направят някое подаяние за бедните светии в Ерусалим. Благоволиха, па и длъжни им са 3). И още: понеже, ако езичниците станаха съучастници в техните духовни блага, то длъжни са и там да услужат със своите телесни блага 4). Виж пък, как и в сегашния случай той поваля гордите помисли на иудеите, като достига едно чрез друго, и с власт продължава речта си, казвайки: ние по природа сме иудеи, а не грешници от езичниците. А какво значи: по природа иудеи? Ние, които не сме обърнати (proshvlutoi) от езичество, но сме от младенчество възпитани в закона, като оставихме предишния начин на живот, в който бяхме възпитани, прибягнахме към вярата в Христа. Обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, и ние повярвахме в Христа 5). Виж, с каква предпазливост той говори за всичко това. Ние оставихме закона, казва, не затова,

------------------------

1)       Гал. 2, 15; 2) 15, 25; 3) Рим. 15, 26, 27; 4) Рим. 15, 27; 5) Гал. 2, 16.

                                                                                                                                                                         133

 

 

Св. Йоан Златоуст

 

че той е лош, но затова, че е немощен. Поради това, ако законът не доставя оправдание, излишно е тогава и обрязването. Така, обаче, той говори сега; по-нататък пък показва, че обрязването е не само излишно, но и опасно; и особено забележително е това, че отначало той казал само: човек се оправдава не чрез дела по закона, а по-нататък се изразява много по-силно: ако пък, залагайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? 1). Ако, казва, вярата в Христа не може да ни оправдае, а е необходимо отново да следваме закона, тогава ние, като оставихме закона за Христа и не получихме оправдание чрез това оставяне, а се подхвърлихме на осъждане, трябва да признаем за виновник на осъждането, Тогова, към Когото преминахме, оставяйки заради Него закона. Виж, към каква неизбежна нелепост довел той своето слово и с каква сила се подвизавал? Ако не трябва да оставяме закона, казва той, а ние сме го оставили заради Христа, как тогава ще бъдеме съдени? Но защо така говориш и съветваш ап. Петра, който знаел това по-съвършено от всички? Не на него ли Бог открил, че не трябва необрязаният човек да се осъжда за това, че не е обрязан? Не той ли, като разсъждавал за това с иудеите, така силно им се противопоставял въз основа на това откровение? Не той ли също изпращал от Ерусалим ясни наставления относно това?

          И тъй, това той говори не за изправяне на ап. Петра, но, като намерил за необходимо да обърне речта си към ап. Петра, изобличавал между това учениците. Притова, тези думи се отнасят не само към галатяните, но и към всички тези, които, подобно на тях, страдат от същата болест. Защото, макар в сегашно време мнозина вече и да не се обрязват, но постят и пазят съботата заедно с тях, а, като вършат това, лишават сами себе, наравно с тях, от благодатта. Ако, действително, за тези, които се самообрязали, няма никаква полза от Христа, тогава, като се присъединяват към това още постът и съботата, и вместо една заповед се изпълняват две, - виж, каква опасност заплашва, която става от времето още по-силна! Те постъпвали така в началото, когато още съществувал техният град, храмът и всичко друго; тези пък, като са свидетели и на наказанието, което иудеите понесли, и на разрушението на техния град, и, въпреки това, пазят закона в още по-голяма мярка, какво оправдание могат да представят, щом като го пазят тогава, когато и самите иудеи, даже при всичкото си желание, не могат вече да го пазят? Ти си се

------------------------

1)       Гал. 2, 17.

                                                                                                                                                                         134

 

 

Тълкувание на посланието до Галатяните. Глава 2.

 

облякъл в Христа, станал си съучастник на Владиката, причислен си към висшия град, и все още пълзиш около закона? Как тогава ще ти бъде възможно да достигнеш (небесното) царство? Чуй думите на ап. Павла, който казва, че със спазването на закона се унищожава евангелието. И, ако искаш, узнай, как това е възможно, и тогава се уплаши и се постарай да избегнеш заплашващата бездна. Защо ти, действително, спазваш съботата и постиш заедно с (иудеите)? Без съмнение, затова, че се боиш да оставиш закона и неговите предписания; ти обаче не би се уплашил да оставиш закона, ако не би презирал вярата, като слаба и като такава, която не може сама по себе си да достави спасение. Защото, ако ти се боиш да не спазваш съботата, очевидно е, че си се уплашил от закона, като такъв, който има сила още и в сегашно време. Ако пък законът е пак нужен, без съмнение, нужна е не часто от него, и не една, каквато и да е заповед, но нужен е целият закон; а ако целият, тогава по такъв начин малко-по-малко ще се унищожи и оправданието чрез вяра. Ако ти спазваш съботата, защо се и не обрязваш? А ако се обрязваш, защо не принасяш и жертви? Ако, действително, е необходимо да изпълняваме закона, тогава необходимо е да го изпълняваме целия; ако пък не е необходимо да го изпълняваме целия, тогава не трябва да изпълняваме и част от него. Ако, от друга страна, ти се страхуваш да се подхвърлиш на осъждане за престъпването на една част от закона, още повече трябва да се страхуваш за престъпването на целия закон; а ако нарушението на целия закон не подхвърля на осъждане, ясно е, че не подхвърля на него и нарушението на частта; ако пък нарушението на една част подхвърля на осъждане, още повече тогава нарушението на целия закон. А ако е необходимо изпълнението на целия закон, тогава трябва да отстъпиш от Христа, или, като следваш Христа, да станеш престъпник пред закона. Защото, ако трябва да се изпълнява закона, тези, които го изпълняват, са престъпници, и виновник за това престъпване на закона ще се окаже у нас Христос, тъй като Той само освобождавал от (изпълнението на) закона, и на другите заповядал да освобождават.

