< съдържание Буква Т ^ >

Тадмор (финиково дърво) - 3Цар. 9:18

Град основан от Соломон в Сирийската пустиня, на пределите на Пустинна Арабия, към Ефрат - 2Лет. 8:4. Той бил далеч от всяко човешко жилище, на един оазис всред една ужасна пустиня; вижда се, че Соломон го е основал, за да улесни търговията с Изтока, като място изобилно с вода, нещо от много голяма важност в Аравийските пустини. Той бил около сто и двадесет мили на североизток от Дамаск, повече от полу-разстоянието между Дамаск и Ефрат. Първото му име се е пазило до времето на Александър, който разшири завоеванията си до този град, който тогава промени името си на Палмира; и това име, както първото, значи "градът на финиците". В 130г. след Р.Х., Тадмор се подчини на римляните, и стана техен съюзник за сто и петдесет години. През третото столетие, той бил седалище на прочутата царица Зиновия, която царувала над околните области, докато била победена и откарана в плен в Рим от Аврелян. Когато Сарацините възтържествуваха на Изток, те завладяха този град, и върнаха старото му име. И до днес още се нарича Тадмор. С точност не се знае кога е бил разрушен; мисли се, обаче, че това се е случило през завоюването му от Сарацините.

За изгледът му днес, Уд и Давкин, които го посетиха в 1751г., се изразяват така: "Едва ли човек може да си представи нещо по-трогателно от този вид. Толкова многобройни Коринтски стълбове, с толкова малка стена или твърда сграда, представляваха най-романтичния вид". Волней забелязва: "На мястото покрито с тези развалини, ние намираме ту дворец, от който само дворът и зидовете са останали; ту храм, на който перистилът е полусъборен; ту някоя порта, галерия или триумфална арка. Ако от това поразително зрелище погледнем към земята, пред нас се открива друго едно, пак толкоз разнообразно. Където и да погледнем, земята е поръсена с полузарити камъни, със строшени архитрави, осакатени фризи, обезобразени релефи, изтрити извайки, изрити гробища, и осквернени с прах олтари". Повечето постройки, чиито развалини описахме по-горе, водят началото си в първите три столетия на Християнската ера; когато купища покрити с пръст и трева съдържат единствения спомен за Соломоновия Тадмор. Градът е бил разположен при полите на едно пусто бърдо от хълмове; отворените му страни са били отделени от пустинята с зид. От началото му такова е било разстройството от времето, че пределите му едвам могат да се различат.

< съдържание Буква Т ^ >


© Всички права запазени. Да не се копира и разпространява под никаква форма без разрешение на носителите на авторските права.