< съдържание Буква П ^ >

Помазание

Помазанието, е било един обичай в общо употребление между евреите и другите източни народи, и оставянето му е било знак на жалеене - Ис. 61:3. Те си помазваха косата, главата, и брадата - Пс. 104:15, 133:2. При тържествата си и увеселенията си, те помазваха цялото си тяло, но по някой път само главата или краката - Пс. 23:5; Мт. 6:17; Йн. 12:3. То е било обикновен знак на уважение към гостите - Лк. 7:38,46. Помазване на мъртви тела е ставало, за да ги опази от изгниване - Мк. 14:8, 16:1; Лк. 23:56. Те помазваха царе и първосвещениците при тържественото им посвещение - Из. 29:7,29; Лев. 4:3; Съд. 9:8; 1Цар. 9:16; 3Цар. 19:15,16, също помазваха и святите съдове на скинията и на храма - Из. 30:26. Това помазание на свещени лица и святи вещи, е обозначавало тяхното отделяне и посвещение на служба на Бога, и скъпоценната и благоуханната смес назначена за тази цел, е била забранена за всички други - Из. 30:23-33; Ез. 23:41.

Обичаят за помазване с елей или с аромати, е бил обикновен между гърците и римляните; особено помазването на гостите при тържествата.

"Помазание" в 1Йн. 2:20,27, преносно значи, съобщение на благодатта на Святия Дух с верните, която ги води в пътя на истината и святостта.

< съдържание Буква П ^ >


© Всички права запазени. Да не се копира и разпространява под никаква форма без разрешение на носителите на авторските права.