          7. Виждаш ли, до какво стигат иудействуващите? Христа, причинителя на нашето спасение, те представят и за причинител на греха, както и ап. Павел казва: нима Христос е служител на греха? 1). След като той ги довел до такава нелепост, нему вече не били нужни доказателства за опровержението им, но достатъчно било едното отричане, поради което и казал само. Съвсем не! тъй като про-

------------------------

1)       Гал. 2, 17.

                                                                                                                                                                         135

 

 

Св. Йоан Златоуст

 

тив пълната нелепост и безсрамие не трябва да се изискват доказателства, а е достатъчно и едното отричане. Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник 1). Виж благоразумието на ап. Павла. Иудеите искали да покажат, че неспазващият закона е престъпник; а той говори напълно противното и показва, че изпълняващият закона е престъпник, и не само пред вярата, но и пред самия закон, тъй като под думите: отново градя, що съм разрушил, - той разбира закона. А неговите думи имат такъв смисъл: законът загуби своята сила, и ние потвърдихме това с туй, че, като го оставихме, прибягнахме към спасението чрез вярата. Затова, ако ние употребяваме усилия да възтановиме закона, със самото това ставаме престъпници, тъй като упорито искаме да пазиме това, което е отменено от самия Бог. По-нататък показва и това, по какъв начин е отменен законът. Чрез закона умрях за закона 2). Тези думи имат двоен смисъл: той или говори за закона на благодатта, защото и благодатта нарича обикновено закон, например, когато казва: защото законът на духа, който дава живот . . . ме освободи 3), - или пък разбира тука великия закон, като желае да покаже, че чрез същия този закон той умрял за закона, т. е., самият закон ме убеди повече да не го следвам. И, ако след това го следвам, със самото това ще го наруша. А как и по какъв начин? Моисей, като предсказвал за Христа, казва: пророк ще ви издигне Господ Бог от вашите братя, като мене, - Него слушайте 4). По такъв начин тези, които не се покоряват на Христа, престъпват закона. Но ние можеме и иначе да разбираме думите: чрез закона умрях за закона. Законът заповяда да се изпълнява всичко, написано в него, а неизпълняващия наказва. Затова ние всички сме умрели за закона, тъй като никой не го изпълнява. И виж, с каква предпазливост той и тука възстава против закона; той не казал: законът умря за мене, - но: аз умрях за закона. А тези думи имат такъв смисъл: както за бездушния и мъртвия е невъзможно да се подчинява на заповедта на закона, също така и за мене, който съм умрял от клетвата на закона, - защото аз умрях чрез това, което той (законът) казва. Следователно, той не трябва повече да изисква подчинение от умрелия, когото и сам той умъртвил, и, притова, със смърт не само телесна, но и духовна, чрез която подхвърлил и на телесна. А че той говори именно това, ясно показал от следващото. Та да живея за Бога, казва той. Разпънах се с Христа 5). Тъй като той казал: аз умрях, - за да не би някой да му каже:

------------------------

1)       Гал. 2, 18; 2) Гал. 2, 19; 3) Рим. 8, 2; 4) Втор. 18, 15; 5) Гал. 2, 19.

                                                                                                                                                                         136

 

 

Тълкувание на посланието до Галатяните. Глава 2.

 

как тогава си жив? той посочил причината на живота и показал, че макар законът и да умъртвил него, живия, но Христос, като приел мъртвия, оживотворил го чрез Своята смърт; и с това показва двойно чудо: първо, (Христос) оживотворил мъртвия, и второ, чрез смъртта дарувал живот. Под смърт той разбира тука живот, защото това именно показват неговите думи: та да живея за Бога. Разпънах се с Христа. Но по какъв начин, ще каже някой, той се съразпънал, щом бил жив и дишал? Че Христос бил разпънат, това е ясно; но как ти си се разпънал, и живееш? Виж, как той изяснява и това, казвайки и вече не аз живея, а Христос живее в мене 1). Като казал: разпънах се с Христа, - той указал на кръщението; с думите пък: и вече не аз живея, - на последвалия подир това начин на живот, чрез който се умъртвяват нашите (членове). А какво значи: Христос живее в мене? Това, казва, че аз не върша нищо, което не е угодно на Христа. Както под смърт той разбира не обикновена смърт, но смърт поради грехове, също така и под живот разбира освобождението от тях (греховете), защото не може да живееме по Бога иначе, освен като умираме за греха. И ето, както Христос претърпял телесна смърт, така и аз смърт по отношение на греха. Умъртвете, казва, вашите земни членове, каквито са: блудството, нечистотата, прелюбодеянието 2); и още: нашият вехт човек е разпънат 3), което станало в купела на кръщението. След това, ако ти оставаш мъртъв за греха, ще живееш за Бога; ако пък отново възкръснеш за греха, ще загубиш този живот. Но ап. Павел не е такъв; той останал през целия си живот мъртъв (за греха). И тъй, ако аз, казва той, живея за Бога с друг живот, а не с какъвто съм живеел в закона, и станах мъртъв за закона, не мога вече да изпълня нищо от закона.

          8. Виж, колко правилен е неговият живот и се почуди особено на тази блажена душа! Той не казал: аз живея, - но: Христос живее в мене. Кой ще дръзне да оспорва истината на тези думи? Действително, тъй като той проявил пълно послушание към Христа, отказал се от всичко временно и вършил всичко по Неговата воля, затова и не казал: аз живея за Христа, - но, което е много по-важно: Христос живее в мене. Както грехът, като завладее човека, живее сам в него, насочвайки душата му по свое желание, също така, ако с умъртвяването на греха човек върши благоугодното на Христа, такъв живот е вече не живот на човек, но на живеещия в нас, т. е., на дей-

------------------------

1)       Гал. 2, 20; 2) Кол. 3, 5; 3) Рим. 6, 6.

