< съдържание Буква С ^ >

Съвест

Съвестта е обща способност на всичките нравствени деятели - Рим. 2:13-15. С нея хората различават добро от зло, и одобряват доброто и осъждат злото. Съвестта отсъжда за всичките нравствени деяния, като се ръководи от Божията воля, открита в природата и в Св. Писание. Наличието на тази нравствена способност, доказва най-явно, че душата е отговорна пред Бога за делата си, и нейният глас е до голяма степен глас Божий; когато е чиста и добре уведомена, съвестта е непогрешима и сочи право към пътя на истината и на правдата. При човека обаче, тази способност много пъти се заблуждава, защото понякога тя попада под влиянията на необуздани страсти или на развратена душа. Например, ако Павел помислил в себе си, че трябва да преследва Христовите последователи - Д.А. 26:9. Това беше грях, защото той беше длъжен да просвети съвестта си с всичките средства в силата си, и да я пречисти с Божествена благодат. "Добрата" и "чиста" съвест - 1Тим. 1:5 и 3:9, е поръсена с Христовата кръв; тя открива Божията воля, и ни повелява да я вършим от евангелски побуждения; такава съвест е "непорочна" - Д.А. 24:16, и имащите такава съвест блаженствуват. Една "слаба", (нерешителна и сляпа съвест) - 1Кор. 8:7; една "осквернена" съвест - Тит 1:15; една "прегоряла" съвест - 1Тим. 4:2, закоравяла в престъпленията на законът и на евангелските повеления, ако не се промени чрез благодат, ще стане накрая мъстителна съвест, и средство на страшно и вечно мъчение. Никакви телесни мъчения, не са толкова тежки и нетърпими, колкото мъчението на съвестта; и макар тя и да дреме тука на земята, ще дойде време, когато ще се събуди и ще бъде като огън негасим.

< съдържание Буква С ^ >


© Всички права запазени. Да не се копира и разпространява под никаква форма без разрешение на носителите на авторските права.