< съдържание Буква М ^ >

Манаим

Шестнадесетият Израилев цар, а преди да се възцари военачалник във войската на Захария. Той беше в Терса, когато чу за смъртта на господаря си, и като тръгна веднага срещу Салум, който се бе скрил в Самария, го улови и го уби, и тогава седна на престола. Той царува в Самария десет години, (от 771 - 761 преди Р.Х.), и беше жесток тиранин и идолопоклонник. Фул, Асирийския цар, като нападна Израилското царство през царуването на Манаим, принуди израилтяните да му платят данък от хиляда таланта сребро, които Манаим събра между богатите си поданици по петдесет сикъла на човек. Манаим умира от естествена смърт, но синът му и негов приемник Факия, царувал само две години, и с него залязла династията му - 4Цар. 15:13-22. Името Манаим, се среща на някои неотдавна открити Асирийски таблици.

< съдържание Буква М ^ >


© Всички права запазени. Да не се копира и разпространява под никаква форма без разрешение на носителите на авторските права.