                                                                                                                                                                         137

 

 

Св. Йоан Златоуст

 

струващия и управляващия (на Христос). А тъй като той казал: разпънах се с, - и: вече не . . . живея, а съм умрял, и на мнозина се сторило, че той говори нещо невероятно, затова и добавил: а дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божия 1). Това, което е казано от мене, казва той, се отнася към духовния живот; ако пък някой иска да узнае и сегашния мой плътски живот, (нека знае), че такъв (живот) е станал възможен за мене само чрез вярата в Христа. Що се отнася до предишния начин на живот и закона, аз съм заслужил най-голямо наказание и отдавна вече би трябвало да загина: всички съгрешиха и са лишени от славата Божия 2); но Христос искупил нас, осъдените вече на смърт, и ни искупил тогава, когато се намирахме вече в очакване на изпълнението на тази присъда и когато всички ние бяхме вече мъртви, ако не действително, то поради смъртната присъда за нас. И след това вече, когато законът ни осъди и Бог присъди на смърт, Христос, като дойде и предаде самия Себе Си на Смърт, освободи всички нас от смъртта. Затова, дето живея сега в плът, живея с вярата. А ако това не би станало, нищо тогава не би могло да попречи на всеобщата гибел, както това се случило през време на потопа; само пришествието на Христа, като отстранило Божия гняв, ни дало възможност да живеем с вярата. А че той действително говори това, чуй следващото по-нататък; като казал: а дето живея сега в плът, живея с вярата, - той добавил още: в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене 3). Какво правиш ти ап. Павле, като присвояваш на себе си общото на всички и отнасяш изключително към себе си това, което е направено зъ целия мир? Действително, той не казал:Който ни възлюби, - но: Който ме възлюби. Евангелистът между това казва: Бог толкова обикна света 4), - пък и ти сам на друго място казваш: Този, Който Своя Син не пожали, но Го отдаде не за тебе, а за всички 5); и още: за да си придобие особен народ 6). И тъй, какво пък значи казаното от него тука? Като си представил цялата безнадеждност на човешкото естество и неизразимата грижа на Христа, а също и това, от което Той ни освободил и което ни дарувал, (апостолът), като бил обхванат от пламенна любов към Него, говори именно по такъв начин. Така и пророците често наричат общия на всички Бог свой, казвайки: Боже, Боже мой, к Тебе утреннюю 7). Освен това, с туй той искал да покаже, че всеки от нас е задължен с такава справедлива благодар-

------------------------

1)       Гал. 1, 20; 2) Рим. 3, 23; 3) Гал. 2, 20; 4) Иоан 3, 16; 5) Рим. 8, 32; 6) Тит. 2, 14; 7) Псал. 62, 1.

                                                                                                                                                                         138

 

 

Тълкувание на посланието до Галатяните. Глава 2.

 

ност към Христа, с каквато (той би бил задължен), ако Христос би дошъл и за единия него. Христос не би се отказал да приеме на Себе Си такова ходатайство и за едного, защото и всеки човек поотделно Той обича в такава мярка, в каквато и целия мир. При това, макар жертвата да е била пренесена за цялата природа, била достатъчна за спасението на всички, възползували се обаче от нея само повярвалите. И обстоятелството, че не всички се обърнали (към Христа), във всеки случай не могло да Го удържи от такова ходатайство, но, както споменатото в евангелието угощение било приготвено за всички и, когато на него не пожелали да дойдат поканените, Той все пак не го отменил, а поканил други 1), - също така постъпил Той и тука. И овцата, която, от деветдесет и девет, се заблудила, била една, но все пак Той не я предрял 2). Същото дава да се разбере и ап. Павел, когато, като разсъждава за иудеите, казва: Та какво, ако някои не са повярвали? Нима неверието им ще унищожи Божията вярност? Съвсем не! Нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив 3). И тъй, след като Христос те възлюбил толкова много, че отдал самия Себе Си, и, когато си вече нямал надежда за спасение, те привел към един толкова велик и толкова висок живот, ти, като си получил такива блага, все пак отново се обръщаш към ветхозаветното? Като изследвал, по такъв начин, грижливо това, което изисквало изследване, той завършва своята реч с възклицание, казвайки: не отхвърлям Божията благодат 4). Нека чуят това тези, които и сега още живеят по иудейски и са привързани към закона: казаното се отнася и към тях. Ако чрез закона е оправданието, тогава Христос напразно умря 5). Що може да бъде по-тежко от този грях? Кои други думи са по-способни от тези да засрамят? Защото ако Христос е умрял, очевидно затова, че законът не е в състояние да ни оправдае; ако пък законът оправдава, тогава смъртта на Христа е безполезна. Но няма ли да бъде безрасъдно да наричаме безполезно и напразно това толкова велико, толкова страшно и надвишаващо човешкия ум дело, това неизразимо тайнство, което с нетърпение очаквали патриарсите, което предсказвали пророците, на което, гледайки, се ужасявали ангелите, и което по справедливост се признава от всички за най-главно дело на Божия промисъл за нас? Като представил, по такъв начин, за висша степен на нелепост това, да считаме извършването на едно толкова велико и важно дело за безполезно (а това именно доказвали постъпките на галатяните), той по-нататък ги порицава, казвайки така:

------------------------

1)       Лук. 14, 16; 2) Мат. 18, 12; 3) Рим. 3, 3, 4; 4) Гал. 2, 21; 5) Гал. 2, 21.

                                                                                                                                                                         139

 

 

ГЛАВА ТРЕТА.

