< съдържание Буква С ^ >

Смърт

В Св. Писание значи, първо, отделяне на душата от тялото; това е първата смърт - Бит 25:11; второ, отчуждението й от Бога - 1Йн. 3:14; трето, втората смърт, т. е. вечно осъждение. Смъртта е едно наказание, което Бог наложил на Адам за неговия грях - Бит. 2:17, 3:19. Всичките Адамови потомци, като рожба на един законопрестъпник са грешници, и следователно всичките са осъдени да умират. Христос е "нашият живот". Всички верующи имат дял в този живот, и духовно и вечно. Спасителят е унищожил жилото на смъртта, и при второто негово пришествие, всичките истински християни ще възкръснат, за да живеят живот вечен.

Когато умират с естествена смърт, хората губят диханието си, издъхват - Пс. 104:29; връщат се в пръстта - Бит. 3:19; Екл. 12:7; душата съблича телесното облекло - 2Кор. 5:3,4, напуска телесната си хижа, т. е. земния си дом - 2Кор. 5:1; 2Пет. 1:13,14. Умирането на вярващите се нарича сън или умиране в Христа - 1Сол. 4:14.

"Смърт", понякога има други значения; тя обозначава някое голямо злощастие, или належаща опасност, като гонения и мъчения - 2Кор. 1:10. "Вратата на смъртта" - Йов 38:17, означава "невидимият свят на починалите". В едно преносно значение, думата смърт, обозначава равнодушието на нелицемерните християни към изкушенията на грешния свят - Кол. 3:3.

< съдържание Буква С ^ >


© Всички права запазени. Да не се копира и разпространява под никаква форма без разрешение на носителите на авторските права.