< съдържание Буква Р ^ >

Раб (роб, слуга)

Понякога тази дума означава човек, който волно се посвещава да служи на някой друг, слуга, ратай; така например Исус Навин бе раб Мойсеев; Елисей раб Илиев; Петър, Андрей, Филип и Павел бяха раби Исус Христови. Фараоновите, Сауловите и Давидовите раби, бяха общо техните поданици и частно придворните чиновници и съветници. Филистимците, сирийците и други народи, бяха раби Давидови, т.е. те му се подчиняваха и му плащаха данък. Раби Божии, се наричат онези, които са се посветили да му служат, и да слушат святото му слово.

В първоначалния й смисъл, тази дума означава в Библията, или наемник, или един, чието слугуване е било притежание на господаря му, за определено време, под разни условия. Първият човек, за когото четем в Св. Писание, че бил продаден в робство е Йосиф - Бит. 37:27,28. Децата на някои стари патриарси са имали слуги, към които се отнасяли с доброта и правота; най-важни тайни са им били поверявани, и са могли да наследяват имота на господарите си - Бит. 14:11-16, 15:2-4, 24:1-10. Те са споделяли религиозните преимущества на семейството - Бит. 17:9-13,27, 18:19.

По времето на основаването на Еврейското народоуправление, навсякъде в света съществуваше неволно слугуване, което Мойсей се постара да подведе под някои ограничения, изисквани от вярата и от човещината. За най-леко слугуване, се считало слугуването на един евреин на друг евреин. Той се задължавал да слугува поради бедност - Из. 21:7; Лев. 25:39-47; за дълг - 4Цар. 4:1; за връщане на откраднато - Из. 22:3; или за изплащане на сума дадена за откуп от езичници. Този вид слугуване, не трябвало да надмине шест години, освен, ако след Съботната година, слугата е пожелавал да остане завинаги при господаря си, който за това е пробивал ушите му пред свидетели - Из. 21:2,6, 25:40. Еврейският роб, можел да се оплаква пред съдилищата, да се освобождава с пари, и когато срокът за слугуване е изтекъл, да бъде даруван с нещо от господаря си - Лев. 25:47-55; Вт. 15:12-18; 2Лет. 28:10,11; Неем. 5:1-13; Ер. 34:8-22. Мойсеевият закон, повелява освобождението на евреи от чужденци - Лев. 25:47-54.

Повечето Еврейски роби, са били езичници или пленници. Те са били покровителствувани от закона - Вт. 1:16,17, 27:19; могли са да приемат Еврейската вяра, да отиват на тържествата, да се наслаждават на религиозно поучение и преимущества - Из. 12:44; Вт. 12:18, 29:10-13, 31:10-13. Ако някой осакатеше слугата си, той трябваше да го освободи - Из. 21:26,27; роб който е побягвал от притеснение, радостно се е приемал - Вт. 23:15,16; а краденето на хора се е наказвало със смърт - Из. 21:16; Вт. 24:7; 1Тим. 1:10.

Римското робство, е било непознато на евреите. Римляните са поробвали пленници, и са купували роби, чието робство е било до живот. Господарят е упражнявал неограничен и безответен надзор над робите си. Въпреки това, мнозина са били освобождавани, и в много случаи римски освободени роби, са се въздигали до най-големи санове.

Св. Писание, определя взаимните длъжности на господаря и слугата - 1Пет. 2:18; Еф. 6:5-9; Кол. 3:22, 4:1; Тит 2:9, и провъзгласява великата истина, че всички хора са от едно и също начало, че душата на всеки човек е безсмъртна и има право да се ползува от Библията, и от всяко средство, което може да я осветли относно длъжностите й към Спасителя - истини, които ако се прегърнат и от господар и от роб, от по-стар и по-млад, от по-горен и по-долен, ще предотвъртят всяко притеснение - Вт. 24:14; Пс. 103:6; Ис. 10:1-3; Ам. 4:1; Мал. 3:5; Як. 5:4.,

< съдържание Буква Р ^ >


© Всички права запазени. Да не се копира и разпространява под никаква форма без разрешение на носителите на авторските права.