 

                                                   О, неразумни галатяни! Кой ви омая . . . пред

                                            очите на които Исус Христос бе изобразен така,

                                            като да бе разпнат помежду ви? 1)

 

          1. Тука той преминава вече към друг предмет. В предидущите глави той само показал, че станал апостол не от човеците и не чрез човеците, и че нямал нужда от научаване от апостолите; тука пък, след като вече представил себе си като достоен за доверие учител, беседва с по-голяма власт, сравнявайки помежду си закона и вярата. Така, в началото той казва: чудя се, че тъй скоро преминавате 2); а тука: о, неразумни галатяни! Тогава той скривал своето негодувание, а сега, след като защитил себе си, той го разкрил и показал. Когато пък той ги нарича неразумни, не се очудвай на това: като постъпва така, той не нарушава Христовия закон, който запрещава да наричаме своя брат безумен 3), а го строго изпълнява. Защото там не е казано просто: който нарече брата си безумен, - но: който нарече напразно. Някои пък от галатяните с пълна справедливост заслужават това название, тъй като те, след толкова много и толкова велики благодеяния не преставали да се придържат от предишните обичаи, като че ли нищо особено не се било случило с тях. Ако пък ти наричаш ап. Павла обидник за това, тогава трябва и ап. Петра за Анания и Сапфира 4) да наречеш човекоубиец. Но, ако е нещо безумно, да се каже първото, още по-безумно е, да се каже последното. А ти обърни внимание на това, че той употребил такава строгост не в самото начало, но след изобличенията и доказателствата, когато те били вече получили това порицание като че ли не от него, но като необходимо следствие от самите изобличения. Действително, само след като той вече доказал, че те отхвърлят вярата и представят смъртта на Христа за излишна, той добавя това порицание, което било, притова, по-леко от туй, което те заслужавали, тъй като те били достойни за порицание с още по-строги изрази. Но виж, как той веднага, щом ги укорил, смекчава своята реч. Той не казал: кой ви измами? кой злоупотреби с вашата простота? кой ви въведе в заблуждение? но: кой ви омая 5) като не ги освобождава по такъв начин от порицание, а в същото време ги и похвалява в известна степен. С това той показва, че

------------------------

1)       Гал. 3, 1; 2) Гал. 1, 6; 3) Мат. 5, 22; 4) Деян. 5; 5) В гръцкия текст стои: ejbavskanen = оклевети, омагьоса.

 

                                                                                                                                                                         140

 

 

Тълкувание на посланието до Галатяните. Глава 3.

 

предишните техни постъпки били достойни за завиждане и че случилото се с тях било дело на злобата на дявола, който се бил силно ядосал от тяхното благоденствие. Когато пък ти слушаш тука думата завист, или в евангелието лукаво око 1), което значи същото, не помисляй, че само устремяването на очите може да повреди на тези, към които те гледат, защото окото, като член на тялото, не може да бъде само по себе си завистливо; тука Христос нарича така завистта. Защото назначението на очите е да гледат; да гледат пък лукаво, зависи от развратеното сърце. Тъй като чрез чувството зрение влиза в нашата душа знание за разглежданите от нас предмети, и тъй като, например, богатството, в повечето случаи, възбужда у нас завист, а богатството ние виждаме с очите си, както също началниците и тяхната свита, затова той нарекъл лукаво такова едно око, което не гледа просто, а гледа със завист и душевна злоба. Като казва пък: кой ви омая? той показва, че завиждащите вършат това не от благожелание и не за попълване на недостигащото, но затова, щото да унищожат и туй, което съществува. Защото делото на завистта не е да попълва надостигащото, но да отнима нещо и от туй, което е вече попълнено, с цел, щото после да лиши от всичко. И това той говори не затуй, че завистта има сила сама по себе си (да вреди), но затуй, че тези, които учили на това, се заели с туй поради завист. Пред очите на които Исус Христос бе изобразин така, като да би разпънат помежду ви 2). Не обаче в галатийската страна Той бил разпнат, а в Ерусалим; защо тогава (апостолът) казва: помежду ви? С това той иска да посочи силата на вярата, която може да види и отдалеченото. И той не казал: разпнат, - но: бе изобразен . . . разпнат, - ясно показвайки с това, че те с очите на вярата виждали това много по-добре, отколкото някои от тези, които присъствували там и гледали на извършващото се пред тях. Действително, мнозина от тези, последните, като виждали всичко това със собствените си очи, не получили никаква полза, а онези (галатяните), макар и да не са видели това с очите си, обаче със силата на вярата го видели още по-ясно. А като казвал това, той ги и укорявал, и заедно с това и хвалил. Хвалил за това, че те приели всичко станало с пълна увереност в истината, а укорява за това, че те оставили Тогова, Когото видели съблечен за тях, привързан към стълба, прикован на кръста, оплют, поруган, напоен с оцет, хулен от разбойниците, прободен с копие (всичко това той обгърнал с

------------------------

1)       Мат. 6, 23; 2) Гал. 3, 1. В царковно-славянския превод, както и в гръцкия текст стои: имже пред очима Iисус Христос преднаписан бысть в вас распят.

