< съдържание Буква С ^ >

Събота (почивка)

Бог сътвори света в шест дни, "и си почина в седмия ден" - Бит. 2:2,3; т.е. престана вече да създава нови твари; и като си почина в този ден, той го "благослови" или освети, и го определи да бъде ден за молитва.

Както женитбата, така и денят за почивка, е учреждение установено за целия свят. Тези, които се кланят на Бога, се вижда отначало още да са пазили съботата, както се показва от Библейските разкази, които разказват за времената, преди даването на закона на Синайската планина. Ной, изпрати три пъти гълъбът от ковчега, веднъж на всеки седем дни - Бит. 8гл. Расказът за пращане манната в пустинята доказва, че съботата се е знаела и пазила - Из. 16:22-30. Времето се делеше на седмици и от древните месопотамци и араби - Бит. 29:27; и следи от това разделение, са се намерили при много стари народи, толкова далеч един от друг, и толкова различни по произход, че не може даже да се помисли, че са я приели от Синай и евреите.

Съботата, е била преустановена в заповедите на Нравствения Закон, не само за евреите, но и за всички, които приемат словото Божие, и накрая за цялото човечество. Исус Христос и апостолите, никога не говорят за нея, че не е задължителна всякога и за всички. "Съботата е станала за човека". Четвъртата заповед е толкова задължителна за нас, колкото третата и петата. Някои прибавки към нея, като наказания, и др., които съставляваха част от Мойсеевия граждански закон, не са вече в сила - Из. 31:14; Чис. 15:32-36. В съботен ден свещениците, левитите и храмовите служители, влизаха в служебната си седмица, а които бяха заети през предидущата седмица излизаха. Те изваждаха старите присъствени хлябове, и нареждаха нови върху златната трапеза - Лев. 24:8. В този ден, така също се принасяха в жертва две едногодишни агнета за всеизгаряне, заедно с брашно и вино. Съботата, като всеки друг празник, се празнуваше от вечер до вечер - Чис. 28:9,10.

Главната ни длъжност в съботен ден, която законът ни налага, е да го осветяваме - Из. 20:8; Вт. 5:12. "Помни съботния ден, за да го освещаваш". Той се осветява с благотворителни дела, с молитви, славословия, и благодарения, с частно и всеобщо богопоклонение, с изучаване словото Божие, с тих ум и сърце, с размишление върху нравствени и ралигиозни истини, спрямо житейските ни длъжности и надеждата за безсмъртие. Друго, което законът изисква е, "Да не вършиш в него никаква работа". Всяка делнична работа да се оставя на страна, за укрепление на ума и тялото, и главно за да запълним святите часове с религиозни деяния. Духът на законът, забранява всяко светско занятие в този ден, като забавления, лутания на горе на долу, и др. п. работи, с които човек не прави Съботата свята.

Християнската неделя, е първобитният ден за почивка установен в Райската градина, и преузаконен на планината Синай, не със свойствените требвания на Юдейството, но с всичката му първоначална нравственна сила, и с новите утвърждения на християнството. Не само сътворението на света, този ден въспоменава, но и едно още по-велико събитие (изпълнението на умилостивителното дело чрез славното въскресение Христово); и като Синът Божий, възкръсна от мъртвите на утрешния ден след Еврейската събота, този ден оттогава насетне се пази от всички истинни християни. Тази промяна се вижда, че е станала отведнъж, и както въобще се вярва, по заповед на "Господарят на съботата". В наделя, първият ден от седмицата, той се яви на събраните ученици; и на слудващата неделя, той бе пак с тях и се откри на Тома. От 1Кор. 11:20, 14:23,40, разбираме, че учениците навсякъде се събирали редовно да се молят и да ядат Господнята вечеря; а от 1Кор. 16:1,2, се учим, че тези събрания са ставали в първия ден на седмицата. Така в Д.А. 20:6-11, ние намираме Троадските християни, събрани на първият ден, за да ядат Вечерята, и да приемат религиозни наставления. Йоан пазеше тържествено денът - Отк. 1:10, който от тогава насам се нарича "Господен ден". До едно време, еврейските Христови ученици държаха и Еврейската събота, но те не принуждаваха новообърнатите езичници, (нито даже евреи), да пазят този или друг празник предписан от Мойсеевия закон - Кол. 2:16. Първите Християнски отци, говорят за първият ден на седмицата, като ден за молитва, и за променянето му поради възкресението Христово. По-младият Плиний, Понтския проконсул, в края на първото столетие, така говори за християните в едно писмо до император Траян, "На определеният ден в тъмни зори, те се събират да пеят песен на Христос като на Бог, и да се обричат да не вършат никакво зло", и пр. Толкова добре е бил познат този християнски обичай, че когато преследвачите на християнството са искали да узнаят, дали някой има участие в него, те обикновено му задавали въпроса: "Пазил ли си Господния ден?", на който се отговаряло: "Аз съм християнин, не мога да не го пазя". Юстин Мъченик казва: "На Господният ден, защото е денът на Христовото възкресение, християните във всеки град и село се събират заедно, и четат писанията на апостолите и пророците; след това, председателят с проповед увещава събраните да подражават и изпълняват всичко, което са чули; и след молитвите си, се причастяват. Сетне, всеки комуто дава ръка и има воля, дава на помощ колкото намери за добре, и събраното от волни пожертвования се дава в ръцете на главния служител, който го раздава на сираци и вдовици, и други бедни християни, според нуждите им". Виж 1Кор. 16:2. Наистина достопохвално поведение и поклонение. Дано то повече да се изобразява в нас, с духът и благочестието на първите християни!

Заповедтта да пазим съботата, си има мястото в десетте Божии заповеди. Пазенето на този ден, е от първостепена важност за всяко общество, което без това скоро изпада в невежество, порок, и нечестие. Самото й съществувание тук, по заповед Божия, доказва че на небето има друга една вечна събота, за която почивката през неделята тук е залог за онези, които я пазят - Евр. 4:9.

Един "съботен ден път", при евреите, се е изчислявал, както се вижда на шест стадии, или ? миля - Мт. 24:20; Д.А. 1:12. Това е било най-голямото разстояние, което имаше да се извърви от коя да е точка в града, за да се стигне до синагогата. Един делничен ден път, е около двадесет мили. В старо време, когато тръгнеше някой на път, първият ден извървяваше едно твърде близко разстояние, та да можеше по-лесно да се върне назад, ако е забравил нещо, и да си го вземе. Тази бележка изглежда се приспособява към един ден път, който изминаха родителите на Исус - Лк. 2:44.

< съдържание Буква С ^ >


© Всички права запазени. Да не се копира и разпространява под никаква форма без разрешение на носителите на авторските права.