< съдържание Буква З ^ >

Закон

В Св. Писание, означава понякога цялото слово Божие - Пс. 19:7-11, 119; Ис. 8:20; понякога Стария Завет - Йн. 10:34, 15:24, и понякога петте Мойсееви книги, които съставяха първия от трите части на Еврейското Писание - Лк. 24:44; Д.А. 13:15. Петте Мойсееви книги, вероятно бяха "законът", препис на който всеки цар, беше задължен да има за себе си, и да го изучава, и още да се прочита на млади и стари, общонародно и частно - Вт. 6:7, 17:18,19, 31:9-19,26. На други места под "законът", се подразбира Мойсеевите или Старозаветните постановления, за отличие от евангелските - Йн. 1:17; Д.А. 25:8.

Когато става въпрос за Мойсеевия закон, трябва внимателно да различаваме, за кой закон се говори, за гражданския ли, за обредния ли, или пак за нравствения. Обредните закони, онези които се отнасят на молебните обичаи, жертвите, свещениците, очищенията, и др., имаха за цел да отличават Еврейския народ от езичниците, и да предизобразяват евангелските времена. Те бяха унищожени след Христовото възнесение - Гал. 3:24; Еф. 2:15; Евр. 9гл., 10:1-22. Гражданските закони - Д.А. 23:3, 24:6, бяха за управлението на евреите, като народ, и включваха десетте заповеди. Целият законник, беше приспособен най-мъдро за състоянието на евреите, и благочестивия и човеколюбивия му дух, трябва да владее във всичките човешки закони. Нравствените закони - Вт. 5:22; Мт. 5:17,18; Лк. 10:26,27, са по-важни от другите, защото те са по-тясно свързани с човешкото спасение. Тези закони, Създателят е написал в съвестта на всеки човек, и грехът никога не може съвсем да ги затрие - Рим. 1:19, 2:12-15. На тях евреите бяха особено научени на Синайската планина, чрез десетте заповеди, съдържанието, на които Христос накратко обобщи, като любов към Бога и любов към ближния - Мт. 22:37-40. Нравствените закони, са за пораждане на любовта към хората - Рим. 7:10,12, изискват от нас безусловна покорност - Гал. 3:10, Як. 2:10, и са всеобщи и задължителни за всяко време. Христос ги потвърди, и наложи - Мт. 5:17-20, като показа, че те изискват святост на сърцето, като ги приспособи към много и различни случаи, и като ни даде нов повод, да им се покоряваме, сир. като ни откри по-ясно рая и пъкъла, и благодатното ръководство на Св. Дух. Някои са се опитвали да докажат, от различни места в Св. Писание, че тези закони, не са вече задължителни за християните, че християните на са "под закон, но под благодат" - Рим. 6:14,15, 7:4,6; Гал. 3:13,25, 5:18, и неправилното тълкуване на тези места, дава повод на хората да грешат, и да тънат в беззакония, защото благодатта преизобилва. Правилно разбирани, те се съгласяват с изявленията на Спасителя - Мт. 5:17. За душата, която е в Христа, законът вече не е неумолим съдник, но учител и божествен наставник - Пс. 119:97; Мт. 5:48, 11:30.

Думата "закон" понякога значи вътрешно-движеща и управляваща сила. "Законът в ума" и "законът в частите", значат светите подбуждения на една възродена душа, и лошите наклонности на естественото сърце - Рим. 7:21-23. Виж Рим. 8:2, 9:31; Як. 1:25, 2:12.

< съдържание Буква З ^ >


© Всички права запазени. Да не се копира и разпространява под никаква форма без разрешение на носителите на авторските права.