                                                                                                                                                                         141

 

 

Св. Йоан Златоуст

 

думите: бе изобразен . . . разпънат помежду ви, - и, като Го оставили, обърнали се към закона без ни най-малко да се очудят на тези Негови страдания. Ти пък забележи, как (апостолът), като оставил небето, земята, морето и всичко друго, проповядвал Христовата сила, като навсякъде прославял (само) кръста. Това било върхът на бижествения промисъл за нас. Това само искам да науча от вас: чрез дела по закона ли получихте Духа, или чрез послушаниена вярата? 1) Тъй като вие, казва, не слушате продължителни наставления и не искате да видите всичкото величие на Божието домостроителство, затова аз искам да ви убедя с не много думи и с най-кратко доказателство, като виждам вашето крайно невежество. По-горе той ги вразумявал с беседа, обърната към ап. Петра, тука пък обръща речта си непосредствено към тях, заимствувайки всичко, служащо за убеждаването им, не от това, което се случило на друго място, но от това, което произлизало с тях, и ги убеждава и уверява не само чрез дарованията, които били у тях общи с другите, но и чрез тези, които били съобщени собствено на тях. Затова и казва: това само искам да науча от вас: чрез дела по закона ли получихте Духа, или чрез послушание на вярата? Вие получихте Святия Дух, казва той, правихте много чудеса, знамения, като възкресявахте мъртви, очиствахте прокажени, пророчествувахте и говорехте на разни езици. Законът ли ви даде такава сила? Но преди вие не правехте нищо подобно. Следователно вярата.

          2. И тъй, не е ли дело на крайно безумие, да оставите вярата, която ви е дарувала толкова велики дела, и отново да се обърнете към закона, който не ви е дал нищо подобно? Толкова ли сте неразумни? След като наченахте с дух, с плът ли сега свършвате? 2) Пак навреме той ги укорил. Би трябвало вие, казва, с течение на времето, да увеличите своя успех във вярата; а вие не само нищо не сте прибавили, но още сте се върнали назад. Други, като започват с малкото и като успяват постепенно, накрай възлизат към голямото, а вие, като започнахте с голямото, преминахте към противното. Ако вие бихте започнали и с плътското, и в такъв случай би трябвало да се издигнете до духовното; а сега вие, като започнахте с духовното, върнахте се към плътското, тъй като да върши човек знамения е нещо духовно, а да се обрязва плътско. А вие от знаменията преминахте към обрязването, като постигнахте истината, върнахте се към образите, след съзерцанието на слънцето търсите светилника, след твърдата храна обръщате се към млякото. И той не казал: с плът ли завършвате (telei`sqe)

------------------------

1)       Гал. 3, 2; 2) Гал. 3, 3.

                                                                                                                                                                         142

 

 

Тълкувание на посланието до Галатяните. Глава 3.

 

 - но: с плът ли . . . свършвате (ejpitele ste), като показва с това, че лъжеучителите, като ги хванали, умъртвили ги като безсловесни животни, щом те сами, доброволно се съгласили да търпят всичко, което било на тях угодно, - подобно на това, когато някой пълководец и в същото време храбър воин, след като бил вече спечелил безбройни трофеи и победи, би предал самия себе си на изменниците за поругание, би им позволил без всякакво съпротивление, да заклеймат неговото тяло. Нима напразно толкова много претърпяхте? Да беше само напразно! 1) Това би трябвало да ги порази още по-силно, отколкото казаното по-горе. Възпоминанието за знаменията не можело да подействува върху тях така силно, както посочването на подвизите и страданията, които те претърпели за Христа. Те искат, казва той, щото вие да загубите всичко това, което сте претърпели (за Христа), и се стараят да ви лишат от заслужения венец. Но после той, за да не би да порази твърде много тяхната душа и да съкруши техните сили, не дочаквайки отговор от тях, веднага добавил: да беше само напразно!. Ако вие, казва, поискате да се вразумите и изправите, това няма да бъде без полза. Какво ще кажат сега тези, които отхвърлят покаянието? Действително, ето, галатяните били получили и Св. Дух, вършили знамения и били изповедници, като претърпяли заради Христа безбройни опасности и гонения, и след такива добри дела отпаднали от благодатта. И все пак, казва (апостолът), ако вие поискате, можете отново да достигнете предишното си състояние. Тоя, прочее, Който ви дарува Духа и прави между вас чудеса, чрез дела по закона ли върши това или чрез послушание на вярата? 2) Вие се удостоихте с такъв дар и направихте толкова чудеса, затова ли, казва той, че спазвахте закона, или затова, че пазехте вярата? Разбира се за вярата. Тъй като (лъжеучителите) тълкували това от една или друга страна, и навсякъде разгласяли, че вярата, без съединение със закона, няма сила, затова (апостолът) утвърждава противното, именно, че с присъединението на заповедите на закона вярата няма да принесе вече никаква полза, тъй като вярата има само тогава сила, когато към нея не се привнася нищо от закона. Вие, които искате да се оправдаете със закона, казва тоа, . . . отпаднахте от благодатта. 3) Но за това той говори по-долу, когато пише с по-голямо дързновение, като получил вече за това основание от доказаното; а сега само прокарва път към това. Вие, казва, получихте Духа и вършихте знамения тогава, когато обръщахте внимание на вярата, а не на закона. После, тъй като ставало дума за закона, той привел и друго доказателство, притова най-спорното, като представил

------------------------

1)       Гал. 3, 4; 2) Гал. 3, 5; 3) Гал. 5, 4.

