< съдържание Буква М ^ >

Месеци

Еврейските месеци са били лунни месеци, сиреч, от едно новолуние до друго новолуние, т.е. двадесет и девет дни и половина; така че, един месец се е състоял от двадесет и девет дена, а следващия от тридесет. Месецът, който е наброявал тридесет дена, се е считал за пълен месец, а онзи който е наброявал двадесет и девет дена, се е наричал непълен. Новолунието, винаги е било начало на месеца, и този ден евреите наричали наволунен ден. Евреите обикновено означавали месеците само като първи, втори, и т. н., и повечето от имената, с които сега са известни, се вижда, че са приети от евреите през плена. При изхода от Египет, което се случило през април, Бог заповядал този месец - седмия на Гражданската година, да стане първия на Свещената година, и според него да се пресмятат религиозните празници; и от тогава евреите пресмятали времето и по двата начина на пресмятане.

Тъй като Еврейските месеци, са се определяли от луната, а нашите от годишното завъртане на земята около слънцето, то нашата система не съвпада с еврейската. Обаче, Еврейския месец Нисан, съответствува с част от март и част от април, а Зив - с част от април и част от май, и т.н., както в следващата таблица:

Еврейски месециПочти съответстващи с нашитеМесеци от свещената годинаМесеци от гражданската година
Авив, или Нисан Из. 12:2,18, 13:4; Ест. 3:7Март и април1ия7ия
Зив, или Ияр 3Цар. 6:1Април и май2ия8ия
Сиван - Ест. 8:9Май и юни3ия9ия
Тамуз - Ез. 8:14Юни и юли4ия10ия
АвЮли и август5ия11ия
Елул - Неем. 6:15Август и септември 6ия12ия
Етаним или Тишри 3Цар. 8:2Септември и октомври7ия1ия
Вул или Мархесван 3Цар. 6:38Октомври и ноември8ия2ия
Хаслев - Зах. 7:1Ноември и декември9ия3ия
Тевет - Ест. 2:16Декември и януари10ия4ия
Сават - Зах. 1:7Януари и февруари11ия5ия
Адар - Ест. 3:7февруари и март12ия6ия

Тъй като дванадесет лунни месеци, правят само триста петдесет и четири дни и осем часа, то Еврейската година е била по-къса от Римската с почти единадесет дена. За уравнение с равноденствените точки, от които тази разлика, между слънчевата и лунната година, щеше да дели новолунието на първия месец, евреите веднъж на около три години (или по-точно, в по-късни времена, по седем пъти на всеки деветнадесет години), прибавяли и тринадесети месец, който те наричали Веадар - втори Адар. По този начин тяхната лунна година, е била почти равна със слънчевата. Виж Година.

< съдържание Буква М ^ >


© Всички права запазени. Да не се копира и разпространява под никаква форма без разрешение на носителите на авторските права.