ново търсене | контекст | по глави | << | < | > | >>
Псалми 90

1 (По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33:1.}*.
Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
2 Преди да се родят планините,
И да си дал съществувание на земята и вселената,
От века и до века Ти си Бог.
3 Обръщаш човека на пръст,
И казваш: Върнете се човешки чада.
4 Защото хиляда години са пред Тебе
Като вчерашния ден, който е преминал,
И като нощна стража.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън;
Заран са като трева, която пораства;
6 Заран цъфти и пораства;
Вечер се окосява и изсъхва.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв,
И от негодуванието Ти сме смутени.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си,
Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти.
Свършваме годините си като въздишка.
10 Дните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.}† седемдесет години
Или даже, гдето има сила, осемдесет години;
Но и най-добрите от тях са труд и скръб,
Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
11 Кой знае силата на гнева Ти
И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12 Научи ни така да броим дните си
Щото да си придобием мъдро сърце.
13 Върни се, Господи; до кога?
И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14 Насити ни рано с милостта Си,
За да се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал.
И с годините, в които сме виждали зло.
16 Нека се яви Твоето дело на слугите Ти,
И Твоята слава върху чадата им.
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи;
И утвърждавай за нас делото на ръцете ни;
Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.

© 2002-2003 Българска Библия Онлайн