                                                                                                                                                                         143

 

 

Св. Йоан Златоуст

 

за пример Авраама, и твърде навреме, и с голяма полза, казвайки така: тъй Авраам повярва на Бога, и това му се вмени за оправдание 1). И извършените от вас чудеса, казва, доказват силата на вярата, но, ако желаете, аз ще се постарая да ви уверя в това и с примери от ветхозаветната история. А тъй като те имали голямо уважение към този патриарх, затова той представя него за пример, показвайки, че и той се бил оправдал чрез вярата. Ако пък и той, който живеел преди благодатта, се оправдал чрез вярата, макар да бил преукрасен и с добри дела, още повече тогава вие. А каква загуба претърпял той от това, че не се намирал под закона? Никаква; и едната вяра била достатъчна за неговото оправдание. Но тогава, ще кажат, нямало още закон. И сега няма закон, както нямало и тогава. Ето, затова именно апостолът, като желаел да докаже, че законът сега не е нужен, представил за пример човек, оправдан преди закона, за да не срещне подобно възражение. Действително, както тогава законът не бил още даден, така и сега, като е даден, получил своя край. После, тъй като те се много гордеели със своя произход от Авраама 2), и се бояли, да не би, с оставянето на закона, да се лишат от родството си с него, затова ап. Павел и туй обръща отново в противно и разсейва страха, показвайки, че вярата именно утвърждава предимно родството с него. И макар той да доказал това в посланието си към Римляните, все пак и тука не по-малко подкрепя същото, като казва: знайте, прочее, че ония, които се облягат на вярата, са синове Авраамови 3). После и тази истина потвърждава със свидетелство от ветхия завет: и писанието, казва, като предвиждаше, че Бог чрез вяра оправдава езичниците, отнапред благовести на Авраама: в тебе ще бъдат благославяни всички народи 4). И тъй, ако не тези, които имат естествено родство с него, са негови синове, но тези, които подражават на неговата вяра (това именно значат думите: в тебе . . . народи), ясно е тогава, че (и вярващите езичници) се въвеждат в това родство.

          3. С тези думи той показва и друго, твърде важно нещо. Тъй като тях смущавала мисълта, че законът е по-древен от вярата, а вярата е след закона, затова той унищожава и това тяхно недоумение, като показва, че вярата е по-древна от закона, и че това се вижда ясно от примера на Авраама, тъй като последният получил оправдание преди да се яви законът. А заедно с това показва, че и случилото се в паследните времена станало според пророчеството: и Писанието, казва, като предвиждаше, че Бог чрез вяра оправдава езичниците, а не чрез закона, отнапред благовести на

------------------------

1)       Гал. 3, 6; 2) Иоан 7, 33; 3) Гал. 3, 7; 4) Гал. 3, 8; Бит. 12, 3.

                                                                                                                                                                         144

 

 

Тълкувание на посланието до Галатяните. Глава 3.

 

Авраама 1). А какво значи това? Сам законодателят, казва той (с това), преди да даде закона, определил, щото езичниците да се оправдават чрез Вярата. И не казал: открил, - но: благовести 2), - затова, щото ти да знаеш, че на един такъв начин на оправдание се радвал и патриархът, и силно желаел, да бъде това приведено в изпълнение. Но, тъй като те се бояли още и от нещо друго, (защото) написано било: проклет е всеки, който не изпълнява постоянно всичко, що е писано в книгата на този закон 2), затова той отстранява и този страх, като обръща премъдро и благоразумно към противната страна казаното в закона, и показва, че тези, които са оставили закона, не само не са проклети, но са и благословени, а придържащите се от закона не само не са благословени, но са и проклети. Онези (ревнителите на закона) казвали, че този, който не спазва закона, е проклет; той пък (апостолът) показва, че този, който спазва законът, е проклет, а който не го спазва благословен. Те казвали също, че този, който се надява на вярата, е проклет; той пък показва, че този, който се надява само на едната вяра, е благословен. А как той доказва всичко това? Ние ви съобщихме не нещо необикновено, поради което трябва да бъдете особено внимателни към това, което ще бъде казано по-нататък. Апостолът посочил вече това и по-горе, като изтъкнал, че Писанието предсказало на патриарха: в тебе ще се благославят всички народи. А тогава нямало още закон, но имало вяра; затова той извел следното заключение: и тъй, ония, които се облягат на вярата, биват благословени заедно с верния Авраам 3). Но, за да не би да противоречат на това и да кажат: (Авраам) получил напълно справедливо оправдание чрез вярата, защото тогава нямало още закон; ти обаче ми покажи, че вярата оправдавала и след като законът бил даден, - (апостолът) преминава и към това и показва нещо повече от туй, каквото те изисквали, - не само това, че вярата оправдава, но и това, че законът предава на проклятие тези, които се придържат от закона. А за да разбереш това, чуй, какво казва сам апостолът: а всички, които се облягат на дела по закона, се намират под проклятие 4). Но това е положение, което изисква още доказателство. А как може то да бъде доказано? -(На всекиго това е ясно) от самия закон: проклет е всеки, който не изпълнява постоянно всичко, що е писано в книгата на този закон. А че чрез закона никой не се оправдава пред Бога, за всекиго е явно 5). Действително, всички са съгрешили и се намират под проклятие. Но това той още не казва, за

------------------------

1)       Гал. 3, 8; 2) Гал. 3, 10; Втор. 27, 26; 3) Гал. 3, 9; 4) Гал. 3, 10; 5) Гал. 3, 10, 11.

                                                                                                                                                                         145

 

 

Св. Йоан Златоуст

 

да не помислят, че той сам изказва своето мнение, а отново го потвърждава със свидетелство, което, в не много думи, съдържа в себе си едното и другото това, че никой не е изпълнил закона (поради което всички били проклети), и това, че вярата оправдава. А какво е това свидетелство? Из пророка Авакума, който казва така: праведният чрез вяра ще бъде жив 1). То показва не само това, че оправданието зависи от вярата, но и това, че чрез закона е невъзможно човек да се спаси. Тъй като никой, казва, не е изпълнил закона, а за престъпването му всички се подхвърлили на проклятие, затова е открил друг, по-удобен път (за оправдание), - чрез вярата; а това служи като най-силно доказателство за туй, че никой не може да се оправдае чрез закона. Действително, пророкът не казал: праведният чрез закона ще бъде жив, - но: - чрез вярата. А законът не иска вяра; но говори: който изпълни тия неща, той ще бъде жив чрез тях 2). Законът, казва (апостолът), изисква не само вяра, но и дела; благодатта пък спасява и оправдава чрез вярата. Виждаш ли, как той доказал, че придържащите се от закона се подхвърлили на проклятие затова, че е невъзможно той да се изпълни? Но по какъв начин вярата притежава силата да оправдава? Той това съобщил по-рано, и го доказал с голяма сила. Тъй като законът бил безсилен да приведе човека към оправдание, затова е намерено друго, достатъчно средство вярата, която, невъзможното по закона, прави възможно със себе си. И тъй, ако и Писанието казва, че праведният ще бъде жив чрез вярата, отричайки спасението чрез закона, и ако Авраам получил оправдание чрез вярата, ясно е тогава, че силата на вярата е велика. И тъй, ясно е, че непребиваващият в закона е проклет, а пребиваващият във вярата праведен. Но с какво можеш ти да ни докажеш, ще каже някой, че онова проклятие повече няма да съществува? Защото Авраам бил преди закона, а ние, като сме попаднали веднаж под ярема на робството, сами сме се подхвърлили на проклятие: а кой е разрушил това проклятие? Виж, с каква бързина той отива срещу това възражение, макар против него, разбира се, да било достатъчно и казаното по-рано. Действително, как може да подлежи на проклятие този, който бил веднаж оправдан, и умрял за закона, и получил нов живот? Все пак той не се задоволява с всичко това, но и по друг начин още доказва туй, като написал: Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва, защото писано е: проклет е всеки, който виси на дърво 3). А и на друга клетва още подлежал народът, както се казва: проклет е всеки, който не изпълнява постоянно всичко,

------------------------

1)       Гал. 3, 11; Авак. 2, 4; 2) Гал. 3, 12; 3) Гал. 3, 13; Втор. 21, 23.

                                                                                                                                                                         146

 

 

Тълкувание на посланието до Галатяните. Глава 3.

 

що е написано в книгата на закона 1). Но какво от това? Нека народът подлежи на това проклятие, тъй като той не го изпълнявал постоянно, пък и нямало никой, който би могъл да изпълни целия закон; но Христос заменил това проклятие с друго, което казва: проклет е всеки, който виси на дърво 2). А тъй като и онзи, който виси на дърво, е проклет, и който престъпва закона, се намира под клетва, между това когато този, който желае да разруши тази клетва, трябва да бъде свободен от нея и е длъжен да приеме върху себе си тази (незаслужена) клетва, вместо онази (заслужената), затова Христос приел върху Себе Си такава клетва и с нея унищожил заслужената. И както, когато някой невинен, като се е решил да умре вместо осъден на смърт, с това го избавя от смърт, - също така направил и Христос. Тъй като Христос не подлежал на проклятие за престъпване на закона, затова и приел върху Себе Си, вместо заслуженото от нас, незаслуженото от Него проклятие, за да освободи всички от заслуженото, - тъй като Той не бил извършил грях, и нямало лъжа в устата Му 3).

          4. И тъй, подобно на това, както умрелият за тези, които били длъжни да умрат, ги освобождава от смърт, също така и приелият върху Себе Си проклятието освободил от проклятието. Та благословението Аврамово . . . да се разпростре върху езичниците 4). А по какъв начин върху езичниците? В твоето семе, казано е, ще се благославят всички народи 5), т. е., в Христа. Ако пък това е било казано за иудеите, как тогава би било съобрязно със здравия разум, щото подлежащите на проклятие за нарушението на закона да станат причинители за благославянето на други? Защото никой от намиращите се под проклятие не може да съобщи на другиго благословението, от което сам той е бил лишен. Оттука е ясно, че всичко това е казано за Христа, тъй като Той бил Авраамово семе, и чрез Него се благославят народите, и, по такъв начин, се изпълва обещанието за Св. Дух. Като указва именно на това, и (апостолът) казал: за да получат обещания Дух чрез вярата 6). А тъй като благодатта на Духа не може да се излее върху неблагодарния и намиращия се във вражда, затова те (езичниците) ще се благославят, преди всичко, чрез снимане на проклятието; след това, като се оправдаят чрез вярата, ще получат благодатта на Св. Дух. По такъв начин кръстът унищожил клетвата, а вярата въвела оправданието, оправданието пък изпратило благодатта на Св. Дух. Братя, говоря по човешки: и човешко завещание, утвърдено вече, никой не раз-

------------------------

1)       Гал. 3, 10; Втор. 27, 26; 2) Гал. 3, 13; 3) Ис. 53, 9; 4) Гал. 3, 14; 5) Бит. 22, 18; 6) Гал. 3, 14.

                                                                                                                                                                         147

 

 

Св. Йоан Златоуст

 

валя, нито допълва. 1) Какво значи: говоря по човешки? Това значи: аз се ползувам от човешки примери. Тъй като той подкрепил своето слово и със Св. Писание, и с чудесата, станали у тях, и с Христовите страдания, и с примера на патриарха, затова, накрай, се обръща към всеобщия обичай. Той има навик да употребява постоянно подобен начин на доказателство, както затова, да смекчи своята реч, така и затова, да я направи по-удобна за приемане и по-разбираема за най-неспособните. Така, като беседва с коринтяните, той казва: кой, като пасе стадо, не яде мляко от него? кой, като насади лозе, не яде от плодовете му? 2) И на евреите също казва: понеже едно завещание добива сила само след смърт; то няма никаква сила, докле завещателят е жив 3). И от много други места всеки може да се увери, че той обича да употребява такъв род доказателства. Пък и сам Бог във ветхия завет, често говори по такъв начин, като например: еда забудет жена отроча свое? 4) и пак: ще каже ли произведението на грънчаря: какво правиш ти? 5) А у Осия Той уподобява Себе Си на мъж, презиран от жена си. 6) И във ветхозаветните образи всеки може да види много нещо, заимствувано от човешки примери, например, когато пророкът се опасва или слиза в дома на грънчаря 7). И тъй, какво значи приведеният (от апостола) пример? Това, че вярата била по-древна, а законът се явил после, има временно значение и е даден затова, щото да приготви пътя за вярата. Поради това и казва: братя, говоря по човешки. Като ги нарекъл по-горе неразумни, тука ги нарича братя; по такъв начин едновременно ги и мъмри, и утешава. И човешко завещание, утвърдено вече. 8) Ако човек, казва, направи завещание, ще се осмели ли някой после да го промени, или да прибави нещо? Това именно значи думата: допълня 9). Затова още повече не трябва да вършим туй по отношение към Божия завет. А на кого Бог направил завещание? Обещанията, казва, бидоха дадени на Авраама и на семето му. Не е казано: и на семената, като за мнозина, а като за едного: и на семето ти, който е Христос. Аз пък казвам, че законът, който се яви след четиристотин и трийсет години, не отменя утвърдения по-преди от Бога завет за Христа, та обещанието да изгуби сила. Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание, а на Авраама Бог го дарува по обещание 10). И тъй, ето и Бог направил завещание на Авраама, като казал, че езичниците ще получат благословение чрез

------------------------

1)       Гал. 3, 15; 2) І Кор. 9, 7; 3)Евр. 9, 17; 4) Ис. 49, 15; 5) Ис. 29, 16; 45, 9; 6) Ос. 1, 2; 7) Иерем. 18, 2; 8) Гал. 3, 15; 9) Гал. 3, 15. В гръцкия текст стои: ejpidiatavssetai. В църковно-славянския превод: приповелевает; 10) Гал. 3, 16 18.

                                                                                                                                                                         148

 

 

Тълкувание на посланието до Галатяните. Глава 3.

 

неговото семе; как може законът в такъв случай, да унищожи тези (благословения)? А тъй като никой пример не може да представи изобразявания от него предмет, затова именно той по-рано казал: говоря по човешки. Не извеждай от приведения пример нищо нисъобразно с Божието величие. Гледай от най-висока страна на този пример: Бог обещал на Авраама, че чрез неговото семе ще се благославят народите; неговото семе пък по плът е Христос. След четиристотин и тридесет години се явил законът. И тъй, ако законът дарува благословение, и живот, и оправдание, тогава посоченото обещание няма сила. Но какво пък значи това: човешкото завещание никой не унищожава, а Божието завещание, след четиристотин и тридесет години става недействително? Наистина, ако това, което туй завещание обещало, го дава не то, а друг вместо него, тогава то, очевидно, е отхвърлено. Но има ли тука някакъв смисъл? И тъй, защо пък ще кажат, законът е даден? Поради престъпленията. 1) По такъв начин и законът не е излишен. Виждаш ли, как той съгласува всичко? Как той с много очи гледа на всичко? Тъй като той превъзнесъл вярата и показал, че тя е по-древна от закона, затова, да не би някой да помисли, че законът е излишен, той изправя и това заблуждение, като показал, че законът е даден не напразно, но за много голяма полза: поради престъпленията, - т. е., щото иудеите да не живеят без страх и да не стигнат до крайно нечестие, тъй че законът да служи за тях вместо юзда, като ги научава, усмирява и удържа от нарушението ако и не на всички, поне на някои заповеди. По такъв начин, не малка била ползата и от закона. Но до кое време? Докле дойде семето, към което се отнася обещанието 2), - казва той, като разбира (под семето) Христа. И тъй, ако законът е даден само за времето до Христовото пришествие, защо тогава ти го продължаваш по-нататък, и зад пределите на отбелязания срок? И е предаден чрез Ангели, с ръка на посредник. 3) Ангели той нарича или свещениците, или самите ангели, като служители при даването на закона. Посредник пък той нарича тука Христа, като показва, че Той и преди бил такъв и че Той сам дал и закона. Но посредникът не бива посредник само на едного, а Бог е един. 4)

          5. Какво ще кажат тука еретиците? Защото, ако (само Отец) е единият истински Бог 5), и поради това Синът не може вече да бъде истински Бог, тогава Той, следователно,

------------------------

1)       Гал. 3, 19; 2) Гал. 3, 19; 3) Гал. 3, 19; 4) Гал. 3, 20. В гръцкия текст: oJ de; mesivthV eJno;o oujk e[stin: oJ de; QeovV ei`V ejstivn. В църковно-славянския превод: Ходатай же единаго несть: Бог же един есть; 5) Иоан 17, 3.

                                                                                                                                                                         149

 

 

Св. Йоан Златоуст

 

не е и Бог, тъй като е казано: Бог е един 1). Но ако, въпреки това, че Отец се нарича един Бог 2), и Синът е Бог, очевидно е тогава, че ако Отец се нарича истински, - и Синът е истински. А посредникът, казва, бива посредник между някакви две страни. Между кого пък Христос бил посредник? Ясно е, че между Бога и човеците. Виждаш ли, как той доказва, че сам (Христос) дал и закона? Ако пък Той сам дал закона, тогава има власт и да го отмени. И тъй, законът, противен ли е на Божиите обещания? 3) Ако в семето на Авраама били дадени благословенията, а законът въвежда проклятие, тогава той, разбира се, е противен на Божиите обещания. Как пък той разрешава това противоречие? Отначало просто отрича казаното, думайки: съвсем не! 4) а после доказва (отричаното), казвайки така: защото ако беше даден закон, който да можеше да животвори, то наистина оправданието щеше да бъде от закона 5). А тези думи